№ 93
гр. С. , 24.08.2021 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно
дело № 20211800200453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.111 ал.3, вр.ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Г.В. - процесуален представител на
„Ф1 Лоджистик Ве Улусларасъ Ташъмаджалък Лимитед Ширкети“,
представлявано от управителя му Б. А., със седалище и адрес на управление
гр.И., Република Т. и на „Зеус Улусларасъ Ташъмджалък Иншаат Ве Дъш
Тиджарет“, представлявано от управителя Г. Й., със седалище и адрес на
управление в Република Т., срещу постановление от 08.07.2021 г. на прокурор
от Окръжна прокуратура - гр.С., с което е отказано на основание чл.111 ал.3
от НПК връщането на дружествата –жалбоподатели, на иззетата като
веществено доказателство по досъдебно производство № 13/2021 г. по описа
на ТО“Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ при Агенция
Митници, товарна композиция състояща се от влекач марка „Скания“ с рег.
№ 34DKY214 и полуремарке с рег. № 34DLY811, както и е отказано
връщането на стоките, намиращи се в описаното полуремарке – тръби от
неръждаема стомана и вегански продукти /хранителна добавка/ за човешка
консумация.
В жалбата се навеждат аргументи, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, поради което се иска отмяната му.
Поддържа се становище, че неправилно прокурорът е отказал връщането на
процесните стоки, позовавайки се на липсата на данни за правоимащите лица,
от които процесните вещи са отнети. Като незаконосъобразно мотивирани се
1
сочат и изводите в атакуваното прокурорско постановление, относно липса на
предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.111 ал.2 от НПК. В
тази насока се сочи за несъмнено установено по разследването, че процесните
вещи не са нито оръдие, нито средство за извършване на деянието. Излагат се
и доводи, че условията за приложение на разпоредбата на чл.242 ал.7 НПК в
случая не са налице, доколкото превозното средство и стоките не са
собственост на дееца, а на дружествата –жалбоподатели, които се явявали
„трети добросъвестни лица”, нямащи съпричастност към извършването на
престъпното деяние. В тази насока, според защитникът, следва да намери
приоритетно приложение правото на ЕС пред българското законодателство, и
в частност – чл.2, пар.1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г., във вр. с чл.17, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС.
Твърди се още в жалбата, че задържането по досъдебното производство на
превозното средство и намиращите се в него стоки, е незаконосъобразно,
доколкото нарушава упражняването на абсолютното право на собственост на
търговските дружества по отношение на същите, както и по никакъв начин не
би спомогнало за разкриване на обективната истина по делото. Иска се
постановяването на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъде
отменено обжалваното постановление на прокурора и посочените веществени
доказателства да бъдат върнати на техните собственици.
С. окръжен съд, след като прецени изложените в жалбата доводи и
материалите по делото, намира за установено следното:
Досъдебно производство № 13/2021 г. по описа на ТО“Митническо
разузнаване и разследване Югозападна“ при Агенция Митници е образувано
при условията на чл.212 ал.2 от НПК и водено срещу Ф. Ш. за това, че на
16.04.2021 г., на Митнически пункт К., Софийска област, трасе „Входящи
товарни автомобили“, с товарна композиция, състояща се от влекач марка
„Скания“ с рег. № 34DKY214 и полуремарке с рег. № 34DLY811, е пренесъл
през границата на страната, без надлежно разрешително, високорискови
наркотични вещества, а именно – амфетамин и кокаин, попадащи в Списък 1
– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“, съдържащ се в Приложение № 1 към
чл.3 т.1 от НРКРВН, във вр. чл.3 ал.2 от ЗКНВП – престъпление по чл.242
2
ал.2, пр.1 от НК.
В хода на това разследване, при условията на чл.219 ал.1 от НПК е бил
привлечен като обвиняем Ф. Ш., роден на 15.04.1974 г. в Република Т. – за
престъпление по чл.242 ал.2, пр.1 от НК, а именно за това, че на 16.04.2021 г.,
на Митнически пункт К., Софийска област, трасе „Входящи товарни
автомобили“, с товарна композиция, състояща се от влекач марка „Скания“ с
рег. № 34DKY214 и полуремарке с рег. № 34DLY811, е пренесъл през
границата на страната, без надлежно разрешително, високорискови
наркотични вещества, а именно – амфетамин и кокаин, попадащи в Списък 1
– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“, съдържащ се в Приложение № 1 към
чл.3 т.1 от НРКРВН, във вр. чл.3 ал.2 от ЗКНВП.
Извършени са до момента следните действия по разследването: оглед
на местопроизшествието, разпити на свидетели, назначени са и изготвени
съдебно-оценителна, физико-химична и съдебно-икономическа експертиза,
приобщени са писмени доказателствени средства.
С протокол за оглед на местопроизшествие от 16.04.2021 г. са
приобщени като веществени доказателства по делото – товарна композиция,
състояща се от влекач марка „Скания“ с рег. № 34DKY214 и полуремарке с
рег. № 34DLY811, както 1 брой черно на цвят устройство „Гармин“, ведно
със стойка и кабел, 1 бр. връзка с контактен ключ за автомобила, 4 бр.
автомобилни ключове, 1 бр. дистанционно управление за автомобила, 1 брой
син кожен калъф, ведно с намиращите се в него два броя документи на чужд
език.
С постановление от 08.07.2021 г. по пр.пр. № 1206/2021 г. по описа на
СОП /предмет на съдебна проверка в настоящето производство/, прокурор от
Окръжна прокуратура - гр.С. е отказал, на основание чл.111 ал.3 от НПК, да
върне на „Ф1 Лоджистик Ве Улусларасъ Ташъмаджалък Лимитед Ширкети“,
представлявано от управителя му Б. А., със седалище и адрес на управление
гр.И., Република Т., приобщените по ДП веществени доказателства - товарна
композиция състояща се от влекач марка „Скания“ с рег. № 34DKY214 и
полуремарке с рег. № 34DLY811, както и на дружеството „Зеус Улусларасъ
3
Ташъмджалък Иншаат Ве Дъш Тиджарет“, представлявано от управителя Г.
Й., със седалище и адрес на управление в Република Т. - стоките, намиращи
се в описаното полуремарке – тръби от неръждаема стомана и вегански
продукти /хранителна добавка/ за човешка консумация. Прокурорът от СОП
е приел, че по делото лисват доказателства, които да правят възможна
индивидуализацията на правоимащите лица по смисъла на чл.111 ал.1 от
НПК. Приел е още, че евентуалното връщане на процесните вещи, преди
приключване на наказателното производство, би затруднило разкриването на
обективната истина по делото, предвид необходимостта от предстоящо
извършване и на други процесуално-следствени действия по него.
При така установените факти, съдът намира изводите на представителя
на прокуратурата относно невъзможността процесната товарна композиция,
състояща се от влекач марка „Скания“ с рег. № 34DKY214 и полуремарке с
рег. № 34DLY811, иззета и приобщена като веществено доказателство по
настоящето наказателно производство, да бъде върната на собственика й,
преди същото да приключи, за обосновани и законосъобразни. Веществените
доказателства, съгласно чл.111 ал.1 от НПК следва да се пазят докато
завърши наказателното производство. Възможността по чл.111 ал.2 от НПК е
изключение от този принцип, само ако връщането няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение. В случая, обаче в съответствие с изложените от прокуратурата
съображения, съставът на СОС приема, че връщането на посочените движими
вещи на правоимащото лице, предвид извършването към този момент за
изясняване на обстоятелствата по делото на действия по разследването, би
затруднило усилията на разследващите органи именно в тази насока /предвид
предстоящото изготвяне на назначени по делото експертизи/.
Като допълнителен аргумент, за да откаже връщането на тези
веществени доказателства, прокурорът е посочил още и необходимостта да
бъдат изяснени обстоятелствата относно това дали процесните влекач и
полуремарке, обективно са послужили за осъществяване на изпълнителното
деяние на престъплението, за което се води наказателното производство, дали
същите са собственост на неговия извършител, какво е съотношението на
стойността на тези превозни средства с тежестта на конкретното
престъпление, с оглед евентуалното прилагане в съдебната фаза на процеса на
4
разпоредбата на чл.242 ал.8 от НК. Тези аргументи също напълно се споделят
от настоящият състав на СОС.
В тази връзка несъстоятелно е заявеното в жалбата възражение, че за да
мотивира своя отказ, прокурорът неправилно се е позовал на приложението
на посочената разпоредба, която в случая не може да намери приложение,
доколкото товарната композиция е собственост на трето лице и същата
обективно не е послужила за пренасяне на наркотичното вещество през
границата на страната, тъй като последното е било транспортирано „като
багаж, поставен в кабината на шофьора“. В отговор на този довод от жалбата,
следва да се посочи, че преценката на този въпрос, както и на всички тези
предпоставящи отнемането в полза на държавата на превозното средство,
послужило за превозване /пренасяне/ на контрабандните наркотични
вещества, е изцяло в компетентността на съда в централната /съдебната/ фаза
на процеса, в която именно се решават въпросите по съществото на делото, в
подготовката за решаването на които е предназначено досъдебното
производство.
Твърдяните в жалбата обстоятелства, че задържането на процесните
влекач и полуремарке е пречка дружеството – жалбоподател да ги използва и
съответно нарушава абсолютното му право на собственост, също не могат да
обосноват основание за връщането им преди приключване на наказателното
производство, ако това ще затрудни разкриването на обективната истина по
делото, в какъвто смисъл е и решаващия извод на прокурора, изцяло споделен
от настоящия съд.
По изложените съображения, този състав на СОС счита, че напълно
законосъобразно представителят на прокуратурата е приел, че липсва
посоченото в чл.111 ал.2 от НПК, основание за връщане на процесната
товарна композиция на правоимащото лице, поради което обжалваното
постановление в тази част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че жалбата срещу проверяваното прокурорско
постановление в частта, с която е отказано връщането на дружеството „Зеус
Улусларасъ Ташъмджалък Иншаат Ве Дъш Тиджарет“, представлявано от
управителя Г. Й., на стоките, намиращите се в иззетото по делото като
веществено доказателство - полуремарке с рег. № 34DLY811 /тръби от
5
неръждаема стомана и вегански продукти за човешка консумация/, следва да
бъде оставена без разглеждане. Веществените предмети /каквито безспорно са
описаните стоки/, имащи значение за изясняване на делото, придобиват
качеството на доказателства, след като бъдат приобщени към
доказателствения материал по предвидения за това в процесуалния закон ред.
В случая това не е направено. Видно от приложеният протокол за оглед /л.12-
15, т.1 от ДП/ като веществени доказателства са иззети и приобщени
единствено процесната товарна композиция, състояща се от влекач марка
„Скания“ с рег. № 34DKY214 и полуремарке с рег. № 34DLY811, както и 1
брой черно на цвят устройство „Гармин“, 1 бр. връзка с контактен ключ за
автомобила, 4 бр. автомобилни ключове, 1 бр. дистанционно управление за
автомобила, 1 брой син кожен калъф, ведно с намиращите се в него два броя
документи на чужд език. Посочените в оспореното прокурорско
постановление движими вещи, никъде не са описани /индивидуализирани/ в
огледния протокол /в последния е отбелязано единствено, че се изземва
товарна композиция, ведно със съдържащата се в нея стока/, нито пък
впоследствие е извършен оглед на същите тези вещи. При това положение,
описаните от прокурора в проверяваното постановление, движими вещи, не
са придобили качеството на доказателства и доколкото в производството по
чл.111 ал.3 от НПК, на съдебен контрол подлежи единствено отказът на
прокурора да върне предмет, иззет като веществено доказателство в
наказателния процес, то в случая съдебният състав не дължи произнасяне по
жалбата срещу тази част от оспореното прокурорско постановление.
Воден от горното и на основание чл.111 ал.3 от НПК, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 08.07.2021 г. на прокурор от Окръжна
прокуратура - гр.С., в частта, с която е отказано на основание чл.111 ал.3 от
НПК връщането на дружеството „Ф1 Лоджистик Ве Улусларасъ
Ташъмаджалък Лимитед Ширкети“, представлявано от управителя му Б. А.,
със седалище и адрес на управление гр.И., Република Т., на иззетата като
веществено доказателство по досъдебно производство № 13/2021 г. по описа
на ТО“Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ при Агенция
Митници, товарна композиция състояща се от влекач марка „Скания“ с рег.
6
№ 34DKY214 и полуремарке с рег. № 34DLY811.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адвокат Г.В. - процесуален
представител на „Зеус Улусларасъ Ташъмджалък Иншаат Ве Дъш Тиджарет“,
представлявано от управителя Г. Й., със седалище и адрес на управление в
Република Т., срещу постановление от 08.07.2021 г. на прокурор от Окръжна
прокуратура - гр.С., в частта, с която е отказано на основание чл.111 ал.3 от
НПК връщането на посоченото дружество, на намиращите се в полуремарке с
рег. № 34DLY811, вещи – тръби от неръждаема стомана и вегански продукти
/хранителна добавка/ за човешка консумация, като ПРЕКРАТЯВА
производството по ЧНД № 453/2021 г. по описа на СОС в тази му част.
Определението е окончателно.
Съдия при С. окръжен съд: _______________________
7