Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1130 19.06.2019 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На двадесет
и седми май две
хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА К.при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията К.административно
дело № 133 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Водоканалстрой“ООД,
ЕИК-*********, представлявано Г.Д.Г., със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.Хан Аспарух №44, ет.1, против заповед № 3537/13.12.2018г. на заместник-кмета
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, за
премахване на „Масивна едноетажна сграда с Г-образна форма“, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 07079.605.271 по кадастралната карта на
гр.Бургас“, част от УПИ ІІІ-741,311, кв.24 по плана на ПЗ “Север“, гр.Бургас. В
заповедта е определен и 30-дневен срок от влизането й в сила, за доброволно
изпълнение, като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение е указано
да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община Бургас, за
сметка на дружеството.
В жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна и необоснована. Оспорват се фактическите обстоятелства изложени в заповедта, като се твърди, че не са представени доказателства, че е изпълнител на строежа . Твърди, че административният орган не е разгледал приложението на разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ, счита че не е „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Оспорва компетентността на органа.
Искането е за отмяната на оспорения
административен акт.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ангажира
доказателства. Не се претендират разноски.
Ответникът - зам.кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от
съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
На 30.08.2018г.
във връзка с постъпил сигнал по електронната поща вх.№ ЕД-4803 от 02.08.2018г. служители
от общинската администрация на Община Бургас В. Г.- гл.специалист БКСВЕ и инж.К.
Н., гл.експерт КСВЕ извършили проверка. В хода на проверката констатирали от акт
за частна държавна собственост № 439/10.02.1997г., че терен от 231 дка в
Северна промишлена зона – Бургас, е предоставен за ползване на основание ПМС №
24/31.05.1989г. и ПМС № 64/11.04.1991г. на Свободна безмитна зона – Бургас,
част от който съгласно одобреното през 2012г. изменение на ПУП представлява УПИ
ІІІ-741,311, кв.24 по плана на ПЗ“Север“, гр.Бургас с обща площ 155132кв.м.,
включително и поземлените имоти 07079.605.271 и 07079.605.272 по кадастралната
карта. От извършената на място проверка в присъствието на представители на
„Свободна безмитна зона - Бургас“АД и управителя на „Водоканалстрой“ООД-
наемател на поземлен имот 07079.605.271, било установено, че в този имот са
били изградени без одобрени проекти и разрешение за строеж, две сгради:
1.Масивна
едноетажна сграда с Г-образна форма, с приблизителни застроена площ от 187кв.м.
и височина от 2,70м. Ограждащите й стени са изпълнени от бетонови блокчета,
покривната конструкция е дървена, с покритие профилирана ламарина. Чрез
преградни зидове са оформени приблизително 9бр. помещения, които се ползват за
складово-производствени дейности. Сградата е електрифицирана и водоснабдена.
Построена е и се ползва от „Водоканалстрой“ООД по данни на управителя на
дружеството Г.Д.Г..
2.Складова
сграда, представляваща метален навес, със странично ограждане с ламарина от
трите страни. Сградата е с приблизителни размери в план 15,40м./ 4,90м.,
застроена площ 76кв.м. и височина 3,70м. Конструкцията е метална, състояща се
от 10бр. метални колони, закрепени към съществуваща бетонова настилка, метални
греди, столици и покритие профилирана ламарина. Сградата е построена и се
ползва от „Водоканалстрой“ООД по данни на управителя на дружеството Г.Д.Г..
За извършената проверка е съставен
констативен протокол № О-144 от 30.08.2018 г.
Във връзка с извършената
проверка е изпратено писмо до „Свободна безмитна зона - Бургас“АД, с искане да
бъде посочено лицето, на което е било предоставено ползването на поземлен имот
07079.605.271, както и съответния договор.
В отговор на
посоченото писмо изпълнителният директор на „Свободна безмитна зона - Бургас“АД
с писмо от 10.10.2018г. посочил, че ползването на поземлен имот 07079.605.271
по КК на гр.Бургас е даден под наем на „Водоканалстрой“ООД, съгласно договор за
наем, сключен на 27.03.2018г. В писмото изрично е отбелязано, че имотът е бил
предаден на наемателя за ползване незастроен като открита складова площ и със
задължение да бъде върнат на наемодателя след прекратяване на договора във вида
в който е даден. Към писмото бил приложен договора за наем. Видно от предмета
на договора за наем на наемателя е предоставена за ползване 3000кв.м. открита
складова площ в югозападната част на складовия терминал на „Свободна безмитна
зона“АД.
До „Водоканалстрой“ ООД на 23.10.2018г.
(л.23) е изпратено писмо, с което дружеството е уведомено на основание чл.26,
ал.1 от АПК, че са започнали административни производства по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на двата гореописани незаконни строежа, като му бил даден
7-дневен срок да представи становище и доказателства.
На 01.11.2018г. е съставен констативен
акт № О-35 от 01.11.2018г. В акта е посочено, че обектът, предмет на проверката
– „Масивна едноетажна сграда с Г-образна форма“, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 07079.605.271 по кадастралната карта на гр.Бургас“, част от УПИ
ІІІ-741,311, кв.24 по плана на ПЗ“Север“, гр.Бургас. Строежът е определен като
такъв от V категория. За извършител на строежа е посочен „Водоканалстрой“ООД,
както и че за извършването на строежа не са представени строителни книжа и
документи. В констативния акт е посочено, че обектът е с приблизителна
застроена площ 187кв.м. и височина 2,70м., ограждащите стени са изпълнени от
бетонови блокчета, покривната конструкция е дървена, с покритие от профилирана
ламарина. Преградените 9 помещения се ползват за складово-производствени
дейности. Сградата е завършена, електрифицирана, водоснабдена и се ползва от „Водоканалстрой“ООД.
Посочено е в акта, че обектът е изграден без одобрени проекти и без разрешение
за строеж, поради което и същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
1, т. 2 от ЗУТ. Като нарушена разпоредба е посочен чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради
което са налице условията за издаването на заповед за неговото премахване на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Видно от отбелязването на констативния акт,
същият е връчен на представляващия „Водоканалстрой“ООД-Г. Г. на 01.11.2018 г.
Против констативния акт не е постъпило
възражение видно от акт за приключило обявяване от 09.11.2018г.
Въз
основа на съставения констативен акт е издадена оспорената пред съда заповед №3537/13.12.2018г.
на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас.
В
мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите от Констативен акт № О-35
от 01.11.2018г. и е формулиран
извода, че извършеното строителство е недопустимо, тъй като е
осъществено без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти. С посочената заповед на основание чл. 225а, ал.
1
е разпоредено на „Водоканалстрой“ООД да премахне следния незаконен строеж:
„Масивна едноетажна сграда с Г-образна форма“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 07079.605.271 по кадастралната карта на гр.Бургас“, част от УПИ
ІІІ-741,311, кв.24 по плана на ПЗ“Север“, гр.Бургас. В заповедта е определен и
30-дневен срок от влизането й в сила, за доброволно изпълнение, като при
неизпълнение на срока за доброволно изпълнение е указано да се извърши
принудително премахване на незаконния строеж от Община Бургас, за сметка на
дружеството.
Заповедта е връчена дружеството на 02.01.2019
г., видно положения подпис и дата върху обратната разписка, с която е изпратена.
Жалбата против заповедта е подадена чрез административния орган до съда на 15.01.2019
г.
В хода на съдебното производство е
разпитан свидетеля Щ. Д. К., който е подателя на сигнала за извършваното
строителство. В показанията си свидетелят посочва, през зимата на 2017г. месец
декември имотът не е бил застроен, но когато минавал през лятото на 2018г. му
направило впечатление струпването на машини и хора и постройките. Теренът
представлявал интерес за него, поради тази причина му направил впечатление.
По делото е
допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, като изготвеното по нея
заключение, не се оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно.
Вещото лице е установило, че имотът не е нанесен на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-741,311,
кв.24 по плана на ПЗ“Север“, гр.Бургас, не е издадено разрешение да строеж,
нито разрешение за сграда с временен характер, не са представени одобрени
проекти за сградата. Вещото лице е квалифицирало процесния обект като строеж
съгласно легалното определение на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, строежът е определен-
V категория по смисъла на чл.137, т.5, б.“Б“ от ЗУТ. Посочва, че за процесната
сграда не са налице предпоставките на §16 и §127 от ПР на ЗУТ за определянето й
като търпим строеж, както и не са внесени документи за узаконяването й в Община
Бургас. В съдебно заседание посочва, че сградата е новоизградена през 2018г.,
тъй като не е отразена на плана от 2018г., както и на кадастъра от 2009г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е представена Заповед №
490/28.02.2018 г. на Кмета на Община Бургас, по силата на която, същият е делегирал на Заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ правомощията си по ЗУТ, в т. ч. в т. 21 и да издава
заповеди по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл, оспорената заповед е
постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Заповедта
е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване-
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Съгласно чл.
225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения Констативен акт № О-35 от
01.11.2018г., изготвен от служители в
Община
Бургас, съответно специалисти „БКСВЕ“ и „КСВЕ“, се установява, че така указания ред е спазен. С връчването на
констативния акт жалбоподателят е уведомен и за започналата процедура по реда
на чл. 225а от ЗУТ, като му е дадена възможност да направи своите възражения. Въз основа на така съставения констативен акт е
постановена и оспорената заповед. Съдът намира, че Констативният акт е съставен в съответствие с
административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни
лица.
В
констативния акт № О-35/01.11.2018г. и в оспорената заповед процесният строеж е
квалифициран като такъв от пета категория на основание чл.137, ал.1, т.5, б.„б“
от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете
строежи. Съгласно посочената разпоредба от наредбата пета категория са следните
видове строежи: производствените и складовите сгради, инсталации, съоръжения,
прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места включително и
съоръженията към тях. Идентично е съдържанието на нормата на ЗУТ, според която
от V-та категория са строежите представляващи производствени сгради,
инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50
работни места и съоръженията към тях. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като обектът чието
премахване е разпоредено, няма характеристиките на строеж, съгласно легалното
определение на
§ 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от изготвената съдебно техническа експертиза
сграда, с оглед характеристиките и описанието в оспорената заповед, представлява
масивна едноетажна сграда, със стени от стоманобетонни блокчета и 9 помещения,
с дървена покривна конструкция, покрита с профилирана ламарина. Видно от
отговорът на въпрос №5 от експертизата процесната сграда е строеж. Жалбоподателят
възразява в жалбата си, че се касае за преместваем обект. По смисъла на §5
т.80 от ДР на ЗУТ преместваем е този обект, който е предназначен за увеселителна, търговска или
друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от
което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Видно от начина на изграждане на постройката
и установеното със СТЕ, не може да се направи извод за наличието на преместваем
обект, както вещото лице посочва в заключението, че обектът е масивна сграда и
представлява строеж. Процесният обект отговаря на критериите на посочената
норма на чл.137, ал.1, т.5, б.„б“ от ЗУТ, тъй като сградата е складова, с
ремонтна работилница с капацитет до 50 работни места, поради което е строеж V-а
категория. Предвид тези съображения правилно строежът е квалифициран като пета
категория, предвид размерите и предназначението му за склад.
Оспорващата
страна възразява, че не е извършила строежа, което становище не се
споделя от съда. По делото е представен договор за наем, сключен на
27.03.2018г., между „Свободна безмитна зона - Бургас“АД и „Водоканалстрой“ ООД
с предмет на договора предоставена за ползване 3000кв.м. открита складова площ
в югозападната част на складовия терминал на „Свободна безмитна зона“АД,
отбелязано е в чл.8 от договора, че влиза в сила на 01.04.2018г. Следователно
след тази дата имотът се е стопанисвал от наемателя-оспорваща страна.
Допълнително в писмо от 10.10.2018г. изпълнителният директор на „Свободна
безмитна зона - Бургас“АД е посочил, че поземлен имот 07079.605.271 по КК на
гр.Бургас е даден под наем на „Водоканалстрой“ООД и е представил горепосочения
договор, като изрично е отбелязал, че имотът е незастроен и се дава за ползване
като открита складова площ и със задължение да бъде върнат на наемодателя след
прекратяване на договора във вида, в който е даден. Допълнително в подкрепа на становището,
че имотът е предоставен под наем незастроен, след което оспорващата страна е
извършила действията по незаконното строителство са показанията на свидетеля Щ.
К., който е възприел извършването на строителни работи в посочения имот през
лятото на 2018г., т.е. след отдаването му под наем на жалбоподателя. Предвид
посочените писмени и гласни доказателства, включително и експертизата, която
определя сградата като новопостроена, същите кореспондират по между си и водят
до извода, че административният орган правилно е ангажирал административната
отговорност на „Водоканалстрой“ООД.
В оспорваната заповед е прието, че строежът
„Масивна едноетажна сграда с Г-образна форма“ е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва
без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
От доказателствата по делото, в т. ч. изготвените
констативен протокол № О-144/30.08.2018 г. и констативен акт № О-35/01.11.2018
г., ведно с приложените към тях снимков материал, показанията на свидетеля К.,
СТЕ безспорно се установява, че за процесния строеж липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж. По
делото не е представена документация, включваща проекти и разрешение за строеж, удостоверяващи начина на реализиране на
строежа,
както и СТЕ не установява налични такива. Жалбоподателят не е оборил твърдението
на административния орган за липса на одобрени проекти и разрешение за строеж, с
представяне на изискуемите документи или предоставяне на други данни, водещи до
противоположен извод. С оглед на така установеното, съдът приема, че процесният
строеж е незаконен и на основание чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Административният орган, изрично е посочил, че
обектът е реализиран без одобрени проекти и без разрешение за строеж в
нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ. По посочените съображения
материалният закон е приложен правилно, като в този случай органът действа в
условията на обвързана компетентност – чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Липсата на документация за съответния
строеж, води до задължение от страна на административния орган, а при оспорване
на заповедта, и съдът, да се произнесат относно наличието на материалноправните
предпоставки на § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР
ЗИД ЗУТ.
Това задължение произтича от обстоятелството, че при констатиране на търпим
строеж при условията на цитираните разпоредби, същият не подлежи на премахване.
В хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ е предвидено, че търпими са строежите, които
са изградени до 7 април 1987 г. (ал. 1), започнати в периода 8 април 1987 г. -
30 юни 1998 г. (ал. 2) и започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон (ал. 3), за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. С
хипотезата на § 127 по същество единствено е предоставен нов четвърти период за
определяне търпимост на строежите, а именно е посочено, че търпими са и строежите,
изградени от 01.07.1998 г. до 31 март 2001 г. (влизането в сила на ЗУТ), за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон.
Жалбоподателят
макар да прави твърдения в тази насока, не ангажира доказателства строежът да е бил изпълнен преди
2001г. Напротив, както подробно бе изяснено по-горе от доказателствата по
делото се установява, че към момента, когато „Водоканалстрой“ООД е наело терена
– 27.03.2018г., същият е бил незастроен. По делото безспорно се установи, че
строежът е нов и е бил изпълнен след тази дата, поради което съдът намира, че
не са налице условията процесният строеж да бъде квалифициран като търпим,
предвид момента на построяването му – след 27.03.2018г.
Съдът
счита, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй
като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в чл.225а от ЗУТ.
По изложените
мотиви, съдът формира извод, че оспорената Заповед № 3537/13.12.2018г.
на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас е законосъобразен административен акт и отхвърля
жалбата срещу нея.
При този изход
на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК,
вр. чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Община Бургас следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер предвиден в чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоканалстрой“ООД,
ЕИК-*********, представлявано Г.Д.Г., със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.Хан Аспарух №44, ет.1, против заповед № 3537/13.12.2018г. на
заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас .
ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ООД,
ЕИК-*********, да заплати в полза на Община Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: