Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
15.02.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и шести януари година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9468 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото са субективно съединени два преки иска с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за З.то и
искове с правно основание чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Н. Н. Ж., ЕГН ********** и Р. Н. Л., ЕГН **********,
чрез адв. С.Ч., с която са предявени субективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК-З.“ АД,
да заплати на всяка от ищците сумата от по 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие ПТП настъпило на
31.07.2017г., при което е починал Н.Ж.– баща на ищците, ведно със законната
лихва върху сумите, счита от 25.07.2018г., до окончателното плащане, както и да
бъде осъден В.К.Б. да заплати на всяка от ищците по 5 000 лева, част от
глобална сума от 20 000 лева, представляваща законната лихва върху
обезщетенията от по 200 000 лева, за периода от датата на увреждането -
31.07.2017г. до 25.07.2018г. – дата на
изтичине на тримесчния срок за уреждане на претенцията от застрахователя. Претендират сторените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 31.07.2017 г. водачът В.К. В.управлявала
т.а. марка „Мерцедес”, модел „1117” с д.к.№ ********по път IV-34034
(Въбел-Муселиево). На 50 метра след табелата за край на с. Въбел водачът
нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост
несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения,
навлязъл в лентата за насрещно движение, не намалил скоростта си и не спрял
пред приближаващия в насрещната лента за движение л.а. марка „Форд“, модел
„Сиера“, вследствие на което настъпил сблъсък между двете МПС, довел до
възпламеняване на л.а. марка „Форд“, модел „Сиера“, вследствие на което починал
неговият водач Н.К.Ж..
Заявяват, че е образувано ДП № 118/2017 г. по описа на РУ на МВР Никопол и
пр.пр. № 5296/2017 г. по описа на Плевенска окръжна прокуратура.
Посочват, че вследствие смъртта на Н.Ж.неимуществени вреди търпят неговите
дъщери - Н. и Р.. След инцидента те са в шок, не можели да приемат случилото
се, плачели безутешно. Внезапната смърт на техния баща е преобразила коренно
живота им. След смъртта на баща им
ищците трудно заспивали и не може ли да
спят повече от няколко часа. Изживели стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и
живота като цяло. Загубили са баща си, като опора в живота си. Това е довело до
развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у ищците.
Твърди се, че товарен автомобил „Мерцедес”, модел „1117” с д.к.№ ЕН *******,
при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка
„ГО” в „ЗАД ОЗК - З.” АД, полица № BG/23/117 *********, валидна от 29.04.2017
г. до 28.04.2018 г., което ангажира отговорността на „ЗАД ОЗК - З.” АД за
обезщетяване на при-чинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени
вреди. Предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение с вх. № ЦУ 99-2028/25.04.2018 г., но ответникът не определил и не
изплатил обезщетения.
Ищците претендират да се ангажира отговорността
на прекия делинквент В.К.Б. за заплащане на законната лихва върху дължимите
обезщетения за периода от датата на увреждането – 31.07.2017г.до 25.07.2018 г. Съобразно
изложеното молят исковата претенция да бъде уважена.
В указания законоустановен
срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – В.К.Б.,
в който е изложено становище за неоснователност на исковите претенции. Посочва,
че е образувано ДП № 118/2017г. по описа на РУ на МВР-Никопол, пр.пр. №
5296/2017г. по описа на Плевенска окръжна прокуратура, но посочва, че и до
настоящия момент не е привлечен в качеството на обвиняем. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП, като твърди, че причина за ПТП е
несъобразената от водача на л.а. „Форд Сиера“ скорост, която не му е позволила
да вземе десен завой е навлязъл в насрещната лента за движение. Заявява, че
причина за възпламеняването на автомобила е следствие на неизправна газова
уредба, която не е преминала технически преглед.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното
застрахователно дружество – ЗАД „ОЗК-З.“ АД, в който е изложено становище за
недопустимост, евентуално – неоснователност на исковите претенции. Оспорва
настъпването на ПТП, както и участието
на т.а. „Мерцедес 1117“ с рег. № ********на
31.07.2017г. Оспорва отговорността на водача – В.К.Б.. Твърди, че виновен за
ПТП е бащата на ищците – Н.К.Ж.. Оспорва, че в резултат на ПТП е настъпила
смъртта на Н.Ж.. Оспорва наведените в исковата молба твърдения за претърпени
неимуществени вреди от страна на ищците, както и че водачът на товарния
автомобил се е движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост.
Навежда възражение за прекомерност на исковите претенции. Твърди, че водачът на
л.а. „Форд Сиера“ е употребил алкохол преди ПТП. Навежда бланкетно възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Признава,
че при ответното дружество е заявена
претенция за изплащане на обезщетение.
В
открито заседание ищците чрез адв. М. поддържат
предявените искове. Представя списък на разноските. /лист 304 от делото/
В открито
заседание ответникът ЗАД „ОЗК-З.” АД, чрез процесуалния представител юрк. Х. оспорва
исковете. Представя
списъка на разноските. /лист 306 от делото/
В открито
заседание ответникът В.К.Б., чрез адв. К. оспорва
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представената по делото влязла в сила
Присъда № 46 от 12.12.2015г., постановено по нохд № 787/2019г. по описа на
Плевенски окръжен съд, се установява, че В.К.Б. е признат за виновен, за това,
че на 31.07.2017 г., на общински път № 500 PVN 2121 (II - 34, Дебово - Никопол)
- Въбел (II - 52), в участъка между с.Въбел, обл.Плевен и разклона за
с.Муселиево, обл.Плевен, при условията на независимо съпричинителство с
починалия при пътно-транспортното произшествие Н.К.Ж. с ЕГН ********** от
гр.Плевен, при управлението на моторно превозно средство - тежкотоварен
автомобил, марка „Мерцедес 1117“, с рег.
№ ЕН *******, собственост на В.К. ***, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.15, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „На пътя водачът на
пътното превозно средство се движи възможно най- вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най -
дясната свободна лента“ и чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, а
именно: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“ и по непредпазливост причинил смъртта на Н.К.Ж., като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл.343а, ал. 1, б.“б“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“-
пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58а ал.1
вр. чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като
е редуциран размерът на наложеното наказание на основание чл.58а ал.1 от НК с
една трета и е определено наказание в размер на една година лишаване от
свобода. На основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година по отношение
на подсъдимия В.К. В.с четири години изпитателен срок. На основание чл.343г вр.
чл.37 ал.1 т.7 от НК В.К. В.е лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години.
Съдът приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
влязлата в сила присъда №
46 от 12.12.2019г., постановена по НОХД №787/2019г. на ОС Плевен.
По делото е
представено и прието Решение № 65 от 09.04.2020г., постановено по внохд №
61/2020г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена
присъда № 46 от 12.12.2019г. /лист 297-300 от делото/
По делото е
прието и решение № 147 от 20.10.2020г., постановено по н.д. № 608/2020г. по описа
на ВКС, с което е изменено решение № 65 от 09.04.2020г., като е намален
размерът на изпитателния срок по чл. 66 от НК от четири на три години, както и
е намален размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок
две години на една. /лист 301-302 от делото/
На
основание чл. 300 ГПК, влязлата на 20.10.2020г. в сила присъда № 46 от
12.12.2019г., постановена по НОХД №787/2019г. на ОС Плевен, установява по задължителен
за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното
деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на Н.К.Ж. – баща
на ищците. /препис от присъда по НОХД №787/2019г. на ОС Плевен на л.290 – л.296 от
делото/
От
приетото Удостоверение за наследници изх.№ 14-1813 от 14.05.2018г. издадено от община
Плевен се установява, че ищците Р.Н.Л. и Н.Н.Ж., са законни
наследници на Н.К.Ж., починал на 31.07.2017г., като и двете са негови дъщери. /л.7 от делото/ Като низходящи на починалия, ищците попадат в кръга
посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и възходящи
роднини, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
ответника.
Представена е и претенция вх. № 99-2028 от 25.04.2018г.,
изпратена до ответното застрахователно дружество, съгласно която ищците Н.Ж. и Р.Л.
са предявили пред ответната страна искане за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /лист
10-11 от делото/
С писмо изх. № 99-3663 от 31.07.2018г. ответното
застрахователно дружество е отказало изплащане на обезщетение./лист 27-28 от делото/
По искане на ищцовата страна пред настоящата съдебна
инстанция е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р В.Т.,
неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. В него е прието, че причината за смъртта на Ж. е термична
травма, за което говори наличието на вдишани сажди в дихателните пътища. Обоснован е извод, че вдишаните сажди сочат
наличие на дихателна дейност, което е белег на прижизненост. Вещото лице обосновава извод, че пострадалото
лице е било живо и в съзнание при възникване на пожара, тъй като гълтателният
рефлекс е волеви. Според заключението на СМЕ, че при аутопсията на пострадалия Ж. не са установени травматични
увреждания на жизненоважни органи, като мозък, бял дроб и сърце, както и на
коремни органи, които да са участвали в генезата на смъртта. Единствените
установени при аутопсията прижизнени травматични увреждания са в областта на
двете подбедрици. Обоснован е извод, че термична травма е довела до смъртта
на Н.Ж.. Вещото лице д-р Т. сочи още, че
е налице пряка и непрекъсната причинноследствена връзка между пътнотранспортното
произшествие и настъпилата смъртта на Ж..
По искане на страните
е допусната съдебно-
автотехническа експертиза с вещо лице инж. М.М., неоспорена
от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и
пълно. В него е описан най-вероятен механизъм на ПТП:
На 31.07.2017 г., около 08:20 ч., в светлата част на
денонощието при сухо време, по път IV-34034 (Въбел - Муселиево), област Плевен,
в посока от с. Въбел към разклона за с. Муселиево се е движил товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „1117“ с per. № ЕН *******, управляван от В.К. В..
Товарният автомобил се е движил със скорост около 61,83 км/h, като при движение
в близост до разделителната линия, при навлизане в крива - ляв завой водачът е
допуснал движение по разделителната линия, при което с външния габарит на
превозното средство е навлязъл в лентата, предназначена за движение в обратна
посока. По същото време, в обратна посока със скорост около 62,71 км/h, се е
движил лек автомобил марка „Форд“, модел „Сиера“ с per. № *******, управляван
от Н.К.Ж. и двама пътника. При движение в десен завой последният навлиза с
лявата си част в насрещната пътна лента. Към момента на възприемане на
опасността от водачите, товарният автомобил „Мерцедес“ се е намирал на около
25,8 m, а лекият автомобил „Форд Сиера“ - на около 26,13 m от мястото на удара.
Последвал е кос удар между предните леви части на двата автомобила. След удара
и съответните деформации л. а. „Форд Сиера“ е бил отблъснат назад, като е
придобил ротация в посока, обратна на часовниковата стрелка и след преместване
на около 3,3 m се е спрял в мястото, в което е установен по време на огледа на
местопроизшествието. Товарният автомобил „Мерцедес 1117“ се е отклонил надясно
и напред на разстояние около 13,32 т, към външната страна на завоя, като
достигайки до мантинелата се установява в покой в положението, в което е открит
по време на огледа на местопроизшествието. Вещото лице посочва, че вследствие
на ПТП се е възпламенил лек автомобил марка „Форд“, модел „Сиера“ при което е
починал неговият водач - Н.К.Ж.. Експертът
обосновава, че скоростта на движение на МПС марка „Мерцедес“ модел „1117“ при
удара, а най- вероятно и преди ПТП е била около 61,88 km/h. Непосредствено преди ПТП водачът на т. а. „Мерцедес“ модел „1117“ е
предприел отклоняване траекторията на движение на автомобила надясно. При установените скорости и разстояние от момента на забелязване на л. а.
„Форд Сиера“ до мястото на удара водачът на т. а. „Мерцедес 1117“ не е имал
възможност да предотврати ПТП чрез предприемане на екстремно спиране. Водачът на т. а. „Мерцедес“ е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако в момента на възприемане на опасността на разстояние - 25,80 м от мястото
на удара се е движил със скорост - 34,67 km/h и е предприел екстремно спиране.
Скоростта на движение на л. а. марка „Форд“ модел
„Сиера“ при удара, а най- вероятно и преди ПТП е била около 62,71 km/h. Към
момента на ПТП и двата автомобила са се движили със скорости, по-малки от
съответните им критични скорости на занасяне. В
момента на възприемане от водача на т. а. „Мерцедес 1117“, л. а. „Форд Сиера“ е
бил разположен в лявата част на лентата си за движение, в близост до
разделителната линия, а спрямо товарния автомобил - косо, с предна дясна част
към него. В момента на възприемане от водача на л. а. „Форд Сиера“, т. а.
„Мерцедес 1117“ е бил разположен в лявата част на лентата си за движение, в
близост до разделителната линия, а спрямо лекия автомобил - косо, с предна лява
част към него. Сочи се, че технически правилните действия на водачите на двете ППС за
предотвратяване на ПТП е да осигурят движение на управляваните от тях
автомобили в полагащата им се пътна лента, като осигурят и необходимото при
разминаване напречно разстояние между тях.
В
заключението на АТЕ се обосновава извод, че техническите причини за възникване на
ПТП са движение на автомобилите в полагащата им се пътна лента, при което не е
създадено необходимото при разминаване напречно разстояние между тях, като при навлизането в завоя непосредствено
преди удара всеки от водачите е допуснал частично навлизане в лентата за
насрещно движение. След удара и съответните
деформации л. а. „Форд Сиера“ е бил отблъснат назад, като е придобил ротация в
посока, обратна на часовниковата стрелка и след преместване на около 3,3 m
назад се е спрял в мястото, в което е установен по време на огледа на
местопроизшествието. Товарният автомобил „Мерцедес 1117“ се е отклонил надясно
и напред на разстояние около 13,32 м, към външната страна на завоя, като
достигайки до мантинелата се установява в покой в положението.
В проведеното на 17.12.2019г. о.с.з., вещото лице инж.
М. пояснява, че товарният автомобил е имал възможност да се движи малко
по-далеч от разделителната линия като спазва разстоянието за напречна дистанция,
като широчината на товарния автомобил е 3,10 метра. Пояснява, че при
първоначалния контакт взаимното припокриване между двата автомобила е около 30
– 35 см. Това припокриване е първоначалното, което е констатирано въз основа на
огледа на деформациите. Пояснява още, че лекият автомобил също е навлязъл на 35
- 40 см. от осовата линия.
По искане на ищците пред настоящия съдебен състав са
допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П.М.Ф.. Свидетелката Ф. сочи, че с ищците се познават от над 15
години. Дъщерята на Р. е нейна много близка приятелка. Познавала и баща им. Ф.
заявява, че в деня на ПТП сестрите изглеждали много зле. Н. не можела да говори,
плачели и двете. Все още говорели за загубата на баща им. Все още страдали и не
са преживели загубата на баща си. Свидетелката сочи, че отношенията на ищице и
баща им били много близки. Н. отгледал двете деца на Р.. Събирали се по
празници. Майката на ищците починала преди 10 години и баща им бил спойката на
семейството. Дъщерите и бащата били
привързани един към друг. След случилото се двете сестри се променили, страда. Н.
и Р. често се връщали към спомените за баща си. Свидетелката посочва, че баща
им живял в село Брест, Плевенско, а дъщерите му живеят в гр. Плевен. Често
ходели при баща си.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П.М.Ф.,
тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
По искане на
ищците са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ж.Г.Б..
Свидетелят заявява, че познава бащата на ищците Н. и Р. като много добър човек.
Посредством него се запознал и с дъщерите му. Р. му е съседка и са близки. След
като ú съобщили по телефона за инцидента, го помолила да я закара в
Плевен. Когато тръгнали, Р. и Н. били силно разстроени. Всички били в паника. Бащата бил стожера на
тези две дъщери. Майка им е починала доста отдавна и дъщерите били силно
свързани с баща си. В месеца поне 3 - 4 пъти Р. ходела да вижда баща си. Н.
живеела по - близо и ходела по - често при него. След случилото двете дъщери
непрекъснато плачат, със силно психическо разстройство. Не можели да
превъзмогнат тъгата по баща им. Двете дъщери поне два пъти в месеца ходят на
гробища.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Ж.Г.Б., тъй като
възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
Страните
не спорят, че към датата на ПТП – 31.07.2017г. процесният т.а. „Мерцедес 1117”
рег.№ ЕН *******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в
ЗАД "ОЗК-З.“ АД. Отделно от това по делото е приета Справка от базата
данни на Информационен регистър към Гаранционен фонд, установяваща наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения
период и товарен автомобил с ответното застрахователно дружество.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че
сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 10-11 от делото и
липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
противоправното поведение на виновния водач, 3./претърпените неимуществени
вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 31.07.2017г. С влязла в сила присъда № 46 от 12.12.2019г.
постановена по НОХД №787/2019г. на ОС Плевен, е признато, че на 31.07.2017г. на общински път № 500
PVN 2121 ( II - 34, Дебово - Никопол) - Въбел ( II - 52), в участъка между
с.Въбел, обл.Плевен и разклона за с.Муселиево, обл.Плевен, при условията на независимо съпричинителство
с починалия при пътно-транспортното произшествие Н.К.Ж. от гр.Плевен, при
управлението на моторно превозно средство - тежкотоварен автомобил, марка
„Мерцедес 1117“, с регистрационен № ЕН *******, собственост на В.К. ***,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.15, ал.1 от Закона за движение
по пътищата и чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на Н.К.Ж..
Предвид на
горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача В.К.Б..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „ОЗК-З.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ за доказани по основание.
Установени са поделото (гласни доказателства) и неимуществените вредите, както
и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Предмет на исковите претенции са единствено
неимуществените вреди, които ищците са претърпели вследствие смъртта на Н.К.Ж., който е техен
баща. Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната
и нелепа загуба на починалият, с който всеки от ищците се е намирал в отношения
на взаимна обич и привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за
отношенията родител - дете житейска
подкрепа. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта
на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение върху увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е
приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Установи се, че между Н.Ж.и децата му е
съществувала близка връзка, независимо,
че пострадалият е бил на 72 г., а ищците са самостоятелни със свои семейства.
Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява
самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката
родител-дете няма само едно измерение и най –силна проява при низходящи в
детска и младежка възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална близост могат
да обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В този см. Решение №178
от 12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г. първо т.о. ТК/ В случая събраните
гласни доказателства сочат, че между пострадалият Ж. и дъщерите му са
съществували отношения на близост и разбирателство. Ищците полагали грижи за
баща си, помагали му, събирали се често. Дъщерите тежко понесли загубата на баща
си, за което сочат кредитираните
показания на свидетелите
Ф. и Б..
Предвид изложеното и като съобрази обществено-икономическите
условия в страната към настъпване на застрахователното събитие – 2017 г., съдът
намира за справедливото обезщетение за всяка една от низходящите на Н.Ж.от по 120 000
лв. Съдът намира този размер за адекватен
и обоснован с оглед претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ
на принципа на справедливостта.
Относно възражението за
съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД:
Тълкуването на
нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр.
решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963
г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд
е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
В конкретния
случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел бланкетно възражение
за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. В мотивите на приетата по делото влязла в сила присъда № 46 от
12.12.2019г., постановено по нохд № 787/2019г. по описа на ОС Плевен, е прието
за установено, че причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие е навлизането и на двата автомобила –
участници в него, в лентите за насрещно движение, в резултат на което е
последвал удар между тях. Нещо повече, от заключението на приетата пред СГС и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза се установи, че причините за възникване на
ПТП са движение на автомобилите в полагащата им се пътна лента, при което не е
създадено необходимото при разминаване напречно разстояние между тях, като при
навлизането в завоя непосредствено преди удара всеки от двамата водачите, както
водачът на товарния автомобил, така и водачът на лекия автомобил е допуснал
частично навлизане в лентата за насрещно движение.
Предвид
изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на пострадалото лице, съдът възприема да е 50 %. При отчитане на приетото съпричиняване от 50 %
като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
редуцирано от по 60 000 лева за всяка ищца.
По предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид
основателността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
В
конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 25.04.2018г.,
като 3-месечният срок е изтекъл на 25.07.2018 г. и от тази дата застрахователят
е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение,
поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде уважен, считано от 25.07.2018г. до окончателното изплащане.
По иск с пр. основание чл. 86 от ЗЗД предявен срещу ответника Б.:
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в
забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. При непозволено
увреждане в съответствие чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД равно на законната лихва. В конкретния случая, предявената срещу деликвента претенция за законна лихва в периода от
31.07.2017г. /деня на увреждането/ до 25.07.2018г. е доказана по основание. По
реда на чл.162 от ГПК, след изчисление с помощта на он
–лайн лихвен калкулатор, съдът установи размер на лихвата от 6000.01лв., върху главницата от
60 000лв. за периода от
31.07.2017г. до 25.07.2018г., но поради невъзможността за произнасяне плюс петитум, акцесорната претенция на
всяка от ищците следва да се уважи до предявения размер от 5000лв.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в
случай, че такива са направени и доказани. Съдът констатира, че с разпореждане
от 18.09.2018г., ищците са освободени от задължението за внасяне на държавна
такса по предявените искове, с оглед на което разноски не им се дължат.
На адв. И.С.М.- процесуален представител на ищците, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в
размер на 3 085.12 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени 150 лв. юрисконсулско възнаграждение.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 5 200 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, и 190.24 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
При този изхода на спора на ответника В.Б., разноски
не се следват.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО,
І – 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З." АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да
заплати на Н.Н.Ж., ЕГН ********** и
на Р.Н.Л., ЕГН **********,
- на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата
от по 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. на всяка от двете ищци,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на баща им Н.К.Ж., починал на 31.07.2017г. в резултат на ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.07.2018 г. до
окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
432, ал.1 от КЗ за разликата от присъдения до предявения размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА
В.К.Б., ЕГН **********,*** да
заплати на Н.Н.Ж. и на Р.Н.Л., сумата от по 5
000 /пет хиляди/лв. на всяка от двете, представляваща законна лихва върху
главницата от 60 000лв. за периода от
31.07.2017г. до 25.07.2018г. на основание
чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Н.Ж., ЕГН ********** и Р.Н.Л., ЕГН **********, да заплатят на ЗАД „ОЗК-З." АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „********, разноски по
делото в размер на 150 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З." АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******** да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 5 200 лв. – държавна такса, дължима по
уважените срещу ответника искове, както и сумата от 190.24 лв. представляваща съдебно – деловодни разноски, съобразно
уважените искове.
Присъдените на ищците суми могат да бъдат заплатени по
банкови сметки, посочени на лист 8 и лист 9 от делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: