Решение по дело №1113/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.20, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) във вр. с чл.78, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗСУ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. №9441/18.12.2024 год. по Вх. регистър на Административен съд - Хасково, изпратена по подсъдност на Административен съд – Стара Загора с вх. №6312/31.12.2024 год., от Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място], представлявана от Директор К. Т., против Мотивиран отказ от 02.12.2024 год. на Управителя на Център за временно настаняване Димитровград, с която е отказано настаняване на лицето К. Х. К. за ползване на социална услуга. Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт с искане за отмяната му поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, като отказът е издаден в противоречие с регламентираните принципи и цели за защита на правата и интересите на хората, в насока осигуряване ползването на социална услуга при установена нужда от това. Центърът осигурява услуга в общността от резидентен тип, насочени към лица, които временно или трайно са лишени от дом. Услугата осигурява възможност за 24 часова подкрепа в специализирана среда – осигуряване на подслон и комплекс от социални услуги, което по своята същност изключва изискванията посочени в мотивирания отказ на социалната услуга – експертно решение от ТЕЛК, НЕЛК или протокол от ЛКК; други медицински документи за общо здравословно състояние и документ за самоличност. В съдебно заседание, представляващият страната старши юрисконсулт Т. поддържа същите съображения.

Ответната страна – Управителя на Център за временно настаняване Димитровград, счита подадената жалба за неоснователна. В съдебно заседание излага съображения, въз основа на които се претендира, че издадената заповед е законосъобразна.

Заинтересованата страна К. Х. К., редовно призован по реда на чл.137, ал.6 от АПК, не изразява становище по делото.

Административен съд-Стара Загора, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадено от К. Х. К. З. вх. № СУ/Д-СТ/258 от 21.11.2024 год. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място], за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, а именно ЦВН – Стара Загора, Димитровград и Сливен, е предприето от жалбоподателя в настоящото производство Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] незабавно насочване на лицето за ползване на подходящи специализирани социални услуги. Въз основа на събраната информация за лицето и с неговото лично участие е изготвена от натоварен за целта социален работник Предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл.7, ал.1 от ППЗСУ с отразени в нея обстоятелства за лицето от здравен, семеен, битов и социален характер, съдържаща и предложение за подходящите социални услуги, които може да ползва.

Оценката обобщава, че лицето няма доходи, жилища и роднини които да се грижат за него, несемеен е, има баща и брат с които не поддържа връзка. Няма също така и собствено жилище, никой не му дължи издръжка по закон.

К. Х. К. е запознат лично с изготвената Предварителна оценка на потребностите, като кандидат-потребител, удостоверено с подписа му. Информиран е за всички социални услуги в страната, които може да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, при което е заявена от негова страна поредност на желанията, както следва:

1. Център за временно настаняване – Стара Загора;

2. Център за временно настаняване – Димитровград;

3. център за временно настаняване - Сливен

Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора е констатирала, че Центъра за временно настаняване Стара Загора е със запълнен капацитет и лицето ще се включи в листата на чакащите. Имайки предвид наближаващия зимен сезон, е наложително спешното му настаняване, поради което и лицето е изпратено за настаняване в ЦВН Димитровград.

На 02.12.2024 год. е издаден оспореният Мотивиран отказ на Управителя на Център за временно настаняване Димитровград, с който на основание Правилника за вътрешния ред, е отказано настаняването на К. Х. К. в услугата.

В обстоятелствената част към Мотивите на така постановения отказ е отразено, че документите, които се представят при настаняването са описани в правилника за вътрешния ред и се отказва настаняването, тъй като лицето е без лична карта и не може да бъде идентифицирано, което би затруднило всякакъв тип действия и административни услуги. Центърът не разполага бюджет за транспорт за представяне на лицето за изготвяне на лична карта по постоянен адрес. Като мотив е изтъкнато и непредставянето на никаква медицинска документация. Лицето няма доходи и има прекъснати здравни осигуровки. Ако на лицето се наложило закупуването на лекарства и медицински преглед, то нямало как да се осигури тази негова потребност. Не разполагали с бюджет за закупуване на лекарства и не разполагат с медицински специалист.

Така изготвеният отказ е връчен на жалбоподателят на следващия ден - 03.12.2024 год., видно от писмото на Директора на ДСП Димитровград, находящо на лист 4 от адм. дело №1439/2024 год. по описа на Административен Хасково. Няма данни за този отказ да е уведомен К. Х. К., който е насочен за настаняване

Жалбата срещу отказа е подадена на 17.12.2024 год., видно от клеймото на пощенския плик и заведено в деловодството на Административен съд Хасково на 18.12.2024 год..

На 20.11.2024 год. в ДСП Стара Загора, е приет сигнал по телефона за лице, което спи на пейка до детската площадка м междублоковото пространство на [улица]бл.35 и бл.37. Мястото е посетено, лицето е установено, като на следващия ден е посетило ДСП Стара Загора и след установяване на самоличността му от органите на МВР Стара Загора, му е съставена глоба за непритежание на лична карта. Лицето е подало заявление за ползване на социална услуга в Център за временно настаняване, както и за еднократна помощ при инцидентно възникнали нужди и чл.16а от ППЗСП за издаване на лична карта. Всички установени обстоятелства са отразени в протокола, изготвен на 21.11.2024 год. и подписан от длъжностни лица от ДСП Стара Загора. На същия ден е изготвена и предварителна оценка на потребностите от социални услуги, която е изпратена на 26.11.2024 год. на Директора на ДСП Димитровград и ДСП Сливен. На 28.11.2024 год. е изпратено уведомление от директора на ДСП Димитровград до ДСП Стара Загора, че лицето е насочено към ползване на услугите на ЦВН Димитровград. На 02.12.2024 год., Управителя на Центъра за временно настаняване е постановил оспореният мотивиран отказ.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - активно легитимирано лице, съгласно чл.20, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) във вр. с чл. 78, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗСУ – насочващата Дирекция „СП“-[населено място], в определения от закона срок, срещу индивидуален административен акт (чл. 21 от АПК), подлежащ на съдебен контрол и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Процесният мотивиран отказ от 02.12.2024 год. по същество представлява мотивиран отказ по чл.78, ал.5 от ЗСУ на доставчика на социалната услуга да предостави такава на кандидат-потребителя К. Х. К.. Заповедта е издадена от материално компетентния орган – Управителя на ЦВН Димитровград, в рамките на възложените му от закона, правомощия, функции и задачи при преценката за предоставяне на ръководената социална услуга.

Спазена е предвидената от закона писмена форма за издаване на акта, като отказа съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, с изключение на т.4 – не са посочени правните основания за отказа и т.7 – не е посочено пред кого и в какъв срок се оспорва. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта.

При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административните производства по предоставяне на социалните услуги, респ. отказа за предоставянето им, са регламентирани в ЗСУ, като по изрична законова делегация (чл.78, ал.6 от ЗСУ) конкретният ред е разписан в подзаконов нормативен акт – ППЗСУ.

В конкретния случай, изборът на доставчик при заявените потребности от социалната услуга, е бил законосъобразно предприет по реда на чл. 78 във вр. с чл.74, ал.1, т.4 от ЗСУ във вр. с чл. 3, 4, 5, 7 и 8 от ППЗСУ чрез незабавно насочване на лицето К. Х. К. от Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] по постоянния адрес на лицето, въз основа на изготвена предварителна оценка на потребностите към него момент и съобразно установените здравословно състояние, ежедневни нужди, битови, социални и лични потребности.

Съдът приема, че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна. Мотивите за това са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ЗСУ, доставчикът на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само в две хипотези:

т. 1. когато доставчикът изобщо не предоставя исканите от лицето социални услуги и

т. 2. когато след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които доставчикът предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето.

В конкретния случай обаче, се изтъкнати мотиви, които не се субсумират под приложимата материалноправна разпоредба. Липсата на лична карта, въз основа на която лицето да бъде идентифицирано, както и липсата на бюджет да се транспортира лицето за издаването на лична карта, не са предвидени като основания за отказ. Аналогични са и мотиви за другия изтъкнат аргумент – липсата на медицинска документация, прекъснатите здравно осигурителни права на лицето и липсата на бюджет за закупуване на лекарства.

В случая няма нито едно изречение мотиви, че доставчикът не предоставя исканите от лицето услуги – подслон и храна, а още по-малко такива от които да се обоснове извод, че доставчикът не може да задоволи потребностите на лицето. Видно от приложеният правилник за вътрешния ред в социалната услуга Център за временно настаняване Димитровград, предоставяна от Община Димитровград, същият е създаден в услуга на общността от резидентен тип, насочена към лица, които временно или трайно са лишени от дом. Услугата осигурява възможност за 24-часова подкрепа в специализирана среда, близка до семейната – осигуряване на подслон и комплекс от социални услуги, насочени към задоволяване на ежедневните потребности на потребителите. В случая К. Х. К. е бездомен, като личността му е установена от компетентните за това органи на полицията /чл.70 и чл.71 от ЗМВР/, видно от протокола от 21.11.2024 год., съставен от длъжностни лица от ДСП Стара Загора. Касае се за официален документ, ползващ се със съответната доказателствена сила, поради което и мотива, че не може да се идентифицира лицето без лична карта, е неоснователен.

Социалните услуги са общественополезна дейност, която е неразривно свързана с реализацията на основното право на гражданите на социално подпомагане. Целта им е да осигурят помощ и подкрепа на уязвими лица със специфични нужди, сред които са хора със здравословни проблеми, зависимости, лица с увреждания, жертви на насилие и много други. Посрещането на нуждите на толкова разнообразни категории лица и осигуряването на ефективна подкрепа за разрешаване на техните проблеми изисква всеобхватна преценка на потребностите им, като законодателят е въвел в тази насока и конкретни критерии за профилиране на отделните видове услуги.

В тази връзка, съдът счита, че обжалваният отказ не е обоснован въз основа на реална и обективна преценка на индивидуалните потребности на К. Х. К.. Единствените социални потребности на лицето са от подслон и храна, които се предоставят от Центъра за временно настаняване Димитровград. Изложените мотиви не съответстват на приложимия закон, тъй като не попадат в изрично предвидените от ЗСУ хипотези. Следва да се отбележи, че в оспореният отказ не са цитирани материално правните разпоредби за неговото постановяване. Цитираните от правилника за вътрешния ред, разпоредби съдържат необходимите документи при кандидатстването за ползване на социалната услуга, но не представляват основание за отказ. Основанията за отказ са изрично посочени в ЗСУ /чл.78, ал.5/ и всяко едно отклонение от тях, предполага незаконосъобразност на отказа, както е в случая.

Отказът противоречи и на целта на закона. ЗСУ в чл. 3, регламентира социалната услуга като подкрепяща дейност на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Законът гарантира за тази подкрепа посредством регламентираните изисквания за ефективна социална работа, основана на правата на човека и социалната справедливост (чл.4 от ЗСУ), професионален индивидуален подход за подкрепа (чл.5 от ЗСУ) и професионална индивидуална оценка на потребностите (чл.6 от ЗСУ), които да насочват социалната работа, без прояви на дискриминация, при зачитане на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на всяко лице, и при съобразяване със желанието и личния избор на конкретния индивид (чл. 7, 8, 9, 10 и 11 от ЗСУ). При това положение всеки лицензиран доставчик на социална услуга, какъвто е и Центъра за временно настаняване Димитровград, дължи и трябва да обезпечи точното й изпълнение, като гарантира чрез стриктно съблюдаване на всички законови изисквания, за ефективното й предоставяне във вид и обем, който се дължи на всяко лице, заявило осъзнат избор за ползването й при конкретно възникналите потребности за подкрепа. Очевидно е, че в конкретния случай целта на закона не е изпълнена, тъй като подслона на лицето е отказано през зимния период, като дори на лицето не е предоставена услугата до приключването на производството по неговото оспорване /чл.20, ал.4 от ППЗСУ/. Липсата на известен адрес на лицето не дава възможност на лицето да защити правата си срещу постановеният мотивиран отказ, не дава възможност на съда нито да му връчи екземпляр от акта, нито да го призове за съдебно заседание. При служебно изисканата информация от съда, се установиха адреси, на които лицето не е открито.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Стара Загора,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Директора на ДСП Стара Загора мотивиран отказ от 02.12.2024 год. на Управителя на Център за временно настаняване Димитровград, като незаконосъобразен.

ВРЪЩА административната преписка на Управителя на Център за временно настаняване Димитровград за ново произнасяне съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.