Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Габрово, 1.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четвърти февруари, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 309 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-2138 от 7.12.2021 г., подадена от И.Й.О.,***,
ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 21-1752-000071 от 16.11.2021 г. на началник РУ - Габрово при ОД
на МВР - Габрово, с искане за нейната отмяна.
С процесната Заповед на
жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.
Мотивите за издаването на акта са
следните:
На 16.11.2021 г., около 16.15 ч.,
в гр. Габрово, на пл. Игото, О., като водач на МПС- автомобил ******1.8, с рег.
номер ******, управлява собствения си автомобил, като е ограничил видимостта
през страничните предни стъкла чрез залепено фолио, с което е извършил
нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП – ограничава видимостта през челното,
задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя.
С жалбата се оспорва приетата за
осъществена от административния орган /АО/ фактическа обстановка, а именно – че
залепеното защитно фолио ограничава видимостта на водача, намалява
прозрачността на стъклото. Освен това намаляването на прозрачността не означава
непременно, че намалява видимостта. Нормата на чл. 105 от ЗДвП позволява
поставянето на такова фолио.
Жалбата е редовна и допустима,
като подадена от заинтересовано лице в законния срок против подлежащ на съдебно
оспорване пред Административен съд Габрово ИАА, поради което следва да се
разгледа по същество.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
За ответната страна се явява
юрисконсулт Савчева, която оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно
спиране от движение на пътно превозно средство до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение.
В съставения АУАН № АВ
230560/16.11.2021 г., цитиран в нея, е посочено нарушение на чл. 105, ал. 1 от
същия нормативен акт, според който текст се забранява ограничаване на видимостта
през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В АУАН е описано също, че с поставянето на защитно фолио върху предните странични стъкла на автомобила си О.
е ограничил видимостта.
Съдът намира, че процесната
Заповед е фактически и правно мотивирана, като от съдържанието й става ясно по
каква причина се налага ПАМ, а описанието на релевантните факти съответства на
хипотезата на правната норма, цитирана от
административния орган като нормативно основание за налагането й.
Мярката има превантивен и
преустановителен характер. Не се изисква към момента на налагането й да е
доказано по безспорен начин извършено нарушение на ЗДвП, вкл. да е реализирано
ПТП поради ограничаването на видимостта на водача. Целта на мярката е да се осуети
възможността на дееца да извърши по-сериозно нарушение, каквото е пътното транспортно произшествие, като тази мярка не съставлява вид
административно наказание. Административният акт, с който се
прилага мярката, предхожда
наложено на адресата административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата
акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.
Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни
последици. Различна са както процедурата, така и изискванията за издаването им. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение, като двата вида мерки могат да
се кумулират, макар и не в общ АА, но те съществуват самостоятелно, разделно
една от друга. Административнонаказателната
отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно
неизпълнение на административно-правни задължения, докато ПАМ са
средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи
в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането
на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова
тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
АУАН е редовно съставен, от
компетентен орган, притежава задължителните за тази категория актове реквизити,
поради което следва да бъде приложена обвързващата доказателствена сила на
акта, призната по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но това не означава, че
фактическата предпоставка за налагането на мярката, не може да се установи или
обори по друг начин, с помощта на други относими и допустими доказателства в
обхвата на административния процес.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по т.1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи
и на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите
за контрол по този закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са
секторите Областните дирекции на МВР на територията на съответната област.
Съответно ръководителят на ОД на МВР – Габрово – директорът на същата, със
Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г., на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е
определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените правни основания,
сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 1 от този закон. Съгл. т. 1.6 от тази Заповед на началниците
на РУ при ОД на МВР – Габрово със звена „Пътен контрол“, какъвто е авторът на процесния ИАА, е
възложено налагането на процесната ПАМ за нарушение на ЗДвП. В заключение въз
основа на така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от
оправомощен орган, притежаващ както материална, така и териториална
компетентност, с оглед местоизвършването на нарушението.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП юридически факт е наличие на неизправност по ППС или конструкция на същото, която е изменена
без съответното разрешение, като в акта се твърди, че е налице такава и тя е
довела до застрашаване на движението, т.к. в такива случаи законодателят
предполага, че поставяйки фолиото на посочените стъкла на автомобила, водачът е
ограничил и видимостта си, което е реална предпоставка за настъпване на ПТП.
За да се установи наличието или
липсата на тази предпоставка за прилагането на ПАМ и елемент от хипотезата на
приложената правна норма, съдът взе предвид събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност.
По делото жалбоподателят не
оспорва, че действително е поставил защитно фолио, но то не ограничава
видимостта, както е посочено неправилно от актосъставителя по АУАН и от
административния орган, издал процесната Заповед, а само намалява прозрачността
на стъклата.
Съгласно §.6, т. 56 от ДР на ЗДвП
"ограничена видимост" е налице
при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта. От нея се различава намалената видимост, която, съгласно
т. 55 на същата норма, е налице при здрач, мъгла, валеж,
запрашеност, задименост и други подобни, т.е.
налична е, но е затруднена. Дадените от законодателя специални дефиниции на
употребите в закона понятия сочат, че за целите на този нормативен акт той
разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на
причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост,
видно от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, запрашеност,
докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които
влияят на видимостта - стръмнини, завои, други препятствия. И двете понятия са
относими за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В
хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП законодателят има предвид фактори, които
са на или в самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В
този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а
с оглед на обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят
до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто
и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо
от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се
стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.
Видно от съдържанието на АУАН и Заповедта безспорно е
прието, че на предните странични стъкла на автомобила на О. е поставено
фолио. Видно е също, че според административния орган това фолио
ограничава видимостта. Дали поставеното фолио намалява прозрачността на
стъклата и до какъв процент е факт, релевантен за административнонаказателната
отговорност на собственика на автомобила с оглед на конкретно приетите в акта
елементи на административното нарушение.
За целите на принудителната мярка е
достатъчно, че при контролната проверка компетентният орган е установил наличие
на фолио върху предните странични стъкла на автомобила, което автоматично прави
автомобила технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на
изискванията на стандартизационните документи относно тези
стъкла.
Законодателят не е посочил кои са стандартизиращите документи, но съдържанието на чл. 9 от ППЗДвП, според която норма се разрешава движението на пътно превозно средство по
пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за
експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове /респективно
актове, към които те препращат/ са и съответните стандарти. Затова и съдебната практика приема, че когато едно моторно превозно средство
е със залепено на стъклата фолио, то обективно не отговаря на
изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а
от собственика на превозното средство и не са налице доказателства,
които следва да представи в такъв случай самият собственик, че с това поставяне
не се ограничава, или затруднява видимостта. Ако собственик на моторно превозно
средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е
доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със
стандартизационните документи. Ако жалбоподателят беше
извършил предварително съответните измервания и към момента на проверката
разполагаше с документ, доказващ прозрачност на стъклата, съгласно
изискуемите стандарти, органът не би имал основание да приеме ограничаване
на видимостта. Но тогава, когато към момента на контролната проверка, обективно
върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено
фолио, то този
факт, сам по себе
си, е
достатъчен, за да приеме органа наличие на хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
„Принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП цели да
преустанови правонарушението, а в случая, към датата на прилагане на мярката
обективно предните странични стъкла на автомобила на касатора са били облепени
с фолио и касаторът не е доказал към този момент, че това фолио е съобразено с
изискванията на Правило № 43.“ /Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о./.
Жалбоподателят не е оборил доказателствената
сила на редовно съставения АУАН. Още повече, че самият той не
оспорва, че е поставил такова фолио на предните странични стъкла на автомобила
си. След като е
установил ограничаване на видимостта на лекия автомобил през страничните стъкла
по начин, който дава възможност да се приеме, че е налице техническа
неизправност според нормата на чл. 10 от ППЗДвП, в съответствие и с целта на закона
е издадена оспорената заповед, с която е разпоредено временно спиране от
движение до отстраняване на техническата неизправност.
В заключение настоящият съдебен
състав намира, че при издаване на обжалвания ИАА са спазени разпоредбите и на процесуалния, и на материалния закон. Предвид така изложеното,
заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и
жалбата срещу нея следва да бъде оставена без уважение.
В тази връзка основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
деловодни разноски, което е направено своевременно, в о.с.з., на което са били
призовани редовно страните. В полза на страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на стойност 100.00 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба с
вх. № СДА-01-2138 от 7.12.2021 г., подадена от И.Й.О.,***, ЕГН: **********, на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-1752-000071 от 16.11.2021 г. на началник РУ - Габрово при ОД на МВР –
Габрово, издадена от началник РУ Габрово Н.Н.Д., с която на основание чл. 171,
т. 2, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство - лек автомобил ******с рег. № ******, до
отстраняване неизправността, състояща се в поставено защитно фолио на предни странични
стъкла на автомобила.
ОСЪЖДА И.Й.О.,***, ЕГН: **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Габрово деловодни разноски в размер на
100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/