Р Е Ш Е Н И Е
№_9_
гр.Перник,
21.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на петнадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря КАТЯ СТАНОЕВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура ……, като разгледа докладваното
от съдията Петров въз.НЧХД № 331/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
С
присъда № 755/ 23.10.2019 г., постановена по НЧХД № 681/2019 год. по описа на
районен съд Перник е призната подсъдимата М.Б.К., със снета самоличност и ЕГН,
ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от началото на месец март 2019 г. до 22.03.2019
г. в гр.Перник в условията на продължавано престъпление е казала нещо
унизително за честта и достойнството на И.П.М., в нейно присъствие, както следва:
1. В
началото на месец март 2019 г. на стълбищна площадка в жилищна кооперация,
находяща се в *** е казала нещо унизително за честта и достойнството на И.П.М.,
в нейно присъствие, като я нарекла “долна ***”, “боклук”, “мръсница”, “***”;
2. На
22.03.2019 г. пред входната врата на апартамент № * в жилищна кооперация,
находяща се в *** е казала нещо унизително за честта и достойнството на И.П.М.,
в нейно присъствие, като я нарекла “мръсница”, “***”, “***”, “кой Господ ти е
дал деца” – престъпление по чл. 146, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което
на това основание и във връзка с чл.78а, ал.1 от НК Я ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност като й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.
(хиляда лева).
Със
същата присъда подсъдимата е призната ЗА НЕВИНОВНА в останалата част от
предявеното й обвинение, а именно за това, че на 22.03.2019 г. пред входната
врата на апартамент № * да е употребила думата “боклук” по отношение на И.П.М. при
извършване на деянието, посоченото в пункт 2, поради което и на основание чл.304
от НПК съдът Я ОПРАВДАЛ по предявеното й с тъжбата първоначално обвинение в
така посочената му част.
Подсъдимата
е осъдена да заплати на И.П.М. сумата от 900,00 лв. (деветстотин лева) за
причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на
престъплението по чл. 146, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на довършване на продължаваното престъпление на
22.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛЕН
предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан, в частта над
уважената до пълния претендиран размер от 6000,00 лева.
В
тежест на подсъдимата са възложени направените разноски и държавна такса.
Против
така постановената присъда, в гражданско осъдителната й част, в срок, е постъпила
въззивна жалба от частната тъжителка. В жалбата и в съдебно заседание, чрез
повереника се сочи, че размера на присъденото обезщетение е занижен с оглед на
настъпилите вредни последици.
Подсъдимата,
чрез своята защита, е изразила становище, че жалбата е неоснователна и предлага
присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК, установи следното:
От
фактическа страна:
Частната
тъжителка М. и подсъдимата се познават добре, тъй като са съседи. Живеят в блок
№ * на *** в гр.***, като първата обитава апартамент, находящ се на *** етаж, а
втората – на *** етаж. Междусъседските им отношенията са трайно влошени от
няколко години.
Свидетелката
Б. Г. е бивша съседка на подсъдимата и частната тъжителка. След като продала
жилището си тя оставила свой багаж в мазето на пострадалата. В началото на м.
март 2019 г. Г. отишла да прибере съхраняваните й вещи. Слязла в мазето заедно
с частната тъжителка, която след като й отключила помещението, се върнала към
жилището си. На стълбищната площадка пред апартамента си М. срещнала
подсъдимата М.К., която на висок глас се
обърнала към нея с думите “долна ***”, “боклук”, “мръсница”, “***”.
Вербалната атака била слухово възприета и от свидетелката Б.Г., която изтичала
до вратата за общото избено помещение и видяла, че чутите от нея обиди са
отправени от подсъдимата към частната тъжителка. Възприела, че пострадалата се
разстроила от казаните й думи. Очите й се насълзили и тя влязла в жилището си без
да отвръща с обида към М.К..
На
22.03.2019 г., около 13 часа свидетелката В.Г. тръгнала да излиза от жилището
си, намиращо се в същия блок, в който живеят подсъдимата и частната тъжителка.
Асансьорът не работел и тя започнала да слиза по стълбището, когато чула удари
по врата. Наближавайки *** етаж видяла, че на
входната врата за жилището на И.М. стояла М.К.. Възприела, че след като
частната тъжителка отворила вратата, подсъдимата започнала да я обижда с думите
“мръсница”, “***”, “***”, “кой Господ ти е дал деца”. И.М. се стъписала от
вербалната агресия. В този момент от апартамента излязъл нейния съпруг-
свидетеля И.А.М., заедно с малолетното им дете. Той прибрал пострадалата в
жилището им, която разстроена от отправените й обиди започнала да плаче.
Така
установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ,
районния съд е установил точно фактите.
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в
пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК,
е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените
правни изводи са правилни.
При
всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила престъплението,
за което е обвинена, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема
от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото
преповтаряне.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
извършеното от подсъдимата престъпление, като за част от него е и оправдана.
Правилно
и законосъобразно е и отмереното наказание и приложението на чл.78а НК. В тази
част присъдата е влязла в сила.
Обосновано
районния съд е приел, че са налице основания за ангажиране и на гражданска
отговорност на подсъдимата за нанесените от нея неимуществени вреди. За да
отмери размера на обезщетението, първия съд се е
позовал на показанията на свидетелите Б.Г., В.Г. и И.М., от
които е видно, че тъжителката се е почувствала унизена и засрамена, като това е засегнало
собствената й оценка. Същевременно обидата е била отправена в рамките на иницииран от страна
на подсъдимата конфликт с пострадалата,
който факт е мотивирал, съобразно
принципа на справедливост, че обидената ще бъде репарирана за претърпените от
нея неимуществени вреди със сумата от 900лв (деветстотин лева). При определянето
на този размер на обезщетение районния съд е съобразил още естеството на
извършеното и особеностите на конкретния случай– обстоятелството, че обидните
думи и изрази са пет на брой и те обхващат негативно различни страни от
личността на И.М., факта, че се касае за продължавано престъпление, упоритостта
и последователността от страна на подсъдимата при осъществяването му. Отчетен
е
фактът, че и при двете деяния обидните изрази са били изречени пред жилището на
пострадалата, където са били възприети и от нейния съпруг и малолетно дете,
което е създало допълнителен душевен дискомфорт както на пострадалата, така и на
нейния съпруг.
Тази
обосновка на контролираната инстанция е пълна и всеобхватна. Обидите /част/ са
нанесени пред най- близките й хора и това е довело до по висока степен на
накърняване на личната сфера на пострадалата. Неоснователно обаче, е да се
приеме, че паричното изражение на неимуществените вреди е занижено.
Определеният от районния съд размер държи сметка за всички релевантни обстоятелства,
преживените от М. срам, унижение и безпомощност и отговаря на критериите за
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД. Не са налице основания за неговото
корегиране.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна,
постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е
справедливо. Присъденото обезщетение реално обезпечава претърпените морални
страдания, поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 755/ 23.10.2019 г.,
постановена по НЧХД № 681/2019 год. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.