№ 133
гр. Русе, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201998 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Х. П. чрез редовно упълномощен процесуален представител,
против наказателно постановление № BG21032022/4000/Р8-266/15.09.2022г., издаден от
Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ за
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение по
чл.179 ал.3а от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител, но е постъпило писмено
становище по жалбата от процесуалния представител, с което се поддържа същата.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
На 21.03.2022г. в направление излизане от България през ГКПП „Дунав мост“ се явил
жалбоподателят, управлявайки т.а. „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ с обща технически допустима
максимална маса над 12 т. Била извършена проверка на превозното средство, в резултат на
която било установено, че на 08.03.2022г. същото превозно средство в 23,27 ч. е преминало
по път I – 5 ,км 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
МПС не е заплатена дължимата пътна такса ,съгласно чл.10 ал. 1 т.2 от Закона за пътищата.
За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
1
система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението
DAA00D3A038134D0E053021F160A4CE0, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено
с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал 1 от Закона за пътищата (ЗП) и позиционирано на път 1-5 км
25+914. За констатираното нарушение св.А. М., служител на Агенция „Митници“, съставил
АУАН против жалбоподателя, който само вписал, че има възражения без да посочи какви.
Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП на жалбоподателя било
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е основателна. Съдът намира, че неправилно е приложен
материалният закон и в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В настоящия случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от
с.з. в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
В случай, че собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва:
1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.;
3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез която АПИ
осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.
167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се
2
отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е
и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено
нарушение, за което електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде
основание на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2, т. 7
от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към
съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден
електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното производство
презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук
следва и извода, че след като нарушението е установено от електронна система за контрол
по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и, както е видно от издаденото НП при водене
на административнонаказателното производство администратвинонаказващия орган не е
установил водача на МПС. То в случая същият е следвало да издаде НП на собственика на
МПС, в случая „Максима транс“ ЕООД гр.Ямбол, а не на жалбоподателя. В случая по
делото не е установено и подаване на декларация по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от
страна на собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител. От
събраните по делото доказателства не може да бъде установено категорично и със
сигурност, че именно жалбоподателя е управлявал процесното ППС на 08.03.2022г., в 22,37
ч, по път I-5 км. 25+914 в община И.о, за който се събира тол - такса. Това не може да бъде
преодоляно и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, който сам заявява, че
водачът „не беше сигурен точно на тази дата дали е управлявал камиона, но когато лицето
заяви, че управлява камиона му се съставя акт“, показанията му л.147, гърба, което води и до
извод за пълна недоказаност на обвинението. В случаят не са положени никакви усилия за
установяване по безспорен начин, че именно жалбоподателят е бил лицето управлявало
превозното средство към датата на нарушението; категорично не може да бъде споделено
утвърдената практика, че „ …..когато лицето заяви, че управлява камиона му се съставя
акт.“, пак там. Това се установява изрично и от показанията на актосъставителя, че
впоследствие той не може да установи дали жалбоподателят или някое друго лице е
управлявало превозното средство или не.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни
органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на
нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират
по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само, ако собственикът възрази,
АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.
Ето защо съдът намира, че поради тези извършени от АНО нарушения при
прилагането на материалния и процесуалния закон в осъщественото
административнонаказателно производство обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
3
По отношение на направеното искане на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
При такъв изход на делото и предвид изричното искане на процесуалния представител
на жалбоподателя, АНО следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото, а именно
адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., което е над минималния размер, но
предвид липсата на възражение за прекомерност за съда не съществува процесуална
възможност да го намали служебно.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 и т.2 вр.чл.чл.63д
ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG21032022/4000/Р8-266/15.09.2022г.,
издаден от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Н. Х. П. с ЕГН ********** му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Н. Х. П. с ЕГН
********** сумата от 720 лв. за разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4