Р Е Ш Е Н И Е № 260300
02.03.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 02.02.2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 3045 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от *********,
представлявано от пълномощника адв.Н.Ш. ***, срещу Решение № 260409/16.09.2020
г. по гр.д.№ 17756/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на П.К.С. *** сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане- клеветнически твърдения в
публикация в сайта trafficnews.bg от дата 17.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 17.10.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените от ищеца деловодни разноски.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че публикуваното в
статията от 17.10.2019 г. съставлява възпроизвеждане на публични изявления на
живущи в комплекс „*********“, публикувани в тяхната затворена група „**********“
във *****, поради което и с оглед разпоредбата на чл.17, ал.4 от Закона за
радиото и телевизията издателят не носи отговорност. Освен това обсъжданите в
публикацията проблеми били обществено значими, тъй като засягали права и
интереси на жителите на район *********, за които същите сигнализирали и
администрацията на районното кметство. Авторът на статията не бил посочил
конкретни факти и обстоятелства, които да са свързани с личността на ищеца, а
бил публикувал мнението на живущите в комплекса, както и направил коментар на
огласените от тях проблеми, т.е., не е изложил от свое име никакви клеветнически
фрази и изрази по отношение на ищеца. В публикацията било отразено мнението на
живущите в комплекса, което изразявало техните оценъчни съждения, а не
възпроизвеждане на обстоятелства и факти от обективната действителност, които
задължително е следвало да бъдат проверени. Също така според жалбоподателя
възпроизведеното мнение не било твърдение за факт, а по-скоро предположение. На
следващо място не се установявало от събраните по делото доказателства ищецът
да е претърпял твърдяните от него вреди- уронване на престижа му, личния му
имидж, професионалната му репутация, обществения му авторитет и честта и
доброто му име. Накрая жалбоподателят излага оплаквания и относно неправилно
приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението,
което не съответствало на принципа на справедливост. Настоява за отмяна на
решението и отхвръляне на иска.
В отговор на въззивната жалба въззиваемият
С., чрез пълномощника си адв.А.А. ***, счита, че същата е изцяло неоснователна.
Застъпва становище, че са правилни изводите в първоинстанционното решение за
това, че използваните в статията изрази съставляват явно твърдение за престъпно
поведение от страна на ищеца като физическо лице, което е достатъчно да се
приеме, че има противоправно действие от страна на служител на ответното
дружество като елемент от непозволеното увреждане. Поддържа, че ответникът не
може да се ползва от разпоредбата на чл.39 от КРБ, тъй като в статията
отсъствало позоваване или каквато и да било препратка, от която да личи, че се
касае за предадено изказване на трето лице.
Развива подробни съображения. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Настоящият
състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е иск с правна
квалификация чл.49 ЗЗД, предявен от П.К.С. ***, за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди , изразяващи се в неприятни емоции,
стрес, дискомфорт, засягане на честта и доброто име, обществен авторитет,
претърпени вследствие на невярна клеветническа информация, съдържаща се в
статия, публикувана на 17.10.2019 г. в електронното издание на „*********“ ООД
на сайта ********* със заглавие
„Кой и кога разреши изменение на ПУП в О.?
Жители на „********“ питат. До 4-етажните блокчета на комплексите никнат нови „**********“,
но…с няколко етажа по-високи“ със следното клеветническо съдържание: „Явно П.С.-строителният
предприемач, който строи „*********“ под различни имена на фирмите си, дава
солидни подкупи, за да не се съобразява с ПУП-а на общината! Ако има промени в
ПУП-а на квартала, които включват и по-високо застрояване, жалко! Много жалко!
Няма да се учудим, акот за следващите „******“ 10 им одобрят 18 метра! Типично
за изгнилата от подкупи и корупция българска държавна администрация. А досега и
не разбрахме има ли законна промяна на ПУП-а! Нямаме отговор! А Вие разбрахте
ли нещо от отговора на госпожа архитектката? Питат възмутени жители на
комплекса“.
За да обоснове претенцията си ищецът е
твърдял в исковата молба, че изложените в статията твърдения представляват
клевета по смисъла на чл.147, вр.чл.148 от НК-съзнателно разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление,
разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. Внушавало се, че
ищецът е извършил престъпление по
чл.304, ал.1 НК- даване на солидни подпукип на неназовано длъжностно лице,
което е невярно. Налице била злоупотреба със свободата на словото и направените
изявления излизали извън границите на позволеното, като попадали под забраната
на чл.39, ал.2 от КРБ. Твърденията уронвали професионалния авторитет на ищеца
като строителен специалист и предприемач с над 20 години дейност в бранша,
пораждали съмнения в колегите , партньорите и клиентите на неговите фирми.
