РЕШЕНИЕ
№ 1486
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330106211 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС,
предявени от Ю.С. срещу И. и А. Р.и.
Ищцата твърди, че е собственик на 1/9 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК
на гр. ***. Ответникът бил собственик на 2/3 ид.ч. от имота. В имота имало 2 сгради,
като от обекта на ищцата нямало достъп до двора. Такъв се осигурявал единствен от
входа към ул. ***. Съществуващ проход обаче бил блокиран почти постоянно от
автомобил собственост на ответниците, който не позволявал преминаването. Предвид
горното се иска ответниците да бъдат осъдена да преустановяват паркирането на
автомобила.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва
иска. Твърдят, че не пречат на ищцата да ползва ид.ч. от имота.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на правото на собственост
срещу неоснователното въздействие и посегателство върху обекта на собственост. От
характера на този иск следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота може да
бъде предмет на петиторна защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи на
1
установения правен режим на имотите и по този начин накърнява чужди права. На
петиторна защита подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни
пречки за ползване на имота от собственика.
От представените по делото два нотариални акта от 2004 г. се установява, че
ищцата е собственик на 1/9 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. *** с площ
от 248 кв.м. От представената по делото скица се установява, че дворното място е
застроено с три сгради, като тези с идентификатори .1 и .3 заемат почти цялото лице
към улиците „***“ и „***“. Достъп до вътрешността на двора е възможен единствено
от тесен коридор образуван от южната страна на сграда е идентификатор .1, улица „***
и границата на самия имот.
От показанията на свидетеля Н. С. се установява, че в така обособената част от
имота се паркира лек автомобил, който се ползва предимно от ответницата А.Р. и рядко
от ответника И.Р.. Широчината била ограничена и след паркирането на автомобила
оставало разстояние между 10 см. и 30 см. от двете ми страни, през което не можело да
се премине, защото препятствие представлявали и огледалата на МПС. Достъп до
двора от сградата нямало. Заявява, че автомобилът е паркиран на това място почти
през целия ден, като за кратки периоди се изважда при ползване. Показанията на
свидетеля, преценени съгласно чл. 172 ГПК, предвид евентуалната му
заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни и
последователни, като не противоречат на останалите ангажирани по делото
доказателства.
От приложените по делото 6 броя снимки- електронни документи по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, като съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
визуален запис, се установява, че автомобилът паркиран от ответниците е марка *** с
рег. № ****. Според представената справка, същият е собственост на ответницата А.Р.,
като е придобит по време на брака й с ответника И.Р.. От документите не се установява
с категоричност собствеността да е в режим на СИО, защото няма данни за това дали
придобиването е било възмездно.
Справка за регистрация е достатъчна за удостовери правото на собственост на
посоченото в нея лице. Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП собствеността на регистрирани
автомобили се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите.
Пътното превозно средство се регистрира на името на новия собственик, за което в
закона са предвидени множество изисквания и правила. Свидетелството за регистрация
на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство
относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на
съответния автомобил. В този смисъл Решение № 37 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
*** г., I г. о., ГК, Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №*** г., III г. о., ГК
2
и Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № *** г., III г. о., ГК.
От така събраните доказателства, с категоричност се установява, че с
паркирането на автомобила ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на
собственост, защото напълно преграждат достъпа до незастроената част. Макар
незастроената част от двора да е малка, ищцата се легитимира като собственик на 1/9
ид.ч. от нея и като такава има право да упражнява правото си на ползване. Дори
частите за ползване да са малки, това не лишава собственика от предвидената в закона
възможност да упражнява правата си.
Претенцията следва да бъде уважена срещу двамата ответници, защото се
доказва, че и двамата ползват лекия автомобил. С това и двамата осъществяват
действията, с които пречат на ищцата да ползва имота според правата си.
Ето защо претенцията по чл. 109 ЗС се явява установена по основание, като
търсената защита (да преустановяват паркирането) е съответства на нарушението.
Искът не може да бъде уважен само за определени часове от денонощието, защото
подобно разпределение на времето за ползване е възможно само при съгласие на
страните.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 90 лева за д.т.
Разноски за адв. възнаграждение не следва да бъде присъждано, защото не са
представени доказателства за извършването на такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Р., ЕГН ********** и А. С. Р., ЕГН **********, да
преустановят неоснователните си деяния, с които пречат на Ю. Г. С., ЕГН
**********, да ползва собствената си 1/9 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***
по КК на гр. ***, с адрес: ***, като преустановят паркирането на лек автомобила
марка *** с рег. № *** в южната незастроена част от поземления имот,
разположена между сграда с идентификатор ***, ул. *** и границата с поземлен имот с
идентификатор *** по КК.
ОСЪЖДА И. А. Р., ЕГН ********** и А. С. Р., ЕГН **********, да заплатят
на Ю. Г. С., ЕГН **********, сумата от 90.00 лева разноски в настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4