Р Е Ш Е Н И Е
№ 260444 16.10.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и трети септември две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 1478 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Н.С.И.
против К.П.П., с която са предявени два главни осъдителни иска и един
евентуален осъдителен иск.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба.
С определение от съдебно заседание, проведено на
29.07.2020 г., съдът откри производство по оспорване истинността (съдържанието)
на протокол за въвод във владение на недвижим имот от 26.02.2015 г., по изп.
дело № ***, по описа на ЧСИ Станимира Николова, в частта му, в която е
посочено, че страните нямат възражения по въвода.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
моли съда да уважи исковете, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание ответникът моли
съда да отхвърли иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
12.11.2013 г. е извършен опис на недвижими имущества, за което е съставен
протокол от същата дата, по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Станимира
Николова. Описаните са два апартамента, а именно – самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***.39 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ***,
и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.112 по КККР на гр. Бургас, с
адрес на имота гр. Бургас, ***(за краткост Апартамента). В Апартамента се
констатира наличието на следните вещи: в баня-тоалетна – проточен бойлер
„Индезит“ и бойлер „Теси“, 60-литров; в кухнята – горни кухненски шкафове,
мивка алпака и климатик „Хайер“; в дневна – климатик „Краун“. Апартаментът се
оставя за управление на ответника, който поема задължението на управител на
имота по чл.486, ал.1 от ГПК.
Впоследствие
е изготвена експертна оценка на Апартамента от вещото лице И. Н.. В т.2 „Информационна карта“ от заключението на експерта
е отразено, че „състоянието на имота следното“: в баня-тоалетна има монтирани
проточен бойлер „Индезит“ и бойлер „Теси“, 60-литров; в кухнята има монтирани
горни кухненски шкафове, мивка алпака и климатик „Хайер“; в дневна има монтиран
климатик „Краун“. Към заключението има приложени снимки на помещенията в
жилището, на които се виждат всички така описани вещи.
Впоследствие
на 07.08.2014 г. по изпълнителното дело е изготвено обявление за провеждане на
публична продан на Апартамента. В него изрично не са посочени описаните по-горе
вещи. С постановление на ЧСИ от 23.09.2014 г. по изпълнителното дело на основание
чл.492, ал.1, изр. последно от ГПК ищцата Н.С.И. е обявена за купувач на
Апартамента за сумата от 44 650 лева. С постановление за възлагане на
недвижим имот от 30.09.2014 г. на ЧСИ по цитираното изпълнително дело, в сила
от 21.11.2014 г., Апартаментът е възложен на И. за сумата от 44 650 лева. Два
месеца, след като ищцата придобива жилището, последното все още е в държане на
ответника и бойлерите, мивката и климатиците се намират в имота. На 26.02.2015 г. на основание чл.498 от ГПК е извършен
въвод на ищцата във владение на Апартамента в нейно присъствие и в присъствието
на П.. Съставен е протокол от ЧСИ, в който е отразено, че страните нямат
възражения/искания. Към същата дата обаче в Апартамента липсват болейрите,
климатиците и мивката в кухнята (показания на свидетеля Б.).
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на показанията на свидетеля М. Д. Б..
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявените
главни искове са с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД, а евентуалният иск с
правно основание чл.486, ал.1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД. Ищцата твърди, че имотът, който е закупила на публична продан, не
й предаден в състоянието, в което се е намирал по
време на продажбата, и за това
отговаря ответникът, който е назначен за пазач на имота и в това си качество
дължи грижа на добър стопанин, каквато грижа не е положена от негова страна. Ето
защо правната квалификация на евентуалния иск е чл.486, ал.1 от ГПК, вр. чл.45
от ЗЗД, а не чл.55, ал.1, предл.1 от ГПК – аргумент от Решение
№ 325 от 25.04.2018 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 218/2018 г. и Определение № 647 от
1.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4593/2018 г., IV г. о.
По главния иск за присъждане на обезщетение:
Установи
се по категоричен начин, че към датата на въвода във владение липсват двата
климатика, двата бойлера и мивката. Не се доказа да липсват кухненските
шкафове. Бойлерът е движима вещ,
която може да се отдели от главната вещ без повреждане – аргумент от Решение № 319 от
03.04.2009 година на ВКС по гр.д. № 606/2008 година I г.о.
Собствеността върху вещи
– присъединени или принадлежности към главната вещ се урежда в чл. 97 ЗС
и чл.
98 ЗС. Когато вещта е прикрепена към имота така, че не може да се отдели
без повредата му, то тя губи характеристиката си на самостоятелна движима вещ и
става част от недвижимия имот. Собственикът на имота придобива
правото на собственост и върху присъединената вещ съгласно чл. 97 ЗС.
Трайно прикрепени към недвижимия имот са
не само вещите, чието отделяне би довело до физическо му увреждане, но и тези,
с отделянето на които би се нарушило функционирането му. Когато вещта е
прикрепена по начин, който позволява демонтирането и отделянето й от имота без увреждането
му (например
мивка,
бойлер), тя може да бъде придобита от собственика като принадлежност към
имота при условията на чл. 98 ЗС
– принадлежността следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено
друго. В този смисъл решение
№ 180 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. ІІ г. о. ВКС и решение № 118 от
2.07.2014 г. по гр. д. № 6772/2013 г., I г. о. ВКС.
Климатиците в тяхната цялост (външно
и вътрешно тяло) са с обслужващо апартамента предназначение. С
отделянето им се нарушава функционирането на жилището, поради което
съставляват вещ, присъединена към апартамента и със закупуването му ищцата купувач при условията
на чл.
97 ЗС придобива и правото на собственост върху климатиците
– аргумент от Решение № 55 от 16.04.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1754/2018 г., IV г. о. Монтираната в
кухнята мивка от алпака и бойлерите в баня-тоалетна действително съставляват принадлежност на апартамента, но с възлагателното
постановление за имота не е постановено изключването им от собствеността – чл. 98 ЗС.
Обратно, имотът е закупен като самостоятелен обект, съставляващ апартамент, като купувачът от
публичната продан е придобил собствеността, ведно с всички принадлежности към
обекта, в това число мивката и бойлерите – аргумент отново от Решение № 55 от 16.04.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1754/2018 г., IV г. о.
Дори и да се приеме, че климатиците са принадлежност към апартамента, тъй като възлагателното постановление
за имота не е постановено изключването им от собствеността, те
стават собственост на И. – чл. 98 ЗС.
На
следващо място, вещи, които представляват принадлежност
към основния обект (в случая
апартамент), на общо основание следват
собствеността на вещта, която са предназначени
да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 98 ЗС и при публичната продан
на имота – аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г.
Установява се, че след
описа Апартаментът е „оставен за управление“ на ответника. Два месеца, след
като ищцата придобива жилището, последното все още е в държане на ответника и
бойлерите, мивката и климатиците се намират в имота. Към момента на въвода във
владение обаче – те липсват. Следователно вещите са демонтирани в периода
ноември 2014 г. – 26.02.2015 г. и това е сторено от ответника.
След описа длъжникът остава в държане на имота, но
без право да се разпорежда с него, както и под страх от наказателна отговорност
да изменя, поврежда или унищожава вещта (чл.
451, ал. 1 ГПК). След влизане в сила на възлагателното постановление
Апартаментът, ведно с всички вещи принадлежности, е преминал в
собственост на И.. Ответникът е унищожил противоправно
чужди вещи – вещи на ищцата, собственик на имота,
поради което й дължи обезщетение в размер на стойността на
увреденото имущество.
Тук се налага следното
уточнение:
Според разпоредбата на
чл.435, ал.5 от ГПК въводът във владение на недвижим
имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота
преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Купувачът не може да атакува въвода, поради което
отбелязването, че страните „нямат“ възражения, не означава, че И. „загубва“
правото си да търси вреди от действия на ответника.
Стойността на вещите следва
да бъде определена от съда на основание чл.162 от ГПК. Според вещото лице М.
обикновено в практиката, когато апартаментът има оборудване, се приспадат от 5
% до 10 % от цената му, за да може да се изчисти недвижимия имот от
допълнителното оборудване. Според нея цената на бойлерите, климатиците и
мивката не е включена в оценката, която е дадена в хода на изпълнителното
производство от експерта И. Н.,
която е 80 000 лева без ДДС. Стъпвайки на тази основа и съобразявайки
обстоятелство, че не бе доказана липсата на кухненски шкафове, както и че
липсващите вещи са употребявани, а не чисто нови, съдът определя стойност на обезщетение
от 2000 лева, до която главният иск се явява основателен, а над този размер до
пълния претендиран такъв следва да бъде отхвърлен.
Лихвата
при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като
допълнение към размера на определеното обезщетение за имуществени вреди от момента на деянието, но се
претендира за периода от 26.02.2017 г. до 25.02.2020 г., която е в размер на
608,33 лева (изчислена въз основа на общодостъпен софтуер), до който акцесорният
иск се явява основателен, а над този размер до пълния претендиран такъв от
912,49 лева следва да бъде отхвърлен.
Тъй като главният иск бе
уважен, макар и в непълен размер, то не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск, поради което съдът не дължи произнасяне по
него.
По оспорването
на документ:
Оспорването на истинността (съдържанието) на протокол за въвод във
владение на недвижим имот от 26.02.2015 г. по изп. дело № *** по описа на ЧСИ
Станимира Николова, в частта му, в която е посочено, че страните нямат
възражения по въвода, остана недоказано.
По въпроса за разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но няма
доказателства ответникът да е направил разходи за производството, поради което
няма вземане за разноски.
Ищецът
е направил разноски в размер на 2730 лева, от които 2400 лева с ДДС заплатено
адвокатско възнаграждение, което е прекомерно с оглед материалния интерес по
делото, броя на проведените съдебни заседания и фактическата сложност на
делото. Съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 700
лева с ДДС (при минимален такъв от 604 лева с ДДС според чл.7, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), като този размер следва да
бъде взет предвид при определяне на дължимите на страната разноски. В този
смисъл ответникът дължи на ищеца разноски, съобразно уважената част от претенциите,
в размер на 686,67 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.П.П.,
ЕГН – **********, да заплати на Н.С.И., ЕГН – **********, на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – равностойност на проточен бойлер „Индезит“, бойлер „Теси“,
60-литров, мивка алпака, климатик „Хайер“ и климатик „Краун“, ведно с
компенсаторна лихва върху присъдената сума в размер на 608,33 лева (шестстотин
и осем лева и тридесет и три стотинки) за периода от 26.02.2017 г. до
25.02.2020 г. и със законната лихва върху присъдената сума от датата на
подаване на исковата молба на 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 3000 лева и за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в равностойност на
кухненски шкафове, както и акцесорния иск за присъждане на компенсаторна лихва
над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 912,49 лева.
ОСЪЖДА К.П.П.,
ЕГН – **********, да заплати на Н.С.И., ЕГН – **********, сумата от 686,67 лева
(шестстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
разноски по делото.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 и ал.3 от ГПК заявеното от Н.С.И., ЕГН – **********,
оспорване на истинността (съдържанието) на протокол за въвод във
владение на недвижим имот от 26.02.2015 г. по изп. дело № *** по описа на ЧСИ
Станимира Николова, в частта му, в която е посочено, че страните нямат
възражения по въвода.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