ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 727 29.08.2019 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори
състав
На
двадесет и девети август 2019 година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС АТАНАСОВ
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
…………………………
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова
ч.гр.д.
№1381 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление:
гр. Казанлък, ул. „Софроний Врачански“ № 24, срещу определение на РС Казанлък от
24.06.2019 г. по гр.д. № 793 по описа за 2019 г., с което е прекратено
производството по делото.
В
жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно, като изводите на
съда не кореспондират с изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди се,
че по силата на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Агенция по
вписванията, жалбоподателят е арендатор на три поземлени имота, два от които
процесните, подробно описани в жалбата. Сочи се, че за същите имоти, но за друг
период от време, е сключен последващ договор за аренда с ответника. Осъществявайки
правата си по (втория) договор, ответникът пречел на жалбоподателя да упражнява
собствените си права на арендатор. Жалбоподателят се позовава на ТР №
2/20.07.2017 г. по т.д. № 2/2015 г. на ВКС и даденото там разрешение за
действието на вписването на договора за аренда спрямо последващо прехвърляне
или учредяване на ограничено вещно право върху арендуван имот. Изтъква, че
макар договорът за аренда на ответника да е валиден, той не може да упражнява
правата си върху процесните земи, докато не изтече срокът на неговия договор за
аренда, като първи по ред. Сочи, че правният му интерес от водене на иска
възниква от оспорването от страна на ответника на валидността и срока на
собствения му първи по ред договор за аренда. Излага, че при наличие на конкуриращи
се два договора за аренда на едни и същи земеделски земи, с един и същи
арендодател, конкуренцията на правата между арендаторите може да бъде предмет
на иск между самите тях, без те да имат преки договорни отношения, като правото
на иск произтича от оповестително-защитното действие на вписването на
договорите за аренда в земеделието. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение на РС и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Насрещната
страна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й,
намери за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу определение, което
подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Същата отговаря и
на формалните изисквания за редовност от външна страна.
Производството
пред РС Казанлък е образувано по иск на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД срещу Ю.О.Ю. за
приемане за установено спрямо ответника, че „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД е арендатор на
нива в местността „Чобан Чаир“, с площ от 7.001 дка, находяща се в землището на
***, представляваща поземлен имот с идентификатор 83106.68.11 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-94/29.12.2009 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с предходен № 068011 по плана за
земеразделяне на ***, и нива в местността „Акташ“, с площ 9.200 дка, находяща
се в землището на ***, представляваща поземлен имот с идентификатор 83106.80.23
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-94/29.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предходен № 080023
по плана за земеразделяне на ***, по силата на Договор за аренда на земеделска
земя, вписан в Агенция по вписванията с вх.№143/11.01.2007 г., Акт 80, том I, партида 36032, и има правото да
обработва тези имоти и да събира плодовете от тях до изтичане срока на договора
– 11.11.2020 г.
Ищецът
е обосновал интереса си от предявения иск с действията на ответника, който го
възпрепятства да упражнява правото да ползва земеделските земи. Твърди, че
ответникът се позовава на собствен договор за аренда върху същите земеделски
земи, сключен по време след този на ищеца. Сочи, че собственият му договор е
надлежно вписан в Агенция по вписванията, но когато през 2009 г. е одобрена
кадастралната карта на землището на ***, е пропуснал да го заяви за вписване в
службата по геодезия, картография и кадастър. Излага, че е предприел неуспешни
опити да реши въпроса по административен ред (чрез сезиране на общината с
искане за освобождаване на имоти, по което към момента на предявяване на иска
няма произнасяне) и наказателноправен ред (чрез сезиране на прокуратурата
относно извършено престъпление против собствеността, по което е постановен
отказ за образуване на досъдебно производство).
В
отговора на исковата молба насрещната страна е изложила становище за
недопустимост на исковата претенция по съображения, че същата следва да бъде
свързана с установяване валидността на договора, от който произтичат права за
ищеца, като арендатор. Изложила е съображения и за неоснователност на иска.
С
атакуваното определение районният съд е приел, че предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е недопустим. Изложил е съображения, че
ответникът не е страна, а трето лице, по договора за аренда, чието установяване
се иска. Право на иск има арендодателят, който разполага с абсолютното право,
каквото е правото на собственост. На второ място, съдът се е аргументирал, че
право да иска установяването на съществуване или несъществуване на едно облигационно
правоотношение имат само страните по договора, но не и трето лице, какъвто е
ответникът. На следващо място, в доводите си съдът изтъква, че при
възпрепятстване на ползването на отдадения под аренда имот арендаторът има
право и следва да изисква от арендодателя да изпълни задължението си да му
осигури спокойно и безпрепятствено ползване на обекта – предмет на договора за
аренда. При неизпълнение на това задължение от страна на арендодателя за
арендатора възниквало правото да развали договора.
Въззивният съд намира частната жалба
за основателна, а обжалваното
определение за неправилно, по следните съображения:
На
първо място, неправилна е преценката на районния съд за липса на правен интерес
от водене на предявения установителен иск.
Съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск за да установи съществуването
(респ. несъществуването) на едно правно отношение, когато има интерес от това. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба (ТР №8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №8/2012 г., ОСГТК), докато липсата на правен интерес обаче не
може да бъде преценявана общо (Определение №560 от 25.07.2013 г. по ч.т.д. №1775/2013
г., I ТО
на ВКС). Този интерес
винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното
положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно
титулярът на правоотношението да е направил „разумна субективна преценка“;
когато противната страна
оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния,
несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна (Решение
№35 от 1.09.2015 г. по т.д. №407/2014 г., II ТО на ВКС).
Ищецът
е навел твърдения, които несъмнено сочат на извънсъдебно оспорване и смущаване
от страна на ответника на правото му, произтичащо за арендатора от договор за
аренда. Въпросът чии договори съществуват и са противопоставими на тези на
другата страна е въпрос на конкуренция на права, като горните обстоятелства обуславят
наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, с оглед
внасяне на яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните,
респективно за установяване на действителното правно положение във връзка с
оспорения договор.
На
второ място, атакуваното определение е постановено при нередовна искова молба,
при което производството е преждевременно прекратено от първоинстанционния съд.
С
петитума на исковата молба се иска от РС да признае за установено спрямо
ответника, че ищецът „е арендатор“ на процесните недвижими имоти по силата на
посочения договор за аренда, „има правото да обработва тези имоти и да събира
плодовете от тях до изтичане срока на договора – 11.11.2020 г.“ В първата си
част искането цели да постигне съдебно установяване на съществуването на
валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е страна в качеството му
на арендатор. В останалата си част от обаче петитумът съдържа искане за съдебно
установяване на права, които произтичат и са част от съдържанието на
правоотношението, чието установяване се иска, съдържащи се в нормативния акт
(Закона за аренда в земеделието, ЗАЗ) и в съдържанието на самия аренден договор.
Съдържанието на спорното правоотношение, като съвкупност от правата и
задълженията на страните по него произтича от уговореното между тях и
приложимите правни норми и не може да бъде установявано със съдебното решение
по установителния иск, още повече с диспозитива на същото.
Предявената
искова претенция, освен това, е насочена към трето за правоотношението по
първия аренден договор лице /ответника – втори арендатор/, чието установяване
се иска, без установителният иск да е предявен и срещу насрещната страна по второто
арендно правоотношение – арендодателят и по двата спорни арендни договора. Предвид
и направеното от ответника възражение за нищожност на договора за аренда е
необходимо и двете страни по правоотношението да участват в исковото
производство с произтичащите от това законови последици, на една и съща ответна
страна.
Ищецът,
от друга страна, не би могъл да иска директно от третите лица, намиращи се във
владение или държане на недвижимите имоти, предаването им въз основа на договора
за аренда. Той би могъл да се възползва от дадената му по чл. 25 във вр. с чл.
23, ал. 4 от ЗАЗ възможност при бездействие на арендодателя да предприеме
действия за отстраняване на лицето, възпрепятстващо ползването на имота,
включително предявявайки иск срещу това лице. Тъй като се касае за упражняване
на правата на арендодателя от името и за сметка на арендатора, то участието на
арендодателя в исковото производство се явява задължително съгласно
разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на изложеното на ищеца следва да
бъде указано да уточни както претенцията си, така и надлежните ответници и търсената
спрямо всеки от тях защита в установителното исково производство по делото.
По
изложените съображения, въззивният съд намира, че постановеното определение за
прекратяване на производството по делото е неправилно, поради което следва да
се отмени изцяло и делото да се върне обратно на районния съд за продължаване
на процесуалните действия с даване на указания на ищеца съобразно мотивната
част на настоящото въззивно определение и предприемане на съответните спрямо
последващото му процесуално поведение действия.
По
аргумента на противното по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият въззивен съдебен
акт, с който се уважава частната жалба срещу преграждащо по-нататъшното
развитие на делото определение, не подлежи на обжалване пред ВКС.
Жалбоподателят
е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Определението,
с което се отменя първоинстанционно преграждащо определение и делото се връща
на същия състав на съда за продължаване на процесуалните действия, не разрешава
правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на
разноски. При разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се
произнесе и по разноските, направени в настоящото въззивно производство, като
отговорността за разноски следва да се реализира с постановяване на акта от
първонистанционния съд, с който приключва делото в тази инстанция и съобразно
неговия изход
Воден
от горното, въззивният съд:
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение на РС Казанлък от 24.06.2019 г. по гр.д. № 793 по описа за 2019 г.,
с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА
делото на РС Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия, при
изпълнение на дадените му указания от въззивния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: