РЕШЕНИЕ
№ 1359
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100510467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.03.2021 г. по гр.д. № 72870/2018 г., СРС, ГО, 76 с-в е
отхвърлил предявения от Б. СТ. К., ЕГН ******* и Е.С.Ц.., ЕГН **********,
двамата с адрес: с. *******, ул. „******* срещу Н.Ц. К., ЕГН **********, гр.
София, р-н „Панчарево”, с. *******”, ул. „******* и *******, Ц.Н. К., ЕГН
*******, гр. София, р-н „Панчарево”, с. *******”, ул. „******* и *******,
С.Г. В., ЕГН ********** и Т. Й. В., ЕГН **********, с общ за последните
двамата адрес: с. *******, ул. „******* и ********* и общ съдебен адрес.: гр.
София, бул. „***** *******, чрез адв. М. Х. Х., АНГ. Г. М., ЕГН **********,
с. *******, ул. „*******, Д. Д. ЮР., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******,
К.А. Ю., ЕГН **********, С. А.Ю., ЕГН ********** и А.А. Ю., ЕГН
**********, тримата с общ адрес.: гр. София, ж.к. ******* и общ
съдебен.адрес.: гр. София, ул..*******“ №******* иск за делба с правно
основание чл.34 от ЗС, както и претенцията по чл.30 от ЗС по отношение на :
2
Поземлен имот 44063.6223.1350 с площ 796 м, при съседи: 44063.6223.4229,
1
44063.6223.1351, 44063.6223, 4226, 44063.6223.1349, ведно с изградените в
него сгради-44063.6223.1350.1, 44063.6223.1350.2, 44063.6223.1350.3,
44063.6223.1350.4, 44063.6223.1350.5 и 44063.6223.1350.6, както и Поземлен
2
имот 44063.6223.1351 с площ 806 м , при съседи: 44063.6223.4229,
44063.6223.4643, 44063.6223.4642, 44063.6223.4226, 44063.6223.1350, ведно с
изградените в него сгради: 44063.6223.1351.1, 44063.6223.1351.2, 44063.6223.1351.3
и 44063.6223.1351.4, като неоснователен. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б.
СТ. К. , ЕГН ******* и Е.С.Ц.., ЕГН **********, двамата на адрес: с. *******,
ул. „******* да заплатят на Н. ЦВ. К., ЕГН **********, гр. София, р-н
„Панчарево”, с адрес: с. *******”, ул. „******* и *******, ЦВ. Н. К., ЕГН
*******, гр. София, р-н „Панчарево”, с. *******”, ул. „******* и *******,
С.Г. В. , ЕГН ********** и Т. Й. В. , ЕГН **********, с общ за последните
двама адрес: с. *******, ул. „******* и *********, и общ съдебен адрес: гр.
София, бул. „*******" № ******* чрез адвокат М.Х. Х., сумата от 3 600 лева,
сторени деловодни разноски. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , Б. СТ. К.,
ЕГН ******* и Е. С. Ц.. ЕГН **********, с общ адрес: с. *******, ул. „*******
да заплатят на К.А. Ю., ЕГН **********, С. А.Ю., ЕГН ********** и А.А. Ю.,
ЕГН **********, всички с общ адрес: гр. София, ж.к. ******* и общ съдебен
адрес: гр. София, ул. „******* 2, чрез адвокат Х.Т., сумата от 1 500 лева,
сторени деловодни разноски. Осъдил е на основание чл. 77 от ГПК Б.С.
К., ЕГН ******* и Е. С. Ц., ЕГН **********, двамата на адрес: с. *******, ул. „Г.
Бенковски“ № 1 да заплатят по сметка на Софийски районен съд сумата от 100
лева, дължима държавна такса .
С определение от 28.05.2021 г. по гр.д. № 72870/2018 г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 76 състав е оставил без уважение искането на
Б.С. К., ЕГН ******* и Е. С. Ц., ЕГН ********** за изменение на
постановеното решение в частта на разноските.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците Б.С. К., ЕГН
******* и Е. С. Ц., ЕГН **********, двамата на адрес: с. *******, ул.
„********, чрез пълномощника по делото адвокат Л. с мотиви, изложени в
нея.
Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на въззивниците/ответница по
представения от тях разделителен протокол от 10.09.1958 г., доказващ
анимуса на владение на всеки един от подписалите го и квитанциите на
платените от тях данъци. Сочи се още, че закъснялото вписване в
кадастралните регистри като изключителни собственици на ответниците Ц.К.
