№ 3913
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20251100504084 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Р. М. К. срещу решение №
20125142/25.06.2024 г. по гр.д. № 12695/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, с което на
основание чл. 45 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Т. Д. Т. сумата в
размер на 0,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на ищеца пред АК – Хасково,
Висшия адвокатски съвет, както и пред колеги на ищеца и трети лица, вследствие на
депозиране на жалба, вх. № 2112/04.09.2020 г. срещу решение по т. 8, обективирано в
протокол № 13/10.08.2020 г. на дисциплинарната комисия към съвета на АК – Хасково,
по която е образувано дисциплинарно производство, както и пред М.Д.Д.-Д. – клиент
на ищеца, пред нотариус М. В., с район на действие РС – Царево, пред служители на
нотариуса, а също и пред представители на агенция за недвижими имоти „Явлена“.
Жалбоподателят - Р. М. К., твърди, че решението е неправилно. Счита, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като я е лишил от
участие в открито съдебно заседание по делото, тъй като не е била призована. Ето
защо, моли решението на СРС да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
1
Ответникът по жалбата – Т. Д. Т., счита, че решението на СРС е правилно, като
моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. Д. Т. с иск с правно основание чл.
45 ЗЗД, предявен срещу Р. М. К..
Ищецът - Т. Д. Т., твърди, че като адвокат е представлявал М.Д.Д.-Д. при
покупката на недвижим имот, намиращ се в село Варвара, община Царево, като
продавачи на имота са били ответницата Р. М. К. и съпругът А.Й.К.. Сочи, че през
месец февруари 2020 г. е провел в това си качество среща с ответницата Р. М. К. и
съпругът А.Й.К., на която са бил обсъдени въпроси, свързани с имота, който е бил
предмет на преговорите за покупко-продажба. След проведената среща е посъветвал
клиента си да не закупува имота, въпреки което и след настояване от страна на
ответницата, М.Д.Д.-Д. е решила да придобие собствеността по отношение на имота
срещу продажната цена от 10000 евро, като е възложила на ищеца изготвянето на
предварителен договор за покупко-продажба на имота. Такъв е бил изготвен от страна
на ищеца и изпратен на ответницата К.. Впоследствие, на 10.04.2020 г. е бил подписан
предварителен договор между страните, като по банковата сметка на продавачите е
била преведена сумата в размер на 2000 евро. Сочи, че за сключване на окончателен
договор е изготвил всички необходими документи, а именно – проект за нотариален
акт за дарение, проект за нотариален акт за покупко-продажба, анекс към
предварителния договор, изпратени на 01.06.2020 г. на нотариуса, пред който е
следвало да бъдат сключени договорите. Същите документи са били изпратени и на
ответницата Р. М. К., като след изпращане на документите ответницата К. е отговорила
с три електронни съобщения, адресирани до ищеца, в които е изискала да бъде
върната сумата в размер на 400 лв., платена от нейна страна за изготвяне на проект за
нотариален акт за дарение и анекс към предварителния договор, както и е отправила
заплахи до ищеца, че ще сезира ДК на АК-Хасково. Твърди, че в деня на сключване на
окончателните договори ответницата К. е отправила обиди спрямо ищеца във връзка с
неговите професионални качества пред клиента му - М.Д.Д.-Д., пред нотариус М. В. и
служители в нейната кантора, както и пред представители на агенция за недвижими
имоти „Явлена“. Освен това, е депозирала жалба, вх. № 4-Ж/07.07.2020 г. пред АК-
Хасково, в резултат на която е било образувано дисциплинарна преписка спрямо
ищеца. В рамките на същото сочи, че се е налагало да дава обяснения. С решение по
протокол № 13/10.08.2020 г. ДК към САК-Хасково е отхвърлил жалбата на К., като с
жалба, вх. № 2112/04.09.2020 г. ответникът К. е обжалвала пред Висшия адвокатски
съвет посоченото решение на ДК към САК-Хасково. И втората жалба на К. е оставена
2
без уважение от страна на ВАС. Сочи, че в резултат на действията на ответницата е
накърнен престижът и доброто име на ищеца пред колегите от АК – Хасково, Висшия
адвокатски съвет, предвид подаденото жалба, вх. № 2112/04.09.2020 г., както и пред
М.Д.Д.-Д. – клиент на ищеца, пред нотариус М. В., с район на действие РС – Царево,
пред служители на нотариуса, а също и пред представители на агенция за недвижими
имоти „Явлена“, във връзка с изразените негативни оценки относно професионалните
качества на ищеца. Посоченото му е причинило неимуществени вреди, поради което
претендира обезщетение в размер на 0,50 лв.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, осъществено
от ответника, в тежест на ищеца е да докаже: противоправно поведение на ответника;
вреда – причиняване на неимуществени вреди на ищеца в претендирания размер,
вследствие осъщественото противоправно поведение от страна на ответника; пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина, както и да докаже погасяване на дълга.
Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението
на първоинстанционния съд, относими към мотивите на решението, в които е
посочено, че исковете са основателни, доколкото по делото е доказано ответницата да
е осъществила противоправно поведение спрямо ищеца, в резултат на което
последният е претърпял неимуществени вреди и има право на обезщетение в размер на
сума, която е по-голяма от претендираната от негова страна. Следователно и доколкото
в жалбата не са налице твърдения за неправилност на решението с оглед липсата на
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника
(жалбоподател), то въззивната инстанция не може да проверява служебно изводите на
първостепенния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК).
При служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при
постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща
решаващите изводи на съда. Ето защо, следва да се приеме, че решението е правилно.
За пълнота и във връзка с аргументите за допуснати процесуални нарушения,
изложени във въззивната жалба, съдът счита, че същите са неоснователни. Видно от
призовката за насроченото открито съдебно заседание пред СРС за 23.04.2024 г.
ответницата К. е била редовно призована. Същата е подала молба за отлагане на
3
делото, предвид обстоятелството, че няма да може да присъства по време на
заседанието. Молбата е уважена от първоинстанционния съд и делото е отложено за
28.05.2024 г. от 11,30 часа, като датата, за която делото е било отложено, е обявена в
рамките на откритото съдебно заседание, проведено на 23.04.2023 г.
Действително, за второто открито съдебно заседание ответницата не е била
призована, но посоченото не представлява процесуално нарушение, тъй като на
основание чл. 56, ал. 2 ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на
делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в
заседанието.
Освен това, във въззивната жалба не са релевирани искания за извършване на
действия по делото, които е следвало да бъдат извършени в рамките на
първоинстанционното производство с участието на ответницата, поради което дори
при доказване на твърденията, изложени във въззивната жалба, не са налице
основания за отмяна на първоинстанционното решение.
В допълнение следва да се посочи и че носителят на едно субективно право е
свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, затова
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно, което,
обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право, което е противоправно. Тя е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и
законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), но
също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Подаването на
жалби и сигнали с искане да бъде оказана защита на правата на жалбоподателя
представлява признато от закона право и не представлява противоправно действие,
освен когато се касае за злоупотреба с право, т.е. за недобросъвестно упражняване на
процесуални права. Злоупотреба с право ще е налице, когато молбата/жалбата не е
отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите
мерки, а когато молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да
навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес – в този смисъл са:
решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. 1913/2017 г., III г. о. на ВКС, решение №
245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о. на ВКС, определение № 795/6.11.2019
г. по гр. д. № 4543/2018 г., IV г. о. на ВКС.
По делото се твърди, а и от събрания доказателствен материал се установява
при условията на пълно и главно доказване, че е налице противоправно поведение от
страна на ответницата Р. М. К., изразяващо се в недобросъвестно подаване на жалба
срещу ищеца до АК-Хасково, както и до Висшия адвокатски съвет, в които е изразена
негативна оценка спрямо ищеца във връзка с професионалните му качества, както и
чрез изразяване на такава пред М.Д.Д.-Д. – клиент на ищеца, пред нотариус М. В., с
район на действие РС – Царево, пред служители на нотариуса, а също и пред
4
представители на агенция за недвижими имоти „Явлена“, във връзка с осъществената
професиална дейност на ищеца при подпомагане на свидетеля Д.а-Д., ответницата К. и
съпруга при сключването на договор за покупко-продажба на имот. В тази връзка,
съгласно показанията на свидетеля Д.а-Д. при сключването на договора ответницата е
изразила становище, че ищецът е „негоден адвокат“ и че ако тя е изготвяла
документите същите биха били по-добри.
Във връзка с изложеното, обжалваното решение на СРС следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ответника по
жалбата – адв. Е. В. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се
присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство. Същото се явява справедливо в посочения размер, предвид
извършените от адв. Т. действия в рамките на въззивното производство, както и с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция,
доколкото въззивната жалба е бланкетна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125142/25.06.2024 г. по гр.д. № 12695/2021 г.
по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН **********, да заплати в полза на адв. Е. В. Т., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 3 ЗА сумата в размер на 100 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5