№ 106
гр. Благоевград, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20231200500050 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от "Й" седалище и адрес на
управление ггр.С., р-н М, представлявано от М.С. и Д.К, срещу частта от Разпореждане
№ 3060 от 21.11.2022 г., постановено по частно гражданско дело № 2645 от 2022 г. на
Районен съд Благоевград, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за
издаване на заповед за изпълнение против П. О. А., ЕГН **********, адрес гр.С., ул.
Г.П за сумата от 220,76 лв. /двеста и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за
услуги, съгласно издадена крайна фактура № ********** от 25.02.2021 г., от които
120,89 лв. /сто и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ са неустойка за
предсрочно прекратяване на абонаментен план към мобилен номер -, представляваща
трикратният размер на абонаментната такса, и 111,33 лв. /сто и единадесет лева и
тридесет и три стотинки/ са неустойка за предсрочно прекратяване на абонаментен
план към мобилен номер - представляваща трикратният размер на абонаментната
такса. В жалбата се развиват подробни аргументи за неправилност на
първоинстанционния акт в оспорената му част. Иска се нейната отмяна и връщане на
делото на районния съд за издаване на заповед за изпълнение и досежно процесната
парична сума.
Екземпляр от частната жалба не е изпращан на длъжника, защото така повелява самата
норма на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Окръжният съд споделя мотивите, изложени от първата инстанция, и на основание чл.
272 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 от ГПК, препраща към тях.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение,
ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
1
обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното
производство /чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК/.
Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия
случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението
договори за мобилни услуги е видно, че П. О. А., за когото се твърди, че е длъжник, в
правоотношенията си с "Й" има качеството на потребител.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора,
и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание
не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Е.М.,
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на
сключване на договора.
Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и
потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните
договори за мобилни услуги, както и от общите условия към тях, представляващи
неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното
правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не
изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено, че когато се
стигне до прекратяването им по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати
на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока
на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване
на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството
и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия
срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на
търговеца, липсват. В случай че потребителят се възползва от възможността да
прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано
дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки
несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции
и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически
по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията,
които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко /в
случая - три/ неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения
договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на
потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това процесните неустойки
целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие
2
на неизпълнението /неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски/ вреди,
а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора
ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор, а това не се толерира от ЗЗП.
Районен съд Благоевград правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за
коментираните неустойки.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К, настоящото определение няма да
премине през касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от "Й" седалище и адрес на
управление ггр.С., р-н М, представлявано от М.С. и Д.К, срещу частта от Разпореждане
№ 3060 от 21.11.2022 г., постановено по частно гражданско дело № 2645 от 2022 г. на
Районен съд Благоевград, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за
издаване на заповед за изпълнение против П. О. А., ЕГН **********, адрес гр.С., ул.
Г.П за сумата от 220,76 лв. /двеста и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за
услуги, съгласно издадена крайна фактура № ********** от 25.02.2021 г., от които
120,89 лв. /сто и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ са неустойка за
предсрочно прекратяване на абонаментен план към мобилен номер -, представляваща
трикратният размер на абонаментната такса, и 111,33 лв. /сто и единадесет лева и
тридесет и три стотинки/ са неустойка за предсрочно прекратяване на абонаментен
план към мобилен номер - представляваща трикратният размер на абонаментната
такса.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3