Р Е Ш Е Н И Е
№:2318 10.12.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и седми ноември две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1980 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.32 от Закона за защита от
шума в околната среда (ЗЗШОС).
Образувано е по жалба на „Вокс
Груп“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Страхил №7, против заповед № РД-22-44/09.07.2018г.
на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ)-Бургас, с която на основание
чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от 21.07.2009г. за условията и реда за упражняване
на държавен здравен контрол (Наредба № 3636 от 21.07.2009г.), е потвърдено предписание
№ДЗК-188/07.07.2018г. за спиране на дейност в обект –
озвучаване от локален източник на шум на откритите площи на обект: летен клуб Сакса Бийч, находящ се в гр.Бургас,
северен плаж-паркинг, за времето от 23.00 часа до 07.00 часа и на основание
чл.31, ал.1, т.2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е спряна дейността в същия
обект за времето от 23.00 часа до 07.00 часа.
В жалбата са изложени доводи за нищожност и
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от
некомпетентен орган, при неспазване изискването за форма – липса на мотиви, при
нарушение на процесуалния и материалния закон. Възражението за липса на
компетентност на издателя на процесната заповед, основава на чл.22, ал.1 от
ЗЗШОС, според който контролни правомощия по чл.16а от същия закон са предоставени
на кметовете на общините и упълномощени от тях лица. Счита, че в заповедта
липсват фактически и правни доводи за нейното издаване, не е извършено надлежно
измерване нивото на шум в деня на проверката и няма съставен протокол за това.
Не е посочено в коя от двете хипотези на чл.16а от ЗЗШОС попада настоящия
случай – за жилищни зони или за курорт. Като процесуално нарушение счита
неуведомяването на дружеството за започналото административно производство и не
са били налице условията за издаването на процесната заповед, защото даденото
преди това задължително предписание е било изпълнено. Намира, че от
съдържанието на заповедта не става ясно и до кога е наложена принудителната
административна мярка (ПАМ). В подкрепа на твърденията си жалбоподателят ангажира
писмени доказателства и разпита на един свидетел. В проведеното открито съдебно
заседание дружеството, чрез редовно упълномощения адвокат М.Г., поддържа
жалбата на изложените основания и претендира присъждане на извършените по
делото разноски съобразно нарочен списък.
Ответникът – директор на РЗИ-Бургас, представя
административната преписка по която е издадена оспорената заповед, както и
ангажира разпита на един свидетел. Чрез редовно упълномощения юрисконсулт Б.П.,
оспорва жалбата и предлага потвърждаване на оспорената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа следното:
Във връзка с
подадени жалби до Община Бургас от граждани и организации за повишени нива на
шум от заведения, намиращи се в Морската градина на града и препращането им от
общинската администрация до директора на РЗИ-Бургас, последният издал заповед №
РД 15-272 от 04.07.2018г. (л.33), с която на основание чл.15, ал.1, т.2, 4, 6 и
7, вр. § 1, т.10, б.“г“ от Закона за здравето (ЗЗ), чл.17 и чл.26 от ЗЗШОС и
др., наредил на служители от РЗИ-Бургас да извършат проверка от 00,00ч на до
04,00ч. на 07.07.2018г., включваща измерване нивото
на еквивалентните нива на шум от обекти за търговия с храни и увеселителни
заведения, находящи се на територията на гр.Бургас.
На 07.07.2018г., в 02,10ч. била извършена проверка от посочените
в заповедта служители, съвместно с представители на Община Бургас и Първо
РУМВР-Бургас на летен клуб Сакса Бийч, находящ се в гр.Бургас, северен плаж - паркинг, стопанисван
от „Вокс Груп“ООД. За извършената проверка бил
съставен констативен протокол № ДЗК 16-4 от 07.07.2018г.
(л.34), в който е посочено че заведението се озвучава от музикална уредба,
обектът е изграден от две страни със стени от дървен материал, а другите две
страни са открити. В резултат на тези констатации е направен извод, че
заведението е от открит тип.
С изх. №
ДЗК-188 от 07.07.2018г. (л.36) било издадено
предписание от Жанета Петрова, инспектор в отдел ДЗК, дирекция „Обществено
здраве“, РЗИ-Бургас, в което са посочени фактически основания, кореспондиращи с
горепосочения констативен протокол, а именно заведението е от открит тип и
озвучаването се извършва от музикална уредба. Като нарушени правни норми са
посочени чл.31, ал.2 от ЗЗ и чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, като за отстраняване на
посочените нарушения на основание чл.19,
ал.2, т.6 и 7 от ЗЗ, чл.28, ал.2 от ЗЗШОС и чл.11, ал.1, т.2 от Наредба № 36 от
21.07.2009г. е било издадено следното
предписание: „Спирам дейността озвучаване на открит летен бар Сакса Бийч след 23,00ч. Да не се допуска
озвучаване след 23,00 часа. Срок: 30 мин. след връчване на предписанието. “
На същата дата било извършено измерване на
нивата на шум в зона: пред сградата на Генералното консулство на Турция в
България-гр.Бургас, при „жива“ музика в механа Кралско село и без „жива“ музика
там, зона пред входове на бл.16 и бл.17, ж.к.Лазур при работа на музикални
уредби, монтирани в снек-бар Плей,
снек-бар Феймъс и летен
клуб Сакса Бийч, зона пред хотел Парк при работа на
музикалните уредби от същите заведения, зона пред снек-бар
Плей, зона пред снек-бар Феймъс и зона пред летен клуб Сакса
бийч, при което било установено, че еквивалентните
нива на шум в зона пред хотел Парк и зоните пред снек-бар Плей, снек-бар Феймъс и летен клуб Сакса бийч, не съответстват на изискванията и нормите за нощно
ниво на шум, съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в
околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в
околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на
вредните ефекти от шума върху здравето на населението, обн. ДВ, бр. 58 от
18.07.2006г. (Наредба № 6 от 26.06.2006г.)
Констатираните
нива били отразени в съставения протокол за контрол на шум в околната среда №
К-105 Ш/09.07.2018г. (л.41) и сертификат за контрол № К-105/09.07.2018г. (л.40)
от извършилата проверката Дамяна Б., експерт-физик в РЗИ-Бургас. Достоверността
на посочените дати в протокола и сертификата, както и истинността на цялото им
съдържание беше оспорено от жалбоподателя, за което съдът откри нарочно
производство по реда на чл.194 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Проверката на
оспорените документи се извърши чрез допустимия на основание чл.194, ал.1,
предл.2 от ГПК, разпит като свидетел на съставителя им Дамяна Б.. Същата
потвърди извършването на обективираните в протокола и
сертификата действия, както и че е допуснала очевидна фактическа грешка при
посочването на датата на извършване на контрола и вместо вярната дата 07.07.2018г. погрешно е записала датата 08.06.2018г.
Заради безпротиворечивите показания на св.Б., които се
потвърждават и от останалия събран по преписката писмен доказателствен материал
(заповедта за възлагане на проверка, констативния
протокол № ДЗК 16-4 от 07.07.2018г., предписанието от
същата дата, издаденият фискален бон от дружеството-жалбоподател), съдът приема, че проверката на
нивата на шум в посочените зони, със съответните установени стойности, е била
действително извършена от нея на 07.07.2018г. и
констатациите отразени в протокол № К-105 Ш/09.07.2018г. и сертификат за
контрол № К-105/09.07.2018г. отговарят на обективната действителност, поради
което оспорването на тези два документа от страна на жалбоподателя остана
недоказано на основание чл.194, ал.2 от ГПК.
В
последствие е издадена процесната заповед № РД-22-44/09.07.2018г. за спиране на
дейност на основание чл.19, ал.3 от ЗЗ, вр. чл.11, ал.4 и чл.46, ал.5 от
Наредба № 3636 от 21.07.2009г., чл.31, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗЗШОС, от директора
на РЗИ-Бургас предвид правомощията му съгласно чл.17 от ЗШОС, относно
осъществяван от РЗИ контрол върху шума в околната среда, причинен от локални
източници на шум и с оглед чл.15, ал.1, т.4, вр. § 1, т.12, б.“г“ от ДР на ЗЗ,
относно осъществявания от РЗИ държавен здравен контрол по спазване и изпълнение
на установените с нормативния акт здравни изисквания да факторите на жизнената
среда – шум в урбанизирани територии. Като мотиви за издаването на заповедта е
посочено установеното при проверката на служителите на РЗИ-Бургас на 07.07.2018г. в 02,10 часа в летен клуб Сакса
Бийч, находящ се в гр.Бургас, северен плаж - паркинг,
че обектът представляващ локален източник на шум, е изграден от две страни от
дървен материал, а другите две страни са отворени, което го определя като обект
от открит тип. Същият се озвучава от музикална уредба към момента на проверката.
