№ 4428
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110201658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. Х., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 21-4332-025548/10.12.2021 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени
кумулативно административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба за инвокирани оплаквания за несъответствие
на възприетите от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за допуснати съществени процесуални
нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Отправена е молба за отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и с упълномощения си процесуален
1
представител – адв. И. М. от САК, като двамата поддържат жалбата и
изложените в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
555781/27.11.2021 г., съставен от Е. В. С. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на свидетеля И. С. Н. - очевидец е констатирано, че
на 27.11.2021 г. около 21:00 часа в с. В. по ул. „Б.Г.“, с посока на движение от
ул. „В.В.“ към ул. „О.“, жалбоподателят Х. управлява четириколесно МПС –
„/МПС/“, регистрирано на името Д.Ц.Б., като пред № 25 е спрян за проверка
от полицейските органи и е установено, че превозното средство е без
поставени табели с регистрационен номер.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, като Х. отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с
подписа на свидетеля И. С..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-025548/10.12.2021 г. от Гергана
2
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Г. Д. Х. са наложени
кумулативно административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 04.01.2022 г., видно
от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок с пощенски оператор в регистратурата на
СРС на 07.01.2022 г., видно от пощенското клеймо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки
това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
3
респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника Х., поради допуснати неотстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.
Отказът на жалбоподателя Х. да подпише съставения акт не е
удостоверен в съответствие с изискванията на закона, доколкото е
недопустимо свидетелят И. С. Н. да съвместява фигурата на свидетел при
извършване на нарушението с тази на свидетел при манифестиран от
нарушителя отказ да подпише акта. За разлика от свидетелите присъствали
при извършване на нарушението, респективно при неговото установяване или
при съставянето на АУАН, свидетелите на отказа на нарушителя да подпише
акта са лица със субсидиарна функция, факултативни участници в
производството, чието участие се налага единствено в случай, че
привлеченото към отговорност лице се възползва от процесуалната
възможност по чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Посочената категория свидетели се
различава от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, за да бъдат изключени
всякакви съмнения, досежно обективността и безпристрастността на
актосъставителя, респективно в истинността на отразените от него
фактически констатации в акта. Този извод произтича от използваната от
законодателя нормотворческа техника, имайки предвид, че поначало актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него т.е.
тези по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и се предявява на нарушителя, за да се
запознае със съдържанието му и да го подпише /арг. чл. 43, ал. 1 ЗАНН/, като
в самостоятелна алинея е регламентирана хипотезата, при която нарушителят
отказва да подпише акта, което обстоятелство обаче се удостоверява чрез
подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в
акта /арг. чл. 43, ал. 2 ЗАНН/. Лишено от житейска и нормативна логика би
било поставянето на изрично изискване да се фиксират имената и точният
адрес на свидетеля, удостоверяващ отказа за подписване на акта, ако се
приеме, че същият не се различава от свидетелите присъствали при
извършване на нарушението, неговото установяване или при съставянето на
АУАН, имайки предвид, че информацията за тяхната самоличност и адреси
представлява един от изискуемите реквизити на акта съгласно чл. 42, ал. 1, т.
7 ЗАНН. Допуснатото нарушение е съществено и представлява самостоятелно
формално основание за отмяна на оспореното наказателно постановление
като незаконосъобразно, имайки предвид, че при наличието на специална
4
уредба за удостоверяване отказа на привлеченото към отговорност лице да
подпише съставения акт е недопустимо посоченото обстоятелство да бъде
установявано впоследствие с гласни и/или писмени доказателствени средства.
Макар и да не дължи произнасяне по същество, този съдебен състав
намира за необходимо да отбележи, че очертаната в АУАН и НП
неправомерна деятелност остана доказателствено необезпечена на етапа на
съдебното следствие. В разпитите на свидетелите Е. С. и И. Н., проведени в
о.с.з. на 18.04.2022 г., се съдържат твърдения, че Х. е управлявал процесното
МПС към момента на спирането му за проверка от правоохранителните
органи на ул. „Б.Г.“ № 25. От разказа на свидетеля Валентин Такиев, който се
представя за очевидец обаче става ясно, че към момента на пристигане на
полицейските служители превозното средство е било паркирано през
заведение, находящо се на ул. „О.“ № 6 от неизвестно за него лице, като едва
впоследствие същите са разпоредили на Х. да го откара пред дома си с оглед
представяне на СУМПС и документи за регистрацията му. Тези
несъответствия наложиха провеждането на очни ставки между тримата
свидетели по служебна инициатива на съда, като в хода на визираните
съдебно-следствени действия свидетелят И. Н. имлицитно се отказа от
твърденията в първоначалния си разказ, споделяйки еднозначно: „АТВ-то
беше в покой пред заведението. Паркирано беше и с неработещ двигател.
Тогава пристъпихме към проверката“. При това положение, сведенията в
показанията на свидетеля Е. С., че при стартиране на полицейската проверка
жалбоподателят Х. е управлявал процесното МПС, поддържани неотклонно и
при очните ставки с нейно участие, се явяват напълно изолирани и
опровергани по категоричен начин от останалата доказателствена съвкупност,
поради което не следва да се кредитират с доверие.
Отчитайки обстоятелството, че в АУАН и НП не е описано
последващото управление на превозното средство от страна на Х.,
осъществено въз основа на разпореждането на свидетелите С. и Н., съдът не
намира за необходимо да изследва въпроса дали в конкретния случай е
налице предвиденото в разпоредбата на чл. 25 ЗАНН основание за
изключване на субективната страна на нарушението, поради изпълнението на
неправомерно издадената служебна заповед от органите на МВР. Това е така,
доколкото административните органи сочат, че водачът е спрян за проверка
на ул. „Б.Г.“ № 25, а не се твърди да е управлявал МПС от улица „О.“ № 6
5
към ул. „Б.Г.“ № 21, където се намира дома на въззивника. На съвсем
различна плоскост стои и въпросът, че демонстрираният от полицейските
служители незаконосъобразен подход представлява флагрантна провокация
към извършване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
протИ.речащ на възложените им от законодателя задачи да предотвратяват и
разкриват, а не да предизвикват тенденциозно неспазването на правилата за
движение по пътищата, създавайки предпоставки за преднамерено
санкциониране на гражданите.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, като отделно от това отговорността му е ангажирана при
доказателствен дефицит, касателно наличието на изискуемото управление на
превозното средство.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично оправеното
искане в очертаната насока. От представения по делото договор за защита и
съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в
брой сума в размер на 300,00 лв. за процесуално представителство пред
настоящата инстанция. От страна на наказващия орган не е релевирано
възражение за прекомерност, поради което СДВР следва да бъде осъдена да
заплати процесните разноски в пълния претендиран размер.
В заключение, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че не би могъл да се превърне в безмълвен констататор на
наличните по делото фактически данни за извършено престъпно
посегателство против правосъдието от страна на свидетеля Е. Василева С.,
касателно неверните твърдения, че към момента на започване на проверката
жалбоподателят Х. е управлявал превозното средство и за съзнателно
проявения от нея полицейски произвол – нарушаване на служебните
6
задължения с цел да причини вреда на посоченото лице, привличайки го
неоснователно към административнонаказателна отговорност, поради което
преписи от АУАН, НП и протоколите от проведените на 18.04.2022 г. и
27.06.2022 г. о.с.з., както и от настоящото решение, следва да се изпратят на
Софийска градска прокуратура с оглед извършването на суверенна преценка
за осъществени състави на умишлени престъпления от общ характер по чл.
290, ал. 1 НК и чл. 282, ал. 1 НК.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2,
т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
025548/10.12.2021 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя Г. Д. Х., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на Г. Д. Х., ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева.
ПРЕПИСИ от АУАН, НП и протоколите от проведените на
18.04.2022 г. и 27.06.2022 г. о.с.з., както и от настоящото решение, следва да
се изпратят на Софийска градска прокуратура с оглед данните за осъществени
състави на умишлени престъпления от общ характер по чл. 290, ал. 1 НК и чл.
282, ал. 1 НК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
7
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8