Решение по дело №825/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260233
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 26 юни 2021 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20201520100825
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 09.12.2020г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На двадесет и шести ноември                                 две хиляди и двадесета                                                                        година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№825 по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.Н.С., с ЕГН **********, действащ лично и с попечителското съдействие на майка си Д.К.Г., с ЕГН ********** *** против Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4..Предявен е за разглеждане иск по чл.519, ал.1 вр.чл.557, ал.1 т.1 КЗ за сума в размер на 8000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 13.12.2019г. неустановен лек автомобил.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е оспорен предявения иск.

Твърди се, че на 13.12.2019г., около 07.40 часа, ищецът пострадал при ПТП в гр.Кюстендил, на кръстовището, образувано от бул.“Македония“ и улица „Георги Бенковски“ на пешеходна пътека.Бил блъснат като пешеходец от неустановен лек автомобил, който нарушавайки правилата за движение му причинил телесни повреди и избягал от местопроизшествието.

На посочената дата и час, ищецът, заедно с К.С. отивали на училище.На гореописанато кръстовище, преди магазин „Кауфланд“, светофара за пресичане светел червено и те спрели да изчакат зелена светлина.Тръгнали на зелена светлина, по пешеходна пътека, като сива кола внезапно тръгнала и блъснала Е. в дясното му бедро, в горната му част.В следствие на удара тялото на пострадалия се „покачило“ на предния капак на автомобила.Последвало внезапно спиране на лекия автомобил, от което пострадалия паднал на земята.

Ищецът бил прегледан от личния си лекар и издадено медицинско направление от 13.12.2019г. с диагноза „контузия на дясна подбедрица“.

В следствие на гореописания инцидент, на ищеца били причинени следните травматични увреждания: мекотъканна контузия /натъртване на меки тъкани, ограничен отток и болка/ на дясна подбедрица.Това увреждане му причинило болка и страдание, при срок за възстановяване 10-15 дни.Непосредствено след произшествието се налагало да ползва услугите на близките си при придвижване до санитарни помещения и осъществяването на най-елементарни битови и лични хигиенни нужди.Преживяното ПТп и травматичните увреждания предизвикали силен стрес и уплаха, които и към настоящия момент не били отшумели.

Гореописаното ПТП било изцяло по вина на водача на лекия автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата и с това причинил на ищеца гореописаните увреждания, като напуснал местопроизшествието и не бил установен.Било образувано ДП №1208/2019г. по описа на РУМВР Кюстендил, което било прекратено поради несъставомерност.

На 25.02.2020г. ищецът предявил претенции  пред ответника, като с уведомително писмо от 12.03.2020г. му било отказано.

При гореописаното се претендира присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, описани по-горе, причинени от неустановено ПМС, ведно със законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е оспорен предявения иск относно неговата доказаност, относно размера на претендиранато обезщетение, направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

По делото са представени и приети като доказателства: копие от медицински документ, издаден от д-р С., копие от постановление на КРП, копия от 6 бр. протоколи за разпит на свидетели, копие от писмо от Гаранционен фонд.Приложено е ДП № 1208/2019г. на РУМВР Кюстендил, ДП №1189/2019г. на КРП.Като доказателства по делото са приети съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза.В качеството на свидетели са разпитани К.С., И.С., В.Р. и Д.Г..

От гореописаните доказателства, по делото се установи следната фактическа обстановка:

На 13.12.2019г. , около 07.40 часа, ищецът заедно със свидетеля С. пресичали пътното платно на пешеходна пътека, на кръстовището, образувано между бул.“Македония“ и ул.“20 април“, продължение на ул.“Георги Бенковски“ в гр.Кюстендил.Кръстовището било регулирано със светофарна уредба, като двамата преприели пресичането на зелена светлина.В същото време лек автомобил завивал на дясно , за да се мключи в движението по бул.“Македония“.Водачът на лекия автомобил спрял пред пешеходната пътека, след което рязко потеглил и блъснал ищеца в производството.След удара лекия автомобил спрял, след което отново потеглил и напуснал местопроизшествието.

Непосредствена причина за горното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който не е спазил задължението си да спре и пропусне пресичащите по пешеходната пътека пешеходци.

В следствие на ПТП, ищецът е претърпял мекотъканна контузия/натъртване на меки тъкани, ограничен оток и болка по вътрешната повърхност на дясна подбедрица.Това увреждане е причинило болка и страдание, като срока за пълно възстановяване е посочен от вещото лице на 10-15 дни.През този период ищецът е изпитвал болки и страдания-по изразени в първата половина от периода и постепенно затихващи до пълното им отзвучаване в края.От показанията на свидетелите Р. и Г., по делото се установи, че към моманта на инцидента и непосредствено след това ищецът е бил силно стресиран и е плакал.Дълго време се страхувал да излиза, като на пешеходна пътека спирал и не смеел да пресече, като това състояние продължавало и към настоящия момент.

Горната фактическа обстанвока се установи от всички събрани в хода на производството доказателства, които са изцяло безпротиворечиви, еднопосочи, хронологически и логически свързани.

При горната фактическа обстанвока, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.557, ал.1 т.1 КЗ за ангажиране отговоността на ответника.Налице е ПТП, извършено от неустановен лек автомобил, водача на който е нарушил правилата за движение по пътищата и в резултат е причинил неимуществени вреди на ищеца, които следва да бъдат репарирати от страна на ответника по правилото на посочената разпоредба.

При преценка размера на обезщетението по правилото на чл.52 ЗЗД, съдът отчете възрастта на ищеца-14 години и начина на увреждане-блъснат на пешеходна пътека от лек автомобил.В момента на ПТП и последвалото падане на пътното платно е изпитал болка, като е изпитвал такава в продължение на 10-15 дни.В последствие е бил силно уплашен и стреснат и се е разплакал.Изпитвал е притеснения и страх да излиза и да пресича пътното платно, като такива притеснения има и към момента.

Ниската възраст на пострадалия, преживените неготивни емоции, описани в предния абзац, поведението на водача на МПС, водят съда до извод, че справедливо и обосновано е вредите на пострадалия да се обезщетят със сумата от 5 000 лв., като до пълния предявен размер на иска от 8 000 лв. същия е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ ответникът  дължи лихва за забава при спазване на чл. 497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца//чл. 496, ал. 1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с оглед факта, че в случая е налице отказ за изплащане на претендирано от ищеца обезщетение от 12.03.2020г., то съдът счита, че именно от тази дата следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, като за периода от ПТП до посочета дата искането е неоснователно.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 200 лв., както и изплатеното възнаграждение на вещите лица, изготвили заключения по делото в размер на 220лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца и деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като при изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., съдът ще присъди 437.50 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 да заплати на Е.Н.С., с ЕГН **********, действащ лично и с попечителското съдействие на майка си Д.К.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП от 13.12.2019г., извършено от неустановен автомобил, в следствие на което са му причинени телесни увреждания, причинили болки и страдания, уплаха и страх, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.03.2020г до окончателното изплащане, като отхвърля искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.12.2019г. до 11.03.2020г.

Осъжда Гаранционен фонд да заплати на Е.Н.С., с ЕГН **********, действащ лично и с попечителското съдействие на майка си Д.К.Г., с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 437.50 лв.

Осъжда Гаранционен фонд да заплати по сметка на Районен съд гр.Кюстендил държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 200 лв., както и изплатеното възнаграждение на вещите лиза, изготвили заключения по делото в размер на 220 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.

Районен съдия: