РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Я., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100820 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от *** “***” -гр. С., представлявано от адв.М. Д., срещу ***.
Ищецът твърди, че е сключил договор за застраховка „Каско стандарт” с „Вилтон 2” ООД-
гр.Я. относно товарен автомобил *** с ДК № ***. В срока на действие на договор на
16.07.2021 г. при управление на автомобила по път от гр.Е. към гр.Я., на около *** км от
с.О., същият преминава през дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени
вреди на автомобила-на горен лес на преден десен ресьор. Застрахователят е заплатил
обезщетение на собственика в размер на 231 лв., колкото е стойността на причинените
вреди. Ответникът е проявил бездействие за обезопасяване и отстраняване на дупката, и за
сигнализирането й, за което е бил задължен във връзка с правомощието си да поддържа
Републиканската пътна мрежа. От съда се иска да постанови решение, с което осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 231 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените
разноски.
В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител.
Ответникът оспорва в срока за отговор възникването на претендираното от ищеца право,
като оспорва наличието на доказателства за релевантните факти по спора –за реално
претърпените вреди, противоправното поведение, наличието на причинно-следствена връзка
между състоянието на платното за движение и вредите. Оспорва твърденията за мястото на
настъпване на застрахователното събитие-че е на републикански път, както и размера на
иска. Оспорва общо автентичността и верността на представените застрахователна полица,
заявление за изплащане на обезщетение и декларация за настъпване на застрахователно
1
събитие, описните застрахователни документи по щетата. В с.з. пояснява чрез юриск. Я.П.,
че оспорва само верността на подадените от застрахования Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и Декларации за настъпване на застрахователно събитие. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от посочената в исковата молба Застрахователна полица “Каско стандарт” № ***от
*** г., е сключен описаният в исковата молба застрахователен договор между ищеца и
„Вилтон 2” ООД-гр.Я. със срок на действие 24.01.2021 г.- 23.01.2022 г. относно собствения
му товарен автомобил ***, с ДК № ***. Видно от Свидетелство за регистрация –Част ІІ №
*** същото е издадено на името на „Вилтон 2” ООД-гр.Я. относно товарен автомобил ***, с
посочения в исковата молба рег.№ ***.
По делото са изслушани показанията на водача на автомобила св. Г.Д. и спътника му
свидетеля М., които са работници във „Вилтон 2” ООД-гр.Я.. Те си спомнят за случая, при
който товарният автомобил *** е преминал през пропаднал участък на пътя, дупка с
нарушено асфалтовото покритие- на пътя от гр. Е. за гр.Я., преди с.О.. Св. Д. посочва като
дата 21.06 миналата година, а другият свидетел не посочва дата, но потвърждава подписа си
в подадената до застрахователя декларация за ПТП. Първият конкретизира мястото -на
кръстовище за с. Т. и с. С., както и размерите на дупката - около метър и половина по
дължина и 50-60 см. по широчина. Свидетелите не са видели, да има обозначение – знак за
пропадане или дупка. Чул се е странен шум – изчаткване. Счупил се е лист на преден десен
ресьор. Автомобилът е продължил движението си около километър и половина – два. Спрял
е преди село. О. на ***. На 100 метра преди селото е имало още една дупка, през която е
минал. Имало е означено ограничение за скоростта - 60 км/ч Автомобилът се е движил със
скорост в рамките на допустимата –около 50 км/ч. Бил е натоварен нормално, тъй като след
зареждане на магазините в гр.Е. на връщане е с по-малко стока. Св. Д. сочи, че счупеният
лист на ресьора е сменен, защото не подлежи на заварки и ремонти. Лично е попълнил
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение при застрахователя.
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че
претендираните увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП. Описаните от
застрахователя увреждания се потвърждават от приложения по делото снимков материал-
вижда се нарушената линия на ресора в зоната на разкъсването. Автомобилът е с окачване
от листови еластични елементи, наречени „ресори“, единият от които в случая е увреден
(разкъсан, счупен), видно от снимките. Повредата не пречи на ППС да се придвижва на
собствен ход, но такава щета възпрепятства автомобила да се използва по предназначение.
Общият размер на вредите е 303 лв. и е по-голям от приетия от застрахователя - 231 лв.,
представляващи стойността на нов ресор съгласно Фактура №*** г. на „Нити ресори“
ЕООД-гр.Варна, в която обаче не са включени цените за труд, демонтаж, монтаж и
регулиране на предния мост (72 лв.). Няма данни автомобилът да е бил претоварен, а при
скорост на движение над 30 км/ч - при допустима скорост от 80 км/ч- може да настъпят
вредите. Неравността на пътя не е била обозначена и водачът е нямал техническа
2
възможност да предвиди и предотврати ПТП. След изслушване на свидетелите в.л. заявява,
че не променя заключението си. Добавя, че при посочените от показанията размери на
дупката единственото заключение е, че гумата на автомобил „***“ може да попадне изцяло
в нея, т.е. преминавайки през нея ще има пропадане от страна на МПС-то, и тогава е
възможно да бъде увреден ресьорът.
Подадено е Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от
„Вилтон 2“ ООД - Я. до ищеца от 19.07.2021 г., със заявител Г. Д. Д., описал събитието на
16.07.2021 г. и настъпилото увреждане -–„скъсан горен лист на десен ресьор“. По делото е
представена Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“ от Г. Д. Д. и от А.М.М... В документите е посочено, че на 16.07.2021 г. по пътя от
гр. Е. за гр.Я., на *** км преди с.О. предно дясно колело е попаднало в неравност на пътното
платно, при което се е скъсал горен лист на преден десен ресьор. По делото е представена
преписка по образуваната щета № *** на застрахователя. Представени са Опис на
претенцията от 01.09.2021 г., Опис-заключение от 07.03.2022 г. относно размера на щетите –
231 лв. и Доклад по щетата от 30.09.2021 г., съдържащ предложение за изплащане на сумата
от 231 лв. на застрахованото дружество.
Не се спори, че е изплатено застрахователно обезщетение в претендирания с исковата
молба размер, видно и от Преводно нареждане от 1.10.2021 г. на „Банка ДСК“ АД.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно осн. чл.410, ал.1 т.2 от КЗ.
Искът е основателен.
Съгласно чл. 410 ал.1 т.1 пр.2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
С нормата се уреждат регресното и суброгационно права на застрахователя: да иска от
третото лице, причинител на вредите, това, което е платил на застрахования, съответно-да
встъпи в неговите права срещу третото лице. За разлика от общото регресно право, уредено
в чл. 74 от ЗЗД, регресното право на застрахователя възниква от изпълнението на свое
задължение за плащане на обезщетение, възникнало от застрахователния договор, а не от
изпълнението на чуждо задължение. Фактическият състав, от който възниква това право на
застрахователя, включва деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения-
застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и както се посочи-плащане
на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя. Размерът на иска зависи от
заплатената на застрахования сума и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи като деликвент.
В случая фактическият състав на чл. 410 ал.1 т.1 пр.2 от КЗ е налице. Настъпило е
3
увреждане на автомобила, за който е сключена валидна застраховка „Каско стандарт”.
Гласните доказателства категорично и непротиворечиво установяват, че е повреден преден
десен ресьор при преминаване през неравност на пътното платно на посочения в исковата
молба път, означен от ответника в писмената защита като път ***, част от републиканската
пътна мрежа. Поради изминалото време от датата на ПТП, осъществено преди около година,
свидетелите не помнят точната дата, но са я посочили в подадените от тях декларации за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение (от св.Д.). В тези документи описват същото
събитие, каквото излагат в показанията си по делото. Резултатът е същият –„скъсан горен
лист на десен ресьор“. Категорични са показанията им, че автомобилът се е движил със
скорост около 50 км/ч. и не е бил претоварен, тъй като се е връщал от зареждане на
магазини със стока. От заключението на вещото лице се установява и настъпването на
уврежданията на автомобила като пряка и непосредствена последица от попадането в
неравност на пътното платно. Съдът намира заключението по същата за обосновано, като то
не е и оспорено от страните по делото. Вещото лице обсъжда изложените от свидетелите
факти като логична причина за настъпване на увреждането на автомобила. С оглед на
съответствието между гласните доказателства и изводите на експерта няма основание
първите да не бъдат кредитирани. Както сочи ***ОС в Решение № от ***. по в. гр. д. № ***
г., не може да се приеме, че свидетелят, който е шофирал повреденото МПС е заинтересован,
защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го
обвърже решението, а и собственикът на автомобила вече си е получил стойността на
авторемонтната услуга по отстраняване на щетите, заплатена от ищеца, за да има водачът
интерес задължително да бъде осъден ответникът. Освен това не е предвидена и хипотеза,
при която собственикът на увредения автомобил ще дължи връщане на платената като
обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция,
поради което показанията на водача не могат да се преценят като заинтересовани и следва
да се кредитират като обективни и достоверни.
За поддръжката на пътното платно отговаря ответникът съгласно Закона за пътищата, в
чл. 19 ал.1 от който е уредено правомощието по управление на републиканските пътища на
*** "***". Управлението съгл. ал.2 включва и поддържането на пътищата, организирането
на дейностите по ремонта и т.н. Разпоредбата на чл. 30 ал.1 от закона също урежда тези
правомощия, които в случая ответникът не е упражнил ефективно, с което е създал
предпоставки за настъпване на ПТП и увреждания на автомобилите, участващи в
движението по пътищата. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В случая е налице противоправно
бездействие на ответника, поддържащо необозначен и необезопасен участък от пътното
платно, представляващ препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създало
опасност за движението. По делото не се спори, че пътят е част от републиканската пътна
мрежа, като в отговора си ответникът оспорва, че ПТП е настъпило именно на това място, за
което са налице обаче гласни доказателства.
4
Застрахователят е изплатил обезщетение за вредите в размер, признат за реален от вещото
лице по автотехническата експертиза. Дори според него обезщетението е определено под
действителния им размер, който е 303 лв., тъй като следва да включва и цената за труд,
демонтаж, монтаж и регулиране на предния мост. Поради това оспорванията, направени
едва в писмената защита на ответника, относно липсата на извършен ремонт в оторизиран
сервиз, какъвто няма данни да представлява издателя на фактурата, са неоснователни.
Отношенията между съконтрахентите по застрахователния договор се уреждат от взаимните
им уговорки като равнопоставени субекти и от тях се определя, как да бъде извършен
ремонтът.
Същото се отнася и до преценката на застрахователя за уважаване на претенцията на
застрахования за изплащане на обезщетение. Налице е извършен от първия оглед на
автомобила и констатиране на щетите. Доводите на ответника в писмената защита, че не са
били налице достатъчно доказателства за това, са неоснователни. Още повече че водачът на
автомобила не е имал задължение да уведомява органите на МВР за съставяне на протокол
за ПТП (съгласно Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при ПТП и реда за информиране, чл.6 т.4, за повреди на МПС, които не са причинени от
друго пътно превозно средство, органите на КАТ нямат задължение да посещават
местопроизшествието и да издават констативни протоколи). В този смисъл- Решение № ***
от 17.04.2015 г. по възз.гр.д.№ *** г. на ***ОС, Решение № от ***. по в. гр. д. № *** г. на
Окръжен съд – Я., според което обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната
му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателствени средства, в случая -
свидетелски показания.
Ето защо искът за възникналото в полза на застрахователя вземане срещу ответника
следва да се уважи.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи,
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, бул.”***” ***, ЕИК № ***, да заплати на *** “***” -гр. С.,
ул.”***” №***, ЕИК ***, сумата от 231 лв., представляваща заплатеното от застрахователя
обезщетение по застраховка “Каско стандарт” № *** от 24.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски в размер на 650 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5
6