и С.В. е доказателство за липсата на преобръщане на съвладението във
2
владение за себе си, както и че по оспорването от страна на ответниците на
представените от ищците скици от КККР не е открито производство по
оспорване. Според възивниците, СРС не е обсъдил всички гласни и писмени
доказателства по делото, както и противоречията между тях, като не е
установено как ответниците са придобили в изключителна собственост
158/2244 ид.ч. от имота на общия им наследодател, както и как общият им
наследодател е загубил владението си по отношение на запазената при
извършването на даренията жилищна сграда и другите постройки. Съдът не е
обсъдил противоречията в показанията на свидетелите и писмените
доказателства относно времето на изграждане на строежите в делбените
имоти, както и не е обсъдил направените от въззивниците оспорвания на
съдържанието на представените по делото нотариални актове, в т.ч. и поради
липса на форма на н.а. № 95/1964 г. и н.а. № 137/1965 г. В този смисъл в
жалба-допълнение от 06.04.2021 г. е заявено изрично, че се оспорват по
съдържание н. а. №№ 3,4,5,6,7,8,9,10 е 11 , а № 3 и № 6 и поради липса на
предвидена в закона форма-липса на подпис на нотариус и е направено
доказателствено искане съделителите да бъдат задължени да представят н.а.
№ 95/31.12.1964 г. е н.а. № 137/22.05.1965 г. в оригинал или официален
заверен препис, като се запазва правото тези копия да бъдат оспорени. Сочи
се, че неправилно е приложен и и материалния закон, като Т.Р № 1 от
06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г., ОСГК и Т.Р. № 3 от 29.11.2012 г.
на ВКС по тълк.д. № 3/2012г., ОСГК са приложени превратно и това е
довело до постановяване на необснован съдебен акт, включващ в себе си
порочни процесуално правни и материално правни действия и изводи.
Развиват се доводи и за незаконосъобразност на решението в частта на
присъдените разноски. Молят съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло процесното и делото да бъде решено по съществото на спора, като
бъде допусната делба между страните на процесните имоти. Претендират
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемите Н. ЦВ. К., ЕГН **********, ЦВ. Н. К., ЕГН *******, СВ. Г.
В., ЕГН ********** и Т. Й. В. , ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.
София, бул. „*******" № ******* чрез пълномощника по делото адвокат
М.Х. Х. в депозирания писмен отговор оспорват въззивната жалба.
Претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.
Въззиваемата АНГ. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, с.
*******, ул.“******* не взема становище по въззивната жалба.
Въззиваемият Д. Д. ЮР., ЕГН **********, с адрес: гр.София, СО,
ж.к.“******* не взема становище по въззивната жалба.
Въззиваемите К.А. Ю., ЕГН **********, С. А.Ю., ЕГН ********** и А.А.
Ю., ЕГН **********, с общ адрес: гр. София, ж.к. ******* и общ съдебен
3
адрес: гр. София, ул. „******* 2, чрез адв. Х.Т. оспорват въззивната жалба.
Претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 1800
лв., или по 600 лв. за всяка от тях.
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС във фазата по
допускане на делбата.
Ищците Б. СТ. К., ЕГН ******* и Е. С. Ц.. ЕГН ********** твърдят, че
те и ответниците са били наследници на Д. В. К., починал на 13.10.1982 г.,
бивш жител на с. *******, СО, като ищците били негови правнуци,
ответниците Н. ЦВ. К., Д.Д. Ю. и А. Д.ов Ю. негови внуци, а ответникът Г.Д.
В. негов син. Общият им наследодател оставил в наследство дворно място с
масивна жилищна едноетажна сграда и стопански постройки, цялото
2
застроено и незастроено от 1 979 м, при съседи: Д.В. К., И.Д. и от две страни
улици, съставляващо имот пл. № 466, парцел II- 466, кв. 12 по плана на с.
22
Горни *******, с включени 1 882 м, целият парцел от 2 244 м, с неуредени
22
сметки по регулация за придаваемите се 362 м и за останалите 97 м, които
се отчуждават. С последващи изменения в регулационния план и по
кадастралната карта и кадастралните регистри, оД.ни със Заповед РД-
1846/18.08.2011г. на изпълнителен директор на АГКК за този имот били
отредени два поземлени имота (ПИ), а именно: ПИ 44063.6223.1350 с площ
2
796 м, масивна жилищна едноетажна сграда и стопански постройки, при
съседи: 44063.6223.4229, 44063.6223.1351, 44063.6223.4226, 44063.6223.1349
2
и ПИ 44063.6223.1351 с площ 806 м, масивна жилищна едноетажна сграда и
стопански постройки, при съседи: 44063.6223.4229, 44063.6223.4643,
4
44063.6223.4642, 44063.6223.4226, 44063.6223.1350. В поземлен имот /ПИ/
2
44063.6223.1350 с площ 796 м, се намират сгради /постройки/ с
идентификатори: 44063.6223.1350.1, 44063.6223.1350.2, 44063.6223.1350.3,
44063.6223.1350.4, 44063.6223.1350.5, 44063.6223.1350.6. В поземлен имот
2
/ПИ/ 44063.6223.1351 с площ 806 м, се намират сгради (постройки) с
идентификатори: 44063.6223.1351.1, 44063.6223.1351.2, 44063.6223.1351.3,
44063.6223.1351.4. молят да се допусни делбата при посочените квоти. С
допълнителна молба е направено евентуално искане по чл. 30 от ЗН.
Ответниците Н. ЦВ. К., ЦВ. Н. К., С.Г. В. и Т. Й. В., са оспорили иска с
твъденията, че претенцията относно сградата била неясна, че имотите не били
наследствени, а и К. и В. вече не били съсобственици, че имало грешки в
кадастралната карта, като е на правено и общо възражение за давност.
Ответникът АНГ. Г. М. , като наследник на починалия в хода на
производство на 11.07.2020г. Г.Д. В., ЕГН **********, не взема становище
след встъпването си в процеса.
Ответникът Д. Д. ЮР. е признал иска.
Ответниците К.А. Ю., С. А.Ю., и А.А. Ю., като наследници на починалия в
хода на производсвото на 12.12.2019г. А. Д.ов Ю., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Х.Т. от САК не вземат становище по иска,
като само заявяват, че приемат наследството на своя наследодател.
От фактическа страна:
От депозирания по делото н.а. от 27.03.1962 г. се установява, че Д./Д./
В. К. е бил признат за собственик по давност и наследство на следния
недвижим имот, находящ се в землището на село Горни *******: дворно
място с масивна жилищна едноетажна сграда и стопански постройки, с площ
2
от 1 979 м. Според удостоверение за идентичност на имена, Д. В. К. и Д. В.
К. са едно и също лице. С н.а. от 11.06.1962г. Д. (Д.) В. К. продал на К.И.А.
486/2244 ид.ч. от същия имот, който е с неуредени регулационни сметки
(парцел II-466, от кв. 12). Включена е паянтова жилищна сграда, но са
изключение останалите сгради. С н.а. № 65 от 31.12.1964г. Д. (Д.) В. К. е
дарил на сина си Г. В. 800/2244 ид.ч . от същия имот (без жилищната сграда).
2
По регулация са придобити още 50 м с н.а. от 1970г. В края на първия н.а.
има положени 3 подписа. С н.а. № 56 от 01.11.1982г. Г. В. е бил признат за
5
собственик по давностно владение на дворно място от 837 кв.м. в землището
на с. *******. Включена е и жилищната сграда. С н.а. № 137 от 1965г. Д. (Д.)
В. К. е дарил на сина си Ц. К. още 800/2244 ид.ч. от делбения имот. През
2
1970г. и към този имот по регулация са добавени 3 м. През 26.03.1985г. Ц.
2
К. е бил признат за собственик по давност на още 675 м, съставляващи
парцел № VIII-1467 от кв. 69 (НА № 6/1985г.). Включена е и едноетажна
жилищна сграда. С н.а. от 97г. Р. и Г. В.и продават на сина си Г. В. - първия
етаж от двуетажна жилищна сграда, както и едноетажна жилищна сграда и
дворното място, представляващо парцел VI-351 от кв. 69. С н.а. от
10.03.2011г. Ц. К. е признат за собственик по давност на дворно място от
2
756 м, стара къща, находяща се в него, нов гараж, фризьорски салон, лятна
кухня и нова къща. Няколко дена по-късно, на 19.03.2011г. с н.а. № 26 той е
дарил на внука си Ц.К. придобития по давност имот.
Д. В. К., ЕГН **********, е починал на 13.10.1982г., като е оставил за
наследници: Б. В. - син, починал и оставил за наследници: С. К. син, починал,
оставил за наследници: Б.С. К.-син и Е.С.Ц.. - дъщеря; Ц. К. - син, починал,
оставил за наследници: Н. ЦВ. К.-син; Г.Д. В.- син, починал в хода на
производство по и оставил за наследници АНГ. Г. М.- дъщеря и СВ. Г. В. - син;
С. Ю.- дъщеря, починала и оставила за наследници: Д. Д. ЮР. – син и А. Д.ов
Ю. - син, починал в хода на производството и оставил за наследници К.А. Ю.
- съпруга; С. А.Ю. - дъщеря и А.А. Ю. - дъщеря. Бащата и синовете са подписали
разделителен протокол, приложен по делото, от който не става ясно дали е
включен и процесният двор, като това е сторено още през 1958г.
От приетата по делото СТЕ се установява, че първият регулационен
план за село Горни ******* е оД.н със Заповед 1878 от 20.06.1930г. Въз
основа на този план е съставен констативния нотариален акт на наследодателя
на страните, приложен по делото. В кадастралната основа на плана няма
нанесени сгради, които да попадат в обхвата на сегашни ПИ 44063.6223.1351
и ПИ 44063.6223.1350, собственост на страните. В последствие през 1957г. е
изработен нов кадастрален план на с. Горни *******, извадка от който се
намира по делото. Имотът на наследодателя на страните е бил заснет и
нанесен като имоти с пл.номер 1467 и 1468. В последствие границата между
двата имота е била заличена, както и имот с пл.номер 1468 и двата имота са
останали като един имот с пл.номер 1467. През 1962г. Д. В. К. е продал на
6
К.И.А. западната част от имота. От анализа на кадастралния план от 1957г. се
установява, че единствените сгради, нанесени в ПИ 1467, които попадат в
обхвата на сегашните ПИ 44063.6223.1351 и ПИ 44063.6223.1350, собственост
на страните, са двете едноетажни масивни жилищни сгради по северната
граница на имот 1467 и полумасивна стопанска постройка по западната
граница на имота. Следващият регулационен план е оД.н със Заповед 237 от
18.06.1965г. Последващите нотариални актове на страните, приложени по
делото са съобразени с този регулационен план, съгласно който имотите
съставляват парцели VI-1467 и VII-1467. Границата между двата парцела
минава по границата между нанесените в кадастралната основа на
регулационния план едноетажни жилищни сгради - близнак. Полумасивната
стопанска постройка е нанесена в кадастралната основа като попадаща в
парцел VII-1467-до западната му граница. Следващ кадастрален план за с.
Горни ******* е бил изработен през 1981 г. В този кадастрален план имотите
на страните по делото са нанесени като имоти с пл.номера 1350 и 1351. В
имотите са нанесени съществувалите към момента на изработването на плана
сгради, а именно - в ПИ 1350 са нанесени четири жилищни сгради и един
гараж, а в ПИ 1351 са нанесени две жилищни и една стопанска сграда. В
действащата кадастрална карта имотите на страните по делото са нанесени с
идентификатор 44063.6223.1350 с площ от 796 кв.м. и с идентификатор
44063.6223.1351 с площ от 806 кв.м. Скици за тези имоти от действащата към
момента кадастрална карта са приложени по делото. В молбата от 05.03.2020
г. са описани идентификаторите на сградите във всеки един от двата имота в
съответствие с нанесените в кадастралната карта сгради. В открито съдебно
заседание на 11.06.2020г. е прецизирано, че искът за делба е по отношение на
сгради с идентификатори с последна цифра 1 - т.е. сграда 44063.6223.1350.1 и
сграда 44063.6223.1351.1. От приложените скици в кадастралната карта се
установява, че тези сгради не са съседни една на друга и дори не са в
непосредствена близост, поради което вещото лице е посочило, че няма как
да са били една сграда, като сградата с идентификатор 44063.6223.1351.1 е
нанесена за първи път в кадастралната карта. При направения от вещото
лице оглед на место са извършени контролни измервания с цел
идентификацията на сградите в съответствие с тези, нанесени в кадастралната
карта и в предходните кадастрални планове. То е посочило, че сградите,
нанесени в кадастралните планове от 1957г. и от 1981г., не съответстват
7
изцяло на нанесените в кадастралната карта сгради, съществуващи към
момента на место в имотите. След направения оглед на место и извършените
измервания и направените проверки в архивните кадастрални и регулационни
планове и кадастралната карта вещото лице установява следното: Описаните
с молба от 05.03.2020г. имоти, уточнени в с.з. са сгради с идентификатори
44063.6223.1350.1 и 44063.6223.1351.1. Тези сгради не са в един имот, не се
допират, а са на голямо разстояние една от друга, като сградата в имот
44063.6223.1351 не е била отразявана в предходни планове и за първи път е
нанесена като такава в кадастралната карта. Въз основа на горното СТЕ
счита, че няма никакъв начин тези две сгради да са представлявали една
стара сграда. От анализа на плановете и кадастралната карта, както и от
направените на место оглед и контролни заснемания се установява, че за
преобладаващата част от сградите няма пълно съответствие между
нанесените сгради в кадастралните планове и кадастралната карта. Част от
тях са приблизително със същото местоположение като отразените в старите
планове сгради, но с различна форма, площ и етажност. За по-добра
сравнимост вещото лице е изготвило таблица, в която данните са
съпоставени, като са сравнявани нанесените в отделните кадастрални планове
сгради с нанасянето им в кадастралната карта, като е дадено и описание на
съществуващото на место състояние. В таблицата е пропуснат гараж с
последни цифри 1350.5. През 1957г. е нанесена една сграда, като всъщност на
място двете сгради близнак са с отделни входове, нямат самостоятелни стени
една до друга и фуга между тях. Целта е била икономия, тъй като са правени
от роднини. В таванското помещение дори няма стена. Сградата от снимката
на лист. 194 не я някоя от сградите, които съществуват.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Л., К. и А.. От показанията на свидетелката Л. се установява, че
С. получил дворното място от баща си Г., а той от неговия баща - дядо Д.. В
имота има лятна кухня и къща на 2 етажа. Тя била построена от Г. преди
около 50 години. Кухнята и гаражът ги строили Г. и С.. Дядо Д. имал и други
деца, но техните внуци не били идвали. Всичко построено, било направено от
Г., тъй като преди това в местото имало дръвчета. Къщата била в другия двор,
продаден на А. А. и в момента била разрушена. Свидетелят К. помагал при
строежа на постройките на В.и и К.. Потвърждава се изложеното от първия
свидетел. Къщата от снимката била разрушена. Новата къща била от 30-40г.
8
Дядо Ц. изградил сградите в своята част на двора. Дядо Б. или който и да е
друг от роднините никога ни бил идвал и не бил отсядал на квартира.
Свидетелката А. също установява, че сградите били посторени от дядо Г. и
дядо Ц.. Нямало е претенции от роднини
От правна страна:
Предназначението на делбеното производство е да ликвидира
съществуваща съсобственост, независимо от основанието за възникването й.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й, като
предявения иск е по чл.34 ЗС. Според нормата на чл.34 от ЗС всеки
съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
Първата фаза на производството за делба цели да провери и установи
правото на делба, т.е. дали страните по делото са съсобственици, на кой имот
и при какви части и когато предмет на делбата е една спорна имуществена
общност, по нея делбеният съд трябва да вземе становище в самото
производство. С право на делба се ползва всеки участник в имуществената
общност, като в първото съдебно заседание всеки съделител може да оспори
правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял и
принадлежността на някои имоти към имуществената общност.
Съобразно изложеното в исковата молба, предмет на иска е цялото
дворно място, първоначално собствено на общия наследодател, ведно с
всички постройки в него.
По изложените във възивната жалба съображения, настоящата
инстанция намира следното:
Относно приложеният по делото на стр. 74 разделителен протокол,
който според въззивниците/ищци доказва анимуса на владение на всеки от
подписалите го и квитанцията за платените от тях данъци:
Разделителният протокол от 10.09.1958 г., приложен по делото
съдържа изявление от бащата и наследодателя Д. В. към неговите синове Б. Ц.
и Г.Д.и за доброволно разделяне на недвижим имот, селище от 2000 кв. м., от
които бащата дава на сина си Б. Д.в южната част от 500 кв.м., 500 кв.м. от
мястото към източната страна на землището на сина си Г.Д., средната част от
9
600 кв.м. на Ц. Д.в, а за бащата Д. В. остават 400 кв.м. от западната страна,
заедно със сградите в него. Разделена е и ливада в м. „Сукарица“ в размер на
2000 кв.м. Като начало и поради липсата на индивидуализация не става ясно
дали в този разделителен протокол е включен и процесният двор и това е
отбелязано в решението на районния съд. Дори и да се приеме, че процесният
имот е включен в разделителния протокол, то е видно, че той не е бил
приложен на практика и посоченото в протокола разделяне на имота,
респективно установяване на съвладение между общия наследодател Д. В. и
тримата му сина Б., Ц. и Г. не е било налице. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че волята на
страните след подписването на този разделителен протокол е променена, а
именно: с нот. акт № 6 от 27.03.1962г. общият наследодател Д. В. К. е признат
за собственик по наследство и давност на дворно място с масивна жилищна
едноетажна сграда и стопанки постройки, цялото застроено и незастроено от
1979 кв.м. при съседи Д.В. К., И.Д. и от две страни улици, съставляващо имот
пл. № 466, преди регулацията и след влизане в сила на регулацията парцел II-
466, кв.12 по плана на Горни *******, като са включени 1882 кв.м., целият
парцел от 2 244 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 362
кв.м. и за останалите 97 кв.м., които се отчуждават. С нот. акт №
91/11.06.1962г. Д. В. К. продава на К.И.А. 486/2244 ид.ч. от същия имот,
който е с неуредени регулачни сметки /парцел 11-466, кв.12/ С нот. акт №
95/31.12.1964г. Д. В. К. дарява на сина си /ответника по делото/ Г.Д. В.
800/2244 ид.ч от същия имот, без жилищната сграда, както и правото да си
построи жилищна постройка върху същото място. С нот.акт №
137/22.05.1965г. Д. В. К. дарява на сина си Ц. Д.в К. 800/2244 ид.ч от същия
имот, без жилищната сграда, както и правото да си построи със свои средства
жилищна постройка върху същото място. Приложени са поредица от
нотариални актове за придобити по регулация от Г. и Ц. Д.ви площи, както и
КНА за придобиване от всеки от тях по давностно владение на дарените им
части от общия имот, за които в резултат на регулационни промени са
отредени отделни имоти, както и построените от тях сгради върху тези
отделни имоти. Налице са и нотариални актове за последващи
разпоредителни сделки и дарения извършени от Ц. и Г.Д.и. Освен това, от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че след
извършените дарения Ц. и Г.Д.и са установили владение върху дарените
10
имоти, изградили са върху тях сгради и са ги владели необезпокоявано, без
владението им да бъде оспорвано. Ищците не са ангажирали доказателства за
твърдения във въззивната им жалба анимус за владение на всеки един от
подписалите разделителния протокол от 10.09.1958г., какъвто и за наличие на
анимус за владение у Б. Д.в, наследодателя на ищците по отношение на
имотите дарени на братята му Г. и Ц..
Относно доводите на въззивниците/ищци, че закъснялото вписване в
кадастралните регистри като изключителни собственици на ответниците Ц.К.
и С.В. е доказателство за липса на преобръщане на съвладението във владение
за себе си, както и че по оспорването от страна на ответниците С.В., Т.В.,
Н.К. и Ц.К., на представените от ищците скици от КККР не е било открито
производство по оспорване: Съдът намира тези доводи за неоснователни. В
отговорите на исковата молба четиримата ответници са посочили, че по
отношение на представените с исковата молба две скици на процесиите имоти
са налице допуснати при нанасянето им в КККР от 2011г. грешни/неверни
записвания по отношение на техните собственици, като неправилно и за двата
имота - ПИ с идентификатор 44063.6223.1350 и ПИ с идентификатор
44063.6223.1351 като съсобственик е посочен Д. В. К. на основание нот. акт
№ 6/1962г., при условие, че същият видно от посочените по-горе нотариални
актове се е разпоредил изцяло с процесния имот II-466, кв.12 по РП от 1930.
Ето защо, ответниците са предприели действия по поправка на посочените
грешни записвания и след проведената процедура в АККГ същите са били
отстранени. С отговорите на исковата молба ответниците са представили два
броя скици на процесиите ПИ, в които са записани действителните
собственици на тези имоти съответно: за ПИ 44063.6223.1350-ЦВ. Н. К. и за
ПИ 44063.6223.1351- СВ. Г. В., като тези два броя скици с ОИМ, с поправени
данни по отношение на собствениците им не са оспорени от ищците. При тези
данни за ответниците не възниква правен интерес за оспорване.
Неоснователно е и оплакването, че закъснялото вписване в кадастралните
регистри като изключителни собственици на ответниците Ц.К. и С.В. е
доказателство за липса на преобръщане на съвладението във владение за себе
си, тъй като по делото е установено, че техните праводатели съответно Ц. К. и
Г. В. са установили такова владение за себе си от момента, в който са били
надарени е процесиите имоти и са придобили тези имоти освен чрез
дарствените актове и по реда на осъществено давностно владение.
11
Относно оплакванията във въззивната жалба, че районният съд не е
обсъдил всички представени по делото писмени и гласни доказателства, както
и противоречията между тях, че не е установено как ответниците са
придобили в изключителна собственост 158/2244 ид.части от имота на общия
наследодател и как общият наследодател е загубил владението си по
отношение на запазената при извършването на даренията жилищна сграда и
другите постройки, то въззивната инстанция намира същите за
неоснователни. Като начало, липсва конкретизация в какво се изразяват
твърдените противоречия, в т.ч. и относно времето на изграждане на
строежите в делбените имоти. Относно твърденията, че по делото е останало
неизяснено как 158/2244 ид. части от имота на общия наследодател, които не
са предмет на продажбата и двете дарения, са станали изключителна
собственост на надарените ответници, то и съгласно представените скици от
СГКК площта на процесиите имоти на ответниците е съответно: ПИ
44063.6223.1350-796 кв.м., а на ПИ 44063.6223.1351-806 кв.м., поради което
не е налице придобиване от страна на ответниците на 158/2244 ид.части от
имота на общия наследодател Д. В. К.. По делото е приета и СТЕ, като
вещото лице проследява кадастралните и регулационни промени по
отношение на имота на Д. В., в т.ч. и по отношение на двете процесии ПИ,
което не е оспорено от въззивниците. както и не е поставен от тях въпрос
относно тези 158/2244 ид.части. Неоснователни са и доводите, че по делото
не е установено как общият наследодател е загубил владението си по
отношение на запазената жилищна сграда и другите паянтови постройки.
