Р
Е Ш Е Н И Е
№
140
гр.
Враца, 12 .05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023
г. /двадесет и пети април две хиляди
двадесет и трета година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 90 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
РУ - Бяла Слатина, против РЕШЕНИЕ №2/05.01.2023 г., постановено по АНД № 511 по
описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2022 г. С
оспореното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 21-0248-000849/02.09.2021г.,
издадено от Началник група в ОДМВР – Враца, РУ-Бяла Слатина, с което на Д.Е.А. ***,
на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки.
В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че при правилно възприета фактическа обстановка въззивният съд
е формирал неправилни изводи относно липсата на субективния елемент на
нарушението и в крайна сметка извършителят остава ненаказан. В подкрепа на тези
твърдения в касационната жалба се цитира съдебна практика на АдмС – Шумен и АдмС
– Враца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с
което да се потвърди НП.
Ответникът – Д.Е.А., редовно призован в
с.з. се явява лично, като поддържа становище за законосъобразност на оспореното
решение и моли да бъде оставено в сила.
Участващият по делото прокурор от ОП
- Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната
жалба, а решението намира за правилно и
отправя искане да остане в сила.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство решение № 2/05.01.2023г., Районен съд-Бяла Слатина е отменил НП № 21-0248-000849/02.09.2021г.,
издадено от Началник група, РУ-Бяла Слатина, с което на Д.Е.А., на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки за това, че
на 30.05.2021 г. около 21:45 часа в гр.Бяла Слатина, по ул. „Търнавска“ до кръстовището
с ул.„Хан Крум“ л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, собственост на Е.П.М. – А.,
като МПС е с прекратена регистрация от 28.05.2021 г. по чл.143, ал. 10 от ЗДвП,
което е прието за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП – Управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. НП е издадено на основание
Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП - Бяла Слатина
изх. № 2811/2021 от 04.08.2021 г., вх.№ 248000-5774/05.08.2021 г. по описа на
РУ-Б. Слатина.
За да постанови този резултат,
въззивният съд е приел в оспореното решение, с оглед събраните по делото
доказателства, за безспорно установено, че ответникът от обективна страна е
извършил визираното в НП нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на посочената
в НП дата 30.05.2021г. е управлявал не
регистрирано по надлежния ред МПС със служебно прекратена регистрация от 28.05.2021
г. От друга страна е приел, че не е налице субективният елемент на нарушението
от страна на ответника в извършване на административно нарушение, тъй като
лицето не е знаело за служебно прекратената регистрация на автомобила, като
няма никакви данни за това обстоятелство да е уведомен собственика на
автомобила, който е различен от управляващия го в момента на проверката. Поради
липсата на доказателства за надлежно уведомяване на собственика за прекратената
регистрация, съдът е извел решаващия извод, че водача не е осъществил от
субективна страна състава на вмененото му нарушение и е отменил издаденото
НП.
В хода на съдебното производство съдът
е констатирал, че разследване по въпросите за извършеното административно
нарушение, касаещо деянието от обективна
и субективна страна, не е извършвано, а АНО се е ползвал единствено от
констатираното в ИИС, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
28.05.2021 г.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
По делото е категорично установено и няма
спор между страните, че на посочените в наказателното постановление дата, място
и час ответникът в касационното производство е управлявал процесния автомобил, чиято
регистрация е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което правилно
въззивният съд е приел, че от страна на А. са осъществени обективните признаци
на визираното в НП административно нарушение. Също така правилно е приетото в
мотивите на съда, че нарушението не е осъществено от субективна страна,
доколкото липсват доказателства за надлежно уведомяване на собственика на
автомобила за служебно прекратената регистрация, като към момента на проверката
е имало регистрационни номера и свидетелство за регистрация на МПС, поради
което водачът А. няма как да е знаел, че управлява нерегистрирано МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл.
574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В процесния
случай регистрацията е възстановена служебно на 31.05.2021 г., като наличието
на административно нарушение, съгласно Кодекса на застраховането е извън
предмета на настоящото производство, тъй като отговорността на водача не е
ангажирана за липсата на валидна задължителна застраховка.
Следва да се отбележи, че самият факт
за липса на сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към
даден момент не обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. Видно и от
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след
получаване на съответното уведомление от Гаранционния фонд и след уведомяването
на собственика на превозното средство за прекратената регистрация. По делото не
са представени доказателства за такова уведомяване, нито се твърди собственика
да е узнал за това обстоятелство преди датата на проверката.
Именно предвид факта, че се извършва
служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в
общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на съответните
органи да уведомят собственика. В противен случай, при наличие на външни
белези, сочещи на редовно регистриран автомобил /поставени регистрационни
табели и наличие на свидетелство за регистрация/, липсва основание да се твърди
наличието на вина и в двете ѝ форми – умишленост и непредпазливост.
Водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако
е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление след
узнаване на този факт. Посочената в касационната жалба съдебна практика е
ирелевантна по отношение на настоящото дело. Цитираното Решение №
423/09.12.2020 г., постановено по КАНД № 407 по описа на АдмС – Враца за 2020
г. касае нарушение по чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно който служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, като за разлика от нарушението по чл.143, ал.10 от ЗДвП не е
предвидено уведомяване на собственика. Очевидно АНО не различава отделните
хипотези на визираната законова разпоредба, които уреждат съвсем различни
съставомерни елементи на деянието, въздигнато от законодателя в административно
нарушение. Още повече, че настоящият административен съд, в качеството му на
касационна инстанция многократно се е произнасял по аналогични казуси с
отменени НП на идентични правни основания, на същия АНО, като е изложил
подробни мотиви относно тълкуването и прилагането на закона – Решение № 232 от
15.07.2021 г. по КАНД № 163/2021 г., Решение № 416 от 26.11.2021 г. по КАНД №
467/2021 г. и др. и въпреки това органът издава санкционен акт със същия порок,
очаквайки различен резултат от оспорването му.
В подкрепа на възприетото от АдмС –
Враца тълкуване на закона е и ТП № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на ОСС
от НК на ВКС и I и
II колегии на ВАС,
с което административният орган занапред е задължен да се съобразява.
Магистратите от двете върховни
съдилища приемат, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал. 3 от ЗДвП
административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство. В случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика
на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се
докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията,
деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Незнанието се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10 изр. първо,
предл. последно от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност –
незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на небрежност. Под
уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и
да е друг начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Узнаването подлежи
на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е
във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от
състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.
Гореизложеното обосновава заключение
за правилност на изводите на въззивната инстанция, които след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали отмяната на
процесния санкционен акт, с валидно, допустимо и съответно на приложимия
материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата
против него се явява неоснователна.
Обстоятелството, че нарушителят остава
ненаказан с отмяната на НП, не се дължи на неправилно решение на РС, каквито
твърдения се съдържат в касационната жалба, а в резултат от неправилно
проведено административнонаказателно производство.
От страните по делото не са
претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2/05.01.2023
г., постановено по АНД № 511 по описа на Районен съд- Бяла Слатина за 2022г., с
което е отменено издаденото от Началник група, РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, НП № 21-0248-000849/02.09.2021г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.