Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Русе, V - ти граждански състав, в публично
заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Татяна Илиева
при
секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1469 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът
Община Русе твърди, че с Решение № 1795/13.12.2017 г., постановено по
гражданско дело № 5076/2017 г., Районен съд–Русе осъдил Общината да заплати на М.Н.Т.
сумите: 12 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди; 241.45 лева –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от
30.01.2017 г. до окончателното им изплащане, както и 1400 лева – разноски по
делото. С Решение № 227/22.05.2018 г. по ВГД № 209/2018 г. Окръжен съд – Русе
потвърдил първоинстанционния съдебен акт и осъдил Община Русе да заплати 630
лева разноски за въззивното производство. Решенията били постановени при
участието на „РПС–Русе–Пъблик Сървисиз“ ЕООД. Според мотивите на РС-Русе,
Мариана Таралезова претърпяла телесни увреждания вследствие неизпълнение
задължението на общината да поддържа общинската инфраструктура при зимни
условия. Въз основа
постановения съдебен акт, на 31.05.2018 г. ищецът изплатил на пострадалата
14 833.66 лева и през м.юни 2018 г. изпратил на „РПС–Русе–Пъблик Сървисиз“ ЕООД покана за възстановяване на
сумата. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си, Община Русе предявила
иск срещу него и по образуваното ГД № 7860/2018 г., ответникът бил осъден да й заплати
5000 лева, частично предявени от 14 833.66 лева, ведно със законната
лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното плащане на сумата. В хода на
въззивното производство ОС-Русе приел, че е налице съпричиняване от страна на
Община Русе в размер на 20 % (Решение № 404/01.11.2019 г., постановено по ВГД №
520/2019 г. по описа на РОС). Независимо от отправената покана за заплащане на сумата
11866.93 лева, на 20.11.2019 г. ответникът превел на ищеца единствено 4987.47
лева – частично предявената претенция, ведно със законната лихва и разноските
по гражданското дело. Ищецът твърди още, че на 01.06.2015 г. с ответника
сключили договор за
обществена поръчка, с предмет „поддържане чистотата и проводимостта на
дъждовните шахти, включително снегопочистване и зимно поддържане на териториите
за обществено ползване на гр.Русе“. Пояснява, че контрактът е с петгодишен срок
и към датата на деликта ответникът е бил длъжен да извършва дейности по
снегопочистване и зимно поддържане, които включват снегопочистване на пътната
настилка и прилежащите участъци от сервитута на пътя. Изпълнителят приел, че ще
възстанови на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/или
разходи в случай, че при неизпълнение на поето задължение бъде заведен иск от
трето лице срещу общината. С оглед изложеното моли да бъде постановено решение,
с което "РПС-РУСЕ-ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ" ЕООД бъде осъдено да заплати на Община
Русе сумата 7866.83 лева
(разлика между 11 866.93 лева – обезщетение, изплатено на пострадалата,
редуцирано с 20 % съпричиняване и 4000 лева - платени от ответника на
20.11.2019г.), ведно със законната лихва, считано от образуване на делото и
524.26 лв. мораторна лихва за периода 17.07.2018 г. – 12.03.2020 г. Претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът
„РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи досежно недопустимостта и неоснователността на ищцовите
претенции. Счита, че е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила
решение по ВГД № 520/2019 г. по описа на ОС-Русе и по отношение на
непредявената част от вземането, което се претендира в настоящото дело. Заявява,
че неизпълнението на задълженията по чл.13, ал.1 от Наредба № 4 от страна на
управителя на ЕС на жилищната сграда, пред която е станал инцидентът, както и
на Кмета на Община Русе, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по
чл.13, ал.2 от Наредбата, представляват виновно противоправно поведение. Поради
това релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
управителя на ЕС и на Кмета на Община Русе с 80 %, което следва да обоснове
намаляване размера на изплатената като обезщетение сума за вреди.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
Страните
по делото са обвързани от Договор за обществена поръчка
№ ЗОП-21/01.06.2015 г. с предмет: „Поддържане на чистотата и проводимостта на
дъждовните шахти, в това число снегопочистване и зимно поддържане на
териториите за обществено ползване на гр.Русе в съответствие с договора,
заданието за обществена поръчка и офертата” със срок за изпълнение 5 години,
считано от датата на подписването му. По силата на тази облигационна връзка
изпълнителят (ответник в настоящото производство) поел задължението да извършва
дейностите по снегопочистване и зимно поддържане, които включват
снегопочистване на пътната настилка и прилежащите участъци от сервитута на пътя
– площади, тротоари, велоалеи, отбивки и други, изчерпателно посочени чл.7,
ал.1, т.2 от договора. Ответното дружество приело да възстанови на
Община Русе всички претърпени вреди, разноски и/или разходи в случай, че при
неизпълнение на поето задължение бъде заведен иск от трето лице срещу общината
(чл.15, ал.2).
Не се спори, че „РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД е било
трето лице – помагач на страната на Община Русе в производството по гр.дело № 5076/2017
г. по описа на РС-Русе, в резултат на което Общината е осъдена да заплати на М.Н.Т.
сумите: 12 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди; 241.45 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.01.2017 г. до окончателното им изплащане и 1400
лева – разноски по делото.
Постановеният
съдебен акт е потвърден с Решение № 227/22.05.2018 г., постановено по ВГД № 209/2018
г. по описа на РОС и ищецът е осъден да заплати разноски за въззивната инстанция
в размер на 630 лева.
По
предявен от Община Русе срещу „РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД иск е образувано ГД № 7860/2018г. по описа
на РС-Русе. С Решение № 1147/27.06.2019 г. ответникът е осъден да заплати на
ищеца 5000 лева, предявени частично от 14 833.66 лева – част от изплатена
на М.Н.Т. сума по влязлото в сила решение по гр.д.№ 5076/2017 г. по описа на РС-Русе,
ведно със законната лихва от 17.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
С влязло в сила Решение № 404/01.11.2019 г. по ВГД № 520/2019
г. въззивната инстанция отменя Решение № 1147/27.06.2019г. в частта, в която
„РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Русе сумата над
4000 лева и отхвърлила иска, предявен за сумата 5000 лева, частично от
14 833.66 лева, в размера над 4000 лева поради уважено съпричиняване. Въззивната
инстанция в мотивите е приела, че е налице съпричиняване, тъй като общинската
администрация не е обезпечила спазване разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба №
4, относно почистването на прилежащите към сградите тротоари. Определила
съпричиняването на 20 % и намалила претендираната от ищеца сума с 1000 лева.
Ищецът признава, че на 20.11.2019 г. „РПС-Русе-Пъблик
Сървисиз“ ЕООД му е заплатило сумата 4987.47 лева, съставляваща сбор от:
главница – 4000 лева и 987.47 лева –
законна лихва и разноски.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82, вр. чл.54 и чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Привличането на трето лице – помагач в процеса е
средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни
защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице.
Конституирането на трето лице–помагач има и друга цел – да обвърже третото лице
в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със
задължителната сила на мотивите (чл.223, ал.2 ГПК). Чрез привличането
привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини
привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение
в следващ процес между нея и привлеченото лице. Това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла.
В случая, ответникът е обвързан в отношенията си с
ищеца (подпомаганата страна) от мотивите на влязло в сила Решение № 1795/13.12.2017г.
по гр.д.№ 5076/2017 г. по описа на РС-Русе, с което Община Русе е осъдена да
заплати на Марияна Николова Таралезова обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди. Според мотивите на съдебния акт, претърпените вреди са
следствие от неизпълнение задължение от страна на общината да поддържа
общинската инфраструктура за обществено ползване в състояние, което да не води
до вреди за гражданите. Съдът е приел, че за да изпълни това свое задължение,
Община Русе е сключила договор с подпомагащата страна (ответник в настоящото
производство), обстоятелство, което не я освобождава от задължението й, а е
основание за осъществяване на договорната отговорност на „РПС – Русе – Пъблик
Сървисиз“ ЕООД при неизпълнение на задълженията по договора.
В производството по предявения от общината срещу
дружеството частичен иск (ГД № 7860/2018 г. по описа на РРС), съдът е съобразил
установеното по гражданско дело № 5076/2017 г. и е осъдил „РПС-Русе-Пъблик
Сървисиз“ ЕООД да заплати на Община Русе частично предявената сума 5000 лева.
Формираната с влязлото в сила въззивно решение № 404/01.11.2019
г. по ВГД № 520/2019 г. сила на пресъдено нещо обхваща правопораждащите факти
на спорното право при предявен в друг процес иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото право (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019
г. по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и
за иска в останалата част на вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането.
Въззивната инстанция е уважила
възражението на ответника за съпричиняване и го е определила на 20 %. Силата на
пресъдено нещо на решението в производството по уважен частичен иск се
разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването.
Безспорно установените релевантни за
спора факти: неизпълнение от страна на ответника на задълженията произтичащи от
Договор за обществена поръчка №
ЗОП-21/01.06.2015 г.; претърпените от общината вреди вследствие
неизпълнение на договорното задължение и размера на вредата – 14 833.66
лева обуславят извод, че определеното от съда съпричиняване – 20 % е относимо
към пълния размер на вредата, т.е. общо дължимата сума 14 833.66 лева
следва да бъде редуцирана с 20 % до 11 866.93 лева. Ако се приеме тезата
на ответника, че задължението му към ищеца възлиза на 4000 лева, това би
означавало, че съпричиняването е 27 %, т.е. различно от установеното със сила
на пресъдено нещо.
Предвид възстановяване на част от
вредата – 4000 лева, ответникът дължи остатъка в размер на 7 866.83 лева.
Изложеното води до извод, че претенцията
като основателна следва да бъде уважена изцяло.
По отношение
претенцията за заплащане мораторна лихва върху главницата, считано от
17.07.2018г. – 12.03.2020г. в размер на 524.46 лева:
В чл.15, ал.2 от Договор № ЗОП-21/01.06.2015 г. е
предвидено: „Ако в резултат от неизпълнение на задължение по договора от страна
на изпълнителя, бъде заведен иск срещу възложителя от трета страна,
изпълнителят ще възстанови на възложителя всички претърпени от него вреди,
разноски и/или разходи.“. Доколкото задължението на ответника произтича от
договора между страните и същото не е срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД,
нито на деликтно основание, изискуемостта настъпва от момента на отправената до
„РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“ ЕООД покана. Ищецът е отправил такава до ответника
на 28.06.2018 г., с оглед което претенцията като основателна следва да бъде
уважена изцяло.
По отношение
разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК
в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на
664.67 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "РПС-РУСЕ-ПЪБЛИК
СЪРВИСИЗ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
бул.“Липник“№133А, представлявано от управителя Адриан Лазаров, да заплати на
ОБЩИНА РУСЕ, представлявана от кмета Пенчо Милков, с адрес гр.Русе,
пл.”Свобода” № 6, сумата 7866.83 лева, представляваща разликата
между 11 866.93 лева – изплатено обезщетение
на пострадалата, редуцирано с 20 % съпричиняване и 4000 лева - платени от
ответника на 20.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.03.2020 г., 524.46 лева - лихва за забава за периода 17.07.2018 г. – 12.03.2020г. и 664.67 лева деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: