№ 260006 / 7.1.2022 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 679 по описа на РС-М. за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от Г.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx срещу ответницата Р.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени осъдителни искове със следния петитум: Р.Д.А. да бъде осъдена да заплати на ищеца: 3 137,00 лв. главница за извършени от последния СМР и закупени за тях материали за периода от 01.11.2014 г. до 31.11.2014 г., ведно с лихвата за забава в размер на 2 004,92 лв., считано от 08.03.2018 г. до 21.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/22.03.2021 г./ до окончателното изплащане; 808,00 лв. главница за извършени СМР и закупени за тях материали за периода от 01.12.2014 г. до 16.12.2014 г., ведно с лихвата за забавено плащане в размер на 512,81 лв., считано от 08.03.2018 г. до 21.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/22.03.2021 г./ до окончателното изплащане.
Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищецът извежда основанието на своите искове от извършен от него ремонт и преустройство на закупената от ответницата жилищна сграда, намираща се на адрес: гр.М., бул.,,Х. Б. 1..
Страните се уточнили ищецът да купува материали за сметка на ответницата и да й предоставя опис с разходните документи, след което последната да му възстановява платените от него суми за материали. За положения труд се разбрали да й предоставя опис за извършените СМР/строително-монтажни работи/, а тяхната стойност да записва като крайна сума в рекапитулацията. За всички останали разходи/ за техника, транспорт и др./ също се разбрали да ги записва в рекапитулацията.
При подписване на всяка рекапитулация от Р.Д. се разбрали да ищецът да й предава разходните документи, заедно с рекапитулацията и приложените описи на строителните материали и на извършените СМР, както са и правили.
Разбрали се ответницата да заплаща на Г.Г. в брой сумата за разплащане записана в съответната рекапитулация, в срок до 5 дни след датата, записана като краен срок в съответната рекапитулация. За получената сума ищецът е следвало да й предостави разписка.
Ремонтът започнал на 1..04.2014 г. и всичко вървяло според договореното.
Но за извършените от ищеца СМР/записани като ФРЗ в рекапитулациите/, за закупените от него необходими за тези СМР материали, за транспортните разходи и кофражната техника за процесния имот на ответницата, описани в съответните рекапитулации за периодите от 01.11.2014 г. до 31.11.2014 г. и от 01.12.2014 г. до 16.12.2014 г. Р.Д. не му е платила и до сега.
Ищецът твърди, че отв. А. е направила изявление/признание/ за задълженията си към него за извършените ремонти и преустройства пред разследващите органи, което нейно признание е записано в Постановление на РП-М. изх. № 983/2019 г. от 04.09.2019 г. по преписка вх. № 983/2019 г. по описа на РП-М./чл.116, б.,,а‘‘ от ЗЗД/.
От горното е породен правният интерес от предявяването на настоящите осъдителни искове.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответницата А. е постъпил писмен отговор на исковата молба.
На първо място се прави възражение за погасяване на вземанията по давност на основание чл.110 от ЗЗД.
На следващо място ответницата отрича да е направила признаване на вземането, за което излага съображения.
Излагат се съображения за неоснователност на исковете-единственото вярно било, че ищецът е правил ремонт в къщата на ищцата-всичко останало не отговаря на истината.
Представените към исковата молба се оспорват- под № 2 и № 3 –като неистински, а останалите-по съдържание.
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството. Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло неоснователни.
Съображенията на Районния съд са следните:
По делото са приети от съда множество писмени доказателства, разпитани са свидетели, допуснати са от съда и са изслушани заключения по съдебно-графологична и съдебно-техническа експертизи.
На първо място, съдът следва да разгледа направеното от ответната страна възражение за погасяване на вземанията по давност, тъй като ако такава е настъпила, то исковете са неоснователни само на това основание и е безпредметно по-нататъшното анализиране на събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че в случая е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като главното вземане не е от категорията вземания по чл.111 от ЗЗД, които се погасяват с тригодишна погасителна давност.
Началният момент от който започва да тече давностният срок е настъпването на изискуемостта на вземането. Както ищецът сам признава в исковата молба, имали договорка с ответницата, тя да му заплаща в брой сумата за разплащане записана в съответната рекапитулация в срок до пет дни след датата, записана като краен срок в съответната рекапитулация/ респ. след изтичането на този срок вземането става изискуемо/. Първата рекапитулация с приложен опис е за периода от 01.11.-31.11. 2014 г., а втората- от 01.12-16.12.2014 г. Изискуемостта по първата рекапитулация е от 06.12.2014 г. Съответно вземането е станало изцяло изискуемо на дата 22.12.2014 г./втората рекапитулация/, от който именно момент е започнала да тече погасителната давност за вземанията за извършени от ищеца СМР.
Водим от горното съдът намира, че погасителната давност е изтекла в края на петгодишния период-на 22.12.2019 г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба/22.03.2021 г./.
Що се касае до твърдението на ищеца, че давността е прекъсната на основание чл. 116, б.,,а‘‘ от ЗЗД/с признанието на вземането от ответницата/: твърди се направено признание на процесните вземания от Р.Д.А. пред разследващите органи, което е записано в Постановление на Районна прокуратура-М. Изх. № 983/2019 г. от 04.09.2019 г. по преписка Вх. № 983/2019 г. по описа на РП-М., респ. пр. № 3013М-243/2019 г. на ОДМВР-М.. По този въпрос съдът намира следното: на първо място, за да е налице признание на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б.,,а‘‘ от ЗЗД, то следва да е направено пред кредитора или да е сведено надлежно до неговото знание, тъй като кредиторът следва да знае от кой момент се прекъсва погасителната давност спрямо него. На следващо място, признанието на процесното вземане следва да съдържа пълни индивидуализиращи вземането белези/ сума, период, конкретно извършени СМР/. В случая, видно от приложеното Постановление на РП-М. за отказ да се образува досъдебно производство е видно, че отв. А. е заявила пред органа на власт, че ,,се е договорила устно с жалбоподателя Г. да извърши необходимите ремонтни дейности. Твърди, че жалбоподателят Г. действал с размах, без нейното съгласие, като започнал грандиозни преустройства на имота, чиято стойност надвишила бюджета й..... останала сума за доплащане в размер на около 3 000,00 лв.‘‘. В така цитираното ,,признание‘‘ на вземанията за СМР липсват посочени конкретни СМР,извършени от ищеца, за кой период, на каква стойност-липсва всякаква индивидуализация. Както вече се посочи това признание не е направено на кредитора.
Така мотивиран съдът намира, че погасителната давност за вземането за СМР не е прекъсвана на основание чл. 116, б.,,а‘‘ от ЗЗД/ с признание на вземането от длъжника/ и е изтекла преди датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания-респективно и вземането за мораторна лихва е изцяло погасено по давност.
Респективно исковете са напълно погасени по давност.
Мотивиран от горното, съдът намира, че осъдителните искове, като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят в цялост.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, в полза на ответницата следва да се присъдят сторените от нея деловодни разноски, съгласно приложен на л. 245 от делото списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 850,00 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл.110 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx срещу Р.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД със следния петитум: Р.Д.А. да бъде осъдена да заплати на ищеца: 3 137,00 лв. главница за извършени от последния СМР и закупени за тях материали за периода от 01.11.2014 г. до 31.11.2014 г., ведно с лихвата за забава в размер на 2 004,92 лв., считано от 08.03.2018 г. до 21.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/22.03.2021 г./ до окончателното изплащане; 808,00 лв. главница за извършени СМР и закупени за тях материали за периода от 01.12.2014 г. до 16.12.2014 г., ведно с лихвата за забавено плащане в размер на 512,81 лв., считано от 08.03.2018 г. до 21.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/22.03.2021 г./ до окончателното изплащане, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Г.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от общо 850,00 лв. сторени деловодни разноски по делото/650,00 лв. адвокатски хонорар и 200,00 лв. депозит за вещо лице/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: