№ 73
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора и Михаела Н. Георгиева
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601660 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице Д. Г. Д., чрез неговия защитник – а. Г., за
възобновяване на наказателното дело с аргумент, че наложеното с
първоинстанционната присъда от 14.02.2024 г. по НОХД № 5759/2018 г. на СРС,
потвърдена с решение от 20.11.2024 г. по ВНОХД № 2563/2024 г. на СГС, наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца, е явно несправедливо.
В искането са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 вр., ал. 5, т. 2 от НПК, което е основание за възобновяване на наказателното
производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Изложени са доводи, че неправилно е било наложено допълнително наказание
лишаване от права, независимо от възможността, която законът е предоставил на съда
с разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НПК. За да аргументира искането си, защитникът
сочи, че с налагането на допълнителното наказание положението на Д. е било
неоснователно отежнено. Акцентира, че се касае за деяние, което е извършено от него,
когато е бил едва на 19 годишна възраст; лишаването от правоуправление, наложено
по административен ред не е било търпяно; определеното основно наказание е
достатъчно; към настоящия момент Д. е баща на малолетно дете, за което полага
грижи; упражнява трудова дейност като шофьор на товарен автомобил и налагането на
обсъжданото наказание би го лишило от доходи; здравословното му състояние не е
безупречно, което би препятствало намирането на различна работа; неправилно са
били отчетени последващи деянието записвания в справката-талон на водача, за които
е бил санкциониран, като липсва яснота дали търпяно административно наказание по
1
отменен като противоконституционен закон следва да се приспада от наложеното в
рамките на наказателното производство наказание. Отправя алтернативно искане за
намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от права включително под
установения от закона минимум за това наказание. Иска се възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 5759/2018 г. на СРС в частта, с която на Д. Д.
е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца,
като същото бъде отменено, а при условията на алтернативност срокът му - намален.
В с.з. защитникът на искателя – а. Г. подържа искането. Отново подчертава, че
се касае за деяние извършено преди осем години. Твърди, че към настоящия момент Д.
е на различна възраст, променил е поведението си в житейски и социален план.
Акцентира на факта, че искателят е баща на малолетно дете, съпругата му е в отпуск
по майчинство и единственият доход, който може да реализира Д. е свързан с
управление на МПС, а влошеното му здравословно състояние препятства
възможността да упражнява различен вид труд. В допълнение подкрепя искането си и
с обстоятелства, свързани със спецификата на самото деяние, което се е случило
заради внезапно излизане на пътното платно на велосипедист.
Представителят на САП счита направеното искане за възобновяване за
неоснователно и като такова предлага да бъде оставено без уважение. Извършването
на деянието и неговото авторство приема за безспорно установени. Сочи, че в
производствота пред двете съдебни инстанции не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Според държавното обвинение не е допуснато и нарушение
на материалния закон във връзка с определеното наказание лишаване от права, като и
за тези обстоятелства са били изложени изчерпателни мотиви, в които са обсъдени
всички относими обстоятелства, включително данните от справката на Д. за
нарушения на ЗДвП в периода от датата на деянието до 04.01.2024 г., от която се
установява, че осъденото лице има общо 24 броя нарушения на ЗДвП, за които е бил
санкциониран.
Искателят Д. в лична защита и при предоставената му последна дума поддържа
казаното от защитника му. Моли да му бъде дадена възможност да се грижи за
семейството си, тъй като работата му е свързана с управление на МПС и няма
възможност да полага различен труд поради здравословното му състояние и големия
брой претърпени след ПТП операции.
Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и
доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално
допустимо. Предмет на същото са актове от кръга на визираните в чл. 419 от НПК -
атакувано е решение № 740 от 20.11.2024 г. по ВНОХД № 2563/2024 г. по описа на
СГС, с което е потвърдена присъда от 14.02.2024 г., постановена по НОХД №
5759/2018 г. на СРС.
Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
За да се произнесе по основателността му, съдът съобрази следното:
С присъда от 14.02.2024 г. по НОХД № 5759/2018 г. на СРС, потвърдена с
решение от 20.11.2024 г. по ВНОХД № 2563/2024 г. по описа на СГС, съдът е признал
подсъдимия Д. Г. Д. за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 , б. „а”, пр.
2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.1
НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от
2
три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК съдът e лишил Д. Г. Д. от
право да управлява МПС за срок от девет месеца, като на основание чл. 59, ал.4 НК е
зачел времето, през което е бил лишен от тава право по административен ред.
Неоснователни са възраженията за допуснато от въззивния съд нарушение на
материалния закон поради неправилен отказ на инстанциите по същество на основание
чл. 55, ал. 3 от НК да не наложат по-лекото наказание, което законът предвижда наред
с наказанието лишаване от свобода. Приложението на чл. 55, ал. 3 от НК не е
задължително, прилагането му е предоставено на дискрецията на съда, който следва да
реши положително този въпрос само ако намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително да
изтърпи това допълнително наказание. Така че фактът, че решаващите съдебни
инстанции са се възползвали от правомощието да лишат Д. от право да управлява
МПС за срок от девет месеца /който не надвишава срокът на основното наказание с
повече от три години/ не води автоматично до наличие на съществено нарушение на
материалния закон. Такова ще е налице единствено при неправилна преценка на
възможността за поправяне на подсъдимия и постигане целите на наказанието, която
следва да се направи въз основа на събраните по делото доказателства.
Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието
поради изминалия значителен период от време (повече от седем години) от
извършване на престъплението до осъждането. Този период не е прекомерно дълъг,
предвид тежестта на престъплението, многобройните действия по разследването и
събраните доказателства. Изминалото време до осъждането на виновното лице не се
дължи на бездействие на държавните органи, които са оправомощени да разследват и
реализират наказателната отговорност, не се дължи и на недобросъвестно процесуално
поведение на страните и за това е било отчетено при определяне на наказанието
лишаване от свобода при наличие на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Неоснователен е упрекът към въззивния съд, че не е съобразил при
постановяване на допълнителното наказание и определянето на неговия срок
семейното положение на подсъдимия - наличието на малолетно дете и съпруга, която е
в отпуск за отглеждане на малко дете, напротив. Окръжният съд е отчел и съобразил
всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, включително
изминалия период от време от нарушението до постановяване на присъдата, добрите
характеристични данни за личността на дееца и семейното му положение, както и
данните за осъществявана към настоящия момент търговска дейност във връзка с
превоз и това, че причина за настъпване на ПТП извън съставомерното поведение на
дееца е действието на трето неустановено по делото лице, предприело неправомерно
пресичане на пътното платно с велосипед, с което е допринесло за последващия
престъпен резултат. От една страна, изтъкнатите обстоятелства не са сред изброените
от закона, които следва да се съобразят при решаване на въпроса за изтърпяване на
наказанието, тъй като относимата към този въпрос преценка касае възможността за
постигане целите на специалната и генерална превенция и преди всичко поправянето
на осъдения. При решаването на въпроса за налагането на допълнителното наказание,
въззивният съд е приложил точно закона, като е обосновал решението си да потвърди
присъдата и в частта, с която искателят е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от девет месеца. Апелативният съд изцяло споделя този извод.
Престъплението, за което е осъден по исканото да бъде възобновено дело, е
извършено в резултат на грубо нарушение на правилата за движение и то при
3
драстично завишаване на степента на нарушения скоростен режим, в ситуация, в която
освен Д. в автомобила му са се намирали и други лица, за чието здраве и живот не
само е създал опасност, но и в резултат на поведението му са им причинени
множество тежки увреждания на здравето с дълготрайни негативни последици. Само
по отношение на св. Х. са причинени шест телесни увреждания, всяко от които е
осъществило медико-биологичния признак на различен вид средна телесна повреда, а
на св. М. - две отделни наранявания, всяко от които реализирало медико-биологичния
признак на средна телесна повреда. Горното напълно коректно е било интерпретирано
от решаващите съдилища като обстоятелство завишаващо обществената опасност на
деянието. Верен е изводът на СГС, че не може да не бъде отчетено при преценката за
необходимост от налагане и справедливост на допълнителното наказание и
обстоятелството, че превишаването на разрешената скорост е с 48 км./ч и то в рамките
на населеното място, на натоварен пътен участък, при приближаване към кръстовище,
което е от естество да доведе до причиняването на вреди в много по-голям обем. Не
може да бъде подминато и обстоятелството, че в резултат от скоростта, с която
искателят е управлявал автомобила, МПС е напуснало пътното платно в района на
спирка на градския транспорт и се е ударило в метален електрически стълб.
Следователно освен, че в резултат на деянието е била увредена общинска
инфраструктура, ПТП е настъпило в близост до спирка на градския транспорт, като
единствено доброто стечение на обстоятелствата-липса на изчакващи граждани, е
предотвратило настъпването на още по-тежки последици. Напълно основателно са
били отчетени данните за искателя като водач на МПС. От приложената справка-
картон на водача се установява, че същият е санкциониран с единадесет броя
наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП-не само към датата на
деянието, но и след извършване на същото, както и с 24 броя фишове за различни
нарушения на ЗДвП за периода от 14.10.2018 до 04.01.2024 година. При това
положение не може да се приеме, че налагането на допълнително наказание е израз на
явна несправедливост спрямо искателя. Допълнително следва да се маркира
единствено, че именно лицата, чиято работа е свързана с управление на МПС, от което
зависи не само тяхната прехрана, но и тази на семейството им, следва да бъдат
особено внимателни при спазването на правилата за движение по пътищата.
Конкретният случай обаче не е такъв. Налице е очевиден превес на негативните за
дееца данни като водач на МПС, който очевидно не спазва действащите правила за
движение и е допуснал многобройни нарушения, включително след датата на деянието
и въпреки тежките вредни последици, които е причинил с поведението си.
Изброените негативни обстоятелства не са предвидени в състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр., ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 56 от НК се явяват отегчаващи отговорността на извършителя
на престъплението. Тези обстоятелства са довели въззивния съд до закономерен,
обоснован и правилен извод, че наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС би спомогнало за постигането на целите на наказанието. Определяйки
допълнително наказание, СГС е постъпил правилно и не е налице неправилен отказ от
приложението на чл. 55, ал. 3 НК.
Апелативният съд намери, че допълнителното наказание е справедливо и по
размер. В случая наказанието лишаване от свобода е определено по правилата на чл.
55, ал. 1 НК, изпълнението му е отложено с най-ниския изпитателен срок, като срокът
на лишаването от правоуправление не може да бъде по-нисък от този на основното
наказание, а в конкретния случай го надвишава с едва три месеца. Не е налице
4
очевидно несъответствие на наложеното наказание с данните за степента на
обществената опасност на стореното, тъй като санкциите са определени при зачитане
на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и не се явяват явно
несправедливи.
Ето защо и не може да се приеме основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348,
ал. 1, т. 3 НПК.
В обобщение на всички тези съображения Софийският апелативен съд намира,
че не е налице нито едно основание за възобновяване, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Г. Д. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 2563/2024 г. по описа на СГС, на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране, а за
постановявавето му да се уведомят искателят Д. Г. Д. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5