Дружеството стопанисващо обекта, не спазва установените здравни изисквания и
осъществява дейността си, без да осигури опазването на жизнената среда на от
вредно въздействащите върху здравето на човека фактори – шум. Като нарушени нормативни
актове са отбелязани чл.31, ал.1 и 2 от ЗЗ, вр. чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Посочено
е, че нарушението е установено от съответния служител на РЗИ-Бургас, който е
съставил и описаното по-горе предписание изх. № ДЗК-188 от 07.07.2018г. (л.36), с което е спряна дейността – озвучаване
от локален източник на шум в обекта (музикално озвучаване). Мотивиран от
изложеното директорът на РЗИ-Бургас на основание чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от
21.07.2009г. е потвърдил предписание №ДЗК-188/07.07.2018г.
за спиране на дейност в обект – озвучаване от локален източник на шум на
откритите площи на обект: летен клуб „Сакса Бийч“, находящ се в гр.Бургас, северен плаж-паркинг, за времето от
23.00 часа до 07.00 часа и на основание чл.31, ал.1, т.2 от ЗЗШОС е спряна
дейността в същия обект за времето от 23.00 часа до 07.00 часа, считано от
момента на съобщаване за заповедта на адресата до отстраняване на причината,
довела до налагане на принудителната административна мярка. Изпълнението на
мярката е възложено на „Вокс Груп“ООД. Заповедта е
връчена на 10.07.2018г., съгласно отбелязването в нея.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1,
вр. чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от
надлежна страна, адресат на наложената мярка на 24.07.2018г., т.е. в срока по
чл.149, ал. 1 от АПК при наличие на правен интерес от обжалването.
С настоящата заповед са засегнати правата и законните
интереси на жалбоподателя, заповедта представлява властническо волеизявление на
орган на държавната администрация и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Оспорването е допустимо, като подадено срещу заповед №
РД-22-44/09.07.2018г. на директора на РЗИ-Бургас. Оспореният административен
акт представлява принудителна административна мярка и подлежи на оспорване по
реда на АПК, съгласно чл.45 от ЗЗ.
Разгледана по същество жалбата срещу оспорената
заповед се явява неоснователна.
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
произнесена от компетентен орган по чл.38, ал.2, предл.последно от ЗЗ, в
изискуемата форма и при спазване на административнопроцесуалните
правила за нейното издаване. Компетентността на издателя на процесната заповед е
в изпълнение и на правомощията му определени с нормата на чл.31, ал.2, вр.
чл.31, ал.1, т.2 от ЗЗШОС, според която за осъществяване на контрола и налагане
на принудителна мярка компетентен е министърът на здравеопазването, респективно
упълномощените от него длъжностни лица. Издателят е оправомощен изрично,
съгласно представената по делото заповед № РД-28-160/19.05.2011г. на министъра
на здравеопазването, в кръга на неговата компетентност.
Съобразно нормата на чл.11, т.3 от ЗЗШОС в правомощията
на министъра на здравеопазването е извършването на измерването, оценката,
управлението и контрола на шума в околната среда, предизвикан от локални
източници на шум, а чл.17, ал.1 от ЗЗШОС, регламентира че министърът на
здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и държавните
здравни инспектори, определени със Закона за здравето, осъществяват контрол
върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, по ред,
определен в същия закон. В чл.38 и сл. от ЗЗ е регламентиран редът за налагане
на принудителни административни мерки, като съобразно посочената норма при
неспазването на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда
държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок
за отстраняване на нарушенията.
В § 1, т.12 от ДР на ЗЗ е дадено легално определение
на понятието фактори на жизнената среда, в която е включен шумът в жилищни,
обществени сгради и урбанизирани територии, а в ЗЗШОС е регламентиран вида на
принудителната административна мярка, която следва да бъде наложена при наличие
на шум над допустимите норми. От тук следва, че компетентния орган за
осъществяване на контрола и налагане на принудителната мярка е министърът на
здравеопазването, лично и чрез оправомощени от него
длъжностни лица, както и в служебно качество директорите на регионалните
здравни инспекции. Чл.22, ал.1 от ЗЗШОС действително възлага контролни
правомощия и на кметовете на общините спазване изискванията на чл.16а от с.з., но не
изключва общите контролни правомощия на министъра на здравеопазването,
директорите на регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори
по приложението на закона.
Процесната заповед е издадена и в установената
писмена форма за валидност, при спазване изискването за форма, визирано в чл.
146, т.2 от АПК, като съдържа изискуемите по чл.59, ал.2, т.4 от АПК реквизити.
Посочени са фактически и правни основания за издаването й.
