№ 181
гр. Стара Загора, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20245500500250 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост, находяща се в
гр.К., ***, представлявана от управителя Д.С.Ч., действащ чрез адв. К. К.,
срещу решение № 23/19.01.2024 г., постановено по гр.д. № 2993/2023 г. по
описа на Районен съд – Казанлък.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
необосноваността му и постановяването му в нарушение на материалния
закон.
Излагат се оплаквания за неправилност на изводите на съда относно
наличието на правен интерес за ищцата /сега въззиваема/ от оспорването на
законосъобразността на решенето по т.4 от проведеното на 22.11.2022 г. общо
събрание на етажната собственост и необоснованост при кредитирането на
свидетелски показания във връзка с оспорването на протокола на общото
събрание.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и
постановяването на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
недопустим, а на страната бъдат присъдени направените пред двете съдебни
инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – Д. М. М., с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционното решение е правилно, т.к.
1
изводите на съда, че при съставянето на протокола от общото събрание е
допуснато нарушение на чл.14, ал.5 от ЗУЕС са обосновани и съответни на
закона, както и че правилно е приложен закона при решаване на въпроса дали
за въззиваемата е налице правен интерес от обжалване законосъобразността
на атакуваното решение по т.4 от проведеното на 22.11.2022 г. общо събрание
на етажната собственост.
Претендира за потвърждаването на обжалваното решение и
присъждането на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание нито една от двете страни не
се представлява, респ. въззиваемата не се явява и лично.
След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз
основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
в предвидения в закона срок за обжалване, при наличието на правен интерес,
т.к. с нея се обжалва негативно за въззивника първоинстанционно съдебно
решение.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Д. М. М. срещу
на Етажна собственост, находяща се в гр.К., ***, представлявана от
управителя Д.С.Ч., с която е предявен иск по чл.40 от Закона за управление
на етажната собственост /ЗУЕС/, с който се претендира отмяна на решение на
общо събрание на етажната собственост, проведено на 22.11.2022 г.,
обективирано в т.4 на съставения протокол.
Изложени са твърдения, че ищцата е собственик на апартамент в
сградата на етажната собственост, която не го обитава.
При посещение в имота в края на м.май 2022 г. узнала за проведено за
проведено общо събрание на етажната собственост, на което е било взето
решение относно дължимите от етажните собственици месечни такси за
режийни разходи и за възнаграждение за избраният професионален
домоуправител – „Нашият вход“ ООД.
По нейно настояване било свикано общо събрание, проведено на
22.11.2022 г., на което е следвало да бъде разгледано нейното възражение
срещу взетото решение необитаемите апартаменти да заплащат разходи за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост.
Във връзка с възражението на ищцата общото събрание на етажната
собственост взело решение, обективирано в т.4 на протокол от 22.11.2022 г.
Ищцата е оспорила решението на общото събрание като
незаконосъобразно като взето в нарушение на императивната правна норма на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС, както и поради пороци при съставяне на протокола за
проведеното общо събрание, изразяващи се липсата на отразяване на
участието й чрез пълномощник, който е бил надлежно упълномощен от нея и
е взел участие при провеждането на събранието.
С отговора на исковата молба предявеният иск е оспорен като
2
недопустим поради липсата на правен интерес за ищцата от оспорване
законосъобразността на взетото от общото събрание на етажната собственост
на 22.11.2022 г. решение, т.к. с решението било отрицателно и от него не
настъпвали правни последици за ищцата.
Със същите аргументи искът се оспорва и като неоснователен.
Досежно твърденията за незаконосъобразност на решението,
произтичащи от пороци при съставянето на протокола се въвежда възражение
за преклудиране на възможността да се оспори съдържанието на документа.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска и е
отменил обжалваното решение на общото събрание на етажната собственост,
като е приел че то е незаконосъобразно като взето при нарушено право на
участие на ищцата в общото събрание, неспазване на процедурата по
провеждане на събранието относно избора на Председател и Протоколист на
събранието, нарушение на изискването за съставяне на протокола - вписване
на неверени данни относно вота на собствениците на два самостоятелни
обекта в ЕС, невписване участието на ищцата в събранието чрез
пълномощник, неотразяване вота на ищцата при гласуването, подписване на
протокола от две неупоменати по име лица за Председател и Протоколист
при отразено участие на едно лице в двете качества.
Не са обсъдени заявените от ищцата в исковата й молба основания за
незаконосъобразност на решението.
Правно-значимите факти са правилно установени от
първоинстанционния съд и по тях няма спор между страните, като
направените във връзка с тях фактически изводи са обосновани.
Поради това въззивният съд препраща на основание чл.272 от ГПК към
изложените от Районен съд –Казанлък в тази част на обжалваното решение
мотиви.
При изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият
въззивен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е
недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Предмет на делото представлява спорното материално право,
претендирано от ищеца, което е индивидуализирано от основанието и
петитума на иска.
Основанието на иска се извлича от заявените в исковата молба
обстоятелства, от които ищецът твърди, че произтича претендираното от него
право.
Когато съдът определи предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, т.к. в
нарушение на диспозитивното начало е разгледал иск на непредявено
основание.
В настоящият случай ищцата е оспорила законосъобразността на
обжалваното от нея решение на общото събрание на етажната собственост на
две основания – противоречие с императивна материалноправна норма и
пороци при съставянето на протокола за проведеното общо събрание.
3
В решението си първоинстанционният съд е приел решението на
общото събрание за незаконосъобразно на различни от заявените с исковата
молба основания, като дори не е обсъдил наведените от ищцата в исковата й
молба основания касаещи противоречието на решението с чл.51, ал.2 от
ЗУЕС.
В производството по чл.40 от ЗУЕС съдът преценява
законосъобразността на оспореното от етажния собственик като
незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост
единствено във връзка със заявените от ищеца основания за тази
незаконосъобразност.
В случая първоинстанционният съд е нарушил диспозитивното начало в
процеса като е признал обжалваното решение за незаконосъобразно на
незаявени от ищцата основания поради което следва, че се е произнесъл по
непредявен иск, т.к. е включил, обсъдил и основал решението си и на други
факти.
Обстоятелството, че част от констатираните от съда основания за
отмяна на решението са свързани с оплакването за допуснати пороци при
съставянето на протокола от общото събрание, което е намерено за
основателно, не променя горния извод.
Ето защо и с оглед изложените съображения първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде
върнато на Районен съд – Казанлък за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Въззивният съд държи да отбележи, че поради абсолютно същото
процесуално нарушение веднъж вече е било обезсилено решение на Районен
съд – Казанлък – решение № 257/19.05.2023 г. по гр.д.№ 2948/2022 г., и
делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото вторият съдебен състав напълно е
игнорирал постановеното от въззивния съд решение № 407/13.12.2023 г. по
в.гр.д.№ 706/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като в мотивите
на решението си на практика е възпроизвел изцяло мотивите на обезсиленото
решение, касаещи правните изводи.
Подобно процесуално поведение на първоинстанционният съд е в
разрез с процесуалните му задължения, произтичащи от разпоредбите на чл.2
и чл.13 от ГПК да постанови дължимото решение по иска, с който е бил
сезиран, като разгледа и реши делото в разумен срок.
Относно разноските:
Въпросът за разпределението на отговорността за разноските в
настоящото производство следва да бъде решен от първоинстанционния съд
при новото разглеждане на делото, в зависимост от уважаването или
отхвърлянето на предявения иск.
Относно обжалваемостта:
С оглед разясненията за приложението на закона, дадени с ТР №
1/17.07.2001 г. на ВКС – т.3, съгласно които въззивните решения, с които се
4
прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения,
като делото се връща за ново разглеждане, подлежат на касационно
обжалване, следва да се приеме, че настоящото решение подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд като разпоредбата на чл.280, ал.3
от ГПК не следва да намери приложение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 23/19.01.2024 г., постановено по гр.д. №
2993/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Казанлък за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5