№ 727
гр. Велико Търново , 18.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в закрито заседание
на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Частно наказателно дело
№ 20204110201886 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Производството е образувано по жалба на адвокат Б Н, в качеството му на
повереник на "АЛФА ХОУМ ВТ" ЕООД, ЕИК *********, "ЗИТА ВТ" ЕООД, ЕИК
********* и "ОМЕГА ХОУМ ВТ" ООД. ЕИК *********, и трите дружества с данъчен
адрес: гр. Велико Търново, ул. "Георги Бакалов"№13, представлявани от управителя Х.
М. Й., срещу Постановление от 23.11.2020г., с което е прекратено ДП № ЗМ -
112/2018г. на ОД МВР -В.Търново, пр. пр. № 1241/2018г. на РП - В.Търново,
образувано и водено за извършено престъпление по чл.206, ал.1, в р. с чл. 26, ал. 1 от
НК. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
постановление. Претендирана е неговата отмяна.
Съдът, като се запозна с обжалваното постановление, изложените в жалбата
оплаквания и събраните на предварителното производство доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лица имащи право на жалба, поради което съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 27.08.2018г. за това, че в периода от
13.02.2018г. до 30.04.2018г, в гр. Велико Търново, при условията на продължавано
престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари, собственост на
„АЛФА ХОУМ ВТ" ЕООД с ЕИК: *********, „ЗИТА ВТ" ЕООД с ЕИК: ********* и
„ОМЕГА ХОУМ ВТ" ЕООД с ЕИК: *********, които извършителят владеел или пазел
- престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. След проведено разследване
досъдебното производство е постъпило в РП – В. Търново с мнение за прекратяване, на
1
основание чл.24, ал.1, т.1, пр. 2 от НПК – не са налице данни за извършено
престъпление. В хода на разследване няма привлечени към наказателна отговорност
лица.
При провеждане на разследването са събрани и приобщени, по предвидения в
НПК ред, писмени и гласни доказателства, от значение за разкриване на обективната
истина. Извършени са разпити на свидетелите Х Й Ц Р, П Р Б В и Д К. Т Б П. Е И П, т
Д Г, ДД Г К, Г Г П, С Д К, И З И, П Ц Б, Й Д Й, Н Д Н; като между част от свидетелите
са извършени и очни ставки. Приобщени са относими към случая писмени
доказателства. Изготвени са заключения на експертизи (графическа и техническа,
съдебно-счетоводна експертизи), както и др. писмени доказателства със значение за
разкриване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по делото.
С постановление на ВТРП от 23.11.2020г., на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № ЗМ - 112/2018 г. на ОД МВР -В.Търново, пр.пр. № 1241/2018г. на РП -
В.Търново.
В мотивната част на същото представителят на държавното обвинение,
подробно и обстоятелствено е описал установената по делото фактическа обстановка;
извършените действия по разследване, както и направените от вещите лица,
заключения. Така описаните фактически обстоятелства са относими и релевантни за
предмета на доказване по делото. Те съдържат необходимите данни, като се
възприемат от съда изцяло. Същите не са спорни от страна на засегнатите от
престъпното деяние лица. Предвид на това съдът приема, че не следва да ги описва
подробно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, представителят на ВТРП е
приел, от обективна и субективна страна не е осъществен състава на престъпление по
чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Държавният обвинител е приел, че не са
събрани доказателства св. В, Д К, Е П и Т П да са се разпоредили, в личен интерес, с
поверените им средства или да са извършили други действия, които да сочат
намерение за противозаконно присвояване па същите. Прието е, че за претендираните
пари са налице разходни документи, които са били счетоводно оформени и са
декларирани в ГДД за 2018г. При това решаващият прокурор е посочил "Налице
доказателства, дават основание да се приеме на този етап, че поведението някой
да е желаел да обогати за сметка на възложителя и да го увреди".
На следващо място в съдържанието на обжалваното постановление е прието
няма доказателства, че има липса на парични средства, което било мотивирано с оглед
осчетоводяването на паричните и обстоятелството, че е доказано, че Й е получила
2
сумата за която първоначално твърди, че с не получавала през периода 13.02.2018г. -
30.04.2018г. При това, в хипотеза на алтернативност (което според съда е недопустимо
за наказателното производство) е прието, че ако имало липса в приходите на
дружеството, то той ще бъдел с неустановен произход, тъй като никакви суми от
продажбите не са били внесени в касата на дружествата /закасявани/ и отразявани в
касовата книга, а са били налице доказателства, че св. Й /от нейния разпит т.6,л.10/ че
ги държи у себе си и не ги закасява.
При постановяване на обжалваното постановление е приета и липса на
доказателства, че лицата получили парите от "Спиди" АД не са и ги предали. Направен
е извод, според които твърденията на св. Й не са правдиви, това се доказвало от
показанията на самата св. Й, и от заключението на назначената експертиза. Заключено
е, че свидетелските показания, в частта, за неполучени парични средства за периода
13.02,2018г. - 30.04.2018г са голословни и не следва да се кредитират и предвид това,
че нямало друго доказателство в обратната насока. В подкрепа на обективирания извод
са посочени показанията на св. К според които всеки месец е изискват от св. Й справка
от „Спиди" за извършените продажби, въз основа на което е било прието за доказано,
че е "....няма как да не е знае какви суми куриерите са оставили в офиса всеки месец за
горния период, а не както тя твърди, че е разбрала по късно от искането на „Спиди"
АД.
На следващо място представителят на държавното обвинение е изложил
съображения, според които осъществените от Д К, Е П и Т П деяния не изпълват
състав на престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като по отношение на
тях намирала приложимост разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като неговата
обществена опасност била с явно незначителна степен, поради което деянието не се
явявало престъпно по смисъла на НК.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка и изложените изводи, е
постановено и обжалваното постановление.
Настоящият състав не споделя част от изводите на Районна прокуратура гр. В.
Търново. Неправилно е прието, че въпреки положените усилия за събиране на
доказателства не са налице достатъчно и категорични такива за това, да е осъществен
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК или този по чл. 309, вр. с чл. 26 , ал. 1 от НК.
Престъпният състав на обсебването е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК,
като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на чужда движима
вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на престъплението обсебване
е движима вещ, при това чужда, като е възможно и част от нея да принадлежи на
3
законно основание на дееца. От обективна страна е важно да се установи, че веща се
намира във владение на дееца, като е важно да се установи точно какви действия може
да осъществява с нея. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез акт на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в
свой или в чужд интерес. Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за
довършено с общественото засягане на възможността собственика на веща да се
разпорежда с нея. Това е следствието от акта на имущественото разпореждане. От
друга страна обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че
предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на
правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Във волево
отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой или
в чужд интерес.
В разглеждания случай, се констатира противоречие между установената
фактическа обстановка и изведените въз основа на нея изводи, касаещи подлежащите
на доказване факти, свързани със съставомерните признаци на престъплението по чл.
206 от НК.
В тази връзка е налице и непълнота в проведеното разследване, която следва да
бъде попълнена с извършването на допълнителни действия по разследване свързани
със събирането на гласни и писмени доказателства, при което следва да се установи
фактическото получаване на получените чрез свидетелите В, К, П и П, от куриерска
служба "Спиди", РКО, паричните суми, по наложените платежи по тях, респективно
получаването на РКО и това на предадените парични средства, от страна на Х Йи
заприходяването им в счетоводството на трите дружества.
В тази връзка, направеният от ВТРП извод според които "за претендираните
пари са налице разходни документи, които са били счетоводно оформени и са
декларирани в ГДД за 2018г."е общ, немотивиран и не са сочат обективни факти от
действителността, които да го подкрепят. Такъв се явява и наведения извод, че няма
доказателства, че има липса на парични средства В хода на досъдебното производство
не са извършвани действия в тази насока. В частност установяващи наличието или не
на липси, както и фиксирането на техния произход. Това е необходимо доколкото не
всяка липса има престъпен характер. Установеното в страната данъчно и счетоводно
законодателство, и възведените с него правила, визират механизми позволяващи
фиксирането на липси и установяването на техния произход. Единствено в
съдържанието на изготвената по делото Съдебно икономическа е експертиза е налице
извод, според които изследваните разходни касови ордери за периода от 13-02. до
30.04.2018г., предоставени от Спиди АД, е установено, че получените парични суми
4
били отразени в хронологичните регистри на "Алфа Хоум ВТ" ЕООД, в тези на
"ОМЕГА Хоум ВТ" ЕООД и на "ЗИТА ВТ" ЕООД (за 10 РКО). Описаното
хронологично отразяване представлява такова на движението на стоки, парични суми и
доставки за клиенти, но не установява действителното движение на паричните
средства в приход и разход на ощетените юридически лица, респективно получаването
и заприходяването им.
Посочените в тази връзка годишни данъчни декларации, (посочени от ВТРП) не
допринасят за установяване на релевантните по делото факти, тъй като в съдържанието
им липсват отразени данни в тази насока и в частност на такива, водещи до
преобразуване на финансовия резултат на дружествата в резултат, на констатирани
липси, или загуби с различен произход.
Установяването на горните обстоятелства е от съществено значение за
правилното установяване на обстоятелствата по делото, тъй като са констатират и
съществени противоречия в показанията и на разпитаните по делото свидетели. От
една страна се твърди, че описаните РКО и получените с тях парични средства са
предадени и получени от св. Х. Й, както и от св. Ц. Р и П. Р, а от друга последните
трима свидетели, заявяват, че не са получили посочените платежни документи и
паричните суми по тях. Същевременно от доказателствата по делото се установи,че св.
Й е получила част от сумите (по РКО от 30.04.18г. за 1775,87 лв.).
В подкрепа на констатираните противоречия и неясноти относно получаването
на платежните документи и паричните суми по тях се констатират и в показанията на
св. К който сочи, че св. Й и св. В не са му предоставяли РКО. Посочените факти следва
да бъдат установени в пълнота в това число и чрез допълнителен разпит на
свидетелите К В, Х. Й, св. Ц. Р, доколкото тяхното съдържание (на РКО) е намерило
отражение съставените отчети по журнала на операциите, което предпоставя
фактическото боравяне с документите, за извличане на съдържащите се в тях данни.
При това св. К сочи, че всеки месец е изискват от св. Й справка, която да бъде
предоставена от „Спиди", която да съдържа данни за извършваните продажби.
В тази връзка е необходимо и по - пълно изследване на счетоводното отразяване
в ощетените дружества на осъществените продажби на стоки, предмет на процесните
РКО. При това, и при необходимост, с назначаване на експертиза, да се установи
счетоводното отразяване на извършените продажби, и свързаното с това
осъществяване на счетоводни операции по прехвърляне на вземанията от клиент към
куриер, а в последствие и към дружествата, при получаване на паричните средства.
Респективно, както се посочи по - горе, да се установят осъществените счетоводни
операции (разнесени по сметки и по партиди, за всеки един клиент), при закриване на
съответната партида на клиента, по отношение на всяка една продажба, след
5
получаване на паричните суми по доставката и да се установят извършените операции
поради не заплащане на продадените стоки и/или констатирането на липси и др.
хихотези.
Настоящият състав приема, за недопустимо, използването в наказателното
производство на предположения и алтернативни хипотези, каквито са изразени в
съдържанието на обжалваното постановление и в частност приетото, че ако имало
липса в приходите на дружеството, то той ще бъдел с неустановен произход, тъй като
никакви суми от продажбите не са били внесени в касата на дружествата /закасявани/ и
отразявани в касовата книга, а са били налице доказателства, че св. Й /от нейния разпит
т.6,л.10/ че ги държи у себе си и не ги закасява. Както бе посочено по - горе посочените
непълноти и противоречия и спорни обстоятелства могат да бъдат изяснени чрез
извършването на допустими и възможни следствени действия, при които да бъдат
събрани както гласни, така и писмени доказателства.
Установяването по безспорен и категоричен начин на фактическото
разпореждане с процесните РКО и получените чрез тях парични средства, както от
страна на свидетелите В, К, П и П, така и от страна на св. Х. Й и св. Ц. Р (доколкото се
твърди, че св. също е получавал част от РКО и средствата по тях) са от съществено
значение за установяване на съставомерните факти и обстоятелства както относно
наличието или липса на извършено престъпление по чл. 206 от НК.
Непълнотата на проведеното разследване, необходимостта от събиране на
допълнителни доказателства и установяване на спорните обстоятелства свързани с
предмета на доказване по делото, съставляват основание за отмяна на обжалваното
постановление, т.к. същите водят до невъзможност, съдът да проконтролира, съобразно
правомощията си по чл. 243 от НПК, законосъобразността и обосноваността на
правните изводи на държавния обвинител и в частност за наличието или липсата на
основанията визирани в чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е съставлява или не извършеното
деяние престъпление от общ характер, в това число и такова по чл. 206, ал. 1, вр. с чл.
26, а. 1 от НК, и/или по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Настоящият състав приема за необоснован и неправилен обективирания от
представителя на ВТРП извод, според които осъществените от Д К, Е П и Т П деяния
не изпълват състав на престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като
неговата обществена опасност била с явно незначителна степен, поради което деянието
не се явявало престъпно по смисъла на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Липсва изложение на фактите и обстоятелствата съставляващи съставомерни
признаци на състава на соченото престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, по отношение на всеки един от съставяните документи и по отношение на всеки
6
един от сочените извършители. Изведени са общи, теоретично изградени,
необосновани и не подкрепени с фактически данни изводи единствено относно
приложението на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК.
При това и при изследването на наличието на основанията за приложимост на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, липсват изложени съображения за доводите на
държавното обвинение за възприетата явно - незначителна степен на обществена
опасност на извършените деяния. В мотивната част на обжалваното постановление не е
направено изследване на деянията и тяхната обществена опасност през призмата на
това, че се касае за осъществена усложнена престъпна дейност на едно или повече
лица, при наличие или липса на съучастие (не е изследвано в хода на ДП) и то на
такава, осъществена през продължително време, за около три месеца и осъществяване
на повече от две деяния (подписани 51 бр. РКО), при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
Това мотивира съдът да приеме, че обжалваното постановление следва да бъде
отменено като материалите по делото бъдат върнати на ВТРП за продължаване на
наказателното производство, при което да бъдат да бъдат съобразени дадените по -
горе указания относно прилагането на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, изцяло, постановление на РП - В. Търново от 23.11.2020г., с което,
на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ -112/2018г. по описа на ОД на МВР гр. В.
Търново за извършено престъпление по чл. чл. 206, ал. 1, чл.26, ал.1 от НК.
ВРЪЩА материалите по ДП № ЗМ -112/2018г. по описа на ОД на МВР гр. В.
Търново за продължаване на наказателното производство, при което да бъдат да бъдат
съобразени дадените указания относно прилагането на закона.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест, пред ВТОС, в 7 дневен
срок от обявяването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7