Извършената от съда проверка не установи да са
допуснати съществени процесуални нарушения по издаване на административния акт,
които биха могли да обосноват отмяната му по чл.146, т.3 от АПК. Съдът не
констатира, административният орган да е допуснал нарушение независимо, че по
преписката не са налични данни жалбоподателят да е уведомен по чл.26 от АПК за
започване на производството по издаване на заповедта. Това е така, тъй като
съгласно чл.19, ал.1 от ЗЗ, държавният здравен контрол се извършва систематично
– без предварително уведомяване. Освен това дори да се приеме, че липсата на
уведомяване на образуваното административно производство е процесуално
нарушение, то не е съществено и не представлява самостоятелно отменително
основание, тъй като при съобщаване на процесната заповед жалбоподателят е подал
жалба в законоустановения срок и за него не е осуетена възможността да защити
правата си, да представи необходимите документи и да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си, включително показателите на установените нива на
шум, установени с протокол № К-105 Ш/09.07.2018г. и сертификат за контрол №
К-105/09.07.2018г. В образуваното съдебно производство жалбоподателят имаше
възможност да реализира в пълен обем защитата на своите законни права и
интереси, вкл. да се запознае с всички доказателства по преписката. При това в
производството по издаване на заповедта не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да доведе до нейната отмяна без разглеждането й по същество.
Съдебният контрол за съответствието на обжалвания
административен акт с материалния закон обхваща проверка дали е правилна
извършената въз основа на установените факти преценка от административния орган
за наличието на предпоставките за разпоредените
правни последици. Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон.
Както се посочи в § 1, т.12 от ДР на ЗЗ е дадено
легално определение на понятието фактори на жизнената среда, в която е включен
и шумът в урбанизирани територии, а в ЗЗШОС е регламентиран видът на
принудителната административна мярка, която следва да бъде наложена при наличие
на шум над допустимите норми. Съобразно специалната разпоредба на чл.31, ал.1,
т.2 от ЗЗШОС, компетентните органи могат да спират дейности на инсталации и
съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по
приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и на
локални източници на шум при нарушаване изискванията на този закон.
Нормата на чл.11, т.5 от ЗЗШОС предвижда министъра на
здраве-опазването съвместно с министъра на околната среда и водите да издаде
наредба, с която се определят показателите за шум в околната среда, отчитащи
степента на дискомфорт през различните части на
денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната среда,
както и методите за оценка на вредните ефекти от шума върху здравето на
населението.
На основание чл.11, т.5 от ЗЗШОС е издадена описаната
по-горе Наредба № 6 от 26.06.2006г. Методите за измерване и оценка на
помещенията на жилищни, обществени сгради и населени места са регламентирани в
БДС 15471-82 (вж. Приложение № 3 от наредбата и http://www.bds-bg.org/bg/bg/standard/?natstandard_ document_id=9716). Според доказателствата по делото дружеството-жалбоподател,
при осъществяваната от него търговска дейност, е превишил нормите за
еквивалентно ниво на шум. Измереното превишение е досежно: зоната пред хотел
Парк и зоната пред стопанисваното от дружеството увеселително заведение, летен
клуб Сакса бийч. В
административното производство измерването на шума е извършено от длъжностно
лице на РЗИ, старши експерт-физик, което е осъществило контрол върху шума в
околната среда, причинен от локални източници на шум по смисъла на §1, т.4 от
ДР на ЗЗШОС.
Констатираните в обстоятелствената част на оспорената
заповед стойности на шум, които не бяха опровергани в съдебното производство,
след извършеното измерване са над допустимите, според цитираните протокол и
сертификат за контрол (пред хотел Парк при норма 35 dВ е измерена стойност 49 dВ и
пред заведението на жалбоподателя при норма 35 dВ е
измерена стойност 84 dВ). Те безспорно превишават
показателите на граничните стойности на нивата на шума в зони за обществен и
индивидуален отдих и не съответстват на изискванията на Наредба № 6 от
26.06.2006г., Приложение 2 към чл.5, таблица 2, т.3. При наличието на тези
факти административният орган правилно обосновано с нормата на чл.31, ал.1, т.2
и ал.2 от ЗЗШОС, административният орган е спрял озвучаването от локален
източник на шум на откритите площи на обекта летен клуб Сакса
бийч за времето от 23.00 часа до 07.00 часа, до отстраняване на причината, довела до налагане на
мярката.
Отразеното в оспорената заповед, че се потвърждава и предписание
№ДЗК-188/07.07.2018г. за спиране на озвучаването в
обекта за времето от 23.00 часа до 07.00 часа на практика представлява същата
административна мярка, макар наложена на различно правно основание. В Закона за здравето е предвидено, че предписанията, издавани
от държавните здравни инспектори при упражняване на функциите им не
представляват по своята същност принудителна административна мярка. Предписанието
по чл.11, ал.1, т.6, вр. чл.46, ал.5 от Наредба
№ 36 от 21.07.2009г., вр. чл.31, ал.2 и чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС , каквото се явява настоящето
предписание не предварителна административна мярка. Аргумент за това се извежда
и от нормата на чл.11, ал.4 от същата наредба, съгласно която
предписанието по ал.1, т.6 се потвърждава или отменя със заповед на директора
на РЗИ, съответно на директора на НЦРРЗ. Следователно актът, който би могъл да
бъде оспорен пред съда е заповедта, с която така издаденото предписание на
държавния здравен инспектор бъде потвърдено със заповед на Директора на РЗИ,
както е процедирано в случая. Аргумент в подкрепа на
този извод на съда се съдържа и в нормата на чл.19, ал.3 от ЗЗ, в която изрично се посочва, че
принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на
регионалните здравни инспекции, като в тази връзка е неотносимо дали адресатът
на предписанието е изпълнил указанието дадено с него или не, преди
потвърждаването му от директора на РЗИ, тъй като предписанието представлява
предварителна мярка, а крайният акт е заповедта за потвърждаването му.
В развилото се съдебно производство оспорващият не успя
да докаже твърденията си в жалбата за ненадлежно измерване нивото на шума и че
обектът на контрол се намира извън жилищна зона, с оглед отразяването в
процесната заповед, че се намира в гр.Бургас. Показанията на доведения за
разпит от жалбоподателя свидетел – сервитьора Г. К., че не е видяла по време на
проверката да се извършва замерване на нивото на шум, противоречи на надлежно
установените факти с протокол № К-105 Ш/09.07.2018г. и сертификат за контрол №
К-105/09.07.2018г., които се подкрепят и с показанията на другия разпитан
свидетел Д. Б.. Превишените норми за шум са измерени от компетентен специалист,
обективирани са в писмени документи, които бяха
оспорени от жалбоподателя, но това оспорване не беше проведено успешно.
В жалбата няма оплакване за несъответствие на акта с
целта на закона и доколкото служи на основната цел на закона – да не се допуска
наднормено зашумяване, съдът счита, че същият съответства на целта на закона,
съобразно чл.146, т.5 от АПК.
Целокупният анализ на доказателствата по делото
обуславя извода, че в случая административният орган, в съответствие с принципа
на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК е упражнил правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като издаденият административен акт не
засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най необходимото за
целта, за която актът се издава, а тя е да се осигури здравословни условия на
живот на населението и опазване на околната среда от шум чрез разработването и
прилагането на интегриран подход и мерки за неговото предотвратяване или
намаляване. Озвучаването от локален източник на шум на откритите площи на летен
клуб Сакса Бийч е спряно не изцяло, а само за времето
от 23.00 часа до 07.00 часа и до отстраняване на причината, довела до налагане
на принудителната административна мярка. Този начин на определяне на
продължителността на наложената мярка изцяло съответства на нормата на чл.31,
ал.2 от ЗЗШОС, изискваща спирането на съответната дейност да бъде в сила до
отстраняване на причината, довела до налагане на принудителната административна
мярка.
Поради изложените съображения, съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма при спазване на административнопроизводствените
правила, материално правните разпоредби, в съответствие с целта на закона, не
са налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК и трябва да бъде
потвърдена, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание
чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото
не е с фактическа и правна сложност, следва на РЗИ-Бургас да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от
НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вокс
Груп“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Страхил №7, против заповед №
РД-22-44/09.07.2018г. на директора на РЗИ-Бургас, с която на основание чл.11,
ал.4 от Наредба № 3636 от 21.07.2009г., е потвърдено предписание №ДЗК-188/07.07.2018г. за спиране на дейност в обект – озвучаване от
локален източник на шум на откритите площи на обект: летен клуб Сакса Бийч, находящ се в
гр.Бургас, северен плаж-паркинг, за времето от 23.00 часа до 07.00 часа и на
основание чл.31, ал.1, т.2 от ЗЗШОС е спряна дейността в същия обект за времето
от 23.00 часа до 07.00 часа.
ОСЪЖДА „Вокс
Груп“ООД, ЕИК-*********, да заплати на Регионална
здравна инспекция -Бургас, сумата от 100 (сто) лева за разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: