РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1455

 

 

гр. Пловдив, 01.07.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ ХV състав в публично заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

         

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя АД № 2332 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производство по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

         Образувано е по жалба на „Гранд текстил“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление***, представлявано от управителя Х.И.Х., против Решение за определяне на митническа стойност № 1151 от 03.07.2018г. на Началника на Митница Пловдив, с което на дружеството-жалбоподател е определена нова митническа стойност съгласно чл.74, параграф 2, буква „Б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 09.10.2013 г. по Митническа декларация № 17ВG003012Н0033100 от 28.09.2017 г., ведно с определения размер от 4851.00 лв. ДДС, за доплащане, на основание чл.77, параграф 1, б.“а“, във връзка с параграф 2 и 3 и чл.85, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 09.10.2013 г. и чл.59, ал.2 от ЗДДС.

         Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

          Жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес за оспорване и в срок, установено от датата на получаване на административния акт – 06.07.2018г /л. 27 по делото/ и датата на изпращане на жалбата на 20.07.2018г, установено от известие за доставяне с баркод  RPS400001YEGDR /л. 132 по делото/ и системен бон от 20.07.2018г към изпратена пощенска пратка.

          В съдебно заседание – „Гранд текстил“ ЕООД се представлява от адвокат К., която поддържа жалбата и представя подробни писмени съображения.

         Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г., намира жалбата за неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

             Съдът установи следното: в развилото се административно производство началникът на Митница Пловдив, в качеството му на орган по чл.5, т.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, като преценил наличния доказателствен материал във връзка с внесена от „Гранд текстил“ ЕООД стока от Република Турция, и след като приел, че декларираната митническа стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки, издал своето решение, което било предпоставено от следните факти и обстоятелства:

              На 28.09.2017 г. „Гранд текстил“ ЕООД, поставя под режим допускане за свободно обращение с крайно потребление с Митническа декларация № 17ВG003012Н0033100 от 28.09.2017 г., различни промишлени стоки, подробно описани,  като декларираната обща фактурна стойност на внесената стока е 29357.44 евро с левова равностойност 57418.16лв. по фактура № 022434 от 26.09.2017 г. издадена от  „EFLAH GIDA SANAYI VE TICARET LTD.STI „.

              В обжалваното решение митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките по митническа декларация № 17ВG003012Н0033100 от 28.09.2017 г. следва да бъде определена на основание чл. 74 § 2, б. "б" от регламент /ЕС/№ 952/2013 вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 въз основа на митническата стойност на сходни стоки  посочени по други MRN, със съответните ги индивидуализиращи данни, подробно посочени в решението.

                Началникът на Митница Пловдив по точка трета от диспозитива на решението е определил нова митническа стойност на 8 /осем/ броя стоки, като общо дължимия ДДС е в размер на 4851.00лв.

                Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост / в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС/. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.

              Съгласно чл. 74 § 1 от МК когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а/ до г/ от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно 74 § 3 МК когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.  

            Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

           Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация- съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Кодекса.

             В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

              Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а/ или б/ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, параграф 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

            Идентични стоки, съгласно чл. 1, параграф 2, т. 4 от Регламента за прилагане означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14 "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

            При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол- чл. 15, пар. 1 от МК.

            На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52.

           Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018 г., Sopropй, C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36.

           В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Митничеката стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013г за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

                 Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 МК митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в процедурата по чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.

              В случая това изискване формално е спазено, доколкото в писмо с № 32-10899/11-01.2018г./л.46 по делото/ до  управителя на дружеството са посочени обстоятелствата, с които се обосновават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност.

           Дружеството, с писмо с рег. № 32-21509/21.01.2018г., е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност: платежен документ за извършено плащане към изпращача, 5бр. фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво, търговско досие, дневен финансов отчет, фактури за транспорт, заявка за транспорт, фактура за транспорт с прикрепено ЧМР и турска износна декларация.

               От значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар.

              В случая митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Цените са изчислени от митническите органи съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, като не са посочени вносителите по тях, както и не е извършен анализ на условията по  доставката съгласно Incoterms 2010 – CIF по процесната декларация от 28.09.2017 г. / включваща застраховка и транспортни разходи/ и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.

          Тези изводи се подкрепят и от приетата по делото ССчЕ, неоспорена от страните, която Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото.

          Дори да се приеме, че сходство обосновано в решението е  сходство в качеството на стоките, то качеството на стоките не е достатъчно, съобразно изискванията на чл. 141 вр. чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане вр. чл. 74, § 2, буква б/ от МК, а следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества. Последното в случая не е доказано. Не е извършен анализ и не е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище, на дребно или на едро. При липсата на анализ за изпълнението на условията по чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане е следвало митническата стойност да се определи по правилата на § 2, като се извършат корекции, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

        Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09, EU: C: 2010: 439.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че митническите органи не са обосновали приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б/ от МК. От представените към митническата декларация доказателства и допълнително представените от жалбоподателя се установява договорената цена на процесните стоки, както и плащането на тази договорена цена.

          С оглед гореизложеното, Съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице, без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане, Началникът на Митница – Пловдив е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Няма основание да не бъде определена митническата стойност на внесената с процесния ЕАД стока, тъй като по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платена цена, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства пред митническите органи. Заплатеният ДДС е бил върху декларираната стойност по ЕАД, която произтича от фактурата, издадена в съответствие с договора между контрагентите. Същественото в случая е коя е реално платената цена или тази подлежаща на плащане. Тезата за несъответствие на декларираната от жалбоподателя митническа стойност с действителната такава - не е доказана от страна на административния орган.

            С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта, което в случая не е сторено.

            При неизпълнение на разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 171 от  АПК, няма основание посочената от вносителя стойност да не се приема като действителна такава. Ето защо, оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен.

           По делото своевременно са претендирани съдебни разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, които се установиха така: 50лв. - внесена държавна такса, 1000 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение, 380 лв. - внесен депозит за вещо лице или общо разноски в размер на 1430лв. /хиляда четиристотин и тридесет лева/, които ответникът дължи в полза на жалбоподателя.

           С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК Административен съд Пловдив, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Решение за определяне на митническа стойност № 1151 от 03.07.2018г. на Началника на Митница Пловдив.

         ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Гранд текстил“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление***, представлявано от управителя Х.И.Х., сумата в размер на 1430лв. /хиляда четиристотин и тридесет лева/.

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/