Извършеното засегнало репутацията на ищеца, доброто му име в обществото и
личното му достойноство. Претърпял неимуществени вреди , изразяващи се в
неприятни емоции, стрес, дискомфорт, които оценява на сумата от 5000 лв.
Ответникът, като издател на интернет-медията , публикувала статията, носел
отговорност за причинените вреди на осн.чл.49 ЗЗД.
Становището на ответника както пред
районния съд, така и пред настоящата инстанция, е, че не е налице противоправно
поведение от страна на физическите лица, ангажирани с изготвяне на статията,
поради което и липсват предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране на неговата
отговорност като възложител на работата. Частта от публикацията, която ищецът приемал ,
че съдържа клеветнически думи, фрази и изрази съставлявала отразяване на
публично обявените мнения на живущите в комплекс *******. Същото, макар и да
било обобщено в едно от автора, било буквално възпроизведено в публикуваната на
17.10.2019 г. статия. Направените от автора на статията коментари не били
такива по отношение на личността на ищеца, а по повдигнатите от живущите в
комплекса граждани проблеми, свързани с
предстоящото ново строителство и получените неадвекватни отговори на
поставените от тях въпроси до общинската управа на ******* на Община П. Твърди,
че в публикацията било отразено мнението и становището на живущите в комплекса,
а не мнението на автора на статията по отношение на личността на ищеца.
Позовава се на нормата на чл.17, ал.4 от ЗРТ, съгласно която доставчиците на
медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното
съдържание, когато те са получени по официален ред или точно възпроизвеждат
публични изявление. Освен това излага и съображения, че публикацията отразявала
мнението на живущите в комплекса и по
своя смисъл изразеното по-скоро представлявало предположение, а не твърдение за
осъществен факт, което не съставлявало противоправно поведение.
Установено е по делото, а и не е предмет
на спор между страните, следното от фактическа страна:
Ответното „Т.“ ООД е издател
на интернет-медията ******** На 17.10.2019 г. в посочения сайт е публикувана
статия със заглавие „Кой и кога разреши изменение на ПУП в О.? Жители на „**********“ питат. До
4-етажните блокчета на комплексите никнат нови „**********“, но…с няколко етажа
по-високи“, и със съдържанието, цитирано в исковата молба. Първоинстанционният
съд е приел, че изразът в статията: „Явно П.С.-строителният предприемач, който
строи „********“ под различни имена на фирмите си, дава солидни подкупи, за да
не се съобразява с ПУП-а на общината!“ съставлява
явно твърдение за престъпно поведение от страна на ищеца като физическо лице, като
стилистичното му езиково оформяне не позволява различно тълкуване на вложения в
него смисъл. Приел е също, че по делото отсъстват каквито и да било
индикации, данни или доказателства ,
ищецът да е осъществил състав на престъпление по чл. 306 и следващите от НК ,
тоест, да е предложил или дал подкуп, при което твърденията за противното в
статията са очевидно клеветнически – те приписват на адресата си престъпление,
което той не е извършил. Изложил е съображения, че всяка клевета е твърдение по
факти, които в съвкупност осъществяват престъпление , и на свой ред - поведение, забранено от чл. 148 ал. 2 от Наказателния кодекс и
затова преследвано включително и по
углавен ред, когато е извършено от физическо лице. Извел е, че горното е самодостатъчно да се
приеме , че има противоправно действие от страна на физическо лице от състава
на ответното дружество като елемент от непозволеното увреждане. Отбелязал е, че
в самата статия отсъства позоваване или каквато и да било препратка , от която
да личи, че се касае за предадено изказване на трето лице; посочване на
конкретно авторство действително липсва. Затова и ответното дружество не може
да се позовава на разпоредбата на чл. 39 от Конституцията , за да обоснове
правосъобразност на публикацията, особено като се има предвид , че поведението
му е забранено от ал. 2 от същата конституционна разпоредба.
Районният съд е приел за доказани претърпените от
ищеца вследствие на публикацията вреди, които са установени от показанията на
свидетелите К. и К. Според тях ищецът започнал да страни от приятели и колеги,
започнал да пуши по три кутии цигари на ден , притеснил се и започнал да се
чувства некомфортно, което усещане се пренесло и върху близките му. Приел много
зле изнесените по негов адрес твърдения, бил „разочарован и засегнат“, което
продължило дълго време. Посочил е, че показанията на ангажираните от ответника
свидетил не опровергават извода за претърпени от ищеца вреди, тъй като
коментират единствено недоволството на живущите в кв. „О.“ от височината на
застрояване, предвидена в устройствените планове.
Настоящият
въззивен състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд правни
изводи и препраща към тях на осн.чл.272 ГПК, като в допълнение и с оглед
оплакванията в жалбата, следва да се посочи следното:
Не може да се сподели тезата, че липсва
противоправност на деянието, защото изразите, посочени в исковата молба, нямат
опозоряващ, обиден или клеветнически за ищеца характер, а са мнения с оценъчен
характер, представляващи израз на свободата на словото. За даването на мнения с
оценъчен характер ВКС устойчиво приема (така в решение № 209
по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., и цитираните в него други съдебни решения), че когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се
увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се
разпространяват свободно; не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в
нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България; така и негативните оценки за определена
личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността; оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. Макар соченото тълкуване да е сторено в контекста на изразено
мнение в печатна медия, съдът приема, че следва да се има предвид за
ограниченията в свободата за изразяване на мнение за всякакъв вид медия.
В конкретния случай
обаче не може да се приеме като коментар на факт/
т.е. мнение с оценъчен характер/ изявлението, че „Явно П.С.-строителният предприемач, който
строи „*********“ под различни имена на фирмите си, дава солидни подкупи, за да
не се съобразява с ПУП-а на общината!“ . Ответникът е надхвърлил конституционно гарантираното
му право по чл. 39, ал. 1 КРБ и е засегнал противоправно достойнството
на ищеца, в разрез със забраната на чл. 39, ал. 2 КРБ, като му е вменил извършване на престъпление, с което е допуснато уронване на честта и достойнството на ищеца. В
противовес, медията е могла свободно да разгласи коментарите за дейността по строителството на комплекс „**********“, без да е обидно или клеветническо за личността на ищеца , още повече, че както става ясно по делото, С. или търговски
дружества, в които той участва, не са ангажирани с коментираната в статията
дейност.
Неоснователно е позоваването от ответника
на нормата на чл.17, ал.4 от Закона за радиото и телевизията, която, според
съда следва да се прилага по аналогия и относно дейността на всякакъв вид
медии. Съгласно посочената разпоредба доставчиците
на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното
съдържание, когато те са:1. получени по официален ред; 2. цитати от официални документи; 3. точно възпроизвеждане на публични
изявления, а случаят
не е такъв. Коментираната част от съдържанието на публикацията, отнасяща се до
личността на ищеца, не е получена по официален рад, не представлява цитат от
официален документ и не възпроизвежда публично изявление. Като публично следва
да се квалифицира изявление, което е огласено по такъв начин, че да е станало
достояние на неограничен кръг от хора. Тази харакретиристика не притежава пост
на член в затворена група в социална мрежа, който е виден само за членовете на
тази група.
Неоснователно се поддържа от въззивника,
че първоинстанционният съд е приел за настъпили вреди за ищеца, каквито той не
е претендирал с исковата молба. Ищецът е посочил достатъчно ясно своите
основания да смята, че честта и достойнството му са накърнени, както и какъв е
бил ефектът на разпространената по съответния ред информация върху психическото
му състояние- неприятни емоции, стрес и дискомфорт. Посочени са и вредите, за
които се твърди да са претърпени от осъществения деликт. Свидетелските
показания, отразяващи непосредствени впечатления за ефекта на публикацията и
съответните, счетени от ищеца за накърняващи честта и достойнството му,
твърдения, са дадени от лица- К. и К., наблюдавали ищеца отблизо и в
продължителен период преди и след публикацията. Неминуемо
клеветническото изявление, свързано със занаята му, обективно опетнява
репутацията на ищеца и имиджа му в бранша.
За така установените неимуществен ивреди
ответникът дължи обезщетение в размер, който се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Въззивният съд напълно споделя възприетите в
първоинстанционното решение критерии за определяне размера на обезщетението, а
именно фактът, че клеветническите твърдения са
изнесени в средство за масова информация по такъв начин, че да станат достояние
на неопределен - но при всички положения
значителен – брой читатели. Отчетена е възрастта на ответника продължителността
на негативните изживявания, както и това , че клеветата се изразява в приписано
престъпление и не е била ограничена само
до личността на С., доколкото
инсинуативни твърдения са правени и по отношение на неговия занаят. Изложеното
обосновава присъждан ена обезщетение в пълния заявен размер от 5000 лв., до
който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
В обобщение на изложеното, въззивната жалба е
изцяло неоснователна, решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което ще се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия ще се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се състоят в
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260409/16.09.2020 г.
на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „*******“
ООД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ********, да заплати
на П.К.С. , ЕГН **********,***. ****** , сумата от 600 лева разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: