Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Никопол, 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, ……. граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Десислава
Бунева и в присъствието на прокурора Мария Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията Тихолов гр.д.№100 по описа на съда за 2020г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.28, ал.1 от ЗЗДетето и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето
С исковата си молба АСП, ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ” гр.Никопол, представлявана от М.П. - директор моли съда да
постанови решение, с което на основание чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД
да настани детето С.А.И., ЕГН********** на основание чл.28, ал.1 във
връзка с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД в професионалното приемно семейство на Т.К.В., ЕГН**********
и В.А.П., ЕГН********** *** за срок от две години.
Биологичната майка на малолетната А.М.И., редовно призована се явява в съдебно заседание и
взима становище по иска.
Контролиращата страна РП – Никопол е изпратила
представител, който е взел становище по молбата.
Детето С.А.И. – малолетен не се явява.
Назначеният особен представител е взел становище,
че е в интерес на детето да бъде настанено с решението на съда в приемното
семейство, в което по административен ред до произнасяне на съда е настанено до
промяна на обстоятелствата.
За ДСП-НИКОПОЛ не се е явил представител, но в качеството
на свидетел е бил разпитан социалният работник Л.К..
Явил се е приемният родител Т.В., която е била разпитана
в качеството на свидетел по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за
установено следното:
На ***г. в отдел „ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО“ при ДСП-Плевен постъпил сигнал за
родено на същата дата дете от непълнолетна майка, което за нея се явявало второ
по ред. След раждането детето било отглеждано в семейна среда в с.*** до
12.03.2020г., когато било прието в „Клиника по неонатология“ към УМБАЛ „д-р
Г.Странски“ гр.Плевен недохранено и дехидратирано. Във връзка с това със
заповед №ЗД/Д-ЕН-058/16.03.2020г. на и.д. директора на ДСП-Плевен, детето било
настанено в професионалното приемно семейство на Т.К.В. и В.А.П..
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна.
На първо място биологичната майка на детето е
непълнолетна. От биологичния баща тепърва са предприети мерки за признаване на
детето по административен ред пред община Плевен.Биологичната майка е с нисък
капацитет, поради което спрямо нея са предприети мерки за повишаването му с
оглед реинтегриране на детето в семейна среда.
Според съда, въпреки становището, че иска С. за
отглеждане в семейна среда, поведението на биологичната майка налага извода, че
тя не е в състояние да адаптира мисленето и поведението си към настъпили
промени в живота й, още повече, че това са второ дете, което тя ражда.
Емоционално-поведенческите й реакции имат проблематика и са обусловени от
променливо функциониращи когнитивни схеми, индивидуални особености и методи,
които изключват внимание по повод отглеждане и възпитание на това дете.
Налице съвкупност от фактори, които указват отрицателно
влияние на качеството на грижата за децата в семейството на майката. На първо
място биологичната майка не разполага със средства за отглеждането им. На второ
място имотът в с.***, в който майката има намерение да отглежда това дете няма
такива условия, липсва семейна среда, в която да се отглеждат детето и не на
последно място е налице риск от недохранване на детето, както и опасност за
увреждане на физическото, психическо и емоционално развитие като цяло.
В допълнение следва да се посочи още, че отглеждането на деца изисква непрекъснати, непосредствени
материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище
и пр. Наличие
на възпитателна
функция,
тъй акто в средата на семейството и във връзка с полагането на грижи се извършва първоначалното оформяне на
човешката личност. Под влияние на семейната среда, децата могат да получат начало на правилен
мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни
разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на лицата полагащи грижите, а неговото отражение върху децата,
изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото
им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за
здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е
предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на полагащите грижите лица. Целта е да се даде защита срещу
всяка опасност, а не срещу виновно поведение, т.е. субективното отношение на полагащите грижите към засягането на правата на
децата няма значение за публичноправната намеса. Според чл.18 т.1 от
Конвенцията за правата на детето, приета
от ОС на ООН на 20.11.1989г., ратифицирана
с решение на ВНС от 11.04.1991г. и
влязла в сила от 3.07.1991г.
родителите носят първостепенна
отговорност за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са тяхна основна
грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено временно или постоянно
от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не
може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и
помощ, оказвана от държавата.
Ето защо съдът приема, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна и в тази връзка следва да се уважи изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД детето С.А.И., ЕГН********** в
професионалното приемно семейство на Т.К.В., ЕГН********** и В.А.П., ЕГН**********
*** за срок от две години.
Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото
подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или
протест пред Плевенски Окръжен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: