РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. ХАСКОВО, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500204 по описа за
2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК.
Образувано по въззивни жалби срещу решение №5/13.01.2024г., постановено по
гр.д.№720/2023г. на Районен съд- Харманли, с което Прокуратурата на Република
България, гр. София е осъдена да заплати на Й. Л. Й., с ЕГН ********** с адрес в ****,
сумата в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 04.07.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно водено срещу него наказателно
производство по Досъдебно производство /ДП/ № 722/2022 г. по описа на РУ - Харманли,
пр. пр. № 5812/2022 г. на РП-Хасково, ТО-Харманли, което наказателното производство е
било прекратено с постановление на прокурор, като е отхвърлен иска за присъждане на
сумата за неимуществени вреди за разликата над 600, 00 лева до пълния предявен размер от
5 001, 00 лева ; Прокуратурата на Република България, гр. София е осъден на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплати Й. Л. Й., с ЕГН ********** и адрес: ****, сумата в размер на
181,16 лева разноски по делото, изчислени по съразмерност.
Недоволен от решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция е
останал въззивникът Й. Л. Й., който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения
срок с оплакване за неправилност и незаконосъобразност.
1
Жалбоподателят Й., счита, че решението в тази част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага, че неправилно РС-Харманли е приложил критерият за справедливия размер на
обезщетението, определен в чл. 52 ЗЗД. Съдът не е съобразил конкретните факти по делото,
поради което определеното обезщетение е несправедливо и не съответства на
действителното претърпените от ищеца вреди и негативните последици, настъпили за него
във физически, психически и емоционален аспект. Твърди, че са налице всички основания за
присъждане на обезщетение в пълния претендиранен размер.
Претендира от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което
исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде уважена в пълния претендиран размер
от 5001, 00 лв.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна Прокуратура на Република България.
Подадена е въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България чрез
прокурор при Районна прокуратура – Хасково – Териториално Отделение - Харманли срещу
решението в частта в която е уважена исковата претенция.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението
на първоинстанционния съд по отношение на уважаване на исковата претенция. Считат, че
от събраните по делото доказателства не се установявало наличието на фактическия състав
на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Нелогично е ищецът да е задържан за срок до 24
часа, а да е претърпял вреди за срок от 6 месеца. Считат, че не са изложени мотиви във
връзка с направените оспорвания по отношение на писмените доказателства, които не са
издадени от органите на досъдебното производство, а са били предмет на административни
процедури по закона за МВР, в които Прокуратурата на Република България не участва.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд -
Харманли в частта, в която е уважена исковата претенция и вместо него да постанови ново
по съществото на спора, с което да я отхвърли изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия Й. Л. Й.
чрез пълномощника му, с който се оспорва подадената въззивна жалба от Прокуратура и се
излагат съображения за нейната неоснователност.
Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд –
Харманли в обжалваната му част.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, намира следното:
Производството пред РС-Харманли е образувано по иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от Й. Л. Й. чрез пълномощник срещу Прокуратурата на
Република България, за осъждането да му заплати сумата от 5001,00 лв.- главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
2
воденото срещу него наказателно производство - ДП № 722//22 г. по п описа на РУ
Харманли пр.пр. № 5812/22 г. на РП – Хасково, ТО – Харманли приключило с
постановление от 21.06.2023 г. за прекратяване на досъдебното производство, влязло в сила
на 04.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2023г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът е твърдял, че срещу него е било образувано ДП №722/2022г. по описа
на РУ Харманли за престъпление по чл.343б, ал.3 НК за това, че на 22.12.2022г. в ***
управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел А4 с рег.№ **** след употреба на
наркотични вещества. Вследствие на тестването с техническо средство, което дало
положителен резултат бил обискиран и задържан от полицейски служители за 24 часа, които
прекарал в ареста в ***. В последствие срещу него били издадени две заповеди за налагане
на принудителни административни мерки /ЗПАМ/, с които била прекратена регистрацията
на МПС за срок от 6 месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
/ СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Преди да
излязат резултатите от кръвното изследване срещу него било образувано досъдебно
производство № 722/2022 г. по описа на РУ-Харманли, пр.пр.5812/22 г. на РП- Хасково, ТО-
Харманли за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Поддържал е също, че резултатите от
кръвното изследване по досъдебното производство излезли през месец май 2023г. и тези
резултати сочели на липса на наркотични вещества. Едва на 21.06.2023г. воденото срещу
него ДП било прекратено с постановление на РП- Хасково, влязло в сила на 04.07.2023г.
През времето, в което срещу него се водело досъдебното производство претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в постоянен стрес и безпокойство, негативно
отражение на имиджа, изпитване на неудобство, притеснение и унижение, което от своя
страна довело и до характерови промени. В началото не можел да спи и се наложило на 26
годишна възраст да взема успокоителни хапчета и хапчета за сън и поради огромното
напрежение и стрес напълнял като качил много килограми. Претендирал е присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 5001,00 лв.
Прокуратурата на Република България чрез РП- Хасково, ТО- Свиленград като
ответник по делото, с депозирания в срок писмен отговор е оспорила предявения иск по
основание и размер.
Поддържала е, че претендираните неимуществени вреди не са резултат от преки
действия на ответника, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Твърди, че не
съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и воденото наказателно производство. Счита, че претенцията от
5001,00 лева е прекомерна. Повдигнатото обвинение срещу ищеца не било за тежко
престъпление, делото било приключило в разумен срок и без да са били налагани мерки за
процесуална принуда. Претенцията за размера на обезщетението не била съобразена с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
стана, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което са допустими.
3
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е
произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по предявените пред
него искове.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
По делото не се спори, а това се установява и от приетите писмени доказателства,
че ищецът при проверка от полицейски служители, извършена на 22.12.2022г. бил тестван за
употреба на наркотични вещества и теста установил употреба на метамфетамин. Именно по
повод на тази проверка е било образувано ДП №722/2022г. по описа на РУ на МВР-
Харманли. Тъй като не се съгласил с резултата бил откаран в ЦСМП-гр. Харманли, където
му била взета кръвна проба. Назначена е съдебно-медицинска експертиза за установяване
дали в кръвната проба на ищеца се откриват наркотични вещества. На същата дата на ищеца
са наложени и две ПАМ- прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заключението на съдебно-медицинската
експертизата постъпило по досъдебното производство на 04.05.2023., а на 01.06.2023 г.
разследващият полицай е дал заключително мнение, с което е предложил на наблюдаващия
прокурор ДП същото да бъде прекратено,тъй като няма извършено престъпление по чл.343б
ал.3 от НК. С постановление от 21.06.2023г. воденото срещу ищеца досъдебно
производство е било прекратено и постановлението е влязло в сила на 04.07.2023г. Няма
спор,че по досъдебното производство спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение,
както и че това производство е започнало като бързо и впоследствие е било преобразувано
по общия ред. По делото са ангажирани и гласни доказателства, които установяват
психическото и физическото състояние на ищеца по време на воденото срещу него
наказателно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън
неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на
доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото,
ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на
извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материално правно отговорен по
предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като
водено срещу ищеца наказателно производство, което в последствие е прекратено;
претърпените неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните
актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и
ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.
4
В настоящото производство е безспорно между страните, че срещу ищеца е било
водено наказателно производство за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, което в
последствие е било прекратено, поради което съдът намира, че е налице основанието по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата.
Прокуратурата е надлежния държавен орган, който отговаря пред съда в
изпълнение на компетентност, възложена от Конституцията и предвидена в законите.
Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания. При наличие на такава хипотеза,
законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган.
С оглед събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства, съдът намира за установено, че воденото срещу ищеца наказателно
производство се е отразило негативно върху емоционалното му състояние, на което сочи
промяната в начина му на живот – започнал да изпитва притеснения и безпокойство, страдал
от безсъние, накърнен е бил авторитетът му. Тези вреди ищецът е търпял през целия период
от време, в който се е провеждало досъдебното производство, което е продължило около 6
месеца. По време на воденото разследване, ищецът е изпитвал притеснения от
съществуващата възможност да бъде признат за виновен в извършването на престъпление,
за което е предвидено наказание лишаване от свобода. Ето защо се налага извода за
наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди от преживяното, които вреди се
намират в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република
България.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа
на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото –
продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера и
тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено;
личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год.,
обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,
но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Съдът счита, че сумата в размер на 600, 00 лв., определена от РС-Харманли в
обжалваното решение е съобразена с общия принцип за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди по справедливост визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и ще възмезди
в достатъчна степен ищеца за претърпените от него тревожност и емоционална потиснатост.
За недоказани съдът намира други, претърпени от ищеца вреди, които да мотивират
определянето на обезщетение в по-висок размер,в каквато насока са изложени и мотиви от
5
районния съд при постановяване на обжалваното решение.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, не може да се приеме за установено, че ищецът е претърпял много силно
и/или продължително емоционално разстройство, което да е довело до по- дълбоко засягане
на неговото психично здраве или да е предизвикало трайни негативни последици в това
отношение, освен посочените по-горе временни стрес, безсъние и нервност.
По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на Й. Л. Й. за
неоснователна. Настоящият състав счита, че обезщетение в размер на 600, 00 лв. ще
възмездни ищеца в достатъчна степен за претърпените от него негативни емоции. Не са
налице основания за определяне на обезщетение в по-висок размер тъй като липсват
доказателства за претърпени вреди в по-голям обем.
От една страна периодът от около 6 месеца, в който наказателното преследване е
приключило е „разумен“ срок по смисъла на закона, а от друга страна следва да се съобрази,
че по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение, поради което липсва
каквото и да е ограничаване или засягане на гражданските му права. В тази връзка относно
наложените на ищеца ПАМ не е установено по делото да са се отразили негативно в степен
на обичайните неудобства, нито това да се отразило на работата му.
Настоящият състав на съда намира за неоснователна и въззивната жалба на
Прокуратурата на Република България в частта досежно размера на определеното
обезщетение от 600, 00 лв.
Безспорно установено, че срещу Й. Л. Й. е било водено наказателно
производство, което е продължило около 6 месеца и е приключило с прекратяване на
наказателното производство поради липса на извършено престъпление, то безспорно са
налице основания за ангажиране на отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата, тъй
като по този вид дела тя е държавен орган, който отговаря по силата на компетентност,
възложена ѝ от Конституцията и закона.
От събраните в хода на делото гласни доказателства се установява, че ищецът е
претърпял негативни емоции, тревожност, стрес, безпокойство, безсъние т.е. установява се
наличието на претърпени вреди. Действително, срокът за приключване на наказателното
производство е бил сравнително кратък и не му е наложена мярка за неотклонение, поради
което определеното обезщетение в размер на 600, 00 лв. отговаря адекватно на стреса,
притесненията и чувството на неудобство, които ищецът е изпитал в рамките на шестте
месеца през които макар и временно му е било отнето СУМПС.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд постановил
обжалваното решение, поради което като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и правните
му изводи изцяло кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.
Изводите на първоинстанционният съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което и на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
6
обжалваното решение.
Предвид неоснователността и на двете въззивни жалби не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на никоя от страните.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5/13.01.2024г., постановено по гр.д.720/2023г. на
Районен съд- Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС- София, при условията на чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7