Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Веселка Крумова
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №2603/2020
г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Варна, срещу Решение №260132/18.09.2020 г. по НАХД № 2697/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №03-012262/27.12.2019 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, с което на „Милтекс КК“ ЕООД, ЕИК-*********
е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2
000
лв. на основание чл.275, ал.1 от КТ, за нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, вр. с чл.166, ал.2 от
Наредба №7 от 23.09.1999 г. да здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване.
Касаторът твърди, че решението e неправилно и постановено в противоречие с материалния
закон. Твърди, че са спазени всички процесуални изисквания при издаването,
както на АУАН, така и на НП. От гледна точка прилагането на материалния закон
сочи, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е важно
задължение на работодателя. В рамките на своите отговорности последният следва
да предприеме необходимите мерки за опазване на здравето и безопасността на
работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, както и
осигуряване на необходимата организация и средства. Намира, че преценката дали
това е осъществено следва да се прави на база на това дали работодателят
осигурява спазване на организацията въведена от него с вътрешните му правила.
Намира, че ефективния контрол е свързан с такава организация на процеса на
труда, която да гарантира, че при спазване на въведените от работодателя
процедури няма да се реализира риск от злополука. Точно това било посочено в
мотивационната част на НП. Намира, че
както материалните предпоставки за прилагане на административно-наказателната
отговорност са налице е налице и правилно квалифициране на нарушението. Сочи,
че чрез разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ се въвежда императивно
задължение за работодателя, като същото следва да бъде изпълнено единствено при
съблюдаване на правилата за безопасност при полагане на труд. Цитираната норма
сочи като общо правило, но намира, че към настоящият казус отношение има разпоредбата
на чл.166, ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване сочи, че според тази норма – чл.166, ал.2 от Наредба №7 за
работодателя е въведено задължение при използване на работно оборудване, при
което съществува риск за безопасността и
здравето на работещите да се осигурява
прилагане на писмени инструкции. Намира, че предвид нормативното определение за
нарушението по чл.166, ал.2 от Наредба №7, за да бъде осигурена нормална
работна среда следва на първо място да е налице работно оборудване, на
следващо, то да се използва по един от описаните в определенията начини, при
използването му да има риск за безопасността и здравето на работещите с него и най-накрая
работодателят да не е осигурил прилагането на писмени инструкции при използване
на работното оборудване. Намира, че посочените предпоставки следва да са налице
кумулативно, както и при липсата на която и да е от тях се достига до извод за
нарушение на тази норма. Намира, че в случая следва да са налице инструкции на
материален носител, но и е следвало да не допуска извършването на механични
настройки и обслужвания на работното оборудване при включена машина. В
конкретни, случай със своето бездействие работодателят е реализирал състава на
процесното нарушение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение на ВРС и да
бъде потвърдено издаденото НП на Директора на Д“ИТ“ Варна като правилно и
законосъобразно моли да бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски за
производството, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
От страна на „Милтекс КК“ ЕООД е подаден отговор на
касационната жалба. В последния се сочи, че жалбата е неоснователна и
недоказана. Намира, че първоинстанционното решение е постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон. В отговора са отправени твърдения за
немотивираност на процесното НП. Твърди се, че описанието на изпълнителното
деяние се е изразило в дословно изброяване на посочените като нарушени законови
разпоредби. Твърди се, че не става ясно кое конкретно действие или бездействие
вменено на работодателя със ЗЗБУТ – чл.16, ал.1, т.6 е основание за ангажиране
на отговорността му. Единственото описание на работното оборудване дадено от
административно-наказващия орган било „пакетираща масло машина“, което било
крайно недостатъчно, за да обоснове наличието на риск за безопасността и
здравето на работещите с нея. Не е посочено по какъв именно начин е следвало да
се извършва надзора от страна на работодателя за безрисково изпълнение на
задълженията на пострадалия работник. Намира, че допуснатите процесуални
нарушения са съществени. Намира, че
поради липсата на ясното във връзка с какво поведение се налага
административното наказание за дружеството е в невъзможност да реализира
пълноценно своята защита, което води до порочност на обжалваното наказателно
постановление, като същото се явява незаконосъобразно. Намира, че ЗАНН има
изискване при осъществяване на административно-наказателната отговорност освен
описание на нарушението, да се посочи и датата и мястото, където то е
извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и обстоятелствата,
които го потвърждават. В подкрепа на твърдението си сочи и съдебна практика – Р
№2714/2014 г. по НАХД №3038/2014 г. на РС – Пловдив, потвърдено с Р №568/2015
г. по НАХД №3539/2014 г. на Адм. съд Пловдив. Намира, че посочените в НП
разпоредби – чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, чл.166, ал.2 от Наредба №7 и чл.275 от КТ регламентират само общо формулирани задължения за осигуряване на контрол и
осигуряване на прилагане на съответни писмени инструкции, като не се сочело
какви следва да са същите, което да обоснове извод за несъщественост на
изискуемия ефективен контрол и приложение на съответните инструкции по
отношение на обективно обусловеното наложително поведение. Твърди, че в хода на
съдебното следствие не са събрани доказателства за липса на контрол от страна
на работодателя. Налице били данни за неправилно извършено от работника
почистване на машината, без последната да е била изключена. Намира, че
съобразно изискванията на чл.6 от ЗАНН изисква административното нарушение да е
виновно извършено. Намира, че в случая няма вина. Твърди, че на работника е проведен
първоначален и последващ инструктаж, сведени са до знанието ѝ правилата
за работа с машината, като по този начин последната сама е отговорна за
повреждането на пръста ѝ. Намира, че липсват данни за констатации относно
конкретните причини довели до настъпване на злополуката, като намира, че не се
установява виновно поведение. Предвид изложеното моли да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлена така подадената жалба като бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно обжалваното решение на въззивния съд. Моли
да му бъдат присъдени разноски за водене на настоящото производство.
