Решение по дело №2495/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Решение №1363/21.09.2023 г. по АНД № 20233110201162/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №03-2201223 от 04.01.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „К.К.“ ЕООД, управлявано и представлявано от А.В.И., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.

С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно – постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на закона. Оспорва се основният извод на първоинстанционния съд, че в НП липсва ясно и конкретно описание на нарушението, за извършването на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя „К.К.“ ЕООД. Отправено е искане до съда, за отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „К.К.“ ЕООД, с управител А.В.И., не е изразил становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна. Пледира за правилност на въззивното решение, като постановено при спазване на процесуалните правила и съответствието му с материалния закон.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 24.11.2022 г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на м/к „Сий Лайън“, на кей № 6, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, находящ се в Островната зона на гр. Варна. Констатирано било, че достъпът до КРЗ „Одесос“ е ограничен, като същият бил обслужван от пропускателен пункт. Проверяващите били посрещнати от представители на дружеството, осъществяващи функции по охрана на труда, които ги съпроводили до м/к „Сий Лайън“. Въз основа на договор № 304-2022/28.09.2022 г. сключен между Кораборемонтен завод „Одесос“ АД в качеството на възложител и „К.К.“ ЕООД в качеството на изпълнител, било установено, че последният се е задължил да извърши товаро-разтоварни операции, свързани с почистването на ремонтиращите се в завода кораби. При обхода на м/к “Сий Лайън“ проверяващите установили, че на кораба присъстват 10 работника, които извършват дейност по почистване на палубата. Едно от лицата се представило като С.А.И.като същата попълнила представената й декларация по чл. 402 от КТ. В декларацията Иванова посочила, че работи в „К.К.“ ЕООД, на м/к „Сий Лайън“, кой 6, островна зона от 14.11.2022 г. като общ работник/чистач, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., като няма сключен граждански и трудов договор, при договорено трудово възнаграждение в размер на 40 лева дневно, с почивка от 1 час в рамките на работния ден. Съдържанието на декларацията било изписано от В.П. – служител на „К.К.“ ЕООД, защото Иванова бела неграмотна. На същата дата служител от ДИТ – Варна е издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „К.К.“ ЕООД и С.А.И.. На 02.12.2022 г. в сградата на ДИТ – Варна се явил С.Т., в качеството на пълномощник на представляващия дружеството и подписал постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. На същата дата на упълномощеното лице била връчена покана, адресирана до управителя на дружеството за явяване на 07.12.2022 г. в 13.30 ч. в сградата на ДИТ – Варна за съставяне и връчване на АУАН. На посочената дата не се явил представляващ въззивното дружество, съставен е АУАН № 03-2201223/08.12.2022 г., последвало издаване на процесното НП.

Районен съд – Варна е приел, че в хода на административнонаказателното производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Този извод на съда е мотивиран с това, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, защото липсват факти, въз основа на които административнонаказващият орган е стигнал до извод, че извършваната от дружеството дейност се квалифицира по икономическа дейност с код КИД 81. Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ от инспектор в ДИТ – Варна обявява, че от 24.11.2022 г. е налице сключено трудово правоотношение между "К.К. " ЕООД и С.И.на длъжност общ работник, почистване. Макар постановлението да е влязло в сила, от същото не се установяват факти от значение за спора, а именно че С.И.на 24.11.2022 г. е извършвала дейност по обслужване на сгради и озеленяване. Отчетено е, че в хода на съдебното производство не е било възможно да се установи лицето посочено като декларатор, тъй като от справка от ОД МВР – Варна е установено, че в системата АИС – БДС не фигурира лице с посочените индивидуализиращи данни, а именно – три имена и дата на раждане посочени в административната преписка.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление.

Правилно РС - Варна е стигнал до извод, че както в АУАН, така и в НП липсват мотиви относно категоризацията на дейността, която е извършвал работника в полза на дружеството.

По силата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата на задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Законодателят в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. А съгласно ал.2 при определяне на условията и реда по ал.1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. На основание чл.276, ал.1 от КТ е издадена Заповед № РД-01-289/25.10.2021 г. на МТСП, съгласно която икономическа дейност „дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ е с код 81 по КИД -2008 и коефициент на трудов травматизъм 0,86. В НП не са изложени факти, от които да се установява, че общия работник/чистач е такъв в сграда или по озеленяване, като се посочат конкретните обекти, за да може да се извърши проверка относно тези факти, съответно за да се приеме, че работодателя е следвало да извърши задължително застраховане за риск „трудова злополука“.

Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ от инспектор в ДИТ – Варна обявява, че от 24.11.2022 г. е налице сключено трудово правоотношение между „К.К.“ ЕООД и С.А.И.родена на *** г. на длъжност общ работник, почистване. „К.К.“ ЕООД не оспорва, че постановлението е влязло в сила. От посоченото постановление също не се установяват факти от значение за спора, а именно че С.А.И.на 24.11.2022 г. е извършвал дейност по обслужване на сгради и озеленяване.

От справка изготвена от ОД МВР – Варна е установено, че в НАИФ НРБЛД няма данни за лице с имена С.А.И.родена на *** г. Законосъобразно с оглед това установяване РС – Варна е приел, че лицето не е индивидуализирано в достатъчна степен, което е самостоятелно основание за отмяната на НП.

По изложените съображения настоящият състав на Административен съд – Варна приема, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1363/21.09.2023 г., постановено по АНД № 20233110201162/2023 г. по описа на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: