№ 10
гр. гр. Елена, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Гражданско дело №
20214130100107 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. АНГ. К. против
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 15 000.00 лева -
обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 04.09.2020 г.
пътно-транспортно произшествие, както и за сумата от 43.20 лева –
обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило на 04.09.2020 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
претендираните обезщетения, считано от 13.12.2020 година.
Ищцата твърди, че на 04.09.2020 г., около 14:00 часа, на път 2-53, км.
43+100 в посока от гр. Елена към гр. Велико Търново водачът на мотоциклет
„Х.” с рег. № *****, е допуснал настъпването на ПТП, в резултат на което са
й причинени множество травми, включително мозъчно сътресение, травма на
гръдния кош и увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия. Заявява, че получените травми са се отразили изключително
тежко върху физическото й състояние, като постоянно изпитва болки в
областта на главата, шията, гърба и гръдния кош, честно губи концентрация и
ориентация за време и място, придвижва се трудно и изпитва непрекъсната
1
умора и остра болка при дишане и в покой. Сочи, че наред с физическите
травми е претърпяла и душевни такива – чувствала страх за живота си и ужас
от инцидента, от който не може да се отърси и понастоящем. Твърди, че вина
за ПТП има застрахования при ответното дружество водач на мотоциклет
„Х.”, рег. № *****, че до същото е отправена претенция за извънсъдебно
плащане, която не е уважена.
Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение за мотоциклет „Х.”, рег. № *****, но
оспорва да е налице противоправно поведение от страна на водача на
мотоциклета. Заявява, че описаните от ищцата увреждания не са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като в тази връзка оспорва и
механизма на произшествието. Прави възражение за съпричиняване,
заявявайки че ищцата е пътувала без поставена предпазна каска и/или
екипировка. Оспорва иска по размер, като счита, че същият не отговаря на
причинената вреда и не е съобразен с приноса на пострадалата.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, като счита, че са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
Ответникът не изпраща представител в проведените открити заседания,
като с писмени молби поддържа заявеното оспорване на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 04.09.2020 г.,
около 14:00 часа, на път 2-53, км. 43+100 в посока от гр. Елена към гр. Велико
Търново е настъпило ПТП с мотоциклет „Х.”, рег. № *****, управляван от
М.Д.К., като по делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП за
посочения мотоциклет при ответното дружество е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. По повод процесното ПТП срещу
М.Д.К. е съставен АУАН и е издадено НП, с което последният е наказан за
това, че като водач на мотоциклета не е контролирал непрекъснато
управляваното МПС и при излизане от дясна крива е изгубил контрол над
него, в резултат на което е излязъл извън пътното платно и се е блъснал в
скат.
Според заключението на допуснатата в настоящото производство авто-
2
техническата експертиза, основната причина за настъпване на ПТП е
управлението на МПС със скорост, по-висока от критичната за вземане на
завоя без занасяне в условията на дъжд и пътник на задната седалка, т.е. че
водачът не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, с
атмосферните условия, с условията на видимост и пр. Заключено е, че
водачът на мотоциклета е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП чрез намаляване на скоростта.
От заключението на допуснатата медицинска експертиза се установява, че
в резултат от процесното ПТП ищцата е претъпяла мозъчно сътресение с
зашеметяване и дезориентация за време и място, както и натъртвания на
меките тъкани с оток в областта на раменния пояс и гръбната мускулатура.
Заключено е, че получените увреждания са довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на ищцата, съпроводено с болки и страдания
по време на възстановителния процес, неврологични смущения в шийния
отдел на гръбначни стълб от болезнени и ограничени движения в шията и
раменния пояс, както и въпросните увреждания са причинени при
настъпилото ПТП и се дължат на внезапно придаден инерционен момент на
тялото с последващо падане върху терена. Отразено е, че възстановителният
период при този тип увреждания е 25-30 дни, след което се очаква
възстановяване на клиничното здраве, но и че е обичайно и се наблюдават
персистиращи субективни оплаквания от смущение на неврологични статус
за неопределен период от време. Сочи се, че към момента на прегледа се
наблюдават симптоми от лек характер, а липсата на травматични увреждания
на меките тъкани на главата се обяснява с поставената по време на инцидента
предпазна каска.
В съдебно заседание вещото лице по медицинската експертиза допълва,
че не може да даде заключение за психоемоционалното състояние на ищцата,
както и че настъпилата черепномозъчна травма не налага физиотерапия и
рехабилитация, а единствено консервативно лечение в домашно-амбулаторни
условия с поддържащо лечение от обезболяващи.
Според показанията на св. М.К. – съпруг на ищцата, на 04.09.2020 г.
свидетелят и ищцата са пътували от гр. Сливен за гр. Велико Търново, като
след гр. Елена на десен завой е загубил контрол над превозното средство.
Заявява, че при падането от мотоциклета съпругата му е загубила съзнание,
3
което е довело до повикването на спешна медицинска помощ и
транспортирането й в болница в гр. Велико Търново. Твърди, че с болничното
заведение вратът на ищцата е бил обездвижен с яка, като са били налични
наранявания в областта на гръбначния стълб, рамото, врата и гръдния кош,
което е наложило 4-5 дневен престой в болницата. Заявява, че след инцидента
се е наложила физиотерапия за раздвижване на врата и гръбнака, като са били
налични болки в рамото и в лявата ръка. Сочи, че по повод мозъчното
сътресение са и изписани медикаменти за срок от един месец, като твърди, че
възстановяването на ищцата не е приключило напълно.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр.
чл. 52 ЗЗД, за основателността на който ищцата следваше да докаже, че в
причинна връзка с противоправно деяние на лицето, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпяла сочените неимуществени вреди и техния интензитет.
Предвид събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено
настъпилото на 04.09.2020 г. ПТП с мотоциклет „Х.”, рег. № *****, чиято
„Гражданско отговорност” е застрахована при ответника, както и че по време
на инцидента ищцата е пътувала на мотоциклета. От заключението на
допуснатата автотехническа експертиза се установява, че причината за
настъпването на ПТП са действията водача на мотоциклета, който е имал
възможност да предприеме намаляване на скоростта преди да напусне
платното за движение, с което да предотврати произшествието.
Видът и размерът на неимуществените вреди се установява от
събраните писмени доказателства, от заключението по допуснатата
медицинска експертиза, както и от ангажираните гласни доказателства, макар
и ценени при условията на чл. 172 ГПК.
От събраните доказателства се установява, че в резултат от настъпилия
инцидент ищцата е претъпяла мозъчно сътресение с зашеметяване и
дезориентация за време и място, както и натъртвания на меките тъкани с оток
в областта на раменния пояс и гръбната мускулатура. В резултат от
инцидента при ищцата все още са налице персистиращи субективни
оплаквания от смущение на неврологични статус, ограничени движения във
4
врата, болки в рамото и слабост в лявата ръка. Налице са и данни за
претърпяна психическа травма, обичайно следствие от претърпения
инцидент.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените
увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за
установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди се явява сумата от
7 000.00 (седем хиляди) лева. За да определи размера на обезщетението,
съдът съобрази както претърпените физически увреждания, наличните и
понастоящем оплаквания от ограничени движения във врата, болки в рамото
и слабост в лявата ръка, така и фактът, че физическото възстановяването на
ищцата все пак е завършено в пълен обем и спрямо същото не се очакват
бъдещи негативни последствия – обстоятелство, което се установява от
заключението по допуснатата медицинска експертиза. В тази връзка, следва
да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на св. Костов в частта, в
която същият твърди, че ищцата е губила съзнание, доколкото въпросното
обстоятелство не се подкрепя от медицинската документация и от
заключението на вещото лице. Междувпрочем, подобно твърдение не е
наведено и от самата ищца в исковата й молба, както и в извънсъдебната й
претенция.
В случая от страна на ответника е направено конкретно възражение за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат - че ищцата е пътувала без
поставена предпазна каска и/или екипировка, което обстоятелство е довело до
получените увреждания. Въпросното възражение обаче, се не се подкрепя от
събраните доказателства и се опровергава както от свидетелските показания,
така и от заключенията по автотехническата и медицинската експертизи.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че ищцата е направила разходи за болничен престой и такива за
потребителски такси и рехабилитация, които разходи са на обща стойност от
43.20 лева, които следва да й бъдат присъдени.
Ищцата търси обезщетение за забава в размер на законната лихва, като
същата е предявила претенцията си пред застрахователя на 23.11.2020 г. В
отговор на претенцията ответникът е поискал представянето на допълнителни
документи, описани в писмо от 10.12.2020 г. По реда на чл. 106, ал. 3 КЗ
обаче, застрахователят може да изисква само доказателства за
обстоятелствата, относими към основанието и размера на претенцията, а
5
според ал. 5, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят
на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена
разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. В конкретния
случай, застрахователят е изискал документи, които макар да са формално
относими към основанието и размера на претенцията, според съда нямат
съществено значение за установяване на основанието и размера на
претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията. За да достигне до този извод, съдът съобразява
освен вида и броя на изисканите документи, още и обстоятелството, че с
извънсъдебната си претенция ищцата е представила всички налични към онзи
момент доказателства, с които същата е разполагала и които доказателства са
представени от нея и в настоящото производство. С оглед това, забавата на
ответника е настъпвала съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ с изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по претенцията, като
ответникът е изпаднал в забава на 24.02.2021 г., след изтичане на 23.02.2021 г.
на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. Поради това
акцесорната претенция на ищцата за заплащане на законна лихва за забава
върху присъденото застрахователно обезщетение за периода от 13.12.2020 г.
до 23.02.2021 г. се явява неоснователна.
По разноските.
Предвид изхода на делото ищцата има право на сторените от нея разноски
за държавна такса и депозити за вещи лица съразмерно с уважената част от
предявения иск, а именно сумата от 607.67 лева.
От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че
от страна на ищцата не е било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като
същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата
страна да го заплати. Предпоставките на посочената разпоредба са налице,
тъй като видно от представения договор не е било уговорено възнаграждение,
а безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно
адвокатът има право на възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза на адв. М.М. М. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 700.00
(седемстотин) лева.
Ответникът има право на сторените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, а именно сумата от 509.33 лева,
представляваща част от дължимото юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 300.00 лева, както и част от депозитите за вещи
лица.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК ********* да заплати на М. АНГ. К., ЕГН **********
сумата от 7 000.00 (седем хиляди) лева - обезщетение за неимуществени
вреди вследствие настъпило на 04.09.2020 г. пътно-транспортно
произшествие, сумата от 43.20 лева (четиридесет и три лева и двадесет
стотинки) – обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило на
04.09.2020 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху присъдените обезщетения, считано от 24.02.2021 г. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 607.67 лева (шестстотин и седем лева и
шестдесет и седем стотинки) – разноски за производството съразмерно с
уважената част от исковете, като отхвърля претенцията за неимуществени
вреди за разликата до пълния размер от 15 000.00 (петнадесет хиляди) лева,
както претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците за
периода от 13.12.2020 г. до 23.02.2021 година.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М.М. М. от САК сумата от
700.00 (седемстотин) лева - възнаграждение за процесуално представителство
на ищцата по гр. д. № 107/2021 г. на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА М. АНГ. К., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********
сумата от 509.33 лева (петстотин и девет лева и тридесет и три стотинки) –
разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
7