В съдебно заседание за касатора се явява
юисконсулт Б. Н.. Последният поддържа жалбата, както е подадена. Твърди, че не
е нарушено правото на защита на санкционираното дружество.
„Милтекс КК“ ЕООД редовно уведомени не изпращат
представител. От тяхно име преди СЗ е постъпила молба, с която се поддържа
подаденият отговор на касационната жалба. Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
същата да се отхвърли. Счита, че касационната жалба е основателна. Моли да бъде отменено решението
на ВРС.
Съдът
като разгледа по отделно
и в съвкупност наведените в касационната жалба основания,
намира за установено следното:
Производството пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на „Милтекс КК“ ЕООД, ЕИК-********* гр. Варна срещу НП №03-012262/27.12.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, с което на „Милтекс КК“ ЕООД, ЕИК-********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на основание чл.275, ал.1 от КТ, за нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, вр. с чл.166, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. да здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.
В решението
си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила, като
съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице нарушения на
процесуалните правила. НП съдържа пълно описание на установените факти, дата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Приел е, че фактическата
обстановка е била правилно установена от органа, като същата се установява от
събраните по делото доказателства. Счел е
обаче,
че АНО не е приложил правилно материалния
закон и е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството за административно нарушение, което не е било
установено. Въззивният съд е посочил, че твърдените като нарушени разпоредби на
чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ и чл.166, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г.,
регламентират само общо формулирани задължения за осигуряване на контрол и
осигуряване прилагането на съответни писмени инструкции, без да сочат, в какво
конкретно следва същите да се изразяват. Предвид това ВРС е приел, че, за да се
осъществи ефективен контрол и приложение на съответните инструкции, е необходимо
да е установено неизпълнение или непълноценно изпълнение от работодателя на
конкретно, нормативно регламентирано или дори само фактически и обективно
обусловено наложително поведение, чието осъществяване да обезпечава безопасност
при полагане на труд от работника при боравене със съответното машинно
оборудване. Счел е, че в АУАН и в НП описания за такива обстоятелства не се
съдържат. В мотивите е обсъдено, че са налице данни за неправилно извършвано от
работника Г. Р.почистване на движещи се елементи от машината, без същата да е
изключена. Обсъдено е, че сочената като неприложена от работодателя инструкция
не съдържа конкретно указание за начина, по който безопасно да се извършва
почистване на машината от работника. Счел е, че по-скоро е налице не поведение
на работника в разрез с издадената инструкция, а съществена непълнота на
инструкцията, изразяваща се в липса на указание за извършване на каквито и да е
действия по почистване само при спряна/изключена машина. Поради това е приел,
че не е налице нарушение по чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, вр. чл.166, ал.2 от Наредба
№7 от 23.09.1999 г., а нарушение по чл.166, ал.3 от Наредба №7 от 23.09.1999 г.
– несъответствие на издадената инструкция с изискванията за нейното съдържание.
Ето защо е приел, че има материално-правна незаконосъобразност на оспореното
НП. На база на доказателствата ВРС намира, че въззивникът-работодател е
допуснал до експлоатация пакетиращата машина „BENHIL 8304 BUTTER“ без наличие на предпазни устройства и защитни
ограждения за осуетяване достъпа до опасната зона на движещите се части, тъй
като фабрично произведените предпазни устройства и защитни ограждения (капаци)
на машината, са били отстранени. Сочи, че в административно-наказателна
преписка липсват данни за проведено обсъждане и направена констатация за
евентуалното наличие на причинно-следствена връзка между този факт (липсата на
елементи от машината предпазващи от движещите ѝ части) и настъпилата
злополука и конкретно, дали злополуката би настъпила в случай, че съответните
предпазни устройства и защитни ограждения не са били отстранени и са били
налични към момента на извършените от работника действия по почистване на
работещата машина.
Обжалваното решение настоящата инстанция
намира за правилно. Нормите, на които се е позовал административно-наказващият
орган са нормата на чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ „При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.“ и нормата на чл.166, ал.2 от Наредба №7 от
23.09.1999 г. „При използване на работно оборудване, при което съществува
риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява
прилагането на писмени инструкции.“ Явно е, че нормата на чл.16, ал.1, т.6
ЗЗБУТ е обща, но тя не представлява правило предписващо някакво конкретно
поведение. Нормата на подзаконовия нормативен акт пък от своя страна изисква
при работа с работно оборудване, да се предложи на работника писмена
инструкция. От данните по извършената проверка, които се извличат от Протокол
№ПР1937707/18.12.2019 г. може да се установи, че всъщност са налице данни за
наличие на подобна писмена инструкция. В т.11 от Протокола е отбелязано, че
подобна инструкция – „Инструкция за безопасна работа с опаковъчна машина“ е
налична. Отбелязано е, че същата не носи дата и не съдържа информация за
извлечени от опит заключения при използване на работното оборудване и
предвидимите ненормални ситуации, а именно дефектиране и изплюване на масло от
машината. Предвид това не може да се приеме, че реално е осъществено нарушение
на чл.166, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. От друга страна видно от
тесктовото изписване на това какво е осъщественото нарушение от страна на
административно-наказващия орган в НП може да се установи, че наказанието не е
наложено за това, че липсва или не липсва подобна писмена инструкция.
Текстовото изражение на нарушението в НП е следното: „… не е изпълнил
задълженията си да осигури ефективен контрол на извършената работа без риск и
по безопасен начин за живота и здравето на работещите при изпълнение на
служебните си задължение, тъй като при използване на работното оборудване, … ,
при съществуващ риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят
не е осигурил прилагането на писмена инструкция „Безопасна работа опаковъчна
машина“ … “. По този начин се получава разминаване между тесктовото
изписване на нарушението - чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, вр. чл.166, ал.2 от Наредба
№7 от 23.09.1999 г. и записаното в описателната част на НП. Нарушението по чл.166, ал.2 от Наредба №7 от
23.09.1999 г. е формално и на просто извършване (не е резултатно деяние), тъй
като, за да се констатира предвиденото в този текст нарушение следва да се
установи, че няма писмена инструкция, но всъщност в описателната част на НП
текстово не е посочено, че наказанието се налага за липса на писмена
инструкция, а е записано, цитираното по-горе, че работодателят не е осъществил
ефективен контрол при извършване на работата. Т.е. налице е разминаване между
текста, който се счита относим към нарушението (чл.166, ал.2 от Наредба №7 от
23.09.1999 г.) и писменото описание на нарушението. Това еднозначно е нарушение
на правомощията на административно-наказващия орган, тъй като се засяга правото
на защита на санкционираното лице. Това е достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление, независимо от обстоятелството може ли да се
приеме, че е имало писмена инструкция, изискуема по текста на чл.166, ал.2 от
Наредба №7 от 23.09.1999 г. или не е имало и била ли е тя сведена до знанието
на работника/служителя или не.
От страна на представител на ответника
по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски в размер на
750 лв. за адвокатско възнаграждение. Представено е доказателство за реалното
плащане на сумата – разписка – л.22 от косоционното дело. От страна на
представителя на касатора в съдебно заседание е направено възражение за
прекомерност на претендираната сума за адвокатско възнаграждение. Съобразно нормата
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимия минимум по административно дело с материален интерес от
2000 лв. за една инстанция е 370 лв. Т.е. заплатеното е около два пъти повече
от минимума. Съдът намира, че развитието на касационното производство не
предполага фактическа и правна сложност над средната за подобен тип дела, дори
напротив производството е приключило в едно съдебно заседание без процедурни
усложнения и без реалното явяване на представителя на ответника в съдебна зала.
Ето защо съдът намира направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за релевантно, като същото съобразно чл.144 от АПК,
във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде взето предвид, като на ответника в
касационното производство следва да бъде присъдена за разноски, сума в размер
на минимума по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63
ал.1
от ЗАНН, настоящият състав
на Административен съд - Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ в сила Решение №260132/18.09.2020 г. по НАХД № 2697/2020 г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Варна да заплати на ответника касационното производство „Милтекс КК“ ЕООД,
ЕИК-*********, гр. Варна разноските за водене на производството в касационната
инстанция в размер на 370 (триста и седемдесет) лева за адвокатско
възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.