№ 38
гр. гр.Дулово , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на деветнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно
наказателно дело № 20203410200199 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на „Интертурс-АС“ ООД , ЕИК
********* ****, представлявано от управителя А.Д.А.., депозирана против Наказателно
постановление № **** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Силистра, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Като
основания за това се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорва се компетентността на наказващия орган, твърди се, че липсват мотиви относно
размера на санкцията и че е налице маловажен случай на административно нарушение Моли
съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Папазов от АК Силистра.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
старши юриск. Иво Ангелов, редовно упълномощен, като моли съда да потвърди
наказателното постановление и да присъди разноските в размерите определени в ЗПП във
връзка с чл. 63 ал. 5 от ЗАНН.
След като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна,
1
с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На **** г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Интертурс-АС“ ООД в
офиса на дружеството в ****. Повод за проверката бил получен сигнал на *****г. от
работника Ш.О.Ф. на това дружество за неизплатени трудови възнаграждения. Установило
се, че между „Интертурс-АС“ ООД и Ш.О.Ф. ЕГН: **** е сключен трудов договор от
*****г., последно изменен с допълнително споразумение № ****г. по силата на който
лицето е изпълнявало длъжност – „шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона“, при
условията на пълно работно време и уговорено основно трудово възнаграждение в размер
на 610 лева. Със заповед № ***г. на управителя трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.325 т. 1 от КТ, считано от ***г. При направената проверка на платежната
ведомост за месец ****г. и след снемане на писмени обяснения от управителя на
търговското дружество на ****г. се констатирало, че начисленото трудово възнаграждение
на Ш.О.Ф. ЕГН: **** в размер на 484,38 лева не е изплатено в срок до *****г., включително
и до момента на проверката – ****г.
От дружеството били представени заверени копия от платежна ведомост, трудов
договор, обяснения и др.
На **** г. св. Р.М.П. съставила срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № ****. В съдържанието на акта било посочено
неизпълнението от страна на „Интертурс-АС“ ООД като работодател на задължението за
изплащане на уговореното и начисленото в платежната ведомост за месец **** година
трудово възнаграждение за отработеното време от Ш.О.Ф. ЕГН: ****., на който е следвало
да се изплати дължимото възнаграждение. Актосъставителя е квалифицирала нарушението
по чл. 128, т. 2 от КТ.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на управителя А.Д. А., който го подписал
без възражение и получил копие от него.
На 11.11.2020 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
административно-наказващият орган възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя, квалифицирал нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ и наложил „Интертурс-
АС“ ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда.
Разпитана в качеството на свидетел в съдебно заседание актосъставителя потвърди
отразените в АУАН обстоятелства. Свидетелства, че при извършване на проверката в офиса
на дружеството в с. Черник общ. Дулово присъствал лично управителя на дружеството –
А.Д. А.. Той представил част от документите и заявил, че трудовите възнаграждения са
заплатени до юли 2020 г., а за август не са изплатени. За неизплатено трудово
2
възнаграждение за съставила акта. Към момента на проверката не е представена заповед по
чл. 210 от КТ, каквато се представя на по късен етап по делото.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Р.П. като обективни,
непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателствени средства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и събрани в хода на съдебното производство,
приобщени към доказателствата по делото, които са непротиворечиви и взаимно
допълващите се и не се оспорват от страните.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на св. Р.П., св. Ш.О.Ф., и всички
писмени доказателствени средства, приложени по делото съгласно чл. 283 от НПК,
кредитирани от съда на посочените по-горе основания.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на 17.11.2020 г. на „Интертурс-АС“ ООД,
видно от разписка за получаване на наказателното постановление. Следователно
наказателното постановление е връчено на упълномощено за това лице. Жалбата е подадена
в установения от закона 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от
надлежна страна и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1
от Кодекса на труда нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда към
министъра на труда и социалната политика. АУАН е съставен от Р.М.П., работеща в
Дирекция Инспекция по труда гр. Силистра на длъжност главен инспектор.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган – директор
на Дирекция Инспекция по труда-Силистра. Съгласно чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда
наказателните постановления се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или
оправомощени от него длъжностни лица съгласно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда към министъра на труда и социалната
3
политика. В случая наказателното постановление е било издадено от директора на Дирекция
Инспекция по труда-Силистра, който е бил надлежно оправомощен за това от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда със Заповед.
Видно от заповедта с нея изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Главна
инспекция е оправомощил директорите на дирекции Инспекция по труда да издават
наказателни постановления по актове, съставени от контролните органи от съответната
дирекция Инспекция по труда.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При служебната проверка на атакуваното наказателно постановление съдът
установи, че са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в АУАН е описано пълно и
точно нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата при които е
извършено, посочена е нарушената законова разпоредба, посочени са данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазени са изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като
в издаденото наказателно постановление е дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които го потвърждават.
Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано и позволяващо на наказания субект
да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното и начислено в
платежна ведомост трудово възнаграждение за отработеното време на Ш.О.Ф., изпълняваща
длъжността шофьор в „Интертурс-АС“ ООД, съгласно уговорената периодичност на
изплащане на трудово възнаграждение.
От изложеното съдът стига до извода, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е приложил
материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на
правната норма. Съгласно посочените разпоредби в наказателното постановление - чл. 128,
т. 2 от Кодекса на труда, както и съгласно чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки или
по писмено искане на работника или служителя - чрез превеждането му на влог в посочената
от него банка. От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното
деяние на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление
административно нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното
трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото
задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за това, се
4
осъществява съставът на визираното в чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда административно
нарушение. В конкретният случай работодателят е следвало да изплаща трудовото
възнаграждение на посочения в АУАН и наказателното постановление служител в срок. В
процесното наказателно постановление административно-наказващият орган коректно е
посочил, че нарушението се състои в неизплащане на уговореното и начислено трудово
възнаграждение на лицето за месец **** година. След като трудовото възнаграждение е
следвало да се изплати, то задължението е следвало да се изпълни най-късно до края на
месец ****г.
Неизпълнението на това задължение е установено по категоричен начин от
приложените по делото разплащателна ведомост, съгласно която възнаграждението е
начислено, но не е изплатено. Производството по търсене на имуществена отговорност от
работника е образувано след датата на съставяне на акта и дори след издаване на
наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че въззивното
дружество като работодател не е изплатило на работника уговореното и начислено трудово
възнаграждение за извършената работа през месец **** г. в установения срок.
Съдът счита, че правилно административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Правилно е била ангажирана обективната
отговорност на „Интертурс-АС“ ООД в качеството му на работодател чрез налагане на
административно наказание имуществена санкция. Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност
на дееца и т. н.
Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма.
За извършеното нарушение административно-наказващият орган е наложил
имуществената санкция на дружеството – работодател малко над минималния размер,
предвиден от законодателя. В действителност в наказателното постановление липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция, административно-наказващият
орган не е изложил основания защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер
на санкцията. По преписката няма доказателства дружеството „Интертурс-АС“ ООД да е
било санкционирано за извършени други нарушения на трудовото законодателство. Това се
потвърждава и от извършената служебна проверка от съда, от което е видно липса на
образувани други административни производства.
При сравнителния паритет на отекчаващите и смегчаващите отговорността обстоятелства
съдът приема, че наложеното административно наказание имуществена санкция над
5
минималния законоопределен размер, а именно от 2000 лева не съответства на тежестта на
допуснатото нарушение, а със санкцията от 1500 лева ще се постигнат целите на
административното наказание, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът приема, че действително административно-наказващият орган не е изложил
аргументи защо е определил точно този размер на наказанието, но това не е задължителен
елемент на наказателното постановление и не води до нарушаване на правото на
привлеченото към отговорност юридическо лице. В хода на производството не са събрани
доказателства за допуснати други нарушения на трудовото законодателство от дружеството.
Съдът не приема за съответно на конкретното нарушение наложената административна
санкция именно в посочения от административно-наказващия орган размер на 2000 лева и
намалява наказанието на 1500 лева, като аргументи за това бяха посочени по-горе и намира,
че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение и че същата ще допринесе за
дисциплиниране на конкретния работодател да не допуска за в бъдеще нарушения на
трудовото законодателство от съответния вид.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено с виззивната жалба,
че дори да се приеме, че извършеното деяние е административно нарушение, същото
представлява маловажен случай. Съдът намира, че в случая не е приложима общата
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай с нищо не се отличава от
обикновените случаи на нарушения от този вид и няма по-ниска степен на обществена
опасност.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
От процесуален представител на Дирекция Инспекция по труда гр. Силистра е
направено искане за присъждане на разноски в размерите определени в ЗПП във връзка с чл.
63 ал.. 5 от ЗАНН.. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на разноските,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да
заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да
предвиждат възнаграждение за представителство по административно-наказателни дела в
размер от 80 до 120 лева, съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е
видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на юрисконсулта по
поддържане на обвинителната теза на административно-наказващия орган в съдебно
заседание/продължило само 10 минути/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
6
възнаграждение в минимален размер.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № **** г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Силистра, с което на дружеството„Интертурс-АС“ ООД , ЕИК
********* ****, представлявано от управителя А.Д.А.. е наложено административно
наказание имуществена санкция, като намалява размера от 2000 /две хиляди/ лева на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда„Интертурс-АС“ ООД , ЕИК
********* ****, да заплати на Дирекция Инспекция по труда гр. Силистра сумата от
100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство.
Да се изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда гр. Силистра и
на„Интертурс-АС“ ООД , ЕИК ********* ****, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Силистра в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
7