РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20211880200233 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Б. Г. Б. от гр. С., жк. „...”, бл. , ет.
, ап. , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0353-000213 от
10.06.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, както и за нарушения на материалния
закон при съставяне на акта за установяване на административното нарушение
(АУАН) и на наказателното постановление (НП). Посочва се, че НП е
незаконосъобразно, като се иска то да бъде отменено изцяло.
Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността,
допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в
откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП,
приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
На 01.05.2021 г., около 12,40 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци :
Б.П. и М.И. (служители на ....), изпълнявали служебните си задължения в района на с.
Ябланица, на път SFO2604, в близост до хотел „Тихов дол”. Двамата спрели за
проверка четириколесно моторно превозно средство с рама № ......, с неустановена
марка, без регистрационни номера, управлявано от жалбоподателя и движещо се с
посока на движение от с. Реброво. При проверката било констатирано, че моторното
превозно средство не е регистрирано. На място бил съставен АУАН, който съдържа
всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и
чл. 41 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Б.Б. се
е запознал със съдържанието на акта и не е направил възражения при съставянето му.
Бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и
обяснения, като горното е удостоверено с подписа му върху акта. В АУАН е посочена
нарушената правна норма, а именно – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Преписката е изпратена
по компетентност в РП Своге, като прокурорът е постановил отказ да се образува
досъдебно производство и е върнал преписката на РУ Своге за продължаване на
работата във връзка с издадения АУАН.
Издаденото на 10.06.2021 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57
ЗАНН. По преписката липсват данни кога същото е връчено, поради което съдът
приема жалбата за подадена в срок. В НП погрешно е посочена Заповед № 517з-
189/15.01.2016 г. на директора на ОД на МВР София, която касае издаването на НП по
Кодекса за застраховането, но към преписката е приложена относимата по случая
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Според съда се
касае за явна фактическа грешка, която не се отразява на законосъобразността на НП.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители,
тъй като те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите
доказателства и установени факти по делото. Редовно съставените актове по Закона за
движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл.
189, ал. 2 ЗДвП. По делото не беше установено друго.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда намира
от правна страна, че формално е осъществен от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Според съда обаче,
2
наказващият орган е следвало да прецени дали да приложи текста на чл. 28, б. „а”
ЗАНН, като общо и валидно за всеки състав на административно нарушение правило.
Ако се изследват по задълбочено последиците от извършеното от жалбоподателя, както
и тежестта на нарушението, то би се стигнало до извода, че с деянието си той макар и
формално да е осъществил признаците на предвиденото в закона административно
нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици е с по-ниска
степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на
горецитирания член от ЗАНН. Както е посочено в чл. 27, ал. 2 от същия закон, при
определяне на наказанието административнонаказващия орган е следвало да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в
случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи
разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди
нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Макар и процесното административно нарушение да е
формално по своя характер, все пак трябва да се отчете, че от същото не само не са
настъпили негативни последици, но дори и не са били застрашени в някаква особена
степен охраняваните обществени отношения. Съвкупната преценка на описаните
факти, както и на обстоятелствата при които са проявени, налага извод за значително
по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, спрямо други
нарушения от същия вид, а това обосновава квалификацията му като маловажен
случай, при който прилагането на чл. 28 ЗАНН би постигнало целите на специалната
превенция, предвидени в чл. 12 ЗАНН. За маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което поради
липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (аргумент от чл. 93,
т. 9 от Наказателния кодекс във връзка с чл.11 от ЗАНН). Настоящият случай е именно
такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение,
с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При това положение налагането на глоба в размер от двеста лева и лишаването на
жалбоподателя от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца, се явява несъразмерно тежко наказание, спрямо степента на обществената
опасност на деянието и пряко противоречи на основния за административния процес
принцип на съразмерност. До този извод съдът стига, след като съобрази спецификата
на конкретното нарушение, с оглед на обществените отношения, които са засегнати, с
целта на санкцията, предвидена от законодателя, както и със обстоятелствата на
3
конкретния случай – управление от правоспособен водач на „АТВ”, в почивен ден и в
слабо населен планински район, като превозното средство не позволява да се развие
голяма скорост и е предназначено за движение по всякакви терени.
Поради това съдът счита, че в настоящия случай наказващият орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като не е приложил разпоредбата на
чл.28, б. „а” ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и
задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д.
№ 1/2005 г. на Върховния касационен съд.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 21-0353-000213 от 10.06.2021 г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Б. Г. Б. от гр. С.,
жк. „...”, бл. , ет. , ап. , ЕГН **********, са наложени административни наказания по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се
подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4