Р Е Ш Е Н И Е № 118
гр.Кюстендил, 19.04.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на
секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 556 по описа за 2020год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.
И.П.Н. *** оспорва Заповед № РД-00-1375/03.12.2020г. на кмета на Община Кюстендил,
с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж на
допълващото застрояване „едноетажна постройка с Г-образна форма“, изградена в
УПИ ХІІ-45, кв.2 по плана на с. Коняво, община Кюстендил, разположен на
границата с УПИ ХІ-44, УПИ ХVІ-46 и УПИ ХV-47. Релевирани са отменителните основания по
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Правят се възражения
за нарушения на процесуалните
правила на чл.35, ал.1 от АПК и на специалните правила по чл.225а, ал.2 от ЗУТ относно
констатиране на процесния строеж. Сочи се несъответствие на административния акт с материалния закон като се отрича наличието на незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
във вида, в който е описан в заповедта на органа. Поддържа се, че строежът е търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Твърди се нарушение на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Прави се искане
за отмяна на оспорената заповед и за
присъждане на деловодни разноски.
Доводите и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание и в
представени писмени бележки от пълномощните на оспорващия адв. В. и адв. С..
Ответникът – кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк
Цекова, изразява становище за неоснователност на жалбата, което поддържа и в представени
писмени бележки. Сочи се, че оспорената заповед съответства на изискванията за
законосъобразност, тъй като е издадена
от компетентен орган в надлежната писмена форма и съдържание, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и
целта на закона. Твърденията са за спазване на изискванията по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за констатиране на процесния строеж и за уведомяване на извършителя, който е отказал достъп до имота.
Оспорват се като неправилни възраженията на жалбоподателя относно вида и
характера на процесното строителство,
което е извършено без строителни книжа и съставлява незаконен строеж, подлежащ на
премахване. Отрича се наличието на хипотезата на търпимост по §16 от ПР на ЗУТ.
Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а при условията на евентуалност - се възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя с доводи за
прекомерност.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед № РД-00-1375/03.12.2020г.,
кметът на Община Кюстендил, на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.1
и т.2 от ЗУТ нарежда, в срок от три
месеца от влизане в сила на заповедта,
на оспорващия И.П.Н. да премахне
незаконен строеж на допълващото застрояване „едноетажна постройка с Г-образна форма“, изградена в УПИ ХІІ-45, кв.2
по плана на с. Коняво, община Кюстендил, разположен на границата с УПИ ХІ-44,
УПИ ХVІ-46 и УПИ ХV-47; определя възможност за доброволно изпълнение на
заповедта, след което предвижда принудително премахване.
Органът приема, че по писмени данни на съседите, строежът е извършен
след 2009г. без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение
на чл.21, ал.5; чл.113, ал.2; чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ; че горното
квалифицира строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Налице
е описание на строежа, представляващ едноетажна
постройка на допълващото застрояване
с Г-образна форма, изградена в дъното на
УПИ ХІІ-45 на границата с УПИ ХІ-44, УПИ
ХVІ-46 и УПИ ХV-47, с ограждащи стени откъм УПИ ХІ-44 и УПИ ХVІ-46, изпълнени от
тухли четворки на вароциментов разтвор с височина около 2,20м и покрив с дървена конструкция, покрита с
марсилски керемиди. Сочи се, че
съществуващата в имота стопанска постройка, ведно с навес, отразена на кадастралната основа на действащия
план, одобрен през 1968г. и в нотариалния акт за собственост на И.Н., е
премахната и на нейно място е изградена
полумасивна жилищна сграда, долепена до основната жилищна сграда, следвана от
навес към дъното на имота, което е видно от данните в кадастъра, изготвен след
1998год.; че установеният строеж с Г-образна форма частично попада върху
съществуващия навес, но е с друга форма и размери, построен е с нови материали,
с оглед на което се приема, че е изграден след 2009г. Изложени са доводи за
неприложимост на разпоредбите на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, както и за липса на образувано
производство по §183, ал.3 и §184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.
Заповедта е връчена на оспорващия на 07.12.2020г., видно от приложеното на
л.32 от делото известие за доставяне, а
жалбата е подадена на 11.12.2020г., т.е. в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.
От доказателствата към административната преписка се установява, че собственик
на УПИ ХІІ-45 в кв.2 по плана на с. Коняво, община Кюстендил е оспорващият И.П.Н.,
който се легитимира с нотариален акт № 89, том ІІ, рег. № 893, дело №
289/1998г. за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение, а именно парцел ХІІ, имот планоснимачен номер 45 в квартал 2 по плана
на с. Коняво, целият състоящ се от 712 кв.м., ведно с построените в него
двуетажна паянтова жилищна сграда, стопанска постройка и гара. С нотариален акт
№ 26, том ІІ, рег. № 3472, дело № 226/2003г. е извършена поправка на предходния
нотариален акт като вместо паянтова, жилищната сграда е отразена като
масивна.
Административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, е започнало във връзка с образувана в Община Кюстендил преписка №
94-00-3798/2018г. относно строителство на границата между УПИ ХІ-44 и УПИ
ХІІ-45 в кв.2 по плана на с. Коняво и жалба вх. № 94-00-1718/07.05.2019г. на
Йордан Караджов от с. Коняво като собственик на УПИ ХІ-44 в кв.2 по плана на с.
Коняво, видно от нот. акт № 81, том ХІХ,
дело № 7230/1997г. В депозирано от
Караджов уведомление до кмета на община
Кюстендил с вх. № 94-00-3798/04.12.2019г., се сочи, че в имота на И.Н. на границата с УПИ
ХІ-44 и УПИ ХVІ-46 е изградена Г-образна постройка в периода след 2009г. В хода на образуваната преписка, органът е изпратил писмо изх. №
94-00-3798/26.08.2020г. до оспорващия, с което го уведомява, че на 29.09.2020г.
ще бъде извършена проверка на място, на която следва да присъства.
Уведомлението е получено лично от Н. на 01.09.2020г., като видно от констативен
протокол № 87/29.09.2020г. на длъжностни лица от общинската администрация,
същият е отказал достъп до имота си и огледът е извършен откъм УПИ ХІ-44.
Резултатите от проверката са обективирани в съставен Констативен акт №
9/29.09.2020г. на работна група от
специалисти от отдел „Контрол по строителството“ в община Кюстендил. Видно от съдържанието на същия, строежът
представлява едноетажна постройка с
Г-образна форма, разположена на границата с УПИ ХІ-44, УПИ ХVІ-46 и УПИ ХV-47, с
ограждащи стени откъм УПИ ХІ-44 и УПИ ХVІ-46, изпълнени от тухли четворки на
вароциментов разтвор с височина около 2,20м
и покрив с дървена конструкция, покрита с марсилски керемиди. Сочи се,
че строителството е извършено след 2009г. по данни на съседа Караджов, без строителни
книжа и документи. В КА има окомерна скица на строежа.
Съставеният Констативен акт №
9/29.09.2020г. е съобщен на оспорващия Н.
на 06.10.2020г. чрез известие, изпратено
по пощата, след което същият депозира възражение до кмета на Община Кюстендил с
вх. № 94-00-3798/09.10.2020г. за оспорване на констатациите в акта.
Предвид обстоятелствата, установени при извършената проверка и отразени в
съставения констативен акт, кметът на Община Кюстендил издава оспорената Заповед № РД-00-1375/03.12.2020г.
В съдебното производство са приети копия от: скица № 4060/18.12.1997г. ,
изд. от Община Кюстендил, в която са нанесени строежите в процесния УПИ ХІІ-45, а именно: двуетажно
масивно жилище и долепена до него масивна сграда, разположени на границата с
УПИ ХІ-44 /л.22 от делото/; скица от кадастрален план, за който няма данни да е
одобрен, в която в имота са посочени полумасивно жилище, второ полумасивно
жилище и навес /л.44 от делото/; скица № 497/19.10.2018г., изд. от Община
Кюстендил, в която е отразено, че сградите в УПИ ХІІ-45 са изчертани от неодобрен кадастрален план /л. 94 от
делото/.
Съдът е разпитал свидетелите, посочени от оспорващия, а именно К.С. и М.Ш..
Първият свидетел сочи, че в имота на И.Н., на границата със съседния имот, до
жилищната сграда са долепени: второстепенна постройка, ползвана като дърводелска работилница, навес и сграда за отглеждане
на животни; че сградите са построени с печени тухли и покрити с керемиди, от
бащата на И.Н. в периода до 1960г., а през 70-години, И.Н. е изградил навес извит
на буквата Г навътре към имота и е извършил подобрения на съществуващите постройки.
Свидетелката Ш. сочи, че
имота на жалбоподателя е застроен с
къща на два етажа и долепени
до нея постройки от тухлени стени
откъм съседния имот и покрив от керемиди, разположени на една линия, които са
изградени от бащата на Н. през 50 - те години. Съдът счита показанията на свидетелите за ясни,
последователни и достоверни.
В съдебното производство е прието експертно заключение вх. № 1515/22.03.2021г.
на вещото лице архитект А.А., което съдът счита за обективно и компетентно,
съответстващо на писмените и гласни доказателствени средства по делото. Констатациите
на съдебния експерт след извършен оглед на място, са следните: в процесния УПИ
ХІІ-45, кв.2 по плана на с. Коняво, на границата с УПИ ХІ-44, УПИ ХVІ-46 и УПИ
ХV-47 съществува постройка от допълващото застрояване, която се състои от три
дяла, отразени със зелен цвят на скицата – копие от регулационния план на
селото, приложена към заключението, а именно: А – дървен навес по границите с
УПИ ХІ-44, УПИ ХVІ-46, ограден с тухлени стени към съседните имоти и с
четирискатна покривна конструкция, която е част от покрива на жилищната сграда,
а от огледа на дървената конструкция, керемидите, капаците и улуците се установява,че
същите са видимо на една възраст и няма белези от дострояване; Б – стопанска постройка в южна посока от
навеса, допряна до него и на границата с УПИ
ХVІ-46, която е с тухлени стени и едноскатен дървен покрив с покритие от
ламарина; В – още един дървен
навес разположен в ъгъла, образуван от
навеса и стопанската постройка, който е с едноскатен покрив, покрит с керемиди
с наклон към собствения имот.
Вещото лице, въз основа на извършения оглед и конкретно на вложените
материали, приема, че навесът,
разположен по продължение на жилищната сграда е изграден най –рано, следва
стопанската постройка и последно - втория навес, като стопанската постройка и
втория навес не са изградени по регулационната граница между УПИ ХІІ-45 и УПИ
ХV-47. Арх. А., установява несъответствие между описанието на стоежа в
констативния акт с действителното положение, а при съпоставка на представените
скици от наличните планове, прави извод, че сградите са претърпели известна
трансформация във времето, доколкото на копието от регулационния план на с.
Коняво, одобрен през 1968г., са посочени 2Пж, навес и Пс, а на копието от кадастралния
план, който е изготвен в периода от средата на осемдесетте до деветдесетте
години на миналия век, но не е одобрен, са посочени Пмж, Пмж и навес, които
като местоположение съответстват на видяното на място.
В обясненията си в съдебно заседание, вещото лице сочи, че отразеното върху
копието от неодобрения кадастралния план, изработен в края на 80-те години на
миналия век, отговаря на фактическото положение на застрояването в имота, а
именно: жилищна сграда, масивна постройка и навес; че навесът до жилището е
построен около 60-те години на миналия век, видно от строителните материали и
впоследствие е ремонтиран; че от
широката около 4м част на навеса към УПИ ХVІ и навътре в имота съществува стопанска постройка,
опряна на тухлен зид, оградена с тухлени стени и покрита с ламарина, която е
строена около 70-те години; че опрян на стопанската постройка и в посока към двора съществува друг навес,
който е с лека дървена конструкция, покрит с керемиди, за който счита, че е
построен след стопанската постройка също през 70-те години; че регулацията
между УПИ ХІІ-45 и УПИ ХVІ-47 не е
приложена и имотите се владеят по границата, отразена на копието към
неодобрения кадастрален план.
Към административната преписка и жалбата са представени данни за
кореспонденция между оспорващия, собственика на УПИ ХІ-44 Йордан Караджов,
общинската администрация и ОД на МВР – Кюстендил, вкл. РДПБЗН - Кюстендил във
връзка с подавани жалби и образувани преписки за незаконно строителство в УПИ
ХІІ-45 и УПИ ХІ-44 по плана на с. Коняво. Относими за спора по делото са данните за наличие на сграда на допълващото
застрояване, изградена в УПИ ХІ-44, на
границата с УПИ ХІІ-45 и долепена до жилищната сграда в имота на оспорващия, за
която е издадено удостоверение за търпимост № 94-Й-144/21.02.2012г. на главния
архитект на Община Кюстендил /вж. писмото на л.37 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от легитимирано да обжалва лице - адресат на
оспорената заповед и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата се
приема за неоснователна.
Проверена изцяло на осн.
чл.168,ал.1 от АПК и на всички основания по чл.146 от АПК, оспорената заповед се явява валиден
административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Обжалваната заповед е издадена от орган с материална и териториална
компетентност - кмета на Община Кюстендил /арг. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ/. Горните
изводи съдът обосновава с доказателствата за вида на процесния строеж, съобразно които
същият се определя като такъв от шеста
категория по чл.137, ал.1, т.6 вр.
с чл.147, ал.1, т.1 вр. с чл.42
от ЗУТ. Видно от съставения Констативен акт № 9/29.09.2020г.,
разпореденото премахване е с предмет
строеж на допълващото застрояване по см. на чл.41, ал.1 от ЗУТ. Макар,
че описанието на строежа в КА не съответства изцяло на действителното положение
на място, както сочи вещото лице, предвид констатациите на същото, съдът счита,
че постройките и
формираната от тях едноетажната
постройка с Г-образна форма по заповедта, имат
характер на строеж по см. на т.38, §5 от ДР на ЗУТ. Доводите в обратен смисъл в
писмените бележки на пълномощника на оспорващия са неоснователни. Безспорно с
оглед експертното заключение е, че в процесния имот съществуват дървен навес по границите с УПИ ХІ-44, УПИ
ХVІ-46, ограден с тухлени стени към съседните имоти и с четирискатна покривна
конструкция; стопанска постройка в южна посока от навеса, допряна до него и на
границата с УПИ ХVІ-46, която е с
тухлени стени и едноскатен дървен покрив с покритие от ламарина и още един
дървен навес разположен в ъгъла,
образуван от навеса и стопанската постройка, който е с едноскатен покрив,
покрит с керемиди с наклон към собствения имот. Горното сочи на долепени постройки, образуващи една постройка с Г-образна форма, както е отразен в КА процесния
строеж. Описанието на обектите е по-лаконично, тъй като огледа е проведен от
съседния имот, но съдържа съществените
характеристики за квалифициране на същите като строеж, представляващ едноетажна
постройка с Г-образна форма с ограждащи стени, изпълнени с тухли четворки и
покрив с дървена конструкция, покрита с марсилски керемиди.
При служебната проверка се
установява спазване на предвидената в
разпоредбата на чл.225а, ал.2 вр. с чл.
223, ал.2 от ЗУТ процедура по
констатиране на незаконното строителство от служители по контрол на
строителството в администрацията на Община Кюстендил, които са съставили Констативен акт № 9/29.09.2020г. Противно на поддържаното в жалбата,
административният орган е уведомил надлежно собственика на строежа за датата на
проверката, а отказаният от последния достъп до имота е причината поради която
описанието на постройката не съответства изцяло на фактическото състояние на
място. Видно е, че огледът е извършен от съседния имот, което е възпрепятствало
преките възприятия на контролните органи и отразяване в съставения акт на
детайли от процесния строеж. Органът е изпълнил и задължението си по чл.35 от АПК, като е събрал и обсъдил
относимите за спора обстоятелства, вкл. съдържащите се данни за застрояването в
имота в регулационните и кадастрални
планове на селото. Във връзка с годината или периода на извършеното
строителство, органът е приел посочения от съседа на имота, доколкото
собственика го е лишил от възможност да проведе оглед, а и е очевидна липсата
на ясна позиция на оспорващия по този факт, както в административното, така и в съдебното производство. Във възраженията на Н. пред органа и в обясненията
на пълномощниците му адв. В. и адв. С. в с.з. на 02.02.2021г. и на 30.03.2021г. има колебливи твърдения, че строежът е осъществен преди 1989г.
При
преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната
заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни
основания за издаването, поради което е мотивирана. Описани са съществените
характеристики на строежа. Отразени са обстоятелствата, съобразно които същият
се квалифицира като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно
отсъствие на строителни книжа и документи за изграждането му в нарушение на чл.21,
ал.5; чл.113, ал.2; чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Налице са доводи и за
неприложимост на хипотезите за търпими строежи по §16 от ПР на ЗУТ и по §127 от
ПЗР на ЗИД ЗУТ.
По съществото на спора, съдът счита
обжалваната заповед за законосъобразна
като постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗУТ. Адресът на
същата, респ. на разпоредените с нея правни последици, е собственикът на
строежа, чиито права са установени с приложения по делото констативен нотариален акт. Същият е субект
на задължеинето за премахване на
незаконния строеж съгласно разпоредбите на чл.225а, ал.5, т.5 вр. с чл.161,
ал.1, пр.1 от ЗУТ.
В обхвата на съдебния контрол за законосъобразност влиза преценката относно характера на процесното строителство, т.е. дали представлява строеж, дали е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и дали подлежи на премахване в контекста на законовите режими за търпимост и за узаконяване на строежите. Както се посочи по-горе, предмет на оспорената заповед е постройка на допълващото застрояване по чл.46 вр. с чл.41, ал.1 от ЗУТ, т.е. строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. От друга страна, от събраните доказателства е безспорно, че процесното строителството не е предвидено в действащия ПУП, одобрен със заповед № 688/06.04.1968г., и е извършено без необходимите строителни книжа - разрешение за строеж по чл.148, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.147, ал.1,т.1 от ЗУТ. Надлежно предвиждане и разрешение е било необходимо и към датата на осъществяване на строежа. Предвид липсата на декларация, подадена от собственика, годината на строителство се определя от съда съобразно събраните писмени и гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице. От съвкупния анализ на данните се установява, че постройките, формиращи процесния строеж с Г-образна форма са изградени последователно в периода от 50-те до 70-те години на 20 век. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели и констатациите на съдебния експерт съоразени с вида и състоянието на използваните строителни материали, както и данните в неодобрения кадастралния план, изработен в края на 80-те години на миналия век, които съвпадат с фактическото положение на застрояването в имота.
От горното следва необходимостта от преценка на приложимите строителни правила и норми в периода на 50-те - 70-те години на 20 век, а именно: съгласно чл.52, ал.1 от ЗПИНМ /обн. ДВ бр.227/01.10.1949г. и отм. бр. 29/10.04.1973г., считано от 01.06.1973г./, застрояването на населените места се извършва с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и действуващите строителни правила и норми, а съгласно § 197, ал.1 от ППЗПИМН, строително разрешение се изисква за направа, пристрояване, надстрояване, преустройство и възстановяване на сгради и постройки, като в § 190, т.2 вр. с § 189 се предвижда, че второстепенните постройки са такива, за които се подава искане за издаване на разрешение, но при по-облекчени условия. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗТСУ / обн. ДВ бр. 29/10.04.1973г., в сила от 01.06.1973г. /, всички строителни работи в населените места и в извънселищните територии се извършват при спазване на този закон, разпоредбите по неговото приложение, съответните териториалноустройствени планове, правилата и нормативите за земята, необходима за строителните обекти, инженерно-техническите правила на гражданската отбрана и другите разпоредби по проектирането и строителството, като в чл.225, ал.1, т.1 от ППЗТСУ е предвидено, че за строеж на едноетажни второстепенни, стопански, селскостопански, спомагателни или обслужващи постройки, когато те се предвиждат с действащия подробен градоустройствен план се изисква разрешение за строеж. В чл.119 от Наредба № 5 за ПНТСУ / обн. ДВ бр. 69 от 02.09.1977 г./ се сочи, че второстепенните постройки се разрешават въз основа на кварталнозастроителна разработка и по одобрен индивидуален или типов архитектурен проект. Предвид горните констатации и поради отсъствието на строителни книжа, строежът се явява незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, както правилно е приел административния орган в оспорената заповед.
Преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква
преценка относно неговата търпимост съобразно законово установените режими по §16, ал.1 от ДР на
ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Както
се посочи по-горе, съдът приема, че процесното строителство е извършено в
периода на 50-те - 70-те години на 20 век. Видно от
констативния акт и от заключението на вещото лице, постройката на допълващото
застрояване с Г-образна
форма е разположена на границите с УПИ ХІ-44, УПИ ХVІ-46 и УПИ ХV-47, с ограждащи
стени откъм УПИ ХІ-44 и УПИ ХVІ-46. Горните
обстоятелства не са спорни по делото.
Анализът на същите в контекста на режимите за търпимост, обосновава
правни изводи за отсъствие на предвидените в тях материалноправни предпоставки,
което сочи на неоснователност на защитната теза на жалбоподателя.
Правната норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ изисква наличие на следните
кумулативно дадени условия за търпимост на строеж: строежът да е изграден до 7
април 1987год. и да е допустим по действащите към момента на извършването му
подробни градоустройствени планове, правила
и нормативи или съгласно сега действащия ЗУТ. Както се посочи, постройката, вкл. трите дяла от същата, е изградена в периода на 50-те - 70-те години на 20 век, т.е. осъществена
е първата предпоставка по §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ. Не са налице обаче останалите предпоставки. Както се посочи, съгласно чл.52, ал.1 от ЗПИНМ /обн. ДВ бр.227/01.10.1949г. и отм. бр.
29/10.04.1973г., считано от
01.06.1973г./, застрояването
на населените места се извършва съобразно действуващите строителни правила и
норми, а именно Строителните правила и норми за изграждане на населени
места /СПНИНМ/, обн. в ДВ бр.75/18.09.1959г., отм. ДВ бр.69/02.09.1977г. Съгласно
§ 60 от СПНИНМ, второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м.
от регулационните линии към съседите, като изключение е предвидено в ал.2,
според която могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако
покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на
съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление или декларация. В
§60, ал.3 от СПНИНМ пък е предвидено, че второстепенните постройки се
разполагат май-малко на 6м. зад жилищната сграда в парцела. Сходни изисквания относно
разположението на второстепенните селскостопански постройки спрямо страничната
регулационна линия и жилищната сграда и за наличие на калканно застрояване, са установени в § 62 от СПНИНМ. В случая, от
заключението на вещото лице, както и от данните в приложените по делото копия
от регулационния план на с. Коняво и от неодобрения кадастрален план, е видно,
че процесната сграда е разположена на границата с УПИ ХІ-44, УПИ ХVІ-46 и УПИ
ХV-47, но ограждащите й стени не покриват калканен зид на заварени сгради в
съседните УПИ, а и липсва съгласие, съотв.
декларация на собствениците на съседните парцели. Извън горното, по
делото е безспорно, че постройката на
допълващото застрояване е долепена до жилищната сграда в имота. Следват изводи
за недопустимост на строежа по правилата на ЗПИНМ и СПНИНМ.
Идентични констатации обосновава преценката на правилата на ЗТСУ, ППЗТСУ и
Наредба № 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗТСУ / обн. ДВ бр. 29/10.04.1973г., в сила от
01.06.1973г. /, всички строителни работи в населените места се извършват при
спазване на разпоредбите по проектирането и строителството. Според чл.
119, ал.1 и ал.2 от ППЗТСУ, второстепенни са постройките с обслужващо
домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни
материали и беседки, които могат да се правят в части за малкоетажно
застрояване, в малки и много малки градове и в селата, а чл.121 от ППЗТСУ
предвижда възможност в селата да се
застрояват стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв
вид за лични нужди. Правилата, относими за строителство на второстепенни постройки, вкл. със
селскостопанско предназначение, се съдържат в разпоредбите на чл. 121, съотв.
на чл.124 от Наредба № 5 за ПНТСУ /обн.
ДВ бр. 69 от 02.09.1977 г./. Същите
предвиждат, че второстепенните постройки не могат да се разполагат на
уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда, а от
регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на разстояние
най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от
южна, югоизточна или югозападна регулационна линия към съседите. В ал.2 на
чл.121 от Наредба №5 е въведено изключение от горното правило, съгласно което второстепенните
постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната
им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния
парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в
нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен
съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от
техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също
такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно, а съгласно ал. 5,
второстепенните постройки се разполагат
най-малко на 6 м зад жилищната сграда на парцела и най-малко на същото
разстояние от жилищни сгради в съседните парцели. В случая, от заключението на
вещото лице и от копията от
регулационния план и от неодобрения кадастрален план, е видно, че постройката на допълващото
застрояване е долепена до жилищната сграда в имота и е разположена на границата
с УПИ ХІ-44, УПИ ХVІ-46 и УПИ ХV-47, но ограждащите й стени не покриват
калканен зид на заварени сгради в съседните УПИ, а и липсва съгласие,
съотв. декларация на собствениците на
съседните парцели. Следва, че строежът
не отговаря на изискванията на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за ПНТСУ, т.е. не е допустим съгласно действалите
правила и нормативи по време на извършването му.
Същият не съответства и на действащия закон. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 на ЗУТ, постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, а според пр. 2 на ал.2 на чл.42 от ЗУТ, постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Безспорно е, че в съседните имоти няма застрояване на калкан с процесното. Доказателствата установяват несъответствие с визираните нормативни правила. Следва, че процесният строеж не е търпим строеж в хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. По същите съображения, е неприложим и режимът по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, а и липсва образувано производство по § 183, ал.3 и § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ / обн. ДВ бр.65/2003г./. Изводите от горното са, че строежът е незаконен и подлежи на премахване, както е разпоредил органа с оспорената заповед.
С оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Не се установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с оспорената в настоящото производство заповед нито се цели, нито фактически ще да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна. Дължимо е решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Предвид изхода по делото и изричната претенция на представителя на
ответника, съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, което следва да плати жалбоподателят.
Поради неоснователността на жалбата, на последния не се дължат разноски.
Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването с жалбата
на И.П.Н. ***, против
Заповед № РД-00-1375/03.12.2020г. на кмета
на Община Кюстендил
ОСЪЖДА И.П.Н. ***, ЕГН **********,*** деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: