№ 251
гр. Варна, 17.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Якимова
при участието на секретаря Елка Н. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Антония Якимова Гражданско дело №
20243100100964 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Ищецът П. И. П., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично
и се представлява от адв. Ф. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът А. И. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично и се представлява от адв. М. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личните карти на ищеца и ответника, след което им
върна същите.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Констатира, че същото е отложено за събиране на свидетелски показания.
Адв. Д.: Водим свидетелите Г.П.М. и Г.Д.Г., които моля да допуснете до разпит.
Адв. Т.: Водим свидетелите К.Х.К. и С.С.А., които моля да допуснете до разпит.
1
С оглед допуснатите гласни доказателства в предходно с.з., СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищеца Г.П.М. и Г.Д.Г., както и К.Х.К. и
С.С.А. като свидетели от ответника.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Г.П.М., 65 г.,
женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със страните по спора.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д.: Запознахме се с П. П. в техникума през 1975 г.,
когато започнахме да учим заедно. Там се запознахме и след това станахме приятели. След
като завършихме, двамата заедно правихме новобранска вечер. След това започнахме да се
виждаме и семейно и досега. Съпругата му се казва Д.. Тя е жива, съпрузи са още, семейни
приятели сме. Познавам имота на родителите на П. и А. в м. Ракитника, защото моите
родители също купиха имот на Боровец и си помагахме взаимно, аз ходех да помагам на тях,
а П. помагаше на мен. Познавам бащата на П., казваше се И. П.. Той не е жив, мисля, че
почина през 2023 г. Родителите на страните бяха семейство, но разбрах, че са се развели
през 2006 г. След развода контактувах с И. П.. Аз пътувах по корабите. След като се
пенсионирах от БМФ, започнах работа на плаващ кран „Антей“. Там имах колеги, които са
работили с чичо И., бащата на П. и А.. Когато ходехме от Боровец до плажа, на връщане
спряхме да говоря с чичо И.. Беше може би през 2006-7-8 г. Говорихме за общи неща – за
мястото. Той се оплака, че има проблеми със септичната яма. Аз имах приятел, който
извършва такава услуга - почистване на септични ями. Обадих му се и той отиде да почисти.
Говорихме си, че вече е възрастен човек и няма да може да се справя с къщата, той каза, че,
понеже П. е взел страна на майка си по време на развода, взел решение да дари имота на А..
След това съм го виждал още 1-2 пъти. Последно не мога да си спомня кога се видяхме.
Пенсионирах се през 2018 г. След като се пенсионирах съм се срещал и съм говорил с И. П..
Мисля, че двамата с П. не се срещаха. Не мога да кажа дали е осъществил намерението си
във връзка с имота. Мисля, че за последно се видяхме през 2017 г. и тогава говорихме за
имота. Тогава разговаряхме и когато го запитах как смята да преживява, той каза, че
пенсията му стига и няма нужда от помощ. По телефона не съм разговарял с него. Зная от
П., че се е разболял. Живял е на вилата и след това се е преместил в апартамента. А. П. не
познавам.
2
Свидетелят, на въпроси на адв. Т.:
Свидетелят: А. се грижеше за И. П. през последните 5-6 години от живота му. Не
зная И. да е живял с някого. Зная, че е живял сам. Сподели ми, че иска да дари имота на
дъщеря си около 2017-18 г. Мисля, че го е дарил, зная това от П.. Преди пенсионирането си
ходех по корабите и нямах време да се виждам с него. След това ходих при него. През
последните 10-тина години не зная какви ремонти са правени.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Г.Д.Г. – 65 г.,
женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със страните по спора.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д.: Познавам П. от Техникума по корабостроене и
оттам познавам семейството му, и баща му и майка му. След завършване сме били с П. в
казармата заедно, а след това през 1985 г. заедно, в една година сключихме брак и неговият
баща беше с личния си автомобил шофьор на сватбата ми. Бяхме достатъчно близки
семейства. Посещавал съм имота в Ракитника. Още като бяхме младоженци И. спомена, че
правят вила на Ракитника и с двамата с П. сме ходили да помагаме. Не съм бил с тях, но
когато се строеше вилата Ц. и И. бяха заедно – родителите на П. и той им помагаше. Нашата
вила беше построена и с И. П. сме говорили за вилите, нашата и тяхната бяха близко- на 2-3
км. Поддържахме връзка с П. и от време на време с И. и когато стана въпрос, че ще се
развеждат аз се учудих и от П. разбрах, че е взел страната на майка си, която беше болна и
тогава са си влошили отношенията с баща си. И. П. каза, че не иска да вижда сина си. Като
говорих с И. веднъж, той каза: „Синовете сами се оправят, аз ще помагам на дъщерята“.
Не мога да си спомня коя година водихме този разговор, но когато пътувах, докато бях тук
съм ходил да го виждам на вилата. От И. разбрах, че всичко ще остави на А.. Усещах
убеденост в него, че П. не заслужава нищо. Споделих, че и моя баща реши да остави всичко
на сестра ми, а И. каза, че дъщерите са по-мили. Не съм го питал точно какви намерения
има. В разговора, когато казах, че баща ми всичко подари на сестра ми, той каза, че смята
всичко да подари на А.. Аз през 2019 г. слязох от корабите и лятото, след юни може би,
ходих последно на вилата и тогава водихме този разговор. Отпреди знаех, че няма да остави
нищо на П.. По-късно разбрах от П., че всичко е прехвърлено на А.. С И. не съм говорил за
това. След Ковид-а много малко контактувахме с И.. Лични срещи след това не сме имали.
После той се прибра в апартамента, където живее А.. Това, което знаех от П., с него не съм
3
коментирал. Разговор за пари с И. не сме водили. Последно се чухме с И. може би 2020,
двадесет и някоя година. Аз исках да го видя, но той каза „не“. По телефона няколко пъти
сме говорили от 2019 г. На вилата отдавна има табела „А.“. Не мога да кажа от колко години,
но много отдавна. И. П. винаги е казвал, че е кръстил вилата на дъщеря си. От И. не съм
чувал да казва, че контактува с П.. И. казваше единствено, че синовете са длъжни сами да се
оправят, конкретно за неговия син не е говорил. Говореше за П. от една страна с уважение, а
от друга страна беше неудовлетворен, че не е постигнал това, което баща му е желаел. Аз
останах с такова впечатление.
На въпроси на съда: Помощта, която имаше от сина си, я оценяваше и е казвал, че
когато се строеше вилата П. помагаше и отношенията бяха съвсем други. След развода И. П.
се затвори и вече не беше толкова общителен.
На въпроси на адв. Д.: Може би година след развода, директно не съм го питал, но
И. говореше с горчивина за отношението на П. към развода, че според него това, че е взел
страната на майка си, го е разстроило. П. ходеше да помага на майка си. Аз не съм го чул да
говори лошо за П., но малко с разочарование, не искаше да види даже внуците – децата на
П., след развода.
Свидетелят, на въпроси на адв. Т.: Разривът в отношенията на П. и И. стана след
развода през 2006 г. Майка му беше се разболяла и П. винаги е имал по-близка връзка с
майка си, отколкото с баща си. Не зная дали разривът в отношенията е предшествал развода
или е след него. В моите разговори с И. не е ставало въпрос аз да повлияя нещо на П. като
приятел, той каза, че няма нужда. Последните ми спомени са като бяха там още големите
дървета – до 2019 г. със сигурност. Не зная кога са махнати дърветата. В кладенеца има
хидрофор, за който един приятел на П. ходи да прави инсталацията там. По думите на И.,
той винаги е държал на А.. Апартаментът беше прехвърлен на А. още докато П. строеше. И.
отиде да живее в апартамента на А.. Не зная точно кога се е преместил в апартамента. И. не
ми е споделял да е получавал цинични е-мейли от сина си. Големият син на П. - И. П. е
кръстен на дядо си и се смяташе, че кореспондира с дядо си повече от другия внук, но
нямам преки впечатления какви са били отношенията им.
Свидетелят, на въпроси на Д.: Не съм контактувал никога по е-мейл с И. П. и не ми
е известно да е имал такъв. От П. съм чувал, че живее с една жена, която ходи на вилата в
събота и неделя, когато почива. Когато съм ходил там, И. ми казваше дали е удобно да отида,
не съм я виждал никога там.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
4
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел К.Х.К. - 56 г.,
омъжена, неосъждана, българска гражданка, без родство и дела със страните по спора.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори истината.
Свидетелката, на въпроси на адв. Т.: С А. се познаваме от много малки. Родителите
ни бяха приятелски семейства. Познавам и баща й и брат й. Често контактувахме с А. и с
чичо В. покрай семейни събирания, по сватби. Чичо В. не ми е споделял да има нужда от
пари. Когато се разболя жената, с която живееше, тогава имаше затруднения, през 2018-19 г.,
предвид злокачественото заболяване и лечението. Искаха да си вземат жилище във Варна, за
да са по-близо до лечебни заведения. Тогава се замислиха за начин, по който могат да го
направят. Това зная от чичо И. и от А.. Доколкото са ми споделяли, искаха да направят така,
че да могат да си помогнат взаимно – А. да си вложи парите като инвестиция, като закупи
частта от вилата на Ракитника с парите, които имаше от работата в чужбина. Присъствала
съм на разговори между И. и А.. Жената, с която живееше чичо И. – Д. е жива, тя живее с
него отдавна. На вилата живееха непрекъснато заедно. Стана така, че Албенка помагаше със
средства и тази част на чичо В. я купи А.. Сумата не е изплатена наведнъж, а на части. Не
съм присъствала на даването на средствата, но съм чувала от И. и А., че са се извършвали.
Сумите са били от около 2-3000 лв., но колко пъти и през какъв период са давани, не зная. Не
зная да са се договаряли за някаква обща цена. С А. сме имали разговори, че е изплатила
част и има още да изплаща. И. е казвал, че получава от А. суми и от нея съм чувала. Имало е
случаи да отида да ги видя, че Д. не е могла да напазарува и съм ходила аз да пазарувам.
Свидетелката, на въпроси на адв. Д.: Живея във Варна на ***. Често съм ходила на
вилата, не мога да кажа колко пъти, но А., когато ме е молила, съм я карала с колата. Ходила
съм и сама да им напазарувам, когато Д. не е имала възможност. Колко често, не мога да
кажа. Когато леля Ц. се разболя, А. се върна да се грижи за нея, а по Ковид-а се върна, не
мога да кажа точно кога. Всяка отпуска от работа, и неплатени вземаше, и прекарваше
винаги в България. Когато зазля леля Ц., тя се върна за месеци. Леля Ц. почина през 2018 г.
След това А. замина за чужбина и след това се върна 2020-21 г., по Ковид. Тези вноски А.
плащаше след 2018 г. Тя много често е оставяла пари и на мен и за майка си и за баща си.
Оставяла е за майка си пари преди да почине, ако има нужда от лекарства и пазаруване,
правила съм го и за нея. За баща си ми е давала пари да пазарувам или да му помагам. След
2018 г., след смъртта на майка си, ми даваше в левове. Парите ми даваше на ръка в
България, да ги съхранявам и да давам при нужда. За баща си ми е давала на съхранение, ако
той има някакви нужди, по 1500-2000 лв., ако му се наложи извънреден разход. Ако не ги
изразходя, съм ги връщала, а тя ги оставяше за следващ период. Чичо И. почина през
февруари 2023 г., значи преди Коледа на 2022 г. отиде да живее в апартамента, от декември
до февруари. Не съм давала суми на чичо И., с които да разполага той.
5
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С.С.А. - 45 г.,
разведена, неосъждана, българска гражданка, без родство и дела със страните по спора.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината.
Свидетелката: Страните по делото са втори братовчеди на майка ми.
Свидетелката, на въпроси на адв. Т.: С А. се познаваме над 35 години. С баща й
пак толкова. С брат й съм се виждала веднъж пред 25 г. С А. съм контактувала, но не колкото
с баща й. Имахме традиция всеки месец да се чуваме по телефона. В периода 1993-2009 г.
всяко лято бяхме на гости на чичо И., морето ни беше при него.
Свидетелката, на въпроси на съда: Не зная той да е имал финансови затруднения,
но жената, с която живееше на семейни начала, имаше здравословни и финансови проблеми,
имаха нужда от средства за лечение. Съжителстваше с нея от 90-те години, или са били
близки от тогава, защото сме се виждали с нея. И. и съпругата му бяха разделени и той
живееше с Д.Х.. Не зная дали непрекъснато са живели заедно, Д. работеше в града, не зная
дали непрекъснато са живели заедно. През последните години, особено след развода, вече
бяха заедно. През 2020 или 2021 г. се видяхме последно с И., когато отидохме на вилата, за
онкологичните проблеми на Д. вече говореха в минало време. Не изглеждаше зле вече.
Когато сме говорили, е споделял, че Д. не е добре и иска да й помогне, защото тя е човекът
до него. До момента преди да се случи разговора с А., за продажба на вилата не е
споменавал. Знаех, че А. искаше да инвестира парите си за имот тук и явно са говорили с И..
Казаха ми, че най-доброто решение е И. да й продаде неговата част от вилата, в която
живееше на Ракитника, като той си остане там до смъртта си. Не се е притеснявал, че може
да го изгони. Той имаше нужда от финанси, за да помогне на Д., а А. търсеше къде да си
вложи парите и са решили, че това е вариант и няма да й се наложи да му ги дава наведнъж,
а да му ги изплати поетапно. Доколкото зная, тя му е давала пари още преди сделката. Не
зная за каква цена става дума. Предполагам, че е изплатена, но не съм присъствала на
предаване на пари. В разговор с И. съм чувала, че А. му е давала пари. През последните
години само минавахме през вилата да се видим. Доколкото зная, вилата се ползва от
двамата - А. и брат й.
Свидетелката, на въпроси на адв. Т.: Не мога да кажа какви суми е давала А., но
мисля между 2000 и 3000 лв. С чичо В., като сме говорили, той е казвал колко пари са му
6
трябвали за лечението на Д. и че А. му ги е дала. Не ми е казвал защо му ги е дала.
Свидетелката, на въпроси на адв. Д.: Аз живея в Русе. Веднъж в годината минавах
да видя чичо И.. Иначе говорехме по телефона, по стационарния. Не зная да е имал е-мейл,
аз му се обаждах по стационарния телефон във вилата. Казвал ми е, че не са добри
отношенията му със сина му П., беше огорчен, че са се отчуждили. Не съм питала и не ми е
казвал защо. Не мога да кажа кога са се развели, бях 12-13 годишна, когато започнахме да
контактуваме. Аз зная, че средствата, давани от А., са за лечението на жената, с която
живееше чичо И.. Никога не сме говорили каква е била пенсията му. И. почина преди 2
години през февруари. Не ми е известно дали е оставил големи суми пари.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски по чл.
80 ГПК.
Адв. Т.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски по чл.
80 ГПК.
СЪДЪТ намира, че следва да се приемат по делото представените от страните
списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените от страните списъци с разноски по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им.
Адв. Т.: Съдът в предходното с.з. не е приел за безспорно, но е записано, че няма
спор, че имотът - предмет на сделката е придобит по време на брака. Ние спорим за това.
Твърдим, че имотът не е придобит по време на брака. Оспорваме, че процесните имоти са
придобити по време на брака. Станала е някаква грешка.
Адв. Д.: Искаме прогласяване нищожност на договора за всички прехвърлени 4/6
ид.ч., защото това, че наследодателят не е притежавал 1/6 ид.ч. от прехвърлените 4/6 ид.ч.
не обосновава нищожност на сделката, това е само липса на прехвърлително действие на
7
тази сделка досежно 1/6 ид.ч. Ако не приемете за установено това обстоятелство, имаме
правен интерес от установяване нищожността на сделката, поради нейната симулативност и
прилагане на правилата относно дарение, тъй като това са кумулативно съединени искове.
Ние поддържаме искането за обявяване нищожността изцяло на прехвърлителната сделка.
Черпим интереса си от това, че П. П. е наследник на майка си и ако не е произвела действие
сделката по отношение на 1/6 ид.ч., страните притежават по наследство от майка си по ¼
ид.ч. Ако съдът уважи и установителния иск и иска за нищожността, тогава
възстановяването на запазената част ще се осъществи само за ½ ид.ч., за която има реално
прехвърлително действие. По наше искане би трябвало съдът да приеме, че тази 1/6 ид.ч. не
е прехвърлена от И. П. на А. П. и да ограничи действието на нищожността. Имаме интерес
да оспорим сделката в пълен размер, защото не сме сигурни какъв ще е изходът по
установителния иск.
По установителния иск поддържам първоначално предявения петитум, който е
потвърден с уточняваща молба, подадена по искане на съда. Поддържам петитум в следния
смисъл: да приемете за установено, че договорът по НА от 10.09.2019 г. не е произвел
вещно-прехвърлително действие за 1/6 ид.ч. от ПИ и от двуетажната сграда. Не предявявам
отрицателен установителен иск за собственост за тази 1/6 ид. ч., каквито възражения съм
навела и в първото о.с.з. при доклада на делото.
Адв. Т.: В случай, че прекратите производството по единия от исковете, съгласно
представения списък за разноски, моля да присъдите на доверителката ми разноски за
съответната част от платения хонорар. В отговора на ИМ още съм казал и становището ми е
непроменено досежно правния интерес. Считам, че следва да прекратите производството по
делото по отношение на 1/6 ид.ч. от имота, който току що беше уточнен, между ½ до 4/6, за
тази 1/6 за вещния ефект на сделката, като недопустим, защото сделката не била произвела
вещно-прехвърлително действие. Това е така, тъй като от Заповед ГПР-7/2013 г. на И. П. е
наредено да придобие право върху имота по реда и при условията на чл. 4а ал. 1 ЗСПЗЗ.
Видно от заповедта от 2012 г., И. П. е заплатил цената на имота. Видно от доказателствения
материал по делото, на И. П. е предоставено ползването на имота. В трайната и
непротиворечива практика се приема, че правото на ползване се трансформира в право на
собственост след заплащане стойността на земята, което е предпоставка за издаване на
заповед от кмета на общината за придобИ.е на право на собственост с точното
индивидуализиране на имота, въз основа на влязъл в сила ПНИ.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалния представител на ищеца и
съобрази задължението си да следи за допустимостта на предявените искове докато делото е
висящо, намира следното:
При наведените в исковата молба твърдения договорът за покупко-продажба да не е
произвел действие относно 1/6 ид. ч. от прехвърлените имоти, понеже прехвърлителят –
8
продавач не е бил собственик, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявените искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД за разкрИ.е относителната
симулация на договора в тази му част и прогласяване на прикритата сделка, чрез които
искове страната цели да препятства настъпването на същите правни последици на
оспорената транслативна сделка. Затова и намира, че производството следва да бъде
прекратено в тази му част на основание чл. 130 ГПК.
На същото основание производството следва да бъде прекратено и в частта по
предявения иск за установяване в отношенията между страните, че договорът по НА от
10.09.2019 г. не е произвел вещно-прехвърлително действие за 1/6 ид.ч. от прехвърлените
имоти. Така предявеният иск, с петитума, уточнен в депозираната уточнителна молба от
31.05.2024 г. и поддържан както в първото по делото о.с.з., така и днес, съдът намира, че
касае установяване на факт с правно значение, който иск е допустим по аргумент от чл. 124,
ал. 4 ГПК само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 964/2024 г по описа на Окръжен съд -
Варна В ЧАСТТА по предявените от П. П. срещу А. П. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 10.09.2019 г., за който е
съставен НА № 50, том IV, рег. № 13136, дело № 519 от 2019 г., по силата на който И. П. е
продал на А. П. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № 10135.5405.610 по КККР,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район “Аспарухово”, с.о. ”Прибой” с
площ по скица от 607 кв.м., а по документи за собственост 600 кв.м., а съгласно скица № 15-
359074 - 08.04.2024г. ПИ с идентификатор № 10135.5405.610 по КККР, одобрени със
Заповед № РД - 18 - 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение от 17.10.2018г., находящ се в гр. Варна, район “Аспарухово”, с.о. ”Прибой” при
съседи: №№ 10135.5405.3020, 10135.5405.3051, 10135.5405.614, 10135.5405.3003,
10135.5012.45 и построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
10135.5405.610.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ, съгласно удостоверение за
търпимост 62.59 кв.м. и РЗП 122, 11 кв.м., с площ по скица 63 кв.м. с предназначение: вилна
сграда - еднофамилна, а съобразно скица на сграда № 15 - 359092 - 08.04.2024г. с
идентификатор № 10135.5405.610.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -
73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо
сградата е със Заповед № РД - 18-8595-20.08.2019г. със застроена площ от 63 кв.м. при цена
от 26 453, 47 лв., като привиден по отношение вида на договора, и за обявяване на
прикритата сделка – дарение, само в частта по отношение на 1/6 ид.ч. от прехвърлените
имоти, като недопустими, поради липса на правен интерес, на основание чл. 130 ГПК.
9
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 964/2024 г по описа на Окръжен съд -
Варна В ЧАСТТА по предявения от П. П. срещу А. П. отрицателен установителен иск за
установяване в отношенията между страните, че договорът по НА № 50, том IV, рег. №
13136, дело № 519 от 2019 г. не е произвел вещно-прехвърлително действие за 1/6 ид.ч. от
ПИ и сградата, като недопустим, на основание чл. 130 ГПК.
Определянията подлежат на обжалване в едноседмичен срок от днес пред
Апелативен съд - Варна с частна жалба.
СЪДЪТ обявява, че по искането на адв. Т. за присъждане на разноски за ответницата
в частта по прекратените искове, ще се произнесе в з.з.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Моля да уважите предявените искове. Ще представя подробни писмени
бележки. Моля за присъждане на разноски на доверителя ми в настоящото производство.
Адв. Т.: Моля да отхвърлите предявените искове. С оглед процесуална икономия, ще
представя подробни писмени бележки, в които ще изложа подробно становището си. Моля
за присъждане на разноски на доверителката ми съгласно списъка.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА възможност на процесуалните представители на страните да депозират
писмени бележки по съществото на спора в двуседмичен срок от изготвяне на протокола от
днешното о.с.з.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:27 часа.
10
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11