Р Е Ш Е Н И Е
№ 266 / 14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Мариана Шотева
Членове: 1. Васко
Нанев
2. Георги Видев
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административно-наказателно дело № 114, по описа на съда за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.
Делото е образувано
по касационна жалба на С.Н.Н. против Решение № 2 от 08.01.2020 г., постановено
по нахд № 243/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е
потвърдено наказателно постановление № 13-0310-000993 от 16.10.2019 г. на
началника на Районно управление – Панагюрище при Областна дирекция на МВР –
Пазарджик. С постановлението за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на
касатора на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1 от същия
кодекс, е наложена глоба в размер на 250 лв.
Касаторът излага
съображения за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на
първоинстанционното решение. Моли да се отмени обжалваното решение и – наказателното
постановление. Поддържа жалбата и в писмена молба, подадена от процесуалния му
представител преди проведеното съдебно заседание. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – Районно управление – Панагюрище при Областна дирекция на
МВР – Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание и не
взема становище по правния спор.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно. Предлага съдът да го остави в сила.
Районният съд е потвърдил
наказателното постановление, като е приел, че фактът на нарушението е безспорно
установен и не се оспорва от жалбоподателя. Изводът на съда е правилен, тъй
като се основава на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят също
признава, че е спрян за проверка по време на управление на собствения си лек
автомобил, като се е оказало, че договорът му за гражданска отговорност е бил
изтекъл. Следователно, тъй като нарушението е безспорно установено, а санкцията
съответства на законовия размер, то наказателното постановление е
законосъобразно.
Неоснователни са
възраженията на касатора.
Несъстоятелно е
оспорването му на тезата на районния съд, че липсата на субективния елемент
вина не прави несъставомерно нарушението. Съдът в решението си не прави такъв
извод. Напротив, същият вярно е посочил, че административните нарушения се
наказват и в случаите на непредпазливост, визирайки, че имено тази е формата на
вината на жалбоподателя. Неправилно е и сходното възражение на касатора, че
процесното нарушение, за да бъде санкционирано следва да бъде извършено умишлено,
а не по непредпазливост.
Посочените в НП
като нарушени разпоредби са следните:
Чл. 461.
Задължителни застраховки са:
1. "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А"
от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите";
Чл. 483. (1)
Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор;
Чл. 638. (1) На
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се налага:
1. глоба от 250 лв.
– за физическо лице;
Безспорно от
цитираната законова формулировка на нарушението следва, че задължението за
сключване на договор за застраховка тежи върху всеки собственик на МПС, което не
е спряно от движение, т.е. непредпазливото деяние също представлява нарушение.
Ирелевантно и
неоснователно е и възражението, че до управлението на МПС от касатора без
заплащане на просрочената застраховка се е стигнало, тъй като наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 и 11 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила и съответното уведомяване на лицето
затова. От една страна, изпълнителното деяние на нарушението не се изразява в
управление на МПС без сключена застраховка, а в във факта, че собственикът не е
сключил нов договор след изтичането на предходния, независимо дали автомобилът
се движи по пътната мрежа или е паркиран. От друга страна, процесното административнонаказателно
производство е независимо от производството по служебно прекратяване на
регистрацията. Последното представлява производство по налагане на принудителна
административна мярка, която се налага в резултат на вече извършеното административно
нарушение, изразяващо се в несключване на договор за задължителна застраховка.
Следователно, НП е
законосъобразно, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в
сила от касационния съд.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение
№ 2 от 08.01.2020 г., постановено по нахд № 243/2019 г. по описа на Районен съд
– Панагюрище, с което е потвърдено наказателно постановление № 13-0310-000993
от 16.10.2019 г. на началника на Районно управление – Панагюрище при Областна
дирекция на МВР – Пазарджик. С постановлението за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ, на касатора на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл.
461, т. 1 от същия кодекс, е наложена глоба в размер на 250 лв.Решението е
окончателно.
Председател:/П/
Членове:
1./П/
2./П/