Р Е Ш Е Н И Е
№ 981
гр. Пловдив, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД - XXV наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести март, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при секретаря: Сийка Радева,
като разгледа АНД № 7947/2018г. по
описа на ПРС, XXV наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 67 от 12.11.2018г., издадено от Д. И., на длъжност К. на Община Марица, с
което на С.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 46, вр. чл. 45, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за поддържане
и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за
организацията и безопасността на движението на територията на Община Марица
/НЗПОБПТОМ/, е било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.3, т.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НЗПОБПТОМ/.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения в тази
насока.
В съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по
съображенията посочени в жалбата.
Ответната страна – Община Марица, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Л.П. оспорва жалбата, сочи, че приема доводите изложени в жалбата за неоснователни и
моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 24.11.2018г. видно от приложената
разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 26.11.2018г. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.04.2018г. Д.А.
подала Заявление до Началника на РУ Труд, за това че на 13.04.2018г. мъж с прошарена
коса който пасял няколко крави покрай дома им в с. Войводиново, си събул гащите
и започнал да се пипа по половия орган. Посочените действия били сторени пред
малолетната й дъщеря която била на двора. В резултат на това с Разпореждане на
РП Пловдив, на 21.06.2018г. била възложена проверка за извършено престъпление
по чл. 325 от НК. В хода на извършената проверка било снето обяснение от
непълнолетната А., в които тя посочила на инспектора от детска педагогическа
стая че човек който тя е виждала да пасе крави в нейното село, около 50 годишен
застанал в храстите на 10 метра от нея със свалени панталони, гледал към нея и
си държал половия член. Непълнолетното дете разказало за случилото се на своята
майка която по описанието дадено от дъщеря й разбрала кой е човека, и от своя
страна сигнализирала полицията. С Постановление на РП Пловдив от 05.09.2018г.
по пр.пр. № 3749/2018г. наблюдаващия прокурор постановил отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като С.Х. макар и да е извършил някаква проява, то
същата не може да се квалифицира като престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК тъй
като обществения ред не е бил нарушен грубо. Наблюдаващия прокурор постановил
препис от постановлението ведно със събраните по делото материали да бъде
изпратен на РУ Труд за осъществяване на процедура по УБДХ.
Въз основа на
събраните по делото материали и постановлението на РП Пловдив, на жалбоподателя
С.Н.Х., на 05.10.2018г. бил съставен АУАН за това че на 13.04.2018г., около
15.00ч., в с. Войводиново , на ул. „Хан Крум“ пред № 3, извършва непристойни
действия,неморално поведение което се изразява с действия и жестове спрямо
непълнолетната К. З. А., несъвместими с обществените норми. Описаното било
квалифицирано като нарушение на чл. 3, т. 2 от НЗПОБПТОМ. Акта бил съставен в
присъствието на нарушителя който го подписал, като в графата за „Възражения“,
записал „Не“.
Въз основа на така
съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, в която извършеното нарушение
било описано и квалифицирано по сходен начин. С издаденото НП било наложено
административни наказание глоба в размер на 200 лева.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Д.Т., които
съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по
съставяне на акта. Свидетеля разказва как
е протекла извършената проверка по повод сигнал подаден от майката на
непълнолетното момиче пред което жалбоподателя е извършвал непристойни действия
и неморално поведение. Заявява че акта е съставен след постановление на РП
Пловдив за отказ да образуват досъдебно производство. Свидетеля разказва че по
повод на неморално поведение от страна на жалбоподателя с него са били
провеждани многократни разговори, при които е обещавал че няма да повтори
грешката си, но след това отново се е повтаряло същото. Св. Т. заявява че е
провел разговор със майката на непълнолетната К. А. пред която жалбоподателя е
извършвал непристойни действия, която е разказала на полицейския служител за
стореното от нарушителя.
Относно приложението на процесуалните правила:
На първо място съдът
приема че безспорно нарушителя е осъществил нарушението което му е вменено, тъй
като от събраните доказателства се установява че на 13.04.2018г. в с.
Войводиново, е извършил непристойни действия и жестове спрямо непълнолетната
К.А., изразяващи се в сваляне на панталоните и опипване на половия му член пред
непълнолетното дете, на обществено място, посред бял ден. Посоченото поведение
е несъвместимо с обществените норми на поведение и съставлява нарушение на чл.3, т.2 от НЗПОБПТОМ, която норма гласи че За осигуряване на
нормални условия на труд и отдих на гражданите се забранява извършване на
действия, противни на добрите нрави, нарушаващи обществения ред - Непристойно и
неморално поведение, което се изразява с действия, жестове и словесни изрази,
несъвместими с обществените норми на поведение.
Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП, както и
с материалите събрани в хода на извършваната от РП Пловдив проверка,
намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия
за тези действия, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничават право на защита
на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно
наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, нарушението е описано бланкетно и от него не става ясно
какво точно сторил нарушителя за да му
бъде вменено извършване на нарушение по чл.3, т.2 от НЗПОБПТОМ. В
обжалваното НП е отразено че на 13.04.2018 г., около 15:00 часа, в с.
Войводиново, на ул. Хан Крум пред № 3, жалбоподателя извършва непристойни действия
и неморално поведение, което се изразява с действия и жестове спрямо
непълнолетната К.
З. А.,
несъвместими с обществените норми на поведение - непристойно поведение и явно
неуважение към обществото. От описанието на извършеното нарушение обаче не става
ясно какви точно непристойни действия и неморално поведение е извършил
жалбоподателя на посочената дата спрямо непълнолетната А.. Посоченото
обстоятелство следва да намери място при описанието на извършеното нарушение и
в АУАН и в НП, за да може жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен. При
така стореното описание което е преповтаряне на нормата от НЗПОБПТОМ, изобщо не става ясно какво точно е
стореното от него и срещу какви факти следва да се защитава. Ето защо, така
описаните нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно
наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН следва да
се преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото лишават лицето, посочено като нарушител, от правото му да разбере
съставомерните за последното нарушение факти, както и правилото за поведение,
което се твърди, че е нарушил. Последното съществено процесуално нарушение
мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
На следващо място следва
да се отбележи че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
с което също е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: Процесуалният закон – ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено
един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата -
свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от
посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта
на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а
единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата -
свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието
участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства.
От анализа на
разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят
разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на
нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл.40 от
ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта
се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна,
ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно
нарушение. В настоящия случай от
приетите по делото доказателства се установи, че на мястото на което е извършено нарушението е
присъствала само непълнолетната А., а посочения в АУАН свидетел Г. Г. се явява свидетел при
съставянето на акта, като това негово процесуално качество дори не е посочено в
съставения АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало актосъставителят да състави АУАН в
присъствието на още едно лице. Доколкото
това не е сторено, а актът е съставен в присъствието само на един свидетел, определя и заключението на съда, че това
представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето
му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липса на произвол.
Във връзка с
последното изложено по-горе следва да се отбележи че настоящия казус не е в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН която допуска образуване на
административнонаказателно производство без съставен акт, в случаите когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия
орган. В настоящия случай не е имало прекратяване на производството от
прокурор, а прокурора е постановил отказ да образува досъдебно производство.
Следователно административнонаказателното производство е следвало да бъде
образувано със съставяне на АУАН, който е следвало да бъде съставен при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
Що се отнася до
възражението направено в жалбата относно това че акта е бил съставен 6 месеца
след датата на извършеното нарушение, настоящия състав намира че сроковете по
чл. 34 от ЗАНН са били спазени тъй като актосъставителя едва след получаване на
постановлението за отказ да бъде образувано досъдебно производство, е бил
известен че тъй като наказателно производство няма да бъде водено спрямо
нарушителя, има възможност да бъде проведено административнонаказателно такова.
Акта е съставен в 3 месечния срок от постановяването на отказ да се образува
ДП.
Настоящия
състав споделя изложеното от жалбоподателя възражение относно допуснато
съществено процесуално нарушение изразяващо се в посочване на погрешно
основание на база на което е определено наложеното административно наказание. В
НП е посочено че „на основание чл. 3, т. 4, изречение второ от Наредбата“ се
налага административно наказание глоба в размер на 200лева. Посочената като
основание разпоредба на чл. 3, т.4, изр. второ от НЗПОБПТОМ гласи че за осигуряване на нормални условия на
труд и отдих на гражданите се забранява извършване на действия, противни на
добрите нрави, нарушаващи обществения ред, по улиците, заведенията и други
обществени места, продажбата на и от малолетни и непълнолетни лица на вестници
и списания с порнографско съдържание. Посочената разпоредба изобщо
няма изречение второ, и има съдържание различно от цифровата правната
квалификация дадена от административно-наказващия орган – чл.3, т.2 от НЗПОБПТОМ. С посоченото се внася още една
неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение, което отново нарушава
правото му на защита.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 67 от 12.11.2018г., издадено от Д. И., на длъжност К. на Община Марица, с
което на С.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 46, вр. чл. 45, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за поддържане
и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за
организацията и безопасността на движението на територията на Община Марица
/НЗПОБПТОМ/, е било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.3, т.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НЗПОБПТОМ/.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните
за изготвянето му пред Пловдивски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.