МОТИВИ:
НОХД 356 / 2021г.
С обвинителен акт на Районна
прокуратура град Монтана подсъдимият В.Е.А. е обвинен в това, че на 22.09.2019г. на път Е-79, км 75+100
/разклона за село Белотинци, обл.Монтана/, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди” с рег. № XXXX , нарушил правилата за
движение по пътищата, като управлявал със скорост от 70 км/ч, по-висока от
разрешената за пътния участък скорост – 60 км/ч, с което нарушил разпоредбата
на чл.21, ал.2 от Закон за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил
на Ц.К.А. xxx, тежка телесна повреда, изразяваща се в подкапсулни и паренхимни
кръвоизливи на далака /слезката/, довели до оперативното и отстраняване, което
увреждане отговаря на самостоятелен медико-биологичен признак - „загуба на
слезка” и средна телесна повреда, изразяваща си в травма на задстомашната жлеза
с остър кръвоизлив, което увреждане причинило на А. разстройство на здравето,
временно опасно за живота, с оздравителен период около 1.5 - 2 месеца –
престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”, предложения 1 и 2, във връзка с чл.342 ал.1
пр.3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае за виновен подсъдимият, като
му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението,
на което да се отложи на основание чл.66 от НК, както и да бъде лишен от права
на основание чл.343г от НК за срок от една година и половина.
Частният
обвинител Ц.К.А. чрез повереника си – адв.И.С.,xxx молят съда да признае подсъдимият
за виновен и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият В.Е.А. в хода на съдебното следствие дава обяснения. Не се признава
за виновен. Категоричен е, че ако частната обвинителка е била спряла, то е
нямало да настъпи ПТП. Упълномощеният му защитник в хода на съдебните прения
взема становище, че пострадалата има виновно поведение за настъпилото ПТП,
поради което подсъдимият следва да бъде оправдан, като излага подробни доводи в
тази насока. В последна дума подсъдимият моли съда да бъде оправдан по обвинението.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушани са и експертни заключения по назначени
експертизи в хода на досъдебното производство и съдебното следствие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимият
В.Е.А. xxx, не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и е правоспособен
водач на МПС. Притежава СУ на МПС № ********* за категории А, М и В, издадено на
13.05.2019г. и не е изземвано. Подсъдимият А. не е лишаван от право да управлява МПС,
има нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 22.09.2019г. в около
14.30 часа частният обвинител Ц.К.А. и съпругът й - свидетелят А.Д.А. пътували
с лек автомобил марка „Рено-19”, с
ДК № XXXX в посока от село Белотинци, обл.Монтана
към град Брусарци, обл.Монтана. МПС било собственост на свидетеля А., но
управлявано от съпругата му – ч.обв.Ц.А..
Свидетелят А. пътувал на предна дясна седалка. На изхода на село Белотинци,
обл.Монтана, където се образува разклона с главен път Е-79, свидетелката А. спряла
на знак Б2 „Стоп-Спри, осигури предимство”, след което с ниска скорост
потеглила да пресече пътното платно и да продължи движението си към
гр.Брусарци.
По същото време от гр.Видин към гр.Монтана
пътувал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А-6” собственост и управляван от подсъдимия
В.Е.А.. На предна дясна
седалка в автомобила пътувала и съпругата му – свидетелката В.М. М. - А..
В района на
местопроизшествието имало ограничение на скоростта до 60 км/час, регламентирано от
съответния пътен знак, както е видно от протокола за оглед. Според
заключението на съдебно -автотехническата експертиза, в момента на
настъпване на ПТП, лекият автомобил „Ауди”, управляман от подсъдимия А. се е движел със
скорост от 70 км/час, която надвишава пределно-допустимата за конкретния пътен участък. При
това положение, и при определената скорост на движение на лекия автомобил
„Рено-19” от около 17.00км./час двата
автомобила се сблъскали, като ударът настъпил на 13.40 метра от линията
на ориентира по посока на огледа и на 4.7 до 5.7 метра вдясно от
левия край на ширината на платното за движение, по посока на огледа,
в лявата лента за движение, отново
по посока на огледа.
Механизма на
възникване на ПТП се е реализирал по следния начин:
Лекия автомобил
„Ауди А-6”, управляван от подсъдимия В.Е.А., в светлата
част на денонощието на 22.09.2019г. около 14.30 часа се е движил
по платното за движение на първокласен път Е-79 в посока от гр.Видин към
гр.Монтана със скорост около 70 км./час при ограничение в зоната на
произшествието с пътен знак 60 км./час. В същото време на кръстовището на
главен път Е-79 и път 11216 на км 75+100 /разклон за с.Белотинци/ водачът на
лекия автомобил „Рено-19” с рег xxxx ч.обв. Ц.К.А. xxx е
предприела пресичане на кръстовището от дясно на ляво по посока на движение на
лекия автомобил „Ауди А-6”, като не е възприела своевременно
възникналата опасност.
Поради липса на време и разстояние, лекия автомобил
„Ауди” при достигане на
мястото на удара с предната си част, в процеса на аварийно спиране е блъснал
челно в лявата странична част лекия автомоби „Рено-19” в областта на
предна лява врата. В резултат на удара, лекия автомобил „Ауди А-6” е продължил
движението си напред, около метър, след което, останал без водач зад волана, по
инерция се върнал косо назад през платното за движение и се установил на
мястото, фиксирано в огледния протокол.
Лекия автомобил „Рено-19” се завъртял на
около 40 градуса по посока на часовниковата стрелка с постъпателно движение,
изминавайки около 9 метра и се установил на мястото, фиксирано от огледния
протокол.
Вещото лице изпълнило на досъдебното
производство авто-техническата експертиза е категорично, че ако лекия
автомобил „Ауди А-6” се е движил с разрешена скорост /под
ограничението с пътен знак от 60 км/час/, водачът би могъл, в условията на
произшествието да спре, преди мястото на удара и да го предотврати. Със
скоростта, с която се е движел обаче, лекия автомобил „Рено-19” е попаднал в т.н
опасна зона за спиране от 57м и спасителната маневра спиране се е оказала
невъзможна. От друга страна, „от техническа гледна точка, водачът на лекия
автомобил „Рено-19”, с рег xxxx преди станалото ПТП не е възприел
опасността”.
Състоянието на
пътя, метеорологичните условия, видимостта и техническото състояние на
превозните средства, реализирали пътнотранспортното произшествие не са в
причинно-следствена връзка с него. Двата автомобила, участващи в произшествието
имат сключени валидни застраховки „Гражданска отговорност”.
В хода на съдебното следствие
е назначена повторна авто-техническа експертиза изпълнена от вещи лица Р.Г. и К.Х.,
от заключението, на която се установява, че мястото на удара между двете МПС се
намира на 13.40 метра по дължината на ПО и 5.20м. по ширина в дясно от линията
на измерване. Мястото на удара е определено като пресечна точка на спирачните
следи оставени от лек автомобил Ауди. Към заключението е приложена и мащабна
скица която в т.5 е визуализирала мястото на удара. Взаимната видимост в зоната
на ПТП е била ограничена до 126м, поради наличието на завой и високи храсти и
дървета. Вещите лица изпълнили експертизата са категорични, че има нарушение на
ограничението на скоростта на л.авт.Ауди, който се е движел със скорот от
70.05км/ч при ограничение с пътен знак от 60км/ч. Вещите лица категорично
вземат становище, че ако скоростта на това МПС е била до 63.42км/ч би се
предотвратило това ПТП.
Според експертите опасната
зона за спиране на л.авт.Ауди при скоростта, с която се е движел е 56.93 метра,
а за лек автомобил Рено – 9 метра.
Водачът на л.авт.Ауди е имал
техническата възможност да забележи навлизащия от дясната страна автомобил Рено
и е очаквал, че ще спре преди да навлезе в платното за движение. Когато автомобила
Рено навлиза в платното, за водача от автомобила Ауди е започнал момента на
възникване на опасността.
На досъдебното производство е
назначена съдебно – медицинска експертиза, от която е видно, че на пострадала Ц.К.А. в следствие на ПТП са били причинени: -травма на
задстомашната жлеза с остър кръвоизлив - разстройство на здравето, временно - опасно за живота,
което представлява средна телесна повреда; -подкапсулни и
паренхимни кръвоизливи на далака /слезката/, довели до оперативното му
отстраняване, което представлява тежка телесна повреда; - разкъсно - контузна рана на
главата с лекостепенно разстройство на съзнанието - временно
разстройство на здравето-неопасно за живота, което представлява лека телесна
повреда.
По механизъм,
уврежданията отговарят, да са получени вследствие от пътнотранспортно
произшествие.
На В.Е.А., също била назначена съдебно – медицинска
експертиза и
видно от експертния анализ, било му причинено счупване
на втора кост на „пестницата” на дясната длан на мястото, в далечната и
част в залавното място на външния страничен лигамент. Нараняването води до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и не затруднява
движенията на десния горен крайник за продължителен период от време. По
съществото си, представлява лека телесна повреда.
Съдът изцяло възприема експертните заключения, като
обективни и компетентно дадени.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Ц.А., А.А.,
на които съдът дава вяра като обективни, логически последователни,
непротиворечиви и безпристрастни. Същата фактическа обстановка намира
потвърждение и от събраните и надлежно приобщени към доказателствения материал
по делото писмени доказателствени средства. В тази насока са и експертните заключения
по назначените на досъдебното производство съдебно – медицински експертизи и
авто – техническа експертиза, както и на назначената в хода на съдебното
следствие повторна авто-техническа експертиза.
Възприетата от съда фактическа обстановка се
потвърждава и частично от показанията на свидетелката В. А. и обясненията на
подсъдимия. Свидетелката А. е съпруга на подсъдимия и не могат в цялост да й
бъдат кредитирани показанията, тъй като е налице индиция за заинтересованост.
Съвсем логично е да иска да подпомогне защитната теза на подсъдимия.
Съдът възприема частично и обясненията на подсъдимия
относно датата, посоката на пътуване, спътника му, вида на МПС. В останалата
част съдът възприема обясненията на подсъдимия като негова естествена защитна
позиция.
От възприетата и описана по–горе
фактическа обстановка следва да се направи единствения възможен извода, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на пътнотранспортното произшествие и
вредоносния резултат, изразяващ се в причинените на посрадалата наранявания е
единствено поведението на подсъдимия А., който от една страна, превишавайки
пределно - допустимата скорост за движение в
конкретния пътен участък сам се е поставил в невъзможност да реагира на
появилата се на пътното платно опасност, а от друга страна е поставил в
невъзможност водачът на другия автомобил да го забележи навреме и да му
предостави предимството, което подсъдимия А. принципно е имал, като движещ се по
главен път.
С оглед така приетата за установена по
делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият В.Е.А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.1 б.”б”, предложения 1 и 2, във връзка с
чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на 22.09.2019г. на път Е-79, км 75+100 /разклона
за село Белотинци, обл.Монтана/, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Ауди” с рег. № XXXX , нарушил правилата за движение по пътищата,
като управлявал със скорост от 70 км/ч, по-висока от разрешената за пътния
участък скорост – 60 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от Закон
за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил на Ц.К.А. xxx, тежка
телесна повреда, изразяваща се в подкапсулни и паренхимни кръвоизливи на далака
/слезката/, довели до оперативното и отстраняване, което увреждане отговаря на
самостоятелен медико-биологичен признак - „загуба на слезка” и средна телесна
повреда, изразяваща си в травма на задстомашната жлеза с остър кръвоизлив,
което увреждане причинило на А. разстройство на здравето, временно опасно за
живота, с оздравителен период около 1.5 - 2 месеца.
От обективна страна, изпълнителното деяние,
изразяващо се в управление на МПС с неспазване на правилата за движение по пътищата
довели до реализиране на ПТП, при което са причинени телесни наранявания – тежка
и средна телесна повреда е осъществено от подсъдимия. Безспорно е установено в
процеса, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, чиято разпоредба гласи, че „
Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак”. Безспорно е установено по делото, а в тази насока е и заключението по
повторната авто-техническа експертиза, че навлизането на автомобила „Ауди” след
пътен знак А-26 „Забранено е движението със скорост по–висока от означената”
със скорост от 70км/ч при ограничение 60км/ч.
От субективна страна подсъдимият е
осъществил престъплението при форма на вината непредпазливост. Тази
форма изхожда от установените факти по делото - деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Налице е пълно проявление на
съставомерни признаци за осъщественото от него
деяние от субективна страна.
В конкретният казус подсъдимият е нарушил разпоредбата
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се е движил със скорост надвишаваща допустимата по
закон и сигнализирана със съответен пътен знак на мястото, на което е настъпило
ПТП, т.е съществувало ограничение на скоростта от 60 км/ч. Заключенията на вещите
лица, не се оспорват в тези части, а именно, че скоростта на движение на подсъдимия
в момента на възникване на опасността и в момента на настъпване на ПТП е била
70 км/ч. На
На следващо място и в двете заключения вещите лица са
категорични, че при скорост по-малка от 63 км/ч., т.е. в границите на допустимата, ПТП не би настъпило. При тази скорост от 70 км/ч. ударът е бил неизбежен и непредотвратим, което се е и случило. Така че при нарушение на разпоредбата
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, допуснато от подсъдимия, и причинения вредоносен резултат,
има пряка причинно-следствена връзка.
Съдът не споделя мотивите на защитника на подсъдимия,
че той се е движел по път Е-79, т.е. път с предимство, било му е отнето предимството,
поради което няма и никаква вина за настъпилото ПТП.
При движение по път с предимство не се абсолютизира
това обстоятелство предимството. Задълженията за спазване на разпоредбите на
ЗДвП са за всички участници в движението, не само за едни и този, който се движи
по път с предимство следва да следи внимателно пътната обстановка, нещо, което
подсъдимият А. тогава не е сторил. В конкретния казус подсъдимият не се е движил
просто по път с предимство, а ПТП става в участък кръстовище, което вече прави
задължително подсъдимият, освен да използва своето предимство при движение на пътното
платно, по което се е движил, да съблюдава за всички обстоятелства, които могат
да повлияят на неговото движение. При конкуренция на предимството по път и
движение, избиране на скоростта и движение в участък на кръстовище и при задължение
за движение с намалена скорост такава, каквато е сигнализирана, конкуренцията е
в полза на съобразената скорост - такава, каквато е сигнализирана, а не на предимството.
В този смисъл е Решение № 180 от 07.05.1987 г. по н.д. № 139/1987 г. на ІІІ н.о.
– „противоречието между правото на предимство за преминаване на кръстовище и
задължението да се намали скоростта или спре при възникнала опасност, трябва да
се разреши в полза на основното правило по чл.20, ал.2 от ЗДвП, в случая чл.21,
ал.1 от ЗДвП. При такива пътни ситуации водачът трябва да се откаже от правото
си на предимство, ако при осъществяването му има опасност да настъпи произшествие,
за което при настъпване на вредни последици той ще носи отговорност.” Или
отнесено към настоящия случай - в момента, в който подсъдимият е приближил участъка
на кръстовището, той е бил длъжен да се движи със съобразена скорост. Налага се
извода, че подсъдимия не се е движил с такава. При възприемане на обстоятелството,
че кръстовището се преминава от друг лек автомобил, от път без предимство, но
вече навлязъл в пътното платно, конкуренцията е в полза на преминаващия автомобил
на пострадалата, частна обвинителка в производството в случая, а не на подсъдимия.
Ето защо и правото на предимство не е абсолютно. Подсъдимият А. е реагирал по
начин, по който е настъпило ПТП – първо движейки се с превишена скорост, второ предприемайки
маневра вляво, която маневра на практика е довела до удар. Вещите лица Г. и Х.
по повторната автотехническа експертиза са категорични, че ако подсъдимият е
продължил своето движение направо, без да предприема тази маневра вляво, то
удар е нямало да настъпи изобщо. Автомобилът на пострадалата, частна
обвинителка в производството е щял да се изтегли вече изцяло в кръстовището. Дори
и да не се е бил изтеглил изцяло, то отзад е имало достатъчно разстояние за безопасно
разминаване. От превишената скорост, с която се е движел подсъдимият, е
последвала и една неправилна реакция на спасителната маневра, която е довела до
вредоносния резултат.
На следващо място с оглед на събраните в
производството доказателства съдът намира, че случая не касае т. нар. опасна
зона. В съдебната практика въпросът с опасната зона, се обсъжда единствено и само
при съобразена скорост, при допустима скорост. Когато скоростта е превишена,
въпросът с опасната зона изобщо не може да бъде коментиран. В този смисъл е Решение
№ 246/24.02.1976 г. по н.д. 148/1976 г. на ІІІ н.о., – „скоростта за движението
е съобразена с изискванията на чл.21, ал.2 или с изрично предвидените правила
по чл.119 – чл.123 от Правилника на конкретната пътна обстановка за движение с
намалена скорост и изключени са опасните зони, които са създадени от скорости
над максимално предвидените и несъобразени с конкретната пътна обстановка”. В
конкретния случай подсъдимият се е движил със скорост 70 км/ч., при ограничение от 60 км/ч. Още повече в самото заключение на вещите лица, /и двете
заключения са категорични/, че ако бе спазил това ограничение, дори и при тази фактическа
обстановка, ударът щеше да бъде предотвратен.
При така изложените правни
съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните
доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимият.
За извършеното престъпление по чл.343 ал.1, буква „б”, предложение 1 и 2 във връзка с чл.342
ал.1 пр.3
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до четири
години. Следва да се
вземе предвид, че деянието е извършено при условията на непредпазливост. Видно
от справката за съдимост на подсъдимия към момента на извършване на деянието,
както и към настоящия подсъдимия не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства – нарушения на ЗДвП, арг.л.104 от ДП, справка за
нарушител, както и настъпилият вредоносен резултат за пострадалата.
В случая наказанието следва да бъде определено при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът, като взе предвид и личността на
подсъдимия, начина на извършване на деянието и
настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се
постигнат с наказание ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Намира, че предложеното от
представителя на държавното обвинение наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода е твърде несправедливо в настоящия казус. Налице е една
тежка телесна повреда и една средна телесна повреда, но и двете са със засягане
на органи изключително важни. Тези тежки увреждания водят и до тежки последици
и към настоящия момент за здравословното състояние на частната обвинителка.
В конкретният случай няма законна пречка за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, затова съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия А. наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, наложеното му наказание е под три години
лишаване от свобода, а и за постигане целите на наказанието не е наложително
подсъдимият да изтърпява ефективно наказание.
Съдът приложи и императивната норма на чл.343г от НК,
като лиши подсъдимия А. от
право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, считано
от отнемане на СУ на МПС.
С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а те да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
При този изход на делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият В.А. следва да ЗАПЛАТИ направените по водене на
делото разноски в размер на 838.14 лева за
изготвени експертизи в полза на ОД на МВР-Монтана, а по сметка на РС – Монтана сумата от 800.00
лв. разноски по водене на делото, както и по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
Съдът осъди подсъдимия В.Е.А. да заплати на
Ц.К.А. xxx сумата от 1 000.00 лева, представляваща разноски
за упълномощен повереник.
По
горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: