Р Е Ш Е Н И Е
№86
гр.Ботевград, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на шестнадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №29 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц.С.А. с ЕГН********** ***, чрез адв.Е.Г. от САК е
обжалвала в законния срок наказателно
постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор
пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1000.00лева и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3месеца. В жалбата се
излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв.Е.Г. от САК, която поддържа жалбата и излага доводи за недоказаност на
твърдяното нарушение.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: пълномощно
- 2 броя; информация за състоянието на републиканските пътища за 06.05.2018г.;
АУАН № ***г.; НП №***г.; сведение от Ц.С.А.; снимки 2 броя; докладна записка;
заповед №***г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач на Ц.С.А. –
заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите К.Й.Й. – актосъставител, на длъжност
“инспектор” ОДМВР- София, Сектор „ПП” и И.М.К., се установява следната фактическа
обстановка:
На 05.05.2018г.
около 11.43ч. на АМ „Хемус” в участъка
на 35+400км., в посока гр.Варна свидетелите К.Й.Й. и И.М.К.– полицейски служители при
ОДМВР - София били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”. Тогава те забелязали множество
автомобили да се движат в лентата за принудително спиране, при което решили да
не ги спират, а само
да заснемат номерата на тези автомобили и в последствие да бъдат
призовавани техните собственици, на които да бъдат снети сведения по случая. С
оглед на това тяхно решение един от двамата свидетели заснел лекия автомобил м.“Рено Меган“ с рег.№***,
собственост на Райфайзен Лизинг България ЕООД, който в този момент се
движел в активната лента на платното за
движение в посока гр.Варна. На 14.06.2018г. след призоваване, в ОДМВР-София се
явила Ц.С.А., където в писмено сведение заявила, че именно тя като ползвател на
горецитирания автомобил го е управлявала на по време на заснемането на МПС. Предвид на това сведение, на 14.06.2018г. св.Й. съставил АУАН №***г. на жалбоподателката в присъствието на
свидетеля св.И.К., който й бил предявен за запознаване със
съдържанието и същата го подписала с
възражения, като посочила, че не е управлявала заснетото МПС в аварийната лента.
Актосъставителят квалифицирал деянието на жалбоподателката като нарушение по
чл.58, т.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №***г. на Началник група към
ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Й.
и К., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е
депозирана от легитимирано лице в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл.58, т.3 от ЗДвП "При
движение по автомагистрала на водача е забранено: т.3. да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство;". Законодателят в цитираната норма е предвидил
изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство, при наличието на което и да е от тези изключения административна
отговорност за водача на пътно превозно средство в лентата за принудително
спиране на автомагистрала не може да се носи. Това пък изисква при ангажиране
на административна отговорност спрямо лице водач на пътно превозно средство за
нарушение по чл58, т.3 от ЗДвП да не е налице
никое от тези изрично предвидени от законодателя изключения и липсата на тези
изключения да се посочи изрично в наказателното постановление, респ. с АУАН
преди това. В случая това не е било изпълнено. При непълното излагане на
обстоятелствата на конкретното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП в това число непосочването, че не е налице за нарушителя
никое от изключенията по чл.58, т.3 от ЗДвП -
нещо което дори е указано и в санкционната норма на чл.178ж, ал.1, пр.1
от ЗДвП, съставлява неизпълнение в пълен обем на
задължение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за административно - наказващ орган при
издаването на НП и на такова по чл.42, т.4 от ЗАНН за актосъставител при
съставянето на АУАН. Неизпълнението на тези задължения по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.42, т.4 от ЗАНН в хода на едно административно производство
съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като засягат правото на
защита на субектът, подведен по административна отговорност. В този смисъл
съществено е накърнено правото на защита на жалбоподателя с оглед на това, че
същият е лишен от възможността му да представя доказателства, с които да обори
именно тези съставомерни елементи, изброени в чл.58, т.3 от ЗДвП изключващи
вменяване на нарушение при управление в аварийната лента на АМ, с оглед на
това, че такива не са били включени като обстоятелства при фактическото
описание нито в АУАН, нито в НП.
Доколкото
в случая и АУАН, и НП не съдържат всички с оглед правната съставомерност за
нарушение по см. на чл.58, т.3 от ЗДвП обстоятелства на това нарушение, предвид
посочената по - горе липса на изложения, съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, а като такова и следва да бъде
отменено.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му. В случая не е налице императивния
реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите
на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които, ведно с юридическото формулиране на
административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, се реализира, както правото на защита
на нарушителя, така и съдебния контрол.
От друга страна съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателката е извършила нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП. Видно от показанията на Й. и К., е че те не
са спирали за проверка автомобила, ползван
от жалбоподателя, респ. не са
установили по безспорен начин, кой го е
управлявал на процесната дата на АМ „Хемус” в участъка на 35+400км., в посока гр.Варна, като дори не могат
категорично да посочат кой от тях го е забелязал да се движи в лентата за
аварийно спиране, респ. кой е изготвил снимките на горепосоченото моторното
превозно средство. За настоящия съдебен състав не е достатъчно да бъде
доказано, че А. е извършила вмененото й с НП нарушение единствено с писменото сведение от нея, в което впрочем
само е посочила, че на 05.05.2018г. е
управлявала заснетия лек автомобил. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че А. е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна нарушението по чл.58,
т.3 от ЗДвП.
С оглед на всичко горепосочено,
съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г,
издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР -
София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР против Ц.С.А. с ЕГН********** ***, като незаконосъобразно и
неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: