№ 1327
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502289 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.06.2023г. по гр.д. № 16 962/2019г. по описа на Софийски
градски съд, 1-12 състав е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на
К. Д. М., на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение в размер на 10 000лв за
неимуществени вреди, търпени в следствие на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение в престъпление по НОХД № 1615/2014г. на СпНС, ведно със законната
лихва от 09.02.2016г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди
в останалата си част над присъдения размер до претендирания от 70 000лв е отхвърлен
като неоснователен.
Против решението в осъдителните му части е постъпила само въззивна жалба на
Прокуратура на РБ с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния
закон /чл.52 ЗЗД/ при определяне размер на обезщетението. Твърди се, че ищецът е
търпял неимуществени вреди като стрес и безспокойство от наказателното
преследване, но тези вреди не обосновават заместващо обезщетение в този висок
размер. Изтъква се, че част от твърдените вреди не са доказани за настъпили в
причинна връзка с обвинението, а други не са били с толкова силен интензитет, поради
това и съдът не е направил адекватна оценка. Твърди се, че обезщетението не е
съответно на периода на търпене на вредите, съвпадащ с времето на наказателното
производство, но също и не било редуцирано поради наличието на друго наказателно
1
дело в същия период, което също е източник на негативни изживявания без връзка с
обвинението. И на края се твърди, че определеното обезщетение не отговаря на
данните за личността на ищеца, който имал предишни осъждания и следователно
интензитета на вредите не бил толкова голям, колкото би бил, ако е лице с чисто
съдебно минало. Поради изложеното се иска отмяна на решението в осъдителната му
част и вместо това постановяване на ново по същество, с което намали обезщетението
по размер.
В срок е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна К. М., с който се
иска потвърждаване на решението в обжалваната му част с доводите, че съдът е
съобразил всички от значение обстоятелства и постоянната съдебна практика по този
въпрос.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му част /чл.269, изр.първо
ГПК/. В отхвърлителната си част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 предл.
второ ЗОДОВ, тъй като против ищеца било повдигнато обвинение за престъпление от
общ характер, по което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, както и че в
причинна връзка с незаконното обвинение ищецът е търпял неимуществени вреди, за
репарирането на които е определено обезщетение в размер на 10 000лв, ведно със
законната лихва от 09.06.2016г.
Пред първата инстанция са безспорно установени с писмени доказателства
правнорелевантните факти относно повдигнатото на 04.12.2009г. обвиняем за
извършено престъпление по 214, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.213а, ал.3, т.2, т.3, предложение
3 и т.7, вр. с ал.2, т.3, предложение 1 и т.4 НК, като по отношение на ищеца е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на СлОС от
07.12.2009г., което е влязло в сила на 14.12.2009г. С определение от 16.02.2010г. на
СлОС, влязло в сила на 19.02.2010г. мярката за неотклонение по отношение на ищеца е
била изменена в по-лека „домашен арест“. С определение от 26.05.2010г. на СлОС
мярката за неотклонение „домашен арест“ е изменена в „парична гаранция“ в размер на
1500 лв. На 01.11.2010г. обвинителния акт срещу ищеца е внесен в Окръжен съд –
Сливен, но съдебното производство е прекратено и изпратено по компентентност на
Окръжен съд-Благоевград. Пред ОС-Благоевград е образувано НОХД №600/2010г.,
което отново е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения. На 30.08.2011г. обвинителният акт е внесен в Окръжен съд-
Благоевград и следва повторно прекратяване и изпращане по компетентност на СпП.
На 17.02.2012г. обвинителният акт е внесен в Специализирания съд, където е
образувано НОХД №216/2012г. Повдигнатите с него обвинения са срещу трима
2
обвиняеми, един от които е ищецът К. М. за престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. с
ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с чл.20, ал.2 НК.
Съдебното производство е приключило на 11.01.2013г. с постановяването на
осъдителна присъда, като ищецът в качеството на подсъдим е осъден на 5 години
„лишаване от свобода“, отменена е мярката -забрана да напуска пределите на страната
и е приведено в изпълнение наказанието му, наложено с друга присъда по НОХД
№964/2005г. по описа на РС-Пазарджик за срок от 1 година, 7 месеца и 13 дни. Тази
присъда е потвърдена частично с нова присъда от 24.09.2013г. постановена по ВНОХД
№76/2013г. по описа на АСпНС, която е обжалвана пред ВКС, който с решение от
08.05.2014г. постановено по НД №2381/2013г. я отменя и връща делото на АсПНС за
ново разглеждане от друг състав. В АСпНС е образувано ВНОХД №69/2014г., по което
с решение от 21.07.2014г. първоинстанционната присъда е отменена, а делото е
върнато на прокуратурата. След това с нов обвинителен акт на 05.11.2014г. е внесено
същото обвинение пред СпНС, във връзка с което е образувано НОХД №1615/2014г. С
присъда от 25.01.2016г. ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения. Тази присъда
не е обжалвана или протестирана и правилно е приета за влязла в сила на
09.02.2016г.
По повод на твърденията за влошено здраве в причинна връзка с повдигнатото
обвинение и преживеният в резултат на него стрес пред първата инстанция, е
изслушана комплексна медицинска и психиатрична експертиза. От заключението на
експертизата на в.л. П. - специалист съдебна медицина, се изяснява, че заболяванията
при ищеца могат да се систематизират като такива с отогенен /ушен/ произход,
бъбречни заболявания и прояви на хипертонична болест. По отношение заболяването
на лявото ухо е консатирано, че е диагностицирано преди задържането на ищеца под
стража през 2009г и има инфекциозен произход, рецидивирало е многократно, но се
констатират разлики между посочените дати на влошаване и тези по медицинска
документация. Във връзка с бъбречните заболявания е описана следната клинична
картина въз основа на представените по делото епикризи- болки в поясната област,
фебрилитет, възпалителни процеси в уретерите, датиращи документално от м.март
2017г., като няма приложена медицинска документация за бъбречни оплаквания преди
2017г. От представената епикриза, издадена през 2016г от кардиологично отделение се
установява, че е проведено лечение по повод овладяване възпалителен процес на горни
дихателни пътища, довело до стабилизиране на общото състояние и овладяване на
повишеното кръвно налягане. Експертизата в медицинската й част е категорична, че
няма друга документация и данни за сърдечно-съдови заболявания преди 2016г, нито
такива за приемани медикаменти, регулиращи кръвното налягане преди 2016г.
В заключението на експертизата на в.л. М. след проведено психиатрично
изследване, е констатирано, че има само една епикриза от проведено психиатрично
лечение от м.октомври 2019г с диагностична оценка за умерено тежък депресивен
3
период. От медицинската документация се установява, че сериозните соматични
оплаквания датират от събития през 2016г.,2018г. и 2019г., като липсват данни за
провеждано предходно психиатрично лечение, както и за прием на антидепресанти.
При актуалния преглед не са установени психопатологични болестни симптоми, а
последици в психологичен план- осведетелстваният счита процесното обвинение за
преломен момент в живота си, довело до необратими загуби в здравословен и личен
аспект. Обобщено е, че ако ищецът страда от рецидивиращо депресивно разстройство,
същото е в ремисия и е с неизяснена етиология – генетична предразположеност, както
и други психологични и социални фактори могат да обусловят развитието му, но
регистрираните документално оплаквания и симптоми са свързани с травмиращи
събития през 2016г до 2019г.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпита на св.Златарев, който работи като лекар в ушно отделение в
гр.Пазарджик и е бил лекуващ лекар на ищеца. Посочва, че го е срещнал за първи път
през 1999г и го насочил за оперативно лечение – отосклероза. В процесния период
2009г-2010г, когато ищецът бил в арест, получил искане да потвърди заболяването и да
даде препоръки. Свидетелят преценил, че се налага операция на ухото, но препоръката
му не била взета предвид, поради това операцията била направена след излизане от
ареста през м.май 2010г. Към момента свидетелят посочва, че ищецът има сериозно
намаляние на слуха и на двете уши, на лявото е 70 децибела, което практически
значело глухота.
Пред първата инстанция е изслушана и допълнителна медицинска експертиза на
в.л. Г., която пояснява диагнозата отосклероза като хронично неинфекциозно
заболяване. Въз основа на медицинската документация, вещото лице констатира, че
оплакванията датират от 1997г след произведен в близост до ищеца взрив, а през 1999г
е с диагноза перфоративен адхезивен отит на лявото средно ухо, последвало е
оперативно лечение и през 2010г вече е доказано наличието на отосклероза на ляво
ухо. На поставения въпрос за наличието на причинна връзка между намаляването на
слуха и несвоевременното оперативно лечение, вещото лице е категорично, че няма
причинна връзка. Категоричният отговор се обосновава с пораженията при взривната
травма през 1997г., при който е нарушено не само средното ухо, но са поразени и
слуховите нерви. При ищеца проблемите със слуха не са от възпалително естество и
операцията през 2010г е направена в опит за възстановяване на слуха, като момента, в
който е направена не се явява от значение за успешния изход, защото се касае за
хроничен процес.
Установените идентично по делото факти обосновават извод за неоснователност
на жалбата на прокуратурата. Първостепенният съд правилно е очертал релевантните
по този въпрос факти в съответствие с разясненията в ППВС №4/1968г и
4
постановената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, а при
определяне на обезщетението е съобразил тежестта и интензитета на всички
установени по делото обстоятелства.
Безспорно са съществени и са били обсъдени общите критерии във връзка с
тежестта на обвинението, продължителността на наказателнотото производство
/повече от 5 години/, периода на действие на мерките за неотклонение - задържане под
стража /2 мес./ и домашен арест /близо 5мес./, последната представлява сериозна
рестрикция за некратък период. Търпените неминуемо притеснения и безспокойство от
повдигнатото обвинение за изнудване, представляващо „тежко“ умишлено
престъпление по см. на НК, множеството извършвани в този период следствени
действия, които са допълнителен източник на стрес, чувството за злепставяне пред
приятелски и социален кръг в малкото населено место, както и доказаните последици в
психологичен план, създали чувство за необратимост и обреченост в личен аспект,
представляват утежняващи обстоятелства, които е следвало и са взети предвид от
първоинстанционния съд при определяне на заместващото обезщетение.
Неоснователни са оплакванията на прокуратурата против размера на
обезщетението, като определен в нарушение на чл.52 ЗЗД. Действително, категорично
се отхвърля причинна връзка между състоянието на стрес вследствие на обвинението и
влошеното здраве на ищеца. Последният страда от заболявания – сърдечно-съдово и
бъбречно, които са диагностицирани в съвсем различни периоди, за да имат общо с
процесното обвинение, а основният фактор за трайната загуба на слух е взривна травма
през 1997г. Независимо от посоченото следва да се съобрази, че стресът без да е фактор
за проява на заболяванията, респ. за техните усложнения, при ищеца е довел до трайно
влошено емоционално състояние, което неминуемо рефлектира върху общото
психическо и физическо състояние. Безспорно /както вече се обсъди/ при ищеца
травмиращите изживявания са в по-интензивен и продължиелен аспект. Този факт е
установен от неоспореното заключение на в.л. М., от което става ясно, че в
психологичен план обвинението е било изключително стресогенно събитие за ищеца,
независимо от наличието на предишни осъждания /през 2005г/. Вярно е, че
продължителността на наказателното производство от 5год предвид естеството на
обвинението, не може да се определи като неразумна и накърняваща правото на ищеца
на справедлив процес по КЗПЧ, но всички обстоятелства, включително и времето на
задържане под стража и на другите мерки за процесуална принуда, обосновават вреди
в обем и интензитет, отговарят на размера на обезщетението. И на края в тази връзка
следва да се посочи, че освен действително търпените вреди с оглед на посочените
критерии, които са строго индивидуални за всеки човек, обективен израз на принципа
по чл.52 ЗЗД е съобразяването на компенсацията с икономическите условия на живот в
периода 2009г-2016г.
5
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
осъдителна част ще подлежи на потвърждаване. При този изход на спора няма
основание да се изменят присъдените пред първата инстанция разноски. Пред
въззивната инстанция право на разноски ще има само въззиваемия –ищец, който е бил
представляван в процеса от пълномощник по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. и при този
обжалваем интерес ще му се следва възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 Наредба №
1/2004г в размер на 1300лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.06.2023г. по гр.д. № 16 962/2019г. по описа на
Софийски градски съд, 1-12 състав в обжалваната му осъдителна част.
Осъжда Прокуратура на РБ да заплати на адв. С. С. от САК сумата от 1300лв,
представляваща възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗАдв. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6