№ 724
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20232100500467 по описа за 2023 година
Производството е по чл.122 от ГПК.
Образувано е по повод определение № 163/01.03.2023 г., постановено по гр. д. №
188/2023г. на Районен съд-Айтос, с което е повдигнат спор за подсъдност между РС-Айтос и
Софийски Районен съд, за разглеждане на предявен иск с правнa квалификация чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ от ищец ЗД „Бул Инс“ АД, срещу ответник М. А. П..
По делото е установено, че пред СРС е подадена искова молба от ищеца ЗД"Бул
Инс"АД, ЕИК ********* против горепосочения ответник, на основание чл.500, ал.1,т.1 от
КЗ, за регресно присъждане на исковата сума 4094,40лв., която е била изплатена от
застрахователя на трето пострадало от действията на ответника лице.
След извършена служебна справка на СРС в НБД, е констатирано,че ответникът
по делото М. А. П. ЕГН **********, е с постоянен адрес в *********** от 01.08.07г. и
настоящ адрес: ******** от 15.04.2019г.и понастоящем.
СРС е счел местната подсъдност на иска за определяема по правилата на чл.113 от
ГПК, т.к. физическото лице-ответник има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13,т.1
от ЗЗП и е „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл.2,ал.2 от КЗ,
произтичащи от договорни отношения.
Затова съдът е извършил предвидената в чл.119, ал.3 от ГПК служебна проверка за
правилно определена при подаването на исковата молба местна подсъдност на спора.
След преценка на горните обстоятелства, с Определение № 33724/12.12.22г.,
постановено по образуваното пред СРС гражданско дело №66428/22г. е прието, че то следва
да бъде прекратено, т.к. е следвало да бъде заведено пред Айтоски РС, съобразно с
настоящия адрес на ответника по спора, който е определящ за посочване на правилния
местно компетентен да се произнесе по него съд. Искът е изпратен по подсъдност на АРС.
1
С Определение №163/01.03.23г.,по образуваното по претенцията гр.д.№188/23г. по
описа на АРС, е повдигнат спор за подсъдност, т.к. приемащият съд не се счита за
компетентен да се произнесе по казуса. Позовава се на практика на Бургаски окръжен съд, с
цитирана в нея такава на ВКС в насока, че отношенията на страните в случаи на дирена
регресна отговорност, не произтичат от договор, поради което правилата за местна
подсъдност при разглеждане на потребителски спорове са неприложими.В посочената
хипотеза не били приложим и чл.115, ал.2 от ГПК.
Тъй като в случай като процесния, не се касаело до прилагането на специална
местна подсъдност, за която съдът следи служебно, следвало да бъде съблюдавана общата
такава, възражение срещу която можел да заяви само ответникът, най-късно в срока за
отговор(вж. чл.119,ал.4 ГПК).Съдът нямал компетентността да направи служебна преценка
за правилната местна подсъдност, поради което и не можел да прекрати производството
пред себе си, ако ищецът не я е спазил.
Бургаският окръжен съд не споделя горното становище.
Съдът намира, че независимо от факта, че вземането за регрес на застрахователя
произтича от разпоредбата на закона(чл.500 от КЗ), то е пряко свързано с договора, сключен
между застрахователя и застрахования за поемане на „гражданска отговорност“към трети
лица. Доколкото регресната претенция е обоснована от твърдяното застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на договора за
застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател на
застрахователни услуги", това му качество не може в последствие да отпадне само защото
претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Вземането се поражда точно, защото
страните са сключили застрахователен договор и то все още е в сила, но застрахованият
следва да понесе неблагоприятните последици, на които се е съгласил при подписването му.
Също така именно твърдяното изпълнение по застрахователния договор за обезщетяване на
третото увредено лице е причината застрахователят да заяви регреса си спрямо
застрахования. Това е така, защото по този начин застрахователят е изпълнил не чуждо, а
собственото си, поето по застраховката задължение.
В случая ищецът е застраховател, а ответникът е "ползвател на застрахователни
услуги" по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, като същото е аналогично и на понятието "потребител
на застрахователни услуги" по отменения КЗ и съответно в тази насока следва да се спазят
указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК, съгласно които при предявяване на преките искове за обезщетение по КЗ
(отм.)се касае до съобразяване с качеството „потребител“ на физическото лице и намира
приложение специалната местна подсъдност, визирана в ГПК в тази връзка.
Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, освен в случаите, когато законодателят е предвидил
изрично, че е абсолютна, като на съда е възложено да следи служебно за спазването й до
определен процесуален момент.
2
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. и бр.100 от 2019г.) е
предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, а
образуваните дела се разглеждат като граждански, по реда на общия исков процес.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
7.08.2018г.)пък предвижда, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК,
чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор
на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Следователно горната норма създава служебно правомощие на съда, дори при
липса на отвод от ответника, да съблюдава спазването на местната подсъдност по чл.113 от
ГПК, отчитайки, че тя е специална по отношение на общата, посочена в чл.105 от ГПК.
В случая е необходимо да се изясни също, че по казуса не намира приложение
нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК( в редакция след 07.08.2018 г.), тъй като визираните в нея
особени правила касаят случаите, когато застрахователите, Гаранционният фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи са ответници по искове за
обезщетение по Кодекса за застраховането, заявени от увреденото лице.
Служебно установените от СРС данни сочат, че ответникът е с настоящ адрес в
****, което се намира в района на Айтоски РС, поради което следва да се заключи, че
именно този е компетентният по правилата на специалната местна подсъдност по чл.113 от
ГПК съд, който следва да разгледа заявената по делото претенция.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД като КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по
предявения от ищеца ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, против
ответника М. А. П. ЕГН **********, с настоящ адрес:********, иск с правна квалификация
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
ИЗПРАЩА делото на горепосочения съд за продължаване на процесуалните
действия по подадената от застрахователя искова молба за присъждане въз основа регрес по
чл.500, ал.1,т.1 КЗ на суми, платени като обезщетение на трето увредено от ответника лице.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4