№ 1181
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100510688 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20100716 от 20.04.2021 г., постановено по гр. дело №
66374/2019 г. по описа на СРС, 166 състав, е уважен предявеният от Г. В. ОПР.
срещу „У.Е.У.Ц..“, действащо чрез клона си „У.Е.У.Ц.. – клон България“ КЧТ иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент (ЕО)
261/2004, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
488,96 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет W6 4341 по
направление София – Братислава, планиран по разписание на 13.06.2018 г., час на
излитане 20.40 ч. (местно време), ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.10.2018 г. по ч.гр.д. № 65400/2018 г. по
описа на СРС, 166 състав. С решението си СРС е разпределил отговорността за
разноски между страните по делото съобразно изхода от спора.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство, предвид което депозирал въззивна жалба
срещу съдебния акт. В подадената въззивна жалба се излагат оплаквания за
направилност на решението на СРС като постановено в противоречие с чл. 5, § 3,
чл. 14 и 15 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., а също и за необоснованост, поради
което жалбоподателят счита, че исковата претенция неправилно била уважена от
районния съд. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че
ответникът е имал процесуалното задължение да докаже наличието на
„извънредно обстоятелство“ по отношение на въздухоплавателно средство HA
1
LXL, тъй като посоченият самолет не е бил първоначално предвиден да
осъществи процесния полет. Счита за неправилна констатацията на СРС, че не са
били предприети всички възможни мерки, предотвратяващи закъснението на
процесния полет. Напротив, въздушният превозвач бил извършил заместващия
полет, съобразно капацитета си от свободни към момента въздухоплавателни
средства. По тези съображения до въззивния съд е отправено искане да отмени
обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявения иск. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.
В. ОПР., чрез адв. С.Б., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, с
оглед което моли за неговото потвърждаване от въззивния съд и за присъждане на
сторените в производството разноски.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
При служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че
първоинстанционното решение е валидно и е допустимо, тъй като обжалваният
съдебен акт е издаден от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност. При постановяване на
първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, а по въпроса за неговата правилност въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (в сила от
17.02.2005 г.).
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени
доказателства по делото се установява, че ищецът е сключил с ответника договор
за въздушен превоз за полет № W6 4341 SOF-BTS от летище София до летище
Братислава (като разстоянието между двете летища е под 1 500 км.), определен за
изпълнение по разписание на 13.06.2018 г., плануван да бъде осъществен със
самолет HA-LXG, както и че полетът бил изпълнен на 14.06.2018 г., с друг
самолет HA-LXH, с повече от три часа закъснение. Не се спори също така, че
ищецът е изправна страна по договора.
2
Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни
обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение
съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, на която специална норма се
позовава ответникът. Същият поддържа, че такива обстоятелства в случая били
лошите метеорологични условия на летище София на 13.06.2018 г., които били
наложили самолет HA-LXG да кацне на летище Пловдив при изпълнение на
предходен полет, а впоследствие при изпълнение на извънреден полет от летище
Пловдив до летище София същият бил ударен от мълния и от птица, което
наложило замяната му със самолет HA-LXL, който бил оставен на земя на летище
Болоня, поради което и заменен със самолет HA-LXH.
Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004
въздушният превозвач се освобождава от задължението си да плати на пътниците
обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, ако може да докаже, че отмяната
или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на
„извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички разумни мерки, както и – в случай на настъпване на такова
обстоятелство – че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е
разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на
съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с
оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент (вж. в този
смисъл: решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C-315/15; решение от 4 април
2019 г., Germanwings, C-501/17; и решение от 11 юни 2020 г., LE, C-74/19).
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 могат да се
квалифицират събитията, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са
кумулативни (вж. в този смисъл: решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-
Hermann, C-549/07; решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C-315/15; решение
от 17 април 2018 г., Krüsemann и др., C-195/17, C-197/17—C-203/17, C-226/17, C-
228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C-278/17—C-286/17 и C-290/17—C-292/17;
решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C-501/17; решение от 12 март 2020 г.,
Finnair, C-832/18; решение от 11 юни 2020 г., LE, C-74/19).
За установяване на наличието на „извънредни обстоятелства“, станали
причина за закъснението на процесния полет, ответникът е представил писмени
доказателства, въз основа на които в хода на първоинстанционното производство
е изготвено заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, като въз основа
на съвкупната им преценка, въззивният съд приема, че полет № W6 4322,
определен за изпълнение със самолет HA-LXG (по отношение на който били
извършени всички предполетни проверки и било констатирано, че е бил в
техническа изправност), с дестинация от летище Буве до летище София на
13.06.2018 г. е следвало да кацне на летище София в 17.05 ч. (UTC) или в 20.05 ч.
(местно време). Процесният полет № W6 4341 от летище София до летище
Братислава, плануван да бъде осъществен със същия самолет, е следвало да
3
излети в 17.40 ч. (UTC) или в 20.40 ч. (местно време). При изпълнение на полет №
W6 4322 от летище Буве до летище София въздухоплавателното средство не
могло да кацне на летище София поради лоши метеорологични условия (вж. 2
броя писма на Летище София на л. 111 – 114 от първоинстанционното дело, писмо
на ДП РВД, ведно с приложенията към него, на л. 118 – 122 от
първоинстанционното дело, както и заключението на СТЕ) и било пренасочено
към летище Пловдив, като след кацането му там в 17.35 ч. (UTC) или 20.35 ч.
(местно време) било назначено да изпълни извънреден полет № W6 4322 А, до
летище София, без пътници на борда. При кацането му на летище София в 18.49 ч.
(UTC) или в 21.49 ч. (местно време), поради оплакване, направено с пилотски
доклад, за удар от птица по време на излитане от летище Пловдив и удар от
мълния по време на заход за кацане на летище София, самолетът бил оставен на
земя поради нужда от инспекция от сертифицирано дружество. В тази връзка
били изготвени поръчки за работа с № 1374538 и 1374539 на 13.06.2018 г.,
съответно в 18.50 ч. (UTC) и 19.00 ч. (UTC) и инспекцията приключила на
14.06.2018 г., в 02.00 ч. (UTC), като не били открити удар от птица и щети от удар
от мълния.
При съобразяване със задължителната сила на преюдициалното
заключение, дадено от Съда на ЕС в решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, по
дело C-315/15, настоящият съдебен състав приема, че посоченото от ответника
обстоятелство – сблъсък на самолет HA-LXG с птица, попада в обхвата на
понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО)
261/2004. Това е така, доколкото сблъсъкът на самолета с птица, както и
евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с
операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или
произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. В
същото решение Съдът на ЕС отбелязва, че не е от значение дали действително
сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет. Въпреки това при
съмнение за осъществен удар от птица и съответен доклад на пилота
въздухоплавателното средство не би следвало да бъде допуснато до полет преди
да са изпълнени необходимите проверки и да е удостоверена липсата на
недопустими поражения върху самолета (вж. заключение на СТЕ л. 145 от
първоинстанционното дело). Действително в процесния случая липсват данни за
нанесени върху летателния апарат вреди, пряко и непосредствено сочещи за
настъпил сблъсък с птица. Въпреки това, доколкото е подадена информация от
пилота на самолет с HA-LXG за осъществяване на посоченото обстоятелство
посредством поръчка за работа № 1374538 от 13.06.2018 г. и с оглед необходимия
и неизбежен характер на последваща инспекция, стояща извън ефективния
контрол на въздушния оператор, то въззивният съд намира, че липсата на пряко
доказателство за настъпилия сблъсък с птица не прамахва изначално
възможността за освобождаване на превозвача от задължението му за плащане на
обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент (ЕО) 261/2004. Това е така, тъй като
преценката за евентуален сблъсък с птица е поставена в прерогатив на пилота и не
подлежи на съдебен контрол, съобразно целта за гарантиране на високо равнище
на защита на пътниците, ползващи въздушен транспорт, която Регламент №
4
261/2004 преследва съгласно съображение 1 от същия.
Настоящата инстанция намира, че нито лошите метеорологични условия,
нито ударът от мълния биха могли да бъдат обхванати от понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004. На първо място
по отношение на тези събития не може да се приложи аналогията с
обстоятелството „сблъсък с птица“. Въздушният превозвач обичайно експлоатира
самолетите си при условия, в т. ч. метеорологични, които са трудни, дори
екстремни (вж. решение от 17 септември 2015 г., Corina van der Lans, С-257/14).
При осъществяване на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с различни
метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на планираните
полети. Според Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване
(ратифицирана от НС на Република България, страна по която е и Унгария –
където е регистрирано ответното дружество), както самолетите на ответното
дружество, така и операторите на летищата могат да получават, респ. предоставят
информация за метеорологичните условия по маршрута на полетите (чл. 28), с
оглед необходимостта да се предпазят от инциденти, излагащи на опасност
сигурността на полетите, поради което не може да бъде възприета тезата на
ответника, че лошите метерологични условия и в частност ударът от мълния са
обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати при полагане на дължимата
грижа. А и такава грижа е дължима от превозвача, като същият получава и
допълнителна специализирана подкрепа от органите на държавата по приземяване
съгласно наложените стандарти за безопасност по смисъла на чл. 37 от
Конвенцията. Отделно от това следва да се посочи, че преминаването на самолет
през гръмотевично буря е субективно решение, изцяло в компетентността на
екипажа на въздухоплавателното средство на превозвача.
На следващо място макар и при наличие на неочаквано събитие – сблъсък с
птица, ответникът не е установил вземането на всички необходими мерки. При
определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент (ЕО) № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз (публикувана ДВ, бр. 67/2003 г., в сила за
България от 09.01.2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на
превозвача е да докаже, че закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че
същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се
извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите,
включително от съображение 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, което установява
възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях
самолети.
В решение от 11 юни 2020 г. по дело С-294/10 Съдът на ЕС е приел, че след
като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на
последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета
въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение
поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност
да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства. Когато
се преценява дали въздушният превозвач има капацитет да осъществи целия
планиран полет при новите условия, произтичащи от настъпването на тези
5
обстоятелства, трябва да се следи да не се изисква запас от време с такава
продължителност, че въздушният превозвач да е принуден да направи
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения
момент.
Съдът на ЕС в решение от 11 юни 2020 г. по дело C-74/19 е изяснил, че
грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да
използва всички средства, с които разполага, за да осигури разумно
премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност, едно от
които е да потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от
други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова
късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния въздушен
превозвач.
В конкретиката на настоящия случай въздухоплавателното средство,
определено да изпълни полет № W6 4322 от летище Буве до летище София, с
плануван час на кацане 17.05 ч. (UTC) или в 20.05 ч. (местно време), е било
определено да изпълни и процесния полет № W6 4341 от летище София до
летище Братислава, с плануван час на излитане в 17.40 ч. (UTC) или в 20.40 ч.
(местно време), но е било пренасочено към летище Пловдив, където е пристигнало
в 17.35 ч. (UTC) или 20.35 ч. (местно време), и след осъществяване на извънреден
полет е кацнало на летище София едва в 18.49 ч. (UTC) или в 21.49 ч. (местно
време). Времетраенето на процесния полет № W6 4341 съобразно първоначално
предвидения час на пристигане в 19.15 (UTC) е 1 час и 35 минути, поради което за
да не е налице закъснение на полета с повече от три часа, то и ищецът е следвало
да кацне в крайната дестинация най-късно в 22.15 ч. (UTC). Ето защо и следва да
се приеме, че до възможния краен час на кацане на полета на ищеца, така че да не
се стигне до закъснение над допустимите три часа, ответникът е имал достатъчно
време да предприеме необходимата организация, като осигури друг самолет (с
какъвто очевидно е разполагал). Такъв обаче не е бил осигурен навреме за полета,
като видно от представените по делото доказателства самолетната регистрация на
полет № W6 4341 е променена от HA-LXG на HA-LXL на 13.06.2018 г. едва в
19.05 ч. (UTC) или 22.05 ч. (местно време), тоест след часа на излитане и 10 мин.
преди часа на кацане, предвидени за полет W6 4341, като превозвачът не
установява някаква пречка да се осигури друг самолет, който да осъществи
процесния полет съобразно заложеното разписание, както и че би се стигнало до
непоносими жертви за него с оглед капацитета на предприятието му.
Същевременно нито се твърди, нито се установява по делото ответникът да е
потърсил други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от други
въздушни превозвачи, позволяващи на съответния пътник да достигне крайния
пункт на пристигане не така късно, както в настоящия случай – на 14.06.2018 г. в
10.46 ч. (UTC) или в 13.46 ч. (местно време), с повече от 15 часа закъснение. Ето
защо не може да се приеме, че забавянето на полета е в резултат на непредвидени
обстоятелства – същото се дължи на неефективно планиране, доколкото не са
били взети всички разумни мерки, за да се избегне възможността обстоятелствата,
с които ответникът се е сблъскал, да доведат до отмяната или закъснение от три
или повече часа на съответния полет. В този смисъл релевираната претенция се
6
явява изцяло основателна.
По изложените съображения правните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски за въззивното производство разполага само въззиваемия. Последният
претендира и доказва да е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20100716 от 20.04.2021 г., постановено по
гр. дело № 66374/2019 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „У.Е.У.Ц..“, вписано в
Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария с
дружествен номер Cg. ****, със седалище и адрес на управление: Унгария, гр.
Будапеща (1103), ул. „****, сграда Б, ет. II-V, чрез „У.Е.У.Ц.. – клон България“
КЧТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Зона Летище
София, сграда ИВТ, да заплати на Г. В. ОПР., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. Люлин 7, бл. 706, вх. А, сумата от 300 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7