Определение по дело №92/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2010 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20101200100092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 136

Номер

136

Година

04.06.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.03

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Гражданско I инстанция дело

номер

20105100100027

по описа за

2010

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са, при условията на обективно и субективно съединяване, искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.2, ал.1, т.2 във връзка с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

В исковата си молба ищецът С. Р. Б. твърди, че с постановление на Районна П. – Свиленград от 18.02.2005 година срещу него е било образувано следствено дело № 100/2005г. по описа на ТО – Свиленград към ОСлС-Хасково, за престъпление по чл. 242,ал.1,б.”д”, във вр. с чл. 20,ал.2, във вр. с чл. 18,ал.1 от НК. На 27.07.2007 г. окръжният прокурор внесъл материалите по делото с обвинителен акт в ОС-Х., който изцяло възприел обвинителната теза, и го осъдил на три години лишаване от свобода, при условията на чл. 66 от НК, както и на 20 000 лв. глоба. Впоследствие състав на Апелативен съд – Пловдив отменил присъдата на Хасковския О. съд, и върнал делото на О. П. – Хасково, която е прекратила досъдебното производство с мотив липса на състав. Твърди, че в резултат на горното е понесъл многобройни и широко спектърни неимуще±твени вреди, подробно посочени в исковата молба, както и имуществени вреди. Счита, че са налице предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответниците ОС-Х. и П. на Р.Б., поради повдигане и поддържане на необосновано обвинение за тежко умишлено престъпление на две инстанции от страна на прокуратурата и поради постановяване на осъдителна присъда за това престъпление от страна на ОС-Х.. Претендира от П. на Р.Б. обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и имуществени вреди в размер на 300 лв., от които 250 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. транспортни разходи, а от ОС-Х. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и имуществени вреди в размер на 200 лв.,от които 150 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. транспортни разходи.

Ответникът – П. на Р.Б., в представен в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове, като счита, че в случая по отношение на ищеца не са настъпили претендираните от него имуществени и неимуществени вреди или ако такива са настъпили то те не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. Алтернативно изразява становище за прекомерност на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, като твърди, че същият не е съобразен с изискванията на чл.52 от ЗЗД, възпроизвеждащ принципа на справедливост, както и с практиката на Върховния касационен съд при определяне на тези обезщетения.

Ответникът – ОС Х., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не представя отговор и не взима становище по предявените искове.

Представителят на О. П. – Кърджали изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетата като доказателство преписка № 291/2007 г. на О. П. – Хасково, ведно със съдържащите се в нея досъдебно производство № 100/2005 г. на ТСлО – Свиленград, НОХД № 369/2007 г. по описа на О. С. и ВНОХД № 617/2007 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив се установява, че с постановление от 18.02.2005 г. на Районна П. – Свиленград е било образувано предварително производство – следствено дело № 100/2005 г. по описа на ТСлО - Свиленград срещу ищеца С. Б. Р. и Т. Ц. Д. за престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 21.03.2005 г. ищецът С. Б. Р. е бил привлечен в качеството на обвиняем по цитираното следствено дело за престъпление по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 от НК и му е била определена мярка за неотклонение „подписка”. На 27.07.2007 г. е бил съставен от Окръжния прокурор на Г. обвинителен акт по досъдебно производство № 100/2005 г. по описа на ОСлС Хасково – ТО Свиленград по обвинението на С. Б. Р. за престъпление по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК и по обвинението на Т. Ц. Д., който е внесен в ОС-Х. и е образувано НОХД № 369/2007 г. по описа на същия съд.

С присъда от 23.10.2007 г. по НОХД № 369/2007 г. Хасковският О. съд е признал подсъдимите Т. Ц. Д. и С. Б. Р. за виновни в извършването на престъплението, за което са предадени на съд – по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. С решение № 3 от 21.01.2008 г. по ВНОХД № 617/2007 г. Апелативен съд – Пловдив е отменил присъда от 23.10.2007 г., постановена по НОХД № 369/2007 г. на Хасковския О. съд и е върнал делото на О. П. – Хасково.

Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от постановление за прекратяване на досъдебно производство от 04.03.2008 г., О. П. – Хасково е прекратила досъдебно производство – следствено дело № 100/2005 г. по описа на ТО на ОСлС – Свиленград, водено срещу С. Б. Р. и Т. Ц. Д. за престъпление по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – поради това, че деянието не съставлява престъпление.

По делото е разпитана като свидетел Т. А., постоянно съжителстваща с ищеца от 3 – 4 години, която установява, че послеõният преживял много тежко това, че е бил обвинен и осъден по образуваното за това дело, което му се отразило много зле. Твърди, че ищецът се променил коренно като човек – здравословно и психически, станал подтиснат, пиел хапчета на „нервна почва”, получил хипертония. Твърди също, че присъдата допринесла за неговия развод с бившата му съпруга. Имал възможност да работи в Испания като международен шофьор, но не могъл да замине поради образуваното дело, тъй като нямал право да напуска страната. Свидетелката установява също, че ищецът работил от около седем – осем месеца и имал фирма, като от първи май си намерил работа и оттогава е в добро състояние. Преди това трудно разговарял, бил нервен и избухлив.

Разпитаният по делото свидетел Т. Д. установява, че е добър приятел с ищеца от около 12 – 14 години. Образували им дело и били осъдени, като изживели големи притеснения от всичко това. Двамата щели да заминават за Испания да работят за много хубави заплати, но не могли да заминат, поради образуваното дело. Твърди, че имали забрана да напускат пределите на страната. Твърди също, че ищецът впоследствие се развел, като една от причините била именно това, че били осъдени, както и че заради това имал проблеми с жената, с която живее понастоящем. Знаел, че ищецът пиел хапчета от притеснение.

Разпитаната по делото като свидетел В.Я., майка на свидетелката Т. А., установява, че ищецът живее заедно с дъщеря й на семейни начала в нейната къща от около 2006 – 2007 г. Впоследствие ищецът сподели пред тях за проблемите си, което било крайно неудобно за него. После емоционално не бил добре и се наложило да предприеме лечение. Имал хипертонична криза и взимал лекарства. Имали възможност заедно със свидетеля Т. Д. да работят заедно във Валенсия, Испания, но заради делата не могли да напуснат страната.

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за частично основателни. Съгласно посочената разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В настоящия случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, бил е съставен обвинителен акт и внесен в съда, както и че с присъда на Хасковския О. съд ищецът е бил признат за виновен по предявеното му обвинение, като му е било определено съответно наказание. Установи се също така, че цитираната присъда на първоинстанционния Хасковски О. съд е била отменена от Апелативен съд – Пловдив и делото върнато на О. П. – Хасково, която с постановление от 04.03.2008 г. е прекратила образуваното наказателно производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – поради това, че деянието не съставлява престъпление.

При това положение следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ, за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, тъй като образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Пасивно легитимирани по предявените искове за обезщетение съобразно чл.7 от закона са органите от чиито актове са причинени вредите - в конкретния случай това са П. на Р.Б., предявила и поддържала обвинение за несъставомерно деяние против ищеца и ОС-Х., постановил осъдителна присъда за деяние, което не е престъпление.

При определяне размера на неимуществените вреди, причинени на ищеца от органите на прокуратурата и съда, изразяващи се в отрицателните /негативни/ емоционални преживявания и страдания, поради наказателното преследване, съдът съобрази периода, през който ищецът е бил незаконно обвинен – от 21.03.2005 г. /датата на привличането му кÓто обвиняем/ до 04.03.2008 г. /датата на прекратяване на наказателното производство/, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, съгласно които ищецът преживял много тежко това, че е бил обвинен и осъден по образуваното за това дело, което му се отразило много зле, променил се коренно като човек – здравословно и психически, станал подтиснат, трудно разговарял, бил нервен и избухлив /св.А./, изживял голямо притеснение от случилото се /св.Д./ и изпитвал крайно неудобство при споделянето за тези си проблеми с жената, с която живее на съпружески начала и нейната майка /св.Я./.

От друга страна, при преценката на изживените от ищеца отрицателни емоционални преживявания, респективно, при определяне размера на причинените на същия неимуществени вреди, следва да се съобрази обстоятелството, че за посочения по – горе период ищеца е бил с наложена мярка за неотклонение „подписка”, състояща се в поемане на задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган.

Във връзка с причинените на ищеца неимуществени вреди и с оглед направените в исковата молба твърдения, по делото не се установи по какъвто и да е начин, че именно вследствие на образуването на наказателно производство, повдигане на обвинение срещу ищеца и произнасяне на осъдителна присъда от Хасковския О. съд, последният е заболял от хипертонична болест на сърцето. Впрочем, индиция за това заболяване се съдържа единствено в представената по делото карта за профилактичен преглед на С. Б. Р. от 26.03.2007 г., в която е посочена диагнозата „хипертонична болест на сърцето”. От същата обаче по никакъв начин не се установява от кога датира това заболяване, още по – малко, че е в резултат именно на посочените по – горе обстоятелства. В тази връзка съдът намира, че не установяват наличието на причинна връзка между заболяването и образуването на наказателно производство, повдигане на обвинение срещу ищеца и произнасяне на осъдителна присъда срещу него, и показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Я., сочещи, че ищецът е имал хипертония и е взимал хапчета.

От събраните и обсъдени по – горе доказателства не се установи също така, че незаконното обвинение е обусловило в каквато и да е степен прекратяването на брака между ищеца и бившата му съпруга. В тази връзка от представеното по делото като доказателство решение № 304 от 15.05.2007 г. по гр.д.№ 1569/2007 г. на Хасковския районен съд, влязло в сила на 25.06.2007 г., се установява единствено, че бракът между двамата е бил прекратен по взаимно съгласие, като е било утвърдено постигнато между страните споразумение. Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи твърденията на самия ищец в исковата молба за развод /посочени в обстоятелствената част на решението/, че брачното съжителство с ответницата не започнало добре, тъй като последната била със своенравен характер, не се съобразявала с него по основни въпроси, държала се надменно и пренебрежително, както и че отношенията между тях охладняли и се разделили през месец ноември 2005 г. Това обстоятелство, както и заявеното от свидетелката А., че е заедно с ищеца от 2004 г., а живеят заедно от 2006 г., по – скоро опровергават, отколкото подкрепят твърденията на ищеца, че в резултат на незаконното обвинение е бил принуден да приеме прекратяването на брака при недобри за себе си условия. Следва да се посочи също, че показанията на св. Д. в частта им, с която твърди, че една от причините за развода и по – точно че жена му го оставила, е че били осъдени, се опровергават по един безспорен начин от събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства, от които се установява, че към момента на прекратяване на брака и влизане на решението в сила, все още не е бил изготвен обвинителен акт и образувано съдебно производство, поради което и ищецът заедно със свидетеля не са имали качеството на подсъдими и няма как да са били осъдени.

Що се касае до довода на ищеца, че не е бил в състояние да разгърне и употреби целия си трудов потенциал, в това число да потърси работа в чужбина, поради това, че е трябвало да бъде на разположение на органите на разследване и правораздаване, то същият остана недоказан. По делото не се събраха доказателства, установяващи, че в резултат на незаконното обвинение ищецът не е могъл да си намери работа. Напротив, св.Д. установява в своите показания, че към момента, в който ги „хванали” на митницата на „Капитан Андреево” двамата с ищеца били безработни, а впоследствие – след около две години, ищецът започнал работа в ***, бившата "С." - Х.. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, както и на свидетелката А., в частта им, с която твърдят, че ищецът имал възможност да работи в Испания, но не могъл да иде заради образуваното дело, доколкото самият ищец в исковата си молба не твърди такова обстоятелство, а сочи, че не е бил в състояние да потърси работа в чужбина. Все в тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи и това, че довода на ищеца за невъзможността да работи, би бил от значение при предявен иск за имуществени вреди, изразяващи се в евентуално пропуснати ползи, какъвто иск обаче не е предявен.

Предвид изложеното дотук и като съобрази принципа на справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за обезщетяването на ищеца за причинените му, в резултат на незаконно обвинение и осъждане за деяние, което не е престъпление, неимуществени вреди, са необходими 6 000 лева, от които 3 000 лева следва да заплати П. на Р.Б. за това, че в лицето на нейните органи е предявила и поддържала незаконно обвинение за несъставомерно деяние, и 3 000 лева следва да заплати ОС-Х., който е допринесъл за увреждането, постановявайки осъдителна присъда за деяние, което не е престъпление. В останалата си част, за разликата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, исковете за обезщетение за неимуществени вреди, предявени срещу П. на Р.Б. и срещу ОС-Х., са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Върху така присъдените суми от по 3 000 лева, платими от всеки от ответниците, законна лихва не следва да се присъжда, тъй като такава до приключване на устните състезания на 03.05.2010 г., не е поискана.

Що се касае до предявените искове за обезщетение на причинени имуществени вреди срещу П. на Р.Б. в размер на 300 лева, от които 250 лева – адвокатско възнаграждение, и 50 лева – транспортни разходи, и срещу ОС-Х. в размер на 200 лева, от които 150 лева – адвокатско възнаграждение, и 50 лева – транспортни разходи, то от следствено дело № 100/2005 г. по описа на ОслС – ТО – Свиленград и НОХД № 369/2007 г. на Хасковския О. съд се установява, че ищецът С. Р. е направил за образуваното съдебно производство разноски за адвокат в размер на 150 лева, а за образуваното следствено дело ищецът заедно със свидетеля по настоящото дело Т. Д. са направили разноски за адвокат общо в размер на 200 лева. При това положение искът за обезщетение за имуществени вреди срещу П. на Р.Б. е основателен за сумата от 100 лева, представляваща половината от общо заплатеното с Д. адвокатско възнаграждение за образуваното производство, за която сума следва да се осъди този ответник да я заплати на ищеца. В останала си част и за разликата от 100 лева до 300 лева, в това число за претендирани транспортни разходи в размер на 50 лева, искът е недоказан и като такъв неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

С оглед посоченото по – горе основателен е и искът за обезщетение за имуществени вреди срещу ОС-Х. за сумата от 150 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за образуваното съдебно производство, за която сума следва да се осъди този ответник да я заплати на ищеца. В останала си част и за разликата от 150 лева до 200 лева, представляваща претендирани транспортни разходи в размер на 50 лева, искът е недоказан и като такъв неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Поради горепосоченото, върху така присъдените суми законна лихва не следва да се присъжда.

При този изход на делото, на осонвание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да се осъдят двамата ответници да заплатят на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева, 2 лева – разноски за банкова комисионна и възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част на исковете, в размер на 307.38 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П. на Р.Б. – Г. да заплати на С. Р. Б. от Г., ул."Б." №**, с ЕГН *, на основание чл.2, ал.1, т.2 във връзка с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди в останала му част и за разликата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА П. на Р.Б. – Г. да заплати на С. Р. Б. от Г., ул."Б." №**, с ЕГН *, на основание чл.2, ал.1, т.2 във връзка с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата в размер на 100 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата му част и за разликата от 100 лева да пълния предявен размер от 300 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ОС-Х. да заплати на С. Р. Б. от Г., ул."Б." №**, с ЕГН *, на основание чл.2, ал.1, т.2 във връзка с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди в останала му част и за разликата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ОС-Х. да заплати на С. Р. Б. от Г., ул."Б." №**, с ЕГН *, на основание чл.2, ал.1, т.2 във връзка с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата в размер на 150 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.”г” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата му част и за разликата от 150 лева да пълния предявен размер от 200 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА П. на Р.Б. – Г. и ОС-Х. да заплатят на С. Р. Б. от Г., ул."Б." №**, с ЕГН *, сумата в размер на 319.38 лева, от която 10 лева – платена държавна такса, 2 лева – разноски за банкова комисионна и 307.38 лева – адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Решение

2

ub0_Description WebBody

E3512D2163B33D78C2257738002BC6F9