Решение по дело №269/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 409
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Атанас Иванов
Дело: 20231210100269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Благоевград, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов

при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100269 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р. Х. Ц., ЕГН ********** и А. Г.
Ц., ЕГН **********, чрез адв. Ел. Д., против „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че ищците се явяват длъжници по вземане, което е придобито
от ответника посредством сключен с „Обединена българска банка“ АД Договор за цесия от
31.01.2018 г. Процесното изпълнително дело № 153/2019 г. по описа на ЧСИ Виолина
Тозева, с per. № 795 към КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - Благоевград, е
образувано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 10.05.2019 г., в качеството му на взискател, срещу
двамата ищци - Р. Ц. и А. Ц., в качеството им на длъжници, въз основа на Изпълнителен
лист от 29.07.2013 г.. издаден по ч.гр.д. № 1886/2013 г. по описа на Районен съд —
Благоевград в полза на „Обединена българска банка“ АД. Съобразно посочения
изпълнителен лист ищците са осъдени солидарно да заплатят на „Обединена българска
банка“ АД сумата от 7 964,97 лева, представляваща неиздължена сума по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.02.2010 г., от която: 7 180,75
лева - главница; 347,40 лева - договорна лихва за периода от 05.11.2012 г. до 24.07.2013 г.;
436,82 лева - наказателна лихва за просрочена главница за периода от 05.11.2012 г. до
24.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2013 г. - датата
на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Навежда се, че така посоченият изпълнителен лист е издаден в полза на „Обединена
българска банка“ АД с оглед на неизпълнени договорни задължения по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, като на 31.01.2018 г. кредиторът
„Обединена българска банка“ АД е цедирал вземанията си от ищците в полза на ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
1
Поддържа се, че хронологията на осъществените изпълнителни действия по изп. д. №
153/ 2019 г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева, сочат че Ц.и не дължат заплащането на
процесната сума по посоченото изпълнително производство поради обстоятелството, че
изпълнителното дело е образувано след изтичане на общата 5-годишна погасителна
давност - по аргумент на чл. 110 от ЗЗД, във връзка с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. В т. 14 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК е посочено, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес, като самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Твърди се, че в настоящия случай давността следва да се счита
прекъсната със стабилизирането на заповедта за изпълнение, като това е така, тъй като
съобразно актуалната практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно, по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Прави се довод, че по
ч. гр. д. № 1886/ 2013 г. по описа на Районен съд - Благоевград са издадени Заповед № 6140/
29.07.2013 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и респективно Изпълнителен лист
от дата 29.07.2013 г., като ищците (длъжници) не са подали възражение за недължимост.
Считано от посочената дата - 29.07.2013 г., следва да се определи по общо правило
продължителността на давностния срок, т.е. от издаване на изпълнителното основание, с
което е установено правото на принудително изпълнение. Твърди се, че още към дата
10.05.2019 г., когато е депозирана Молба с вх. № 10927/10.05.2019 г. от взискателя
(понастоящем ответник) за образуване на изпълнителното производство (изп. д. № 153/ 2019
г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева), погасителната давност е изтекла (на 29.07.2018 г.), тъй
като са изтекли необходимите пет години, считано от датата на издаване на изпълнителното
основание - 29.07.2013 г. От данните по изпълнителното производство следва изводът, че не
само предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, но и
образуването на изпълнителното дело, са след изтичане на давностния срок. Прави се довод,
че всички последващи действия, извършени по настоящото висящо изпълнително
производство по описа на ЧСИ Виолина Тозева са ирелевантни, доколкото са насочени към
вземания, които са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с
погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни
вземания по изпълнителния титул. Предвид изложеното се прави довод, че ищците не
дължат на ответника процесната сума, възлизаща в общ размерна 16 032,88 лева към
03.02.2023 г. по изп.д.153/2019г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева, с per. № 795 към
КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - Благоевград, формирана като сбор от следните
суми: 520,88 лева - неолихвяема сума; 7 180,75 лева - главница; 6 952,66 лева - лихви и
164,65 лева - разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с
включен ДДС в размер на 1 213,94 лева в полза на ЧСИ Виолина Тозева, поради
погасяването им по давност.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че Р. Х. Ц.,
2
ЕГН ********** и А. Г. Ц., ЕГН **********, не дължат по отношение на ответника „ЕОС
матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* общо сумата от 16 032,88 (шестнадесет хиляди тридесет и
три лева и осемдесет и осем стотинки) лева към 03.02.2023 г. по изпълнително дело №
153/2019 г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева, с per. № 795 към КЧСИ, с район на действие:
Окръжен съд - Благоевград, формирана като сбор от следните суми: 520,88 (петстотин и
двадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева - неолихвяема сума; 7 180,75 (седем хиляди
сто и осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки) лева - главница; 6 952,66 (шест хиляди
деветстотин петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) лева - лихви и 164,65 (сто
шестдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки) лева - разноски по изпълнителното
дело, както и таксата по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 213,94 (хиляда
двеста и тринадесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева в полза на ЧСИ Виолина
Тозева, поради погасяването им по давност. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който
оспорва предявените искове. Поддържа се, че в случая вземането е установено с влязъл в
сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение, поради което
според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Във връзка с твърденията, че
процесното задължение е погасено по давност, то същото е неоснователно, защото не са
съобразени с фактическата обстановка и не корелират с данните по изпълнителното дело.
Поддържа се, че за принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист от
29.07.2013 г. първоначалният кредитор е образувал изпълнително дело № 959/2013 г. по
описа на ЧСИ Виолина Тозева. Навежда се, че към момента на образуване на и.д. № 959/
2013 по описа на ЧСИ Виолина Тозева е било в сила Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., където е изрично
постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото
Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването от ВКС на ново разрешение на
правния въпрос с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, което започва да се прилага от
26.06.2015 г., занапред - така Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г., според чието задължително тълкуване ,.Погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/6.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС“.
Прави се довод, че давността за вземането по изпълнителния лист от 29.07.2013 г. е
започнала да тече на 26.06.2015 г., като „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувало в срок новото
изпълнително дело № 153/ 10.05.2019 по описа на ЧСИ Виолина Тозева. По
новообразуваното изпълнително дело регулярно са искани и извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат погасителната давност. Давността при изпълнителния процес
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен
3
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо
дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие
е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от
7
09.01.201 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423
от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/.
Поддържа се, че в случая е налице процесуална активност на кредитора, с която е
поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, поради което същият не следва да бъде санкциониран с
обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. В тази връзка е
и задължителната съдебна практика на ВКС - съгласно Решение № 127/12.07.2022 на
ВКС по дело № 2884/2021, IIIг. о., ГК, ВКС, давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това
число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. В този смисъл е и
Решение № 303 от 15.03.2023 г. на САС по в.гр.д. 2605/2022 г., според което „давността
не е изтекла, тъй като в този времеви период са налични няколко искания от кредитора за
прилагане на различни изпълнителни способи спрямо длъжниците, които са прекъсвали
многократно давността и тя не е изтекла.
Прави се довод, че по образуваното изпълнително дело многократно са прекъсвани
давностните срокове. Изпълняемото право (ликвидно и изискуемо иритезание) и правото на
принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното
изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени. От момента на образуване на изпълнителното дело до сега са извършвани
периодично изпълнителни действия, прекъсващи давността, от което следва, че исковата
претенция е неоснователна. Ответникът претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищците не се явяват лично, делегират представител, който
поддържа иска.
Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, оспорва иска.
Съдът в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че ищците се явяват длъжници по вземане, което е придобито
от ответника посредством сключен с „Обединена българска банка“ АД Договор за цесия от
31.01.2018 г., като по ч.гр.д. № 1886/2013 г. по описа на Районен съд — Благоевград в полза
на „Обединена българска банка“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Съобразно посочения изпълнителен лист ищците са осъдени солидарно
да заплатят на „Обединена българска банка“ АД сумата от 7 964,97 лева, представляваща
неиздължена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
18.02.2010 г., от която: 7 180,75 лева - главница; 347,40 лева - договорна лихва за периода от
4
05.11.2012 г. до 24.07.2013 г.; 436,82 лева - наказателна лихва за просрочена главница за
периода от 05.11.2012 г. до 24.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.07.2013 г. - датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Установява се по делото от писмените доказателства, за принудителното събиране на
сумите по изпълнителния лист от 29.07.2013 г. първоначалният кредитор е образувал
изпълнително дело № 959/ 2013 г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева.
Установява се, че изпълнително дело № 959/ 2013 г. по описа на ЧСИ Виолина
Тозева е прекратено поради перемция, като „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувало ново
изпълнително дело № 153/ 10.05.2019 по описа на ЧСИ Виолина Тозева.
Предприети са действия по поисканото принудително изпълнение от ЧСИ Тозева.
С молба вх. № 14977/ 02.07.2019 г. от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискано
събирането на дължимите парични вземания да се осъществи принудително чрез налагането
на запор на банкови сметки на длъжника Р. Ц..
С молба вх. № 16415/ 19.07.2019 г. от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискано
събирането на дължимите парични вземания да се осъществи принудително чрез налагането
на запор на трудовите възнаграждения на длъжника Р. Ц. и длъжника А. Ц..
С постановление на ЧСИ Тозева са наложени запори на трудовите възнаграждения на
длъжника Р. Ц. и длъжника А. Ц., видно от запорни съобщения от 30.07.2019 г.
С молба вх. № 24810/ 24.08.2019 г. от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискано
събирането на дължимите парични вземания да се осъществи принудително чрез налагането
на запор на банкови сметки на длъжника Р. Ц. и длъжника А. Ц..
С постановление на ЧСИ Тозева са наложени запори на банкови сметки на длъжника
Р. Ц. и длъжника А. Ц., видно от запорни съобщения от 18.10.2021 г.
След тези дати са извършени множество действия по поисканото принудително
изпълнение от ЧСИ Тозева, но съдът намира за ирелевантни за настоящето производство,
поради което не обсъжда.
Останалитте писмени доказателства не са относими и необходими към настоящия
спор, поради което съдът не обсъжда.
От правна страна, съдът намира предявения иск за процесуално допустим, а по
същество за основателен, по следните съображения:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
5
на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може
да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно
чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е
подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила – аргумент от чл. 416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта
за изпълнение. В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1886/ 2013 г. по
описа на Районен съд - Благоевград, се ползват с посочените по-горе правни последици.
Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след
стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищците и които са могли да посочат
в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
В тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното дирене, в
изпълнителното производство са настъпили факти (с оглед въведените в исковата молба
твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право от ответника.
Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците могат да се защитят, като възразят срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да
предяви иск за установяване на вземането си. Изпълнителният лист се издава въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва
със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му
или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. С влизане в сила на
заповедта за изпълнение е прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя, като
считано от тази дата започва да тече нова 5 годишна погасителна давност.
В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1886/ 2013 г. по описа на
Районен съд - Благоевград, се ползват с правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение и са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор.
На първо място, релевантен срок за определяне начало на давностния срок в
настоящия случай е дата 26.06.2015 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/ 2020 г.,
,.Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/6.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“.
Приложимо това правило, изведено в тълкувателното решение, сочи на извод, че при
висящ изпълнителен процес, образуван преди 26.06.2015 г., погасителната давност за
вземането не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането. В случая е налице
по изпълнителния лист от 29.07.2013 г. първоначалният кредитор е образувал на
28.08.2013 г. е образувал изпълнително дело № 959/ 2013 г. по описа на ЧСИ Виолина
Тозева, което е прекратено на 18.02.2019 г. поради молба на взискателя.
С оглед правилото, изведено от тълкувателното решение, до датата на влизане в сила
на тълкувателното решение, независимо от предприетите изпълнителни способи, давност за
вземането не тече – такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в
сила на тълкувателното решение.
В случая 26.06.2015 г. е релевантния момент, обуславящ начало на нова погасителна
давност.
По вземането, предмет на изпълнителния лист от 29.07.2013 г. е образувано на
10.05.2019 г. изпълнително дело № 153/ 2019 г. по описа на ЧСИ Тозева, като с
предприетите с молба вх. № 14977/ 02.07.2019 г. от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД
изпълнение на изпълнителни способи, започналата да тече нова давност на 26.06.2015 г., е
прекъсната.
От този момент – 02.07.2019 г., е започнала да тече нова давност, прекъсната на
19.07.2019 г. с молба вх. № 16415/ 19.07.2019 г. от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД –
поискан изпълнителен способ.
От този момент – 19.07.2019 г., е започнала да тече нова давност, прекъсната на
24.08.2019 с молба вх. № 24810/ 24.08.2019 г. от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД –
поискан изпълнителен способ.
От този момент – 124.08.2019 г., е започнала да тече нова давност, прекъсната на
18.10.2021 г. видно от приложен изпълнителен способ 0 запори на банкови сметки.
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 2013г. от 26 юни 2015г., по т.д.№ 2/2013г.
7
на ОСГТК на ВКС прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.
116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова
давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането
не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че
вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и
завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални
действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим
исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес
давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което
да я прекъсне отново в хода на исковото производство. Според ВКС в цитираното ТР при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В случая, последното същинско изпълнително действие е извършено на 18.10.2021 г.,
като към датата на предявяване на иска – 13.02.2023 г., и към настоящия момент,
погасителната давност не е изтекла.
Ето защо, искът се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца не се следват
разноски по делото.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска от Р. Х. Ц., ЕГН ********** и А. Г. Ц., ЕГН
**********, чрез адв. Ел. Д., против „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да се признае
по отношение на ответника, че Р. Х. Ц., ЕГН ********** и А. Г. Ц., ЕГН **********, не
8
дължат по отношение на ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* общо сумата от
16 032,88 (шестнадесет хиляди тридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) лева към
03.02.2023 г. по изпълнително дело № 153/2019 г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева, с per. №
795 към КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - Благоевград, формирана като сбор от
следните суми: 520,88 (петстотин и двадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева -
неолихвяема сума; 7 180,75 (седем хиляди сто и осемдесет лева и седемдесет и пет
стотинки) лева - главница; 6 952,66 (шест хиляди деветстотин петдесет и два лева и
шестдесет и шест стотинки) лева - лихви и 164,65 (сто шестдесет и четири лева и шестдесет
и пет стотинки) лева - разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т. 26 от ТТР по
ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 213,94 (хиляда двеста и тринадесет лева и деветдесет и
четири стотинки) лева в полза на ЧСИ Виолина Тозева, поради погасяването им по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9