Решение по дело №1220/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 вр. с чл. 57а от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Неорентинвест“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя М. Д. Р., против Заповед № УТ-539/23.10.2023г. на кмета на община Хасково, с която е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект – временна строителна ограда, разположена на южната и източната имотна граница на ПИ с номер 77195.716.516 по КК на [населено място].

В жалбата се излага следното: Не е налице поставена строителна ограда в [ПИ] в [населено място]. По преценка на собственика частен имот може да се огради с ограда вътре в самия имот и при леките огради дори не се изисква разрешение по реда на ЗУТ. Няма издадено нито строително разрешение, нито строителна линия, за да има строителна ограда. Всички документи по издаване на заповедта са незаконосъобразни, като оспореният акт е израз на репресия и нарушаване на правата в период на агитация за мести избори. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на дружеството, който навежда доводи за нищожност на оспорения акт, поради липса на предмет на същата. Твърди, че не е налице „временна строителна ограда“. Счита, че без наличие на строеж и строително разрешение няма как да има строителна ограда. Освен това нямало доказателства, че оградата била поставена от дружеството. Дори и хипотетично да се приемело, че била поставена от него, то същата не подлежала на разрешителен режим или такъв, който да се контролира по административен ред от местната администрация.

Ответникът – Кмет на община Хасково, чрез пълномощник, оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Твърди, че следва да се приеме, че оградата представлява преместваем обект и по тази причина административния орган започнал конкретната процедура и издал оспорения акт именно на това основание. Отговорността била на собственика на имота и в този смисъл без значение било обстоятелството кой е поставил оградата. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на дружеството жалбоподател.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Видно от представения като част от административната преписка Констативен протокол – л.13, на 16.10.2023г. от служители от отдел „Контрол по ЗУТ“ и сектор „КОРЗ“ при Община Хасково е била извършена проверка на [улица]в [населено място], на [ПИ] по КК на [населено място], както и на други обекти. За [ПИ] било констатирано, че е собственост на „Неорентинвест“ ЕООД и че по южната и източната имотни граници били поставени рекламни пана с обща дължина 20.50 м. и височина 1.70 м., които били закрепени на временна строителна ограда. Временната строителна ограда и рекламните пана били без разрешение за поставяне.

В Констативен протокол от 16.10.2023г. е посочено, че на посочената дата комисия в състав от трима служители от отдел „Контрол по ЗУТ“ при Община Хасково констатирала, че в [ПИ] били разположени: рекламни пана с размери 16.50 м./1.70 м. и 4.00 м./1.70 м., с обща дължина 20.50 м., закрепени към временна строителна ограда, разположена по южната и източната имотна граница на ПИ; временна строителна ограда с размери 16.50 м./1.97 м. и 25.00 м./1.97 м., с обща дължина 41.50 м., разположена на южната и източната имотна граница на [ПИ] по КК на [населено място].

На 16.10.2023г., на основание чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ (ДВ, 6р.25 от 2019г., бр.16 от 2021г.), трима служители от отдел „Контрол по ЗУТ“ при Община Хасково подписали съставен Констативен акт №15, в който посочили, че при проверките била установена „Временна строителна ограда“ по вид – стационарна, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Хасково. Посочено е, че проверката установила нарушение, а именно: поставяне на рекламни пана без издадено разрешение за поставяне, което представлявало нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Настоящите преместваеми обекти подлежали на премахване на основани чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 25 от 2019г.).

На 19.10.2023г. от управителя на „Неорентинвест“ ЕООД е било подадено възражение срещу Констативен акт №15.

С оспорената заповед Заповед № УТ-539/23.10.2023г., издадена от кмета на община Хасково, е наредено на „Неорентинвест“ ЕООД да премахне преместваем обект „Временна строителна ограда“, разположена на южната и източната имотна граница на [ПИ] по КК на [населено място]. Със заповедта е определен 14-дневен срок от датата на получаването ѝ за доброволно изпълнение на основание чл.277, ал.1 АПК и 7-дневен срок, от изтичане на посочения срок, за принудително изпълнение на заповедта, съгласно чл. 57а, ал. 7 от ЗУТ.

В обстоятелствената част на заповедта се посочва, че била извършена проверка от служители на Община Хасково на преместваем обект: „Временна строителна ограда“ с размери: 16.50 м./1.97 м. и 25.00 м./1.97 м., с обща дължина 41.50 м., разположена на южната и източната имотна граница на [ПИ] по КК на [населено място]. Преместваемият обект и теренът били собственост на „Неорентинвест“ ЕООД.

При проверката било установено нарушение, а именно: поставяне на „Временна строителна ограда“ без разрешение за поставяне от кмета на Община Хасково, което представлявало нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ и на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ подлежала на премахване. В заповедта се посочва още, че подаденото възражение не се уважава, тъй като не били представени документи, доказващи законното поставяне на преместваемия обект.

Заповедта е получена лично от управителя на дружеството на 23.10.2023г., видно от извършеното на нея отбелязване.

Вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, след оглед на място на [ПИ], е установило, че имотът бил ограден от юг и от изток с изцяло прозирни ограждения. Оградата била съставена от свързани метални рамки с телена мрежа, монтирани на бетонови пети. Металните рамки били с размери 3.40 м./1.80 м. и изработени от стоманени тръби. Вертикалите на рамката били от стоманени тръби ф 40 мм., с крачета в долния край за монтаж. Хоризонталите били от стоманени тръби ф 30 мм. Прозирната част на рамката представлявала телена мрежа на карета 10/25 см, от ф 3 мм. По дължината на оградата рамките били свързани посредством метални планки на болтова връзка, скоби и арматурна тел. Монтирани били на бетонови пети с размери 68/21/12 см., поставени на терена. Представляват бетонни блокчета с отвори, в които се поставяли вертикалните тръби на металните рамки. В южната част оградата била съставена от 5 свързани метални рамки, едната от които била подвижна, за вход в имота. Дължината на оградата в тази част била 16.70 м., а общата ѝ височина средно 1.95 м. В източната част оградата била съставена от същите свързани метални рамки, неотваряеми, като дължината на оградата в тази част била 25.30 м. а общата височина средно 1.95 м. На четири места имало укрепване с метални тръби, закотвени вътре в имота. Към заключението се представя снимков материал за оградата – Приложни №1.

По делото се разпита свидетелят В. Й. М. – архитект и свидетелят М. Р. М., които заявяват, че са виждали оградата, предмет на оспорената заповед. Същата не била фундирана или трайно закрепена. Върху нея били поставени агитационни материали.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата до съда е подадена на 06.11.2023г., а обжалваният административен акт е бил връчен на страната на 23.10.2023г. Следователно е спазен законово установеният 14-дневен срок за обжалване на акта. Видно от заповедта неин адресат е дружеството жалбоподател „Неорентинвест“ ЕООД, поради което същото е засегната от акта страна и има правен интерес да иска неговата отмяна. С оглед на изложеното жалбата е редовна.

По същество същата е основателна поради следното:

В чл.146 АПК са посочени изчерпателно всички основания за оспорване на административните актове, като дори и жалбоподателят да не се е позовал на някои от тях, съдът дължи служебно произнасяне по всички.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Доколкото предметът на оспорения акт е преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, заповедта се явява издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Същата е подписана от зам. кмет на община Хасково – М. В., която към датата на издаване на акта е изпълнявала функциите на кмет на общината, за което е била надлежно упълномощена на основание чл. 39, ал. от Закона за местното самоуправление и местната администрация във връзка с чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс.

Заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на законовите изисквания за съдържание.

Задължителните реквизити на индивидуалния административен акт са изчерпателно уредени в чл. 59 АПК. Това са: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В настоящия случай в процесния акт е посочено от кого се издава и същият носи своето правилно наименование, посочен е и неговият адресат. Също така съдържа фактически и правни основания, налице е и разпоредителна част, посочено е пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, носи дата и подпис на издалия го административен орган.

Съдът намира обаче, че в случая, в хода на административното производство, е било допуснато съществено процесуално нарушение.

От доказателствата по делото става ясно, че е налице несъответствие между установените в административното производство обстоятелства и възприетите от ответника при издаването на оспорения акт. Това е така, защото с процесната заповед се нарежда да се премахне преместваем обект „Временна строителна ограда“, като този обект се обсъжда в обстоятелствената част на заповедта. В същата обаче е налице и позоваване на Констативен акт № 15/16.10.2023г. В него е посочено, че е от работна група в състав от служители от отдел „Контрол по ЗУТ“ при дирекция „АГСИ“ при Община Хасково е била извършена проверка на „Временна строителна ограда“, като при тази проверка е било установено следното нарушение: „Поставени са РЕКЛАМНИ ПАНА без издадено Разрешение за поставяне, което представлява нарушение на чл. 56, ал.2 от ЗУТ“.

Така от коментираните актове в крайна сметка остава неизяснен въпросът какво е било поставено без разрешение - „Временна строителна ограда“ или „Рекламни пана“. С други думи, налице е явно противоречие между съдържанието на констативния акт и съдържанието на оспорената заповед. Това е противоречие е съществено, доколкото се отнася до конкретното нарушение, което се сочи за извършено от дружеството жалбоподател. В Констативен акт 15 от 16.10.2023г. е посочено едно единствено нарушение – „поставени рекламни пана без разрешение“. Не е констатирано друго нарушение, а именно „поставена временна строителна ограда без разрешение“, въз основа на която констатация да се издаде законосъобразна Заповед за нейното премахване.

Съгласно чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: 1. са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение; 2. са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; 3. не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията; 4. не отговарят на изискванията по чл.169, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5 и ал.3, т.1; 5. представляват реклама, забранена със закон; 6. срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл; 7. обектът е захранен с вода и не е включен в уличната канализация или не е изградена локална система за съхранение на отпадните води; 8. не отговарят на други изисквания, определени с нормативен акт.

Според чл. 57а, ал. 2 ЗУТ, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2.

В случая, в съответствие с последно цитираната разпоредба, такова установяване е налице, но същото се явява неясно и противоречиво и този факт не е съобразен от административния орган, който е издал краен административен акт, чиято разпоредителна част не отговаря на констатациите в Констативен акт № 15/16.10.2023г., тъй като с последния се констатират поставени без разрешително рекламни пана, а със заповедта се разпорежда премахване на „Временна строителна ограда“.

Изясняване на обсъжданото съществено обстоятелство е невъзможно да бъде направено от наличните по делото доказателства с оглед факта, че в [ПИ] на дата 16.10.2023г. са били съставени два констативни протокола – л.12 и л.13, като и в двата се описват проверки на два обекта – рекламни пана без разрешение и временна строителна ограда без разрешение, а от друга страна в Констативен акт №15, на който се основава процесната заповед, се сочи като нарушение поставяне на рекламни пана без издадено разрешение. При това положение адресатът на заповедта се задължава по силата на последната да премахне преместваем обект, за който не е била направена изискуемата по закона предварителна констатация (с констативен акт), определяща го за поставен на съответното място без предварително разрешение.

Изложеното е достатъчно основание за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна, издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С допуснатото несъответствие е нарушено и правото на защита на засегнатото лице, както и възможността да се разбере точно на какво основание първоначално се приема, че са поставени „рекламни пана“ без разрешение, а впоследствие се приема (без констативен акт), че е поставена „временна строителна ограда“ без разрешение.

Обсъжданото нарушение е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, в полза на дружеството жалбоподател следва да се присъдят разноски за производството, които се претендират и доказват пред съда в общ размер на 1050 лева, от които 50 лева – държавна такса за разглеждане на жалбата, и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно с оглед претендирания размер на възнаграждението. Същото е под минималния размер по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № УТ-539/23.10.2023г. на кмета на община Хасково.

 

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „Неорентинвест“ ЕООД, [населено място], ЕИК ************, разноски по делото в размер на 1050,00 лева.

 

На основание чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.