№ 16634
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110159277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване спрямо Ц. Р. К., ЕГН ********** съществуването на
вземане в размер на сумата от 450,35 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в /адрес/, аб. № ****** период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
78,44 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
23.06.2023 г., 24,45 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
4,40 лева (четири лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.01.2021 г. до 23.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д.
№ 37975/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от ищеца съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. Р. К., ЕГН **********, депозира
1
отговор на исковата молба, чрез адв. К. К. и адв. Х. К., с който оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че част от процесните суми са
погасени чрез плащане преди образуване на производството по делото, а
останалата част са погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
По реда на чл. 415, ал. 1, т. ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на установителен иск, поради подадено възражение по чл. 414
ГПК. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е подаден иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
който е допустим.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По иска с
правна квалификация чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да
докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му
по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността.
Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелства, а и се установяват от събраните писмени
доказателства/ договор за наем от 08.05.2019 г. между Столична община и Ц.
Р. К. , настанителна заповед от 15.01.2019 г. от Столична община и заявление
за откриване на партида от 27.03.2019 г., подадено от Ц. К. до /фирма//, че
между тях съществува облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за апартамент, находящ се в /адрес/.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Със задължителните разяснения в
2
Тълкувателно решение №2 /17.05.2018 г., ОСГТК на ВКС е прието, че
собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, какъвто е и настоящия случай. Ето защо съдът
приема, че между страните е налице договорно отношение за продажба на
топлинна енергия в процесния период.
В разглеждания случай, между страните е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, а и се установява от съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото, че до топлоснабдения имот е доставено
твърдяното количество топлинна енергия в процесния период в
претендираната с исковата молба стойност.
Към исковия период са приложими Общите условия към договора,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Доводите на ответника, че не е
получавал фактури са без значение за дължимостта на сумите. След като е
установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането й без
значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки.
Насрещното задължение за заплащане на топлинна енергия произтича от
доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането .
Съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на сумите
за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В случая се установява, че тази услуга е
извършена от /фирма/.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено се установява, че дължимите суми за
топлинна енергия за процесния период представляват топлинна енергия за
БГВ, съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния
период, както следва: 159,24 лева за отоплителен сезон м.05.2019 г. до м.
04.2020 г.; 188,09 лева за отоплителен сезон м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. и
181,28 лева за отоплителен сезон м. май 2021 г. до м. април 2022 г.
Начислените лихви върху тези суми са 45,87 лева за периода от 15.09.2020 до
06.07.2023 г. , 30,09 лева за периода от 15.09.2021 г. до 06.07.2023 г. и 11,67
лева за периода от 15.09.2022 г. до 06.07.2023 г. /, а дяловото разпределение за
процесния период е в общ размер на 24,45 лева, върху която сума е начислена
лихва в размер на 4,40 лв. Установява се от заключението на ССчЕ, че за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. няма извършени плащания на
главницата за топлинна енергия, а плащане в размер на 11,70 лева на лихви. За
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е платена главница за топлинна
енергия в размер на 33,86 лева, а в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е
платена главница в размер на 44,40 лева. Следователно, след отчитане на
3
извършените погашения, непогасените вземания за главница за топлинна
енергия са, както следва: 159,24 лева за отоплителен сезон м.05.2019 г. до м.
04.2020 г.; 154,23 лева за отоплителен сезон м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. и
136,88 лева за отоплителен сезон м. май 2021 г. до м. април 2022 г. или в общ
размер на 450,35 лева, за лихви - сума в общ размер на 75,93 лева / съответно
34,17 лева за периода от 15.09.2020 до 06.07.2023 г. , 30,09 лева за периода от
15.09.2021 г. до 06.07.2023 г. и 11,67 лева за периода от 15.09.2022 г. до
06.07.2023 г. / и 24,45 лева - дялово разпределение, които са предмет на
настоящото исково производство. Ето защо, плащанията от ответника в общ
размер на 46,06 лева са отчетени от ищеца преди предявяване на настоящия
иск.
За услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410
ГПК. Следователно исковата претенция за сумата от 4,40 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС) от изискуемостта им по арг. от чл.
114 ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и да
преодоляване на последиците от него за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти /каквито са страните по делото/. С § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, спрелите да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП срокове продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник". /13.05.2020 г./, поради което течението на давностния срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил
спрян за период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително.
Горните постановки следва да бъдат отнесени към конкретния случай.
Искът се счита предявен по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК на датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2023 г.
Следователно погасени по давност се явяват вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 06.07.2020 г. В разглеждания случай от ССчЕ и приложените
към исковата молба общи фактури, издадени от /фирма/ се установява, че за
отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г., начислените суми по фактури по
прогнозни данни са 0,00 лева, а стойността за доплащане е в размер на 159,24
лева, т.е. претендираната сума за отоплителен сезон 2019 г.- 2020 г. в размер на
159,24 лева е изискуема в 45 – дневен срок от общата фактура и не е погасена
по давност. Това е така, защото същата представлява задължения за
доплащане на реално потребена топлинна енергия в процесния период по
изравнителната сметка, надхвърляща общия сбор на фактурираните през
целия период задължения / 0,00 лева/ и е възникнала след изтичане на
отчетния период, въз основа на резултат от изравняване, поради което
изискуемостта за задължението е настъпила на 15.09.2020 г., с изтичане на 45
дневен срок от общата фактура /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, а заявлението за подаване
на заповед за изпълнение е подадено на 06.07.2023 г.
Следователно непогасени нито по давност, нито чрез плащане са
4
вземанията за топлинна енергия за отоплителен сезон 2019/2020 г. в размер на
159,24 лева / таблица № 1 към ССчЕ/, 154,23 лева за отоплителен сезон м.
05.2020 г. до м. 04.2021 г. и 136,88 лева за отоплителен сезон м. май 2021 г. до
м. април 2022 г. или в общ размер на 450,35 лева. Непогасени по давност се
явяват и задълженията за лихви 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г. в размер на 75,93
лева, както и за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г. в размер на 24,45 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. В
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца с оглед изхода на спора в размер на 74,07 лева. За
исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева и на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 250
лева – депозит за ССчЕ. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 320,97 лева.
Ответникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 400 лева и за исковото производство в
размер на 400 лева. С исковата молба, ищецът е направил възражение за
прекомерност. Размерът на възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да се определи като се съобразят общите критерии,
посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив и
обоснован. Предвид едностранния характер на заповедното производство,
съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия,
извършени от заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е така, защото
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е необходимо
действие от страна на кредитора, предполага предварителна подготовка,
проучване и посочване на фактите, от които произтича претендираното
вземане, които подробно се описват в заявлението. Същевременно,
възражението по чл. 414 ГПК е по образец, който не изисква излагане на
обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и
съгласно попълнен образец. Въз основа на горното, настоящият състав
намира, че за размера на адвокатското възнаграждение за действията по
подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр. 88/2022 г./, а именно: за
изготвянето на книжа и молби, минималният размер на възнаграждението е
200 лева. Следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че след решението
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т.
д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. При преценка на тези критерии, в разглеждания
случай съдът намира, че справедливо и обосновано се явява възнаграждение в
размер на 100 лева. Съобразно изхода а спора, в тежест на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1,24 лева. Възражението за
прекомерност на възнаграждението в исковото производство се явява
неоснователно, доколкото предвид цената на исковете, количеството
5
извършена работа, възнаграждението в размер на 400 лева се явява
обосновано и справедливо. С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 4,96 лева.
С т. 2 от особените искания в исковата молба от /фирма/ е направено
изрично искане за компенсация на разноски. Възможността на съда да
извърши съдебна компенсация по искане на някоя от страните при наличие на
две насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата на
ликвидност на вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР №
2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС. Ето защо, след
извършване на компенсация на разноските, с оглед изхода на делото
ответникът няма право на разноски пред СРС, а същият следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 316 лева разноски по компенсация пред СРС.
За заповедното производство, след извършване на компенсация с оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 72,83
лева. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/ искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Р. К., ЕГН ********** дължи
на /фирма/ сумата в размер на 450,35 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в /адрес/, аб. № ****** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 75,93 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020
г. до 23.06.2023 г., сумата в размер на 24,45 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 37975/2023
г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 75,93 лева до пълния предявен размер от 78,44 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г.,
както и сумата от 4,40 лева (четири лева и 40 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
15.01.2021 г. до 23.06.2023 г.
ОСЪЖДА Ц. Р. К., ЕГН **********, с адрес – /адрес/ да заплати на
/фирма/, ЕИК *********, /адрес/, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
72,83 лв. – разноски по компенсация за производството по ч.гр.д. №
37975/2023 г. по описа на СРС, 166 с-в и сумата 316 лв. – разноски по
компенсация за исковото производство пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6