Това се установява от приетата по делото СТЕ, включваща сравнителната
таблица, като вещото лице на база извършения оглед и изследване на
кадастралните планове е посочило установените данни за процесиите сгради,
в т.ч. и за процесната сграда, отбелязана в КНА от 27.03.1962г. Настоящата
инстанция също приема въз основа на СТЕ, че по отношение на прецизирания
иск за делба от ищците по отношение на сградите с идентификатор с
последна цифра 1, т.е. за сграда 44063.6223.1350.1 - сграда 44063.6223.1351.1,
тези сгради не са съседни една на друга, дори не са в непосредствена
близост, поради което няма как да са били една сграда, като сградата с
идентификатор 44063.6223.1351.1 е нанесена за първи път в кадастралната
карта от 2011г. Кредитирайки заключението, настоящата инстанция стига до
същия извод, че няма никакъв начин тези две сгради да са
12
представлявали една стара сграда. Освен това, по делото не е установено
по безспорен начин, че някоя от останалите процесии сгради са идентични
със сградата, която Д. В. си е запазил след извършените от него дарения, дори
напротив. Разпитано в съдебно заседание вещото лице по СТЕ установява, че
по КП от 1957г. е нанесена една сграда по ул. „Кирил и Методий, а по КП от
1981 г. и действащия КП съществуващите на място сгради са две, заснети
като близнаци, всеки със самостоятелен вход - съответно 44063.6223.1350.2 и
сграда 44063.6223.1351.2. Освен това близнаците са двуетажни, с различна
площ като източният е надстрояван и пристрояван. Според вещото лице,
показаната снимка на стара сграда, изобщо не е никоя от сградите, които
съществуват, като не можа да даде категоричен отговор, дали двете
къщи/близнаци имат нещо общо със старата къща по КП от 1957г. Освен
това, от разпитаните по делото трима свидетели се установява, че двете
къщи-близнаци са строени от Ц. К. и Г. В., след като са получили по дарение
от баща си Д. имоти. Това е станало преди около 40-50 години, като дядо Г. и
Ц. сами са си строили къщите, дядо Д. бил възрастен и живял в къщата на
дядо Г. до смъртта си. Не е налице твърдяното противоречие между
показанията на свидетелите и писмените доказателства относно времето на
изграждане на строежите в делбените имоти. От заключението на СТЕ, както
и от писмените и гласни доказателства се установява, че всички процесии
сгради са строени и нанесени в КК след извършените дарения, с
изключение на сградите с идентификатор в края 2, за които обаче не се
установи да са идентични със сградата по НА от 1962г.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че съдът не е
обсъдил направените от въззивниците оспорвания на съдържанието на
представените по делото от ответниците нотариални актове, в т.ч. и поради
липса на форма нот. акт № 95/1964г. и нот. акт № 137/1965г.-липсата на
подпис на нотариус. По повод на твърденията за нищожност поради липса на
подпис на нотариуса, то ответниците са представили своевременно по делото
заверени пълни копия на двата нот. акта, съдържащи на втората страница
наличие на подпис на нотариус. Тези заверени копия не са оспорени от
ищците. Съдът е изложи подробни мотиви по доводите „относно титулите за
собственост, към които настоящата инстанция препраща. Посочил е и съдебна
практика/ТР № 11/21.03.2013г. на ВКС по т.д. № 11/2012г./ Обсъдил е
оспорването на представените по делото нотариални актове, в това число и
тези, които са издадени по обстоятелствена проверка на основание изтекла
придобивна давност съответно нот. акт № 56/1982г. и нот. акт № 6/1985г.
Посочил е, че Г. В. и Ц. К. са изявили animus domini /намерение за владение/
13
по отношение на дарените им имоти, като е приел, че същите са го
демонстрирали явно и недвусмислено, което настоящата инстанция споделя.
Обсъдени са и действията на нотариусите съставили нотариалните актове.
Въззивната инстанция достига до същия правен извод, че оспорените
нотариалните актове имат вещно действие.
Относно твърденията за неправилно приложение на материалния закон
с посочване на ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС и и ТР № 3/29.11.2012г.
на ОСГК на ВКС, то те също са неоснователни. Като е посочил районният
съд, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
се счита за оБ.на. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си - Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. Смисълът
е, че при общо наследяване не се предполага индивидуален animus за своене.
В настоящето производство този animus е налице предвид предприемане
процедура по обстоятелствена проверка, свързана с установяване на
придобивна давност в кратки срокове след смъртта на наследодателя, като
това включва придобиване и на сградите, изключени изрично в нотариалните
актове, съответно изграждането на нови такива и въобще всячески
демонстриране, че имотите и всичко изградено в тях е семейна (да се разбира
на обитаващите членове на фамилията) собственост. Ищците не са
ангажирали доказателства, които да подложат на съмнение този извод, няма
данни нито те, нито член от тяхната част на рода дори да е посетил
наследствения имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2012 г., ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които
се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Това
ТР няма отношение към правото на собственост. Идеята на ищците явно е
била да се отменят нотариалните актове, с които се установява право на
собственост, придобито чрез давност.
14
При тези данни следва да се приеме, че първоначалният имот е бил
разделен на три части, като тази на К.А., ведно с паянтова сграда и кошара не
е оспорена, като правен ефект. Останалите две части са на Г. В. и Ц. К. и в
тях се включват всички постройки, т.е. не е налице съсобственост на
процесните два имота, което е първото условие за извършване на делбата.
Сделките, извършени от общия наследодател не страдат от пороци. Те са
разпределили (прехвърлили) цялата делбена маса много преди депозирането
на иска, като възражението на част от ответниците, че тя не е съсобствена (в
смисъл на всички съсобственици, с оглед настъпилите наследствени
правоприемства в хода на процеса) е основателно. Дори да се приеме нещо
различно, давността тече най-малкото от изготвянето на двата констативни
нотариални акта (1982г. и 1985г.), като искът е предявен на 15.11.2018г., т.е.
налице е изтекла погасителна давност.
Относно претенцията за възстановяване на запазената част по чл.30 от
ЗН, то тя може да бъде предявена по исков ред, съединено с иск за делба или
самостоятелно извън делбеното производство Ищец е наследникът, чиято
запазена част е накърнена, а ответник е облагодетелстваният от
завещателното разпореждане или дарение, който е получил повече от това,
което се съдържа в разполагаемата част. Може да се предяви и под формата
на възражение по иск от или срещу облагодетелствания (както е в случая), по
който има позоваване на завещателното разпореждане (Решение № 36 от
10.1.1963 г. по гр. д. № 1743/62г., I г.о.). Сънаследникът може да иска
намаляване на завещанието и във форма на възражение по предявения срещу
му иск за собственост на основание това завещание (Решение № 1679 от 4.
VIII. 1956 г. на IV г.о. по гр. д. № 2944/56 г.). Погасителна давност за иска по
чл. 30 от ЗН е 5 години, считано от откриване на наследството. От 1982г.
погасителната давност е изтекла.
Най-накрая, във въззивната жалба се излагат твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното решение и в частта на разноските и
липса на мотиви защо не е уважено искането за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение. Във връзка с тези твърдения, въззивната
инстанция е прекратила производството по делото, като е приела, че е налице
искане по чл.248 ГПК, по което компетентен е районият съд.
С определение от 28.05.2021 г. по гр.д. № 72870/2018 г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 76 състав е оставил без уважение искането на
Б.С. К., ЕГН ******* и Е. С. Ц., ЕГН ********** за изменение на
постановеното решение в частта на разноските. В това определение, съдът е
препратил към мотивите на постановеното решение в частта на присъдените
разноски.
Видно е, че разноските за адвокатските възнаграждения са присъдени
като са взети предвид минимума, броя проведени заседания, фактическа и
правна сложност на делото.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
15
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявените претенции, въззивниците
следва да заплатят на въззиваемите Н. ЦВ. К., ЕГН **********, ЦВ. Н. К., ЕГН
*******, СВ. Г. В., ЕГН ********** и Т. Й. В. , ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат М.Х. Х. направените разноски за
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.
На въззиваемите К.А. Ю., ЕГН **********, С. А.Ю., ЕГН ********** и
А.А. Ю., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Х.Т., следва
да заплатят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
общо на 1800 лв., или по 600 лв. за всяка от тях
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2021 г. по гр.д № 72870/2018г. на
СРС, ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА Б.С. К., ЕГН ******* и Е. С. Ц., ЕГН **********, двамата на
адрес: с. *******, ул. „******* № 1, чрез пълномощника по делото адвокат Л.
да заплатят на Н. ЦВ. К., ЕГН **********, ЦВ. Н. К., ЕГН *******, СВ. Г. В.,
ЕГН ********** и Т. Й. В. , ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.
София, бул. „*******" № ******* чрез пълномощника по делото адвокат
М.Х. Х. направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лв.
ОСЪЖДА Б.С. К., ЕГН ******* и Е. С. Ц., ЕГН **********, двамата на
адрес: с. *******, ул. „***** № 1, чрез пълномощника по делото адвокат Л. да
заплатят на К.А. Ю., ЕГН **********, С. А.Ю., ЕГН ********** и А.А. Ю.,
ЕГН **********, с общ адрес: гр. София, ж.к. ******* и общ съдебен адрес:
гр. София, ул. „******* 2, чрез адв. Х.Т., направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1800 лв., или по 600 лв. за всяка от тях.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17