Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска в.гр.дело № 1042 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 390680
от 20.04.2018 г., постановено по гр. д. № 58102 по описа за 2017 г. на СРС, Първо
гражданско отделение, 159 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Д.К. М.-
Г. искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че този ответник дължи на ищеца сумата от 255,63
лв. за доставена в периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия в
имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 258009, ведно
със законна лихва от 12.02.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 26,03
лв. - лихва за забава върху главното вземане, текла в периода от 15.09.2015 г.
до 02.02.2017г.; сумата от 5,95 лв. – за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и сумата от 1,18 лв. –лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9000/2017 г. по описа на СРС, 159 състав.
Недоволен от постановеното по исковете
срещу този ответник решение останал ищецът в първоинстанционното производство
"Т.С." ЕАД, предвид което подал въззивна жалба срещу тази част на
съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон
и допуснати от първия съд нарушения на процесуалните правила. В противоречие с
действителното фактическо и правно положение, според въззивника, решаващият
състав на районния съд приел, че ответницата Д. М.– Г. не е клиент на топлинна
енергия за имота по см. на ЗЕ, доколкото последната притежавала идеална част от
правото на собственост върху процесния недвижим имот и следвало да отговаря по
предявените искове именно като собственик на имота. В тази връзка въззивникът
се позовава на разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съдът не приложил правилно закона,
като приел, че с подаването на молба за откриване на партида от другия
съсобственик облигационно правоотношение е възникнало само с последния. По така
изложените доводи заявява искане решението в обжалваната част да бъде отменено,
а предявените срещу този ответник искове – уважени за пълните им размери.
Въззиваемата оспорва депозираната
въззивна жалба с писмен отговор, с който изразява становище за правилност на
решението в обжалваната от ищеца част. В хода на производството ответникът
оспорил да е налице облигационно правоотношение между страните, а ищецът, носещ
доказателствената тежест в производството за тези правнорелевантни факти, не
ангажирал доказателства, въз основа на които съдът да приеме претенциите му за
основателни по отношение на този ответник. В конкретния случай между ищеца и
другия ответник бил сключен изричен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, с оглед което предявените срещу въззиваемата искове правилно били
отхвърлени от първия съд. Заявеното искане е решението в обжалваната част да
бъде потвърдено.
Третото лице помагач не е ангажирало
становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против Ф.Б.С. и Д.К. М.– Г., в която се
твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия в условията на
разделна отговорност за следните части от правото на собственост върху
процесното жилище: Ф.Б.С. 4/6 части и Д.К. М.– Г. 1/6 част, като за периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г. не са заплатили стойността на потребената за имота
топлинна енергия. Правилно решаващият състав на СРС е приел, че с оглед заявените
в исковата молба фактически основания на предявените искове същите намират
своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото
се явява обстоятелството дали през процесния период е бил обвързан от
облигационни правоотношения по договори за доставка на топлинна енергия само с Ф.Б.С.
или и с Д.К. М.– Г., доколкото с исковата молба ищецът твърди, че и ответницата
Г. има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
с оглед притежавано от последната право на собственост върху топлоснабдения
имот, а в производството това качество е своевременно оспорено с доводи за липса
на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
С тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК
на ВКС по задължителен начин се възприе разрешението, че освен посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти и трети лица,
ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители
на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
/изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, е от значение обстоятелството с кое лице последно
по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
След така направените принципни
разяснения съдът приема следното:
Установява се от представените в хода на
съдебното дирене пред първия съд писмени доказателства, че ответниците са
собственици на процесния недвижим имот при квоти 5/6 ид.ч. за Ф.Б.С. и 1/6
ид.ч. за Д. М.- Г..
Съгласно представената по делото
молба-декларация на 23.10.2001 г., след смъртта на съпруга ѝ, К.М.С.,
Ф.Б.С.
е поискала да бъде открита партида на нейно име, като е декларирала, че семейството
ѝ се състои от един член.
Съобразно горните фактически
констатации, настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страна по облигационното правоотношение с ищеца
е другият ответник – Ф.Б.С.. По силата на подадената молба за откриване на
партидата страната е изявила волята си да встъпи в договорно правоотношение
с ищеца, като изрично е посочила, че само тя
ползва топлоснабдения имот. Като взе предвид горното, съдът приема, че
договорът за доставка на топлинна енергия е сключен между ищеца и Ф.С.. С оглед
обстоятелството, че възникването на това облигациоонно правоотношение следва във
времето възникването на съсобствеността върху имота с откриването на
наследството на общия наследодател на ответниците, то и съществуващият до този
момент договор с въззиваемата Д. М.– Г. е преустановил действието си за
притежаваната от последната идеална част от имота.
Като е достигнал до идентични правни
изводи първият съд не е допуснал нарушение на материалния закон, както се
твърди с въззивната жалба. Ищецът не е установил по делото при условията на
пълно и главно доказване след подаването на молба декларация за разкриване на
партида от Ф.С. да са настъпили други релевантни за правоотношението юридически
факти, които да обуславят възникването на ново договорно правоотношение с Д. М.Г.,
което да е действащо и към исковия период.
Ето защо и правилни са изводите на СРС,
че ответницата не е материално легитимирана да отговаря по предявените срещу
нея искове с оглед заявеното от ищеца фактическо основание на същите – в
качеството ѝ на собственик на процесния топлоснабден недвижим имот,
доколкото е налице договор за същия, сключен между ищеца и ответницата Ф.С..
Следователно предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия, за
цена на услуга за дялово разпределение, за обезщетение за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия и за обезщетение за забава в плащането на
главницата за цена на услуга за дялово разпределение са неоснователни и
правилно са отхвърлени от първия съд.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението в обжалваната от ищеца част следва да се потвърди като правилно и
постановено в съответствие с приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на
присъждане на разноски възниква само за въззиваемата. Искане за това е
своевременно заявено. По делото обаче не са представени доказателства разноски
да са били сторени от тази страна. Съдържащите се в кориците на делото
документи, удостоверяващи заплатено адвокатско възнаграждение, свидетелстват за
извършени от другия ответник в производството пред районния съд разходи за
адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба,
подадена от Ф.Б.С., е върната от администриращия я съд, решението по отношение
на тази страна е влязло в сила и последната няма процесуално качество в
настоящата фаза на процеса. Ето защо с въззивното решение разноски не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 390680 от 20.04.2018 г., постановено по гр. д. № 58102 по описа за
2017 г. на СРС, Първо гражданско отделение, 159 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу Д.К. М.- Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че този ответник дължи
на ищеца сумата от 255,63 лв. за доставена в периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г. топлинна енергия в имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, аб. № 258009, ведно със законна лихва от 12.02.2017 г. до
изплащане на вземането; сумата от 26,03 лв. - лихва за забава върху главното
вземане, текла в периода от 15.09.2015 г. до 02.02.2017г.; сумата от 5,95 лв. –
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и сумата от 1,18
лв. –лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9000/2017 г. по
описа на СРС, 159 състав.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е признато за установено по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Ф.Б.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 1022,52 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 12.02.2017
г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 104,12 лв. за периода от
15.9.2015 г. до 02.02.2017 г., сумата от 23,80 лв. за дялово разпределение през
периода от м.05.2014 г. – м.04.2016 г., лихва в размер на 4,72 лв. за периода
от 15.09.2015 г. до 02.02.2017 г., за имот с аб. № 258009, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
20.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 9000/2017 г. по описа на СРС, 159 състав, е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД на страната на "Т.С."
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.