Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260833 13.10.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 19944 по описа на ПРС, 2 – ри гр. състав за 2019 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 240, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от
„Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Д-Р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда- Лабиринт,
ет. 2, представлявано от пълномощника си
- Цв. П. – юрк. против Р.Д.Д. с ЕГН: **********,с настоящ адрес ***.
Ищецът твърди, че на ******г. бил
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания с
Приложение № * към цесията между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на цесионера срещу Р.Д.,
произтичащо от договор за стоков кредит № *******/20.08.2016г. било прехвърлено
на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът
бил редовно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за цесията, посредством
писмо с обратна разписка, изпратена от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Съгласно договорът за цесия ищецът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършената цесия., като в случай, че съдът не приеме за надлежно
уведомяването, то ищецът моли същото да се извърши посредством връчване на
уведомление, ведно с исковата молба и останалите приложения.
Твърди се в исковата молба, че на 20.08.2016г. Р.Д.
в качеството си на кредитополучател сключила с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД договор за стоков кредит с № *******, по силата на който получила кредит в
размер на 1300 лева по банкова сметка ***.
Съгласно сключения договор страните постигнали
съгласие общия размер на кредита да бъде в размер на 1417,31 лева, който
представлявал сбор от чистата стойност на кредита - 1300 лева, като цената на
закупената стока била в размер на 1369 лева, от които заемателят платил първоначална вноска в размер на 69
лева и застрахователна премия в размер на 117,31 лева, която сума ответната
страна се задължила да заплати на 24 броя равни месечни вноски, включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. В Погасителния план бил
посочен, както размера на всяка вноска, така и падежът й. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил
фиксиран за целия срок на договора и
която се начислявала от датата на покупка на стоката от търговския обект, като
страните договорили годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на
48,21%. Подписвайки договора страните постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 663,97 лева и по този начин общо
дължимата от ответната страна сума по договора възлизала на 2081,28 лева, която
следвало да бъде заплащана посредством 24 равни месечни вноски всяка в размер
на 86,72 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 14.09.2016г., а
последната била с падеж - 14.08.2018г., когато настъпвал и крайния падеж на
всички задължения. Поради
настъпване на крайния падеж, договорът не бил обявяван за предсрочно
изискуем.Съгласно договора за кредит и Общите условия към него, при забава в
плащанията, ответната страна дължала и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена
върху просрочената главница. На посоченото основание на длъжника било начислено
и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на 310,51 лева за периода
от 14.09.2016г. до подаване на заявлението в съда.
За събиране нагорните суми било образувано ч.гр.д.
№1811/2019г. по описа на ПРС, 21-ви гр. състав и съдът издал Заповед за
изпълнение за процесните суми, но същата била връчена на длъжника по реда на
чл. 47 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд,
ищецът предявил настоящите установителни искове.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е
сезирал съдът с искане да постанови Решение, с което да признае за установено
спрямо ответната страна, че дължи следните суми: главница в размер на 1417,31
лева, възнаградителна лихва в размер на 344,44 лева и обезщетение за забава в
размер на 310,51 лева или сумата от общо 2072,26лева,за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №. 1811/2019г. по описа на ПРС, 21-ви гр.състав. Претендира
и присъждане на разноските, направени в заповедното и в настоящото
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от
ответника Р.Д.Д. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по
иска, като същата не е изпратила свой процесуален представител на първото по делото съдебно
заседание, не е ангажирала доказателства и не е направила искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети копие на договор за потребителски кредит от ****** г., ведно с
общи условия и погасителен план, сертификат за застраховка от ***** г., касов
бон за внесена първоначална вноска от 20.08.2016г., Рамков договор за цесия от ****г.,
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г..,
потвърждение за извършена цесия, извлечение от Приложение № * от ****** г. към
договор за цесия, пълномощно за уведомяване на длъжника, уведомително писмо за
извършена цесия и известие за доставяне.
Ответника не твърди и не ангажира
доказателства за извършено плащане.
В исковата молба
е обективирано искане от пълномощника на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки,
което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника Р. Д.. Същата е редовно призована
и за първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга
страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото
писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде
уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид
горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на
т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство
следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в
настоящото решение.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство, които се
претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна
такса за образуване на делото в размер на 115,25 лева и юрк.ско възнаграждение
в размер на 350 лева, както и разноските в заповедното производство – заплатена
ДТ в размер на 41,45 лева и възнаграждение за юрк. в размер на 50 лева.
Поради
изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Р.Д.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, че
дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д-Р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда- Лабиринт, ет. 2, представлявано от пълномощника си - Цв. П. – юрк. следните суми: главница в размер на 1417,31 лева, възнаградителна лихва в
размер на 344,44 лева и обезщетение
за забава в размер на 310,51 лева
или сумата от общо 2072,26 лева, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №.
1811/2019г. по описа на ПРС, 21-ви
гр.състав.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, да
заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д-Р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда- Лабиринт, ет. 2, представлявано от пълномощника си - Цв. П. – юрк. сумата от общо 465,25 лева /четиристотин шестдесет и
пет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени в настоящото
производство разноски – заплатена ДТ в размер на 115,25 лева и юрк.ско
възнаграждение в размер на 350 лева, както и разноските в заповедното
производство в размер на общо 91,45 лева
/деветдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/, от които- заплатена
ДТ в размер на 41,45 лева и възнаграждение за юрк. в размер на 50 лева.
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.