№ 21432
гр. София, 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110139128 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Сдружение "******", Сдружение
"******ски глагоръц" и Сдружение "Сдружение ******ско Културно-Просветно Дружество
"***"" срещу Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката,
"***** *******" ЕООД и "**** ********" ЕАД.
Съдът вече е излагал накратко твърденията в исковата молба, според които през 2004 г.
министърът на околната среда и водите е издал в полза на "********" ЕООД разрешение за
търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "******", при което бил
сключен договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми. Впоследствие към
договора били сключени общо четири допълнителни споразумения, три от които според
ищците са нищожни. По-точно със споразумение № 2 от 10. 07. 2010 г. бил удължавен
срокът на договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми с две години, като
според ищците този договор е бил сключен от лице без компетентност; със споразумение №
3 от 11. 10. 2010 г. между министъра на околната среда и водите, "********" ЕООД и
ответника "***** *******" ЕООД, се прехвърлят изцяло правата и задълженията по
предоставеното разрешение; и с допълнително споразумение № 4 от 19. 12. 2011 г. между
министъра на икономиката, енергетиката и туризма и ответника "***** *******" ЕООД се
удължава срокът на договора с една година. По указания на районния съд ищците са
изложили и допълнителни доводи за твърдяната нищожност на последните две
споразумения, а именно понеже са сключени във връзка с договор, чийто срок е бил
изтекъл.
Макар и делото да има за предмет оспорването на действителността на административни
договори, то все пак е подведомствено на гражданските съдилища на основание пар. 149, ал.
4 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Административнопроцесуалния кодекс (обн. "ДВ", бр. 77 от 2018 г.). От друга страна, за да
прецени кой граждански съд е родово компетентен да разглежда делото, Софийският
районен съд съобрази, че трите кумулативно съединени установителни иска са оценими. С
предходно разпореждане, с което бяха дадени указания на ищците, съдът допусна
1
непрецизност, като говореше за "концесионен договор". Всъщност от анализата на Закона за
подземните богатства и от представените впоследствие от ищците данни трябва да се
приеме, че става въпрос само за договор за проучване на метални полезни изкопаеми. Този
договор логически предхожда сключването на концесионен договор. Първо съответният
район се проучва за наличието на полезни изкопаеми. След това, ако бъде открито находище
на подземни богатства и титулярят на разрешението за търсене и проучване регистрира
съответно геоложко или търговско откритие, тогава той се определя пряко за концесионер и
с него се сключва концесия за добив (чл. 29 от Закона за подземните богатства). Независимо
от това, крайният извод на съда, че оспорените споразумения са свързани с парично
оценими права, продължава да е верен. Това е така, защото от представения от ищците
препис от договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми е видно, че
първоначалният титуляр на разрешението "********" ЕООД е поел задължението да
изпълни за срока на договора работна програма на стойност 529 000 щатски долара, да
извърши дейности ("мероприятия") по опазване на околната среда и рекултивационни
работи на стойност 15 000 щатски долара, както и да заплати "такса за площ" в размер на 8
160 лева за първата година от договора (чл. 5, т. 1 - 4 във връзка с чл. 11, т. 3, т. 3.1 и чл. 14,
т. 3 от договора). Срокът на този договор е тригодишен, поради което следва да се приеме,
че стойността му за една година е една трета от сбора на изброените суми. При това
положение и предвид сроковете на две от трите оспорени споразумения според районния
съд цената на установителните искове е както следва:
искът за установяването на нищожността на споразумение № 2 от 10. 07. 2010 г.:
сборът от 362 666 (триста шестдесет и две хиляди шестстотин шестдесет и шест)
щатски долара и 67 (шестдесет и седем) цента и от 8 160 (осем хиляди сто и
шестдесет) лева;
искът за установяването на нищожността на споразумение № 3 от 11. 10. 2010
г.: сборът от 544 000 (петстотин четиридесет и четири хиляди) щатски долара и
от 8 160 (осем хиляди сто и шестдесет) лева;
и искът за установяването на нищожността на допълнително споразумение № 4 от 19.
12. 2011 г.: сборът от 181 333 (сто осемдесет и една хиляди триста тридесет и три)
щатски долара и 33 (тридесет и три) цента и от 8 160 (осем хиляди сто и
шестдесет) лева.
При това положение към който и момент да се отчете курса на щатския долар към
българския лев, всеки един от исковете е с цена, обуславяща родова компетентност на
окръжния съд като първа инстанция. Следователно районният съд трябва да прекрати
делото и да го изпрати по подсъдно на Софийския градски съд. Последващите процесуални
2
действия, свързани с конкретизирането на цената на иска с оглед съответния курс на
щатския долар към българския лев и събирането на дължимата държавна такса следва да
бъдат предприети от компетентния съд.
Предвид всичко изложено, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № ********* 39128 по описа на Софийския
районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от определението да се връчи на Сдружение "******",
Сдружение "******ски глагоръц" и Сдружение "Сдружение ******ско Културно-Просветно
Дружество "***"".
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3