Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 29.07.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11580/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от „Б. П. Б.“ АД (в хода на процеса дружеството
е заместено от универсалния си правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД), с която
срещу С.М.К.са предявени по реда на
чл.422, ал.1 ГПК следните установителни искове:
с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 155 377,26 евро, представляваща неплатена
част от заета сума по Договор за банков кредит от 21.12.2006 г.;
с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 4581,95
евро, представляваща възнаградителна лихва върху заетата сума за периода
26.02.2012 г. – 14.05.2012 г.;
с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,04 евро, представляваща неустойка за забава за периода
26.12.2011 г. – 14.05.2012 г.;
с правно основание чл. 430 ТЗ за сумата от 115,20 лв., представляваща разноски за нотариални такси.
Претендира законната лихва
върху главноцата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2012 г. направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че по силата
на Договор за банков кредит от 21.12.2006 г. е предоставил на ответника сумата
от 150000 евро, а ответникът се е задължил да върне заема на равни месечни
вноски. Сочи се, че с Анекс № 1 от 11.12.2010 г. към главницата са прибавени
просрочени задължения по кредита, в резултат на което е определена нова главница
в размер на 155822,89 евро. Ответникът е спрял плащанията и съгласно уговорките
договорът бил обявен за предсрочно изискуем с писмено изявление, връчено с
нотариална покана. За сумите е образувано заповедно производство, издадена е
заповед за незабавно изпълнение и след възражение от длъжника, предявява
исковете, за да установи вземанията си.
Ответникът оспорва исковете.
Твърди, че не е спряла плащанията по договора за кредит, дори е надплащала суми
над първоначално дължимите и банката не е имала право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Позовава се на нищожност на уговорките, предвиждащи
капитализация на изтекли лихви и трансформирането им в олихвяема
главница и нищожност на клаузата, даваща право на банката едностранно да
увеличава възнаградителната лихва. За установяването
на нищожността е образувано отделно съдебно производство по почин на
ответницата, решението по което иска да се съобрази и в настоящото производство.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.430, ал.1 и ал.2 главницата и възнаградителната лихва:
Установява се от Договор за банков кредит от 21.12.2006
г., че между страните валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит,
по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 150000
евро (чл. 1), а ответникът се е задължил я да върне на 348 равни месечни вноски
съгласно погасителен план, включващи главницата, възнаградителна лихва и заемни
такси до 31.12.2035 г. (чл. 6, ал. 1 и 2).
Според чл.5, ал.2 от Договора за кредит дължимата
лихва за кредита е в размер на сбора от тримесечния ЮРИБОР, но не по-малко от
2,5% плюс надбавка от 6,9%. Съгласно чл.5, ал.3 от договора банката има право
едностранно да променя лихвения процент в случаите на увеличаването на
тримесечния ЮРИБОР с повече от 0,25% в рамките на един месец спрямо приетия
минимум, както и при неизпълнение на условията по договора, като увеличаването
на лихвения процент съответства на увеличаването на тримесечния ЮРИБОР.
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430,
ал.3 ТЗ). Установява се от приетата по делото счетоводна експертиза, че сметка сумата
в размер на 150000 евро е усвоена на 26.02.2007 г. по сметка с IBAN: *** Светлана Мирчева Кръстева. Поради това съдът приема,
че банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на
кредитополучателя С.М.К.уговорената в
договора за кредит сума, а за последната е възникнало задължението да я върне.
На 11.12.2010 г. между страните е подписан Анекс № 1,
съгласно който към усвоената главница по кредита са добавени просрочени
задължения в размер на 4499,85 евро, в резултат на което общата сума на
главница става 155 822,89 евро (чл.1, ал.1 и 2). Съгласно чл.2, ал.1 от
Анекса за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен
процент в размер на 10,65%, равен на базовия лихвен процент на банката за
кредити в евро плюс надбавка от 4,9%, като към датата на подписване на анекса
базовият лихвен процент за кредити в евро на банката е 5,75%. Според ал.3
кредитополучателят се съгласява, че банката има право едностранно да променя
лихвения процент по договора в негова цялост и/или всеки един от неговите
компоненти, независимо от техния вид и наименование (например индекс, база,
надбавка и т.н.), ако пазарните условия за привличане на финансов ресурс от
страна на банката обуславят такива промени или при наличие на предпоставките,
посочени в Общите условия на банката. С чл.3 от Анекса страните са уговорили за
първите 8 месеца от подписване на анекса кредитополучателят да заплаща намален
лихвен процент в размер на 5,39 %, а погасяването на главницата да започне да
се извършва след изтичане на гратисен период от 8
месеца, през който не се дължат плащания по главницата и ще се дължат само
лихви, такси и комисиони.
С Определение на съда от 13.02.2013 г. (л. 231) делото
е спряно до приключване на гр.д. № 18521/2012 г. на СРС, което има преюдициално
характер спрямо настоящия спор – негов предмет е иск за прогласяване на
нищожност на клаузи от Договора за кредит и Анекс №1, които имат значение за
преценката дали са били изпълнени условията за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
С Решение от 29.01.2016 г. по гр.д. № 18521/2012 г. по
описа на СРС е прието за установено, че клаузите на чл.5, ал.3 от Договора за
кредит от 21.12.2006 г. и чл.1, ал.1 и 2, чл.2, ал.1 и 3 от Анекса от
11.12.2010 г. са признати за нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143
от Закона за защита на потребителите. Отхвърлен е искът за установяване на
нищожност и на чл. 5, ал. 2 от Договора за кредит от 21.12.2006 г. Банката е
осъдена да заплати суми, които са били надплатени от кредитополучателя въз
основа на установените нищожните клаузи.
С Решение от 07.11.2017 г. по гр. д. № 14982/2016 г.
по описа на СГС цитираното по-горе решение на СРС е отменено в частта, в която
е отхвърлен искът за установяване на нищожността на чл.5, ал.2 от Договора за
кредит от 21.12.2006 г., като вместо това съдът е прогласил нищожността на посочената
клауза. Срещу решението на СГС е подадена касационна жалба пред ВКС, но
касационно обжалване не е допуснато, поради което преюдициалното решение е
влязло в сила. Настоящото производство е било възобновено за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съгласно чл. 297, чл.297 и чл.299 ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички други
съдилища, учреждения и общини в Република България, решението влиза в сила
между страните и за искането, което е разгледано, като спор, разрешен с влязло
в сила решение, не може да бъде пререшаван. Поради това посочените по-горе
решения следва да бъдат зачетени, като се приеме, че признатите за
недействителни клаузи не са породили действие, включително клаузата,
установяваща начина на формиране на възнаградителната
лихва (чл.5, ал.2 от Договора). В същото време договорът за банков кредит по
дефиниция е лихвоносен – съгласно чл.430, ал.2 ТЗ. Поради това следва да се
приеме, че в отношенията между страните се прилагат тези уговорки, които не са
обявени за нищожни и които са постигнати при съвпадение на насрещно изразени
волеизявления, а именно – чл.5, ал.1 от Договора.
С анекса от 11.12.2010 г. страните са установили, че
са налице просрочени задължения за главница и лихва – неплатени на настъпилия
падеж, като са се уговорили задълженията да се преоформят чрез натрупване към
главницата по първоначално предоставения кредит. Тази уговорка е обявена за
нищожна с влязло в сила решение. Поради това съдът приема, че уговорките за
капитализиране на лихвата с анекса от 11.12.2020 г., не следва да се прилагат
при преценка за дължимата и непогасена главница и възнаградителна лихва. Уговорките
от анекса, установяващи различен (увеличен) размер на възнаградителната
лихва от първоначално уговорените с договора – чл.2, ал.1 и ал.3 също са
обявени за нищожни. Заедно с това в чл.3 от анекса са уговорени облекчение
условия – намален лихвен процент за срок от 8 месеца, гратисен
период за погасяване на главницата. Клаузата не е била предмет на спора, по
който има влязло в сила решение и не е обявена за недействителна. Поради това
настоящият състав следва да прецени дали същата е взаимосвързана с обявените за
нищожни клаузи или може да съществува самостоятелно. По силата на чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Облекчените условия в чл.3 от Анекса от 11.12.2010 г. представляват намаление
от уговорения с анекса нов лихвен процент (от 10,65 % на 5,39 %), което
намаление следва да се прилага за първите 8 месеца и гратисен
период за плащания по главницата (увеличена с анекса на 155822,89 евро), което
предвижда през първите 8 месеца да не се дължат плащания по главницата, а само
лихви, такси и комисиони. Съдът приема, че уговорките в чл.3 от Анекса,
разгледани в контекста на всички останали – тези по чл.1 (за капитализиране на
лихва и увеличаване на главницата) и по чл.2 (за увеличаване на размера на възнаградителната лихва), а и с оглед систематичното им
място в документа – след останалите уговорки, са взаимосвързани с тях и нямат
отделно значение, независимо от предхождащите ги. Това е така защото се уговаря
временно намаление/гратисен период именно на
увеличените с Анекса лихвен процент и главница. Отпадането поради нищожност на
уговорките за новия размер на главницата и увеличението на възнаградителната
лихва води до обезсмисляне на облекчените условия, предвиждащи намаляване на
лихвата и гратисен период за погасяване на
главницата, доколкото те се отнасят до увеличените им с анекса размери, а не до
тези от основния договор. В този смисъл, ако със съглашение за изменение на
договора се уговорят едновременно изменение на съществени негови елементи и
облекчение, изразяващо се в преференциални условия - гратисен
период, в който новите изменени условия не се прилагат, то отпадането на предоговорените условия следва да води и до отпадане на преференциалните
условия за тяхното приложение. Поради това всички уговорки, свързани с
изменение на размера на главницата и лихвата, предвидени в Анекса от 11.12.2010
г. не следва да се прилагат, а в отношенията между страните следва да се приложат
уговорките съгласно основния договор и по първоначалния погасителен план, тоест
при уговорените лихвени проценти от 3,00% за първите 6 месеца и 9,40% за
остатъка от периода (чл. 5, ал. 1 от Договора за кредит).
Относно наличието на предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 18, ал. 1 от процесния договор страните
са постигнали съгласие, че банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, когато кредитополучателят не е погасил изцяло в срок което и да е
задължение. Установява се от представената нотариална покана, връчена на
ответницата лично на 03.05.2012 г., че банката е отправила писмено изявление до
кредитополучателя, с което обявява кредита за предсрочно изискуем, като
изявлението е достигнало до адресата – връчено му е лично. В съответствие с
изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ изявлението е породило действие след изтичането
на дадения срок за доброволно изпълнение, тоест на 15.05.2012 г.
Спорен между страните е въпросът налице ли са
непогасени задължения към момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Видно от приетата счетоводна експертиза, усвоеният
размер на кредита е 150000 евро. Както бе посочено по-горе, изчисленията следва
да се извършват по първоначалния погасителен план, тоест при уговорените
лихвени проценти от 3,00% за първите 6 месеца и 9,40% за остатъка от периода
(чл. 5, ал. 1 от Договора за кредит). Установява се от от допълнителното
заключение на вещото лице – по поставените от съда задачи във вариант 1 (л.431),
че при съобразяване на следните параметри: 150 000 евро – усвоена
главница; 3,00% - лихвен процент за първите 6 месеца, съгласно първоначален погасителен
план; 9,40% - лихвен процент за целия период до 15.05.2012 г. и без облекчен период
от 8 месеца считано от 26.12.2010 г., към 03.05.2012 г., когато на ответницата
е връчена покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е налице
задължение по шест падежирали и неплатени вноски периода
от 26.11.2011 г. до 26.04.2012 г., включващи 780,15 евро главница и 6 011,77
евро възнаградителна лихва. Тези задължения са изчислени съобразно
действителния размер на дължимата главница и действителния размер на дължимата
възнаградителна лихва (съобразно първоначалния уговорен погасителен план, а не
по увеличените размери на главница и лихва, клаузите за които са обявени за
нищожни) и извършените плащания. Ето защо съдът приема, че към момента на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съобразно действителния размер на
задълженията и извършените плащания по тях, са налице шест непогасени месечни
вноски, включващи 780,15 евро главница и 6 011,77 евро възнаградителна
лихва, т.е. налице е непогасено в срок задължение по договора. Към този извод
няма отношение влязлото в сила решение по гр.д. № 18521/2012 г. на СРС в
осъдителната му част – с която банката е осъдена да върне платени суми по
нищожни уговорки на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Както бе посочено по-горе, за да
установи дали са налице неплатени задължения по договора към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът не е съобразявал как банката
е отнасяла плащанията на ответника към задълженията, които сама е начислявана
(съобразно нищожните клаузи в договора и анекса и изготвените по тях
погасителни планове), а с възложената експертиза по делото е извършено преизчисление, с което първо са определени действителните
размери на задълженията за главница и лихва, а после са отнесени всички
постъпили плащания към действителните размери на задълженията (по първоначалния
погасителен план), а не по увеличените месечни вноски по нищожните клаузи. Ето
защо съдът приема, че към момента на отправяне на изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са настъпили предвидените в
договора условия за това, а именно – налице е непогасено изцяло в срок
задължение (в случая – неплатени шест месечни погасителни вноски).
Установява се от експертизата, във варианта по първоначалните
условия по кредита – Вариант 1 по служебно поставените от съда въпроси (л.431
от делото), че към 15.05.2012 г. задължението за главница е 143 156,94
евро, формирана от сбора на: 142 376,79 евро – предсрочно изискуема
главница и 780,15 евро – падежирала главница по 6
броя месечни вноски за периода 26.11.2011 г. - 26.04.2012 г. Поради това иска
за главницата следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
Установява се още от посочения вариант, че към 15.05.2012
г. задължението за възнаградителна лихва е в размер на 6 718,11 евро, формирана
както следва: 6 011,77 евро – по 6 броя падежирали
вноски за периода от 26.11.2011 г. до 26.04.2012 г. и 706,35 евро – начислена
възнаградителна лихва за периода 26.04.2012 г. - 15.05.2012 г. Искът е предявен
за сумата от 4581,95 евро и следва да се уважи в предявения размер.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора за кредит от
21.12.2006 г. в случай на забава в плащането на главницата и/или дължими лихви
от кредитополучателя по каквото и да е причина банката олихвява просрочените
суми с наказателна лихва (неустойка) в размер на договорния лихвен процент плюс
надбавка 4%. Дължимата сума е посочена в основното заключение на вещото лице –
3,78 евро. В съответствие с диспозитивното начало искът следва да се уважи за
претендираните 3,04 евро.
По иска относно нотариалните такси:
Ищецът твърди, че на основание чл. 3, ал. 2 от Общите
условия на „Банка Пиреос България“ АД в тежест на
ответника е възникнало задължение да заплати нотариални такси в размер на
115,20 лв. за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение. Цитираните
общи условия не са представени по делото. Ето защо по делото не се установява
вземането за нотариални такси да е възникнало и искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
С оглед направените искания
и изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира 6265,48
лв. за държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице и 3755,69 за адвокатско
възнаграждение. Направил е и искане за присъждане и на разноските в заповедното
производство в размер на 9839,48 лв.
Ответникът претендира 350
лв. за депозит за вещо лице и 7160 лв. за адвокатско възнаграждение.
И двете страни са направили
възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения прагът
е 7790,26 лв. На основание чл. 7, ал. 9 се дължат и по 100 лв. за всяко
следващо заседание след третото. По настоящото дело са проведени 7 открити
заседания, тоест дължат се допълнително 400 лв. Общо минималното възнаграждение
е в размер на 8190,26 лв. При това положение претендираните възнаграждения не
са прекомерни, доколкото не надвишават предвидените в Наредба №1/2004 г.
размери.
Исковете на ищеца са уважени
за 92,32% и отхвърлени за 7,68%. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени 92,32% от 10 421,17 = 9620,82 лв. Разноските в
заповедното производство също се дължат съразмерно – 92,32% от 9839,48 =
9083,81 лв.
Съобразно правилото на чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени 7,68% от 7510 = 576,77 лв.
разноски.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че С. М. К.,
ЕГН: **********, дължи на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ******** (като
универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД), следните вземания, за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 01.06.2012 г. по гр.д. №
23859/2012 г. на СРС, 52 състав:
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 143 156,94 евро, представляваща неплатена
част от главница по Договор за банков кредит от 21.12.2006 г., заедно със законната лихва от 15.05.2012 г. до
окончателното плащане,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от 4 581,95
евро, представляваща неплатена
възнаградителна лихва по Договор за банков кредит от 21.12.2006 г. за периода
26.02.2012 г. – 14.05.2012 г.,
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,04 евро,
представляваща неустойка за забава по чл. 7, ал. 1 от Договор за банков кредит
от 21.12.2006 г. за периода 26.12.2011 г. – 14.05.2012 г.
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.430, ал.1 ТЗ за разликата над 143 156,94 евро
до пълния предявен размер от 155 377,26 евро, както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 430 ТЗ за установяване дължимостта на вземане в
размер на 115,20 лв. – разноски за нотариални такси съгласно общи условия към
Договор за банков кредит от 21.12.2006 г.
ОСЪЖДА С. М.
К., ЕГН: **********, да заплати на Ю. Б.“ АД, ЕИК: *******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 9620,82 лв., представляваща съдебни разноски в исковото производство и сумата от 9083,81
лв., представляваща съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ю. Б.“ АД, ЕИК: ********, да заплати на С. М. К., ЕГН: **********, сумата от 576,77 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: