№ 179
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100900996 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1
ГПК/.
Образувано е след определение № 260350/07.08.2020 год., постановено
по т.д.№ 499/2020 год. на ВОС, с което е разделен предявения от
„МАЛИНЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 1, ет.1, ап.1, срещу „ГРИЙН ПЛАНЕТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Мария Луиза“, № 24, вх.Б, ет.3, ап.13, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 82 500 лева,
представляваща договорна неустойка по чл.7.1 от договор за продажба на
стоки от 06.12.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 86 ЗЗД, платими по банкова сметка на ищеца IBAN: *******, BIC:
*** – „Банка ДСК“ АД.
Искът е основан на твърдения за наличие на облигационни отношения
между страните въз основа на сключен на 06.12.2018 год. между ищеца, като
купувач и ответника, като продавач, договор за покупко-продажба на зърно –
пшеница, реколта 2019 год., по силата на който договор ответникът е поел
задължение да прехвърли на ищеца, в срок до 31.07.2019 год. собствеността
върху приблизително 1000 т. пшеница от български произход, реколта 2019
год., опаковка 100 % насипно, по предварително определени от страните по
договора качествени показатели. Сочи се, че в изпълнение на
1
договореностите между страните ищецът е заплатил на ответника авансово
сума в размер на 275 000 лева. Твърди се, че според чл. 4.1 от договора
ответникът е следвало да достави стоката в срок до 31.07.2019 год., както и да
осигури минимална доставна норма от 300 м.т. на денонощие, а в срок до
01.05.2019 год. – да фиксира окончателната цена за тон пшеница, според
която цена да се изчисли окончателното количество стока, което е следвало
да се достави.
Ищецът излага, че според чл. 7.1 от договора, при недоставяне от
страна на продавача в срок на договореното количество пшеница – договорът
се прекратява като продавачът дължи връщане на получените суми и
неустойка в размер на 30 % от общата договорена цена.
Сочи, че продавачът не е изпълнил нито едно от задълженията си по
договора – по чл. 4.1 и чл. 6.1, като едва през периода 19.09.2019 год-
14.10.2019 год. е доставил на ищеца зърно на стойност 92 419.60 лева, с което,
макар и три месеца след изтичане на договорения срок и падеж по чл. 4.1 от
договора за продажба, е покрита само част от главницата на сумата по
авансовото плащане от 275 000 лева. Поради невъзможност да достави
останалото количество пшеница, с нотариална покана от 08.11.2019 год.,
ищецът е поканил продавача в седемдневен срок да заплати сумата от 182
580.40 лв., представляваща разлика между доставената стока от 92 419.60
лева и заплатената главница по договора, както и законна лихва забава, ведно
с неустойка в размер на 30 % върху цялата сума по договора от 06.12.2018
год.
Поради бездействие на продавача, ищецът е уведомил ответника, че
като заложен кредитор пристъпва към изпълнение по реда на ЗОЗ върху
заложеното имущество, след което ответникът е превел сумата от 185 353.72
лева, както следва: на 17.12.2019 год. – сумата от 100 000 лева, на 14.01.2020
год. – сумата от 40 000 лева, на 10.02.2020 год. – сумата от 42 636.40 лева, а
на 27.02.2020 год. – 2 990.32 лева, представляваща лихва за забава, но не е
погасил задължението си за неустойка по чл. 7.1 от договора, равняваща се на
82 500 лева.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Навежда
твърдения, че предвидената неустойка в размер на 30 % от пълната платена
авансова цена е предвидена в чл. 7.1 от договора като санкция за пълното му
неизпълнение в случай на неговото прекратяване, а не при частично
изпълнение, каквото е налице от ответника. Излага, че частичното
изпълнение се изразява в частичната доставка на стойност 92 419.60 лева,
което е прието от ищеца, поради което и не е настъпило основание за
дължимост на неустойката. Последното се установява и от невключването й в
разчетите на ищеца. Развива доводи за неоснователност на иска и поради
стойността на получената стока, която ведно с претендираната неустойка,
2
определена върху пълната стойност на авансовото плащане, без да се отчита
стойността на приетата доставка, излиза извън присъщите на неустойката
обезщетителна и санкционна функции.
Излага и доводи за недопустимо кумулиране на неустойката и
полученото обезщетение за забава, като с последното същият счита, че е
удоволетворен за вредите от забавата. Оспорва и твърдението за претърпени
от ищеца вреди, като последица от конкретното неизпълнение от негова
страна на договора.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, с която изразява становище по доводите на ответника за
неоснователност на иска. Оспорва твърдението за частично изпълнение на
предмета на договора, като твърди, че доставката на стока на стойност 92
491.60 лева е била царевица, а не пшеница. Сочи, че тази доставка е
съставлявала част от връщане на платената авансова цена поради пълно
неизпълнение на всички задължения по договора, след прекратяването му, а
не изпълнение по договора, прието от купувача, макар и закъсняло. Излага
хронологията в отношенията между страните по повод процесната сделка,
като оспорва твърденията на ответника за противоречие на неустоечната
клауза с добрите нрави. Позовава се на претърпените от него вреди,
изразяващи се в неустойка, дължима към трето лице поради неизпълнено
задължение на ищеца за доставка на пшеница, заплащане на лихвен разход по
сключен целеви револвиращ кредит и пропусната полза - нереализирана
търговска печалба.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен писмен
отговор, в който поддържа твърденията си за прието частично изпълнение на
договора чрез доставката на зърно, а не на царевица. Оспорва твърденията на
ищеца за извършените погасявания от ответника, както и твърденията за
преки вреди и пропуснати ползи. Навежда твърдения за липса на причинна
връзка между вредите от договора за кредит и неизпълнението на ответника,
както и това да е свързано само с поведението на ответника. В тази връзка
оспорва и датата на представените документи.
В съдебно заседание на 16.03.2021 год., след направени от ответника
уточнения, е прието за разглеждане възражение за прихващане, отправено от
„ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД с претенция, в случай че съдът приеме за
основателeн предявения иск да се допусне съдебно прихващане със сумата в
размер на 2 990.32 лева, представляваща законна лихва върху главницата
по договор от 06.12.2018 год. в размер на 275 000 лева, платена от ответника
на 27.02.2020 год., като платена без основание.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител адв. В., моли за
постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск и да се
присъдят сторените по делото разноски.
3
В о.с.з., ответникът не се явява и не се представлява, но същият, чрез
пълномощника си адв. М. Д. с молба вх.№ 9718/21.05.2021 год., подадена по
електронната поща, моли за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана и присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разрешени в определение № 104/27.01.2021 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните, а и видно от представените по делото
писмени доказателства е, че същите са страни и по договор за покупко-
продажба на зърно – пшеница от 06.12.2018 год., по силата на който
ответникът се е задължил, в качеството си на продавач да прехвърли на
ищеца, в качеството му на купувач собствеността върху приблизително 1000
тона пшеница от български произход реколта 2019 год. в насипно състояние
(чл. 1.1 и чл. 2.1) срещу задължение на купувача да заплати (прогнозна) цена
в размер на 275 000 лева (чл. 6.1). В същия член е уредено окончателната
цена за тон да се фиксира от продавача в срок до 01.05.2019 год., като според
нея да се изчисли и окончателното количество стока, предмет на договора.
Съгласно уговорките на раздел VI. „Цена и начин на плащане“, купувачът се
е задължил да заплати по банков път на продавача авансово прогнозната цена
от 275 000 лева веднага след представяне на извлечение от ЦРОЗ за вписване
на особен залог върху собствени на купувача движими вещи в полза на
продавача. Договорен е срок за доставка и изпълнение в периода от
01.07.2019 год. - 31.07.2019 год.
Страните са се договорили, че ако след извършеното плащане на
прогнозната цена от страна на купувача, договореното количество пшеница
не бъде доставено от продавача в срока на договора, същият се прекратява, а
продавачът дължи връщане на получените суми и неустойка в размер на 30
% от общата договорена цена на сделката (чл. 7.1).
Безспорно установено по делото е авансовото заплащане на прогнозната
цена по договора в размер на 275 000 лева от страна на ищеца по сметка на
ответника, както и липсата на изпълнение на задължението на последния за
доставка на пшеница в срока на договора.
Установено по делото е и обстоятелството, че след изтичане срока на
договора, в периода 19.09.2019 год. – 14.10.2019 год. ответникът е доставил
на ищеца стока на стойност 92 419.60 лева, за което по делото са приложени
фактури под № 633/19.09.2019 год., № 635/24.09.2019 год., № 654/08.10.2019
год. и № 657/14.10.2019 год., в които е описано доставено количество
царевица реколта 2019 год. на ищцовото дружество.
4
Видно от приложена по делото нотариална покана с рег.№ 5401/2019
год., том II, № 91, на нотариус Борис Василев с рег.№ 124 при НК, връчена на
ответника на 08.11.2019 год., ищецът е поканил последния в седемдневен срок
от получаването й да върне главница по договора за продажба на пшеница в
размер на 182 580.40 лева, след приспадане на доставено зърно на стойност
92 419.60 лева, ведно със законната лихва за забава, както и неустойка в
размер на 30 % върху цялата сума по договора.
Не се спори между страните, а и видно от приложените по делото
платежни нареждания е, че ответникът е превел на ищеца сумата в общ
размер от 185 353.72 лева, както следва: на 17.12.2019 год. – сумата от 100 000
лева, на 14.01.2020 год. – сумата от 40 000 лева, на 10.02.2020 год. – сумата от
42 636.40 лева, а на 27.02.2020 год. – 2 990.32 лева, представляваща лихва за
забава.
По делото е приложен и договор № BWht12-052019/09.05.2019 год.,
сключен между ищеца в качеството му на продавач и „АГРОС 98“ ООД в
качеството му на купувач, с предмет продажбата на 2000 мт пшеница в
периода 15.07.2019 год. 15.09.2019 год., като отново в чл. 7.1 от договора е
предвидена неустойка в размер на 30 % от стойността на стоката в случай на
неизпълнение от страна на продавача. В съответствие с посочената
разпоредба и поради заявена невъзможност от страна на продавача за
доставката на 1071.970 мт пшеница с Анекс № 1 от 30.09.2019 год. ищецът се
е задължил да заплати на „АГРОС 98“ ООД неустойка в размер на 94 869.34
лева, представляваща 30 % от стойността на недоставената стока.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по
проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза ищецът е усвоил по
договор за револвиращ кредит „Партньор“ № 2018623/18.06.2018 год.,
приложен по делото, сума в общ размер на 438 700 лева за периода от
30.11.2018 год. – 30.06.2020 год., от която сумата в размер на 258 673.12 лева
е била платена на ответника на 07.12.2018 год. Лихвеният разход по кредита
върху сумата от 275 000 лева от датата на заплащането й от ищеца до датата
на исковата молба вещото лице изчислява в размер на 11 533.64 лева.
Във връзка със задължението за неустойка, дължима към трето лице
поради неизпълнено задължение на ищеца за доставка на пшеница в период,
непосредствено след този на процесния договор, вещото лице потвърждава,
че в счетоводството на „АГРОС 98“ ООД има отчетено вземане за неустойка
по договор № BWht12-052019/09.05.2019 год. в размер на 94 869.34 лева, като
сочи че по него няма активни плащания от страна на ищеца, а има
прихващания на насрещни вземания и задължения в периода 29.01.2020 год. –
11.02.2021 год., съответно към момента същото е погасено от „МАЛИНЕЛИ“
ООД. Установени са доставки между двете дружества в периода 03.09.2019
год. – 18.09.2019 год. на общо 928.03 т. пшеница реколта 2019 год. на обща
стойност 273 768 лева. Също така вещото лице изчислява, че обикновената
5
търговска печалба от стока – пшеница реколта 2019 год., отразена в
счетоводството на ищцовото дружество в периода юли 2019 год. – юли 2020
год. е 6.95 %.
По отношение на процесното задължение за неустойка в размер на
82 500 лева вещото лице излага, че същото е включено в счетоводството на
ищеца на 27.02.2020 год. Що се отнася до получения и приспаднат аванс от
275 000 лева по процесния договор вещото лице сочи неизплатен остатък от
него в размер на 92 636.60 лева, за която сума в о.с.з. допълва, че е дължима
от ответника към ищеца и понастоящем. Не се установява доставка на
пшеница по този аванс, а единствено възстановени средства за неизползван
такъв.
По делото не са ангажирани доказателства във връзка с изпълнението на
процесния договор от страна на ответното дружество – продавач.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 92
ЗЗД.
Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, главно и пълно, да
докаже факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по делото с характера на договор за продажба на пшеница,
изпълнение на поетите по него задължения, изпадане на ответника в забава,
валидна неустоечна клауза, както и размер на претенцията.
Наличието на валидно облигационно правоотношение по силата на
договор за покупко-продажба на зърно – пшеница от 06.12.2018 год. с
предмет приблизително 1000 тона пшеница от български произход реколта
2019 год. и срок за изпълнение 01.07.2019 год. – 31.07.2019 год. със страни
ищецът като купувач и ответника в качеството му на продавач не е спорно
между страните по делото. Не е спорно също и че ищецът е заплатил авансово
на ответното дружество сумата от 275 000 лева, представляваща прогнозна
цена на уговореното количество пшеница. Безспорно установено по делото е
и обстоятелството, че в срока на договора ответникът не е изпълнил
задължението си за доставка на пшеница, което се потвърждава и от
заключението по проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
По силата на чл. 7.1 от процесния договор след извършване на
плащането от страна на купувача, в случай на неизпълнение на задължението
за доставка на договореното количество пшеница в обозначения срок,
договорът се прекратява, а продавачът дължи връщане на получените суми и
неустойка в размер на 30 % от договорената цена. Въз основа на посочената
разпоредба и предвид липсата на изпълнение на задължението за доставка на
посоченото количество пшеница в уговорения период с изтичане на срока на
6
договора (31.07.2019 год.) същият се е прекратил и полученият от ответното
дружество аванс в размер на 275 000 лева подлежи на връщане на ищеца,
ведно с неустойка в предвидения размер.
По делото е установена извършена от ответника доставка на стока в
периода 19.09.2019 год. – 14.10.2019 год. на обща стойност 92 419.60 лева,
която съгласно представените по делото четири броя фактури представлява
царевица зърно – реколта 2019 год. С оглед противоположните твърдения на
страните, че посоченото поведение на ответника е равносилно на забавено
изпълнение, съответно даване вместо изпълнение по договора, от една страна
и че същото следва да се тълкува като изпълнение на задължението му за
връщане на получените суми по направеното от ищеца авансово плащане, от
друга, следва да се отбележи следното: На първо място, независимо от
конкретния вид зърно, закъснялата му доставка е равносилна на пълно
неизпълнение по договора, тъй като е извършена след изтичане на крайният
му срок, а същият по естеството си представлява фикс сделка, по която
изпълнението след срока е безполезно за кредитора. Тук следва да се има
предвид и установената по делото обективна невъзможност за изпълнение на
договорената последваща продажба на недоставената стока на трето лице
също във фиксиран срок. Поради това, не може да се приеме, че става дума
нито за забавено изпълнение, нито за даване вместо изпълнение, което от
своя страна представлява договор за изменение на първоначалния договор
чрез промяна предмета на престацията. В тази връзка и съгласно чл. 9.3 от
договора страните са приели, че всички допълнения, изменения и анекси
следва да бъдат в писмена форма и представляват неразделна част от
договора. Такива допълнителни споразумения към основания договор не са
приложени по делото.
Установеното от вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза във връзка стойността на приспаднатия аванс по договора също
потвърждава извода, че отсъства частично изпълнение, респ. даване вместо
изпълнение по договора, тъй като счетоводно сумата от 92 636.60 лева,
продължава да е дължима от ответника, т.е. доставката не е била отчетена
като изпълнение по договора от ищеца. Предвид настъпилото прекратяване на
договора с безрезултатното изтичане на срока му впоследствие доставеното
количество зърно може единствено да се приспадне като стойност от
задължението за връщане на предварително платената цена. Посоченото
следва както от текста на самия договор, така и от поведението на ищеца,
който с нотариална покана от 08.11.2019 год. е поканил ответника да му
възстанови остатъка от аванса след приспадане стойността на последващата
доставка, законната лихва върху тази сума, както и неустойка в размер на 30
% съгласно клаузите на договора. В изпълнение на получената покана, макар
и извън дадения му едноседмичен срок, с банкови преводи в периода
17.12.2019 год. – 27.02.2020 год. ответникът е превел на ищеца сумата в общ
размер от 185 353.72 лева, както следва: на 17.12.2019 год. – сумата от 100 000
7
лева, на 14.01.2020 год. – сумата от 40 000 лева, на 10.02.2020 год. – сумата от
42 636.40 лева, а на 27.02.2020 год. – 2 990.32 лева, представляваща лихва за
забава.
Във връзка с извършената доставка, а впоследствие и плащания са и
изложените от ответника възражения досежно дължимостта на неустойката и
нейния размер. Поради изложените по-горе съображения настоящият състав
приема, че е налице пълно неизпълнение на договора, което е обусловило
неговото прекратяване по вина на продавача и по силата на клаузата на чл. 7.1
от договора същият дължи неустойка на изправната страна, като доводите за
приспадане стойността на последващата доставка от задължението за
неустойка са неоснователни. В тази връзка е и въведеното от ответника
възражение за противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави, респ.
за излизане извън присъщите й обезщетителни и санкционни функции.
Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Нейната основна
цел е да стимулира страните по правоотношението към точно изпълнение на
поетите с договора задължения като същата изпълнява няколко основни
функции – обезпечителна, обезщетителна, а по волята на страните може да
изпълнява и наказателна или санкционна функция.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска
колегия на ВКС посочи критериите, по които следва да се извърши
разграничението между „прекомерната“, от една страна, и „нищожната“ или
„екзорбитантна“ неустойка, от друга. Посочено е, че преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави трябва да се
прави за всеки конкретен случай към датата на сключване на договора и ако
към този момент е установено, че единствената цел, за която неустойката е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, то същата ще бъде нищожна. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави, а се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Същата не е
релевантна в случая, доколкото се касае за търговска сделка, сключена между
търговци и по силата на специалния режим, въведен с разпоредбата на чл. 309
от ТЗ, прекомерността не е основание за намаляване на неустойката. Клаузата
за неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на морала, само когато
това следва от самия текст на клаузата (например уговорена неустойка за
милиони за незначителна по стойност главница), а не от обстоятелства, които
настъпват впоследствие. Освен това, преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай, като се използват няколко критерия, като например –
естеството и размера на задължението, което обезпечава, нейния вид –
8
компенсаторна или мораторна, съотношението между нейния размер и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
Изхождайки от горепосочените принципни положения и съобразявайки
характера на претендираната неустойка като компесаторна такава, дължима
при установено пълно неизпълнение на процесния договор, съдът преценява
като неоснователно възражението на ответника за нищожността й поради
противоречието й с добрите нрави. Фактът на договарянето й в определен
размер, съотнесен към договорните клаузи за определяне на цената на
продаваната стока сам по себе си не е достатъчен да обоснове тезата за
излизане извън границите на нравствената допустимост, без да бъде доказано
твърдението, че надвишаващият реално претърпените от купувача вреди от
неизпълнението на договора неин размер предпоставя неоснователно
обогатяване на лицето, в чиято полза е уговорена. Тук за пълнота следва да се
отбележи, че не се установи изпълнение на задължението на ответника
съгласно чл. 6.1 от договора за окончателно определяне на продажната цена
по него, а също и че изчисляването на неустойката на базата на първоначално
уговорената и внесена прогнозна цена не надхвърля като размер действително
претърпените от ищеца вреди, съгласно данните от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза (разходи по обслужване на договор за кредит във
връзка с извършеното авансово плащане, заплатена неустойка на трето лице, с
което ищецът е договарял последващата продажба на процесната стока, както
и нереализирана търговска печалба, чиято обща стойност надхвърля 100 000
лева). Следва да се отбележи, обаче, че дори и да беше доказан по-ниският
размер на действително претърпените от ищеца вреди в сравнение с
уговорената в негова полза обезвреда, следва да се отчете и санкционната
функция на неустойката, основана на задължението за добросъвестно
изпълнение на поетите по договора задължения. От друга страна, както се
посочи по-горе при изясняване същността на сключения между страните
договор, а именно търговска сделка, по която и двете страни са търговци и
дължат по-висока степен на дължима грижа, уговореният процент на
неустойката в размер на 30 % от стойността на престацията (275 000 лева), а
именно 82 500 лева, напълно съответства на степента на риска от възможното
неизпълнение на задължението за доставка на пшеница, което по естеството
си също е в зависимост от редица природни условия и технически фактори,
които следва да бъдат съобразени от продавача към датата на задължаването
му по договора. Налага се извода, че така договорената клауза не излиза
извън пределите на нравствената допустимост и придадените й по закон
функции.
Накрая, възраженията на ответника за недопустимо кумулиране на
неустойка и законна лихва върху една и съща сума предвид извършеното
плащане на сумата от 2 990.32 лева, представляваща законна лихва върху
главницата, съдът намира също за неоснователни, доколкото двете вземания
се дължат на различни основания и за различни неща. Това е така, тъй като
9
видно от изпратената до ответника нотариална покана в случая се касае
законна лихва за забава, върху определения след приспадане стойността на
последващата доставка остатък от аванса в размер на 182 580.40 лева, който
става дължим от момента на прекратяване на договора съгласно чл. 7.1 от
същия. С изпратената покана, получена от ответника на 08.11.2019 год. е
даден едноседмичен срок за изпълнение на задължението за възстановяване
на аванса, поради което законна лихва върху сумата от 182 580.40 лева се
дължи от 16.11.2019 год. Съгласно установените по делото плащания,
последният превод, с който е погасена главницата по договора е от 10.02.2020
год. Размерът на законната лихва върху главницата, изчислен с помощта на
лихвен калкулатор, за посочения период (16.11.2019 год. – 09.02.2020 год.)
възлиза на 4361.64 лева, което дори надвишава платеното от ответника в
размер на 2 990.32 лева. Така или иначе, вземането за законна лихва е
последица от забавеното изпълнение на парично задължение, в случая
задължението за възстановяване на аванса след отпадане на основанието за
задържането му, докато основанието за дължимост на неустойката е свързано
с вредите от виновното неизпълнение от страна на ответника на задължението
му да престира уговорената стока в срока на договора.
Изложеното обуславя извода за основателност на предявения иск в
пълния му размер от 82 500 лева, както и за неоснователност на приетото за
съвместно разглеждане възражение за прихващане на ответника със сумата от
2 990.32 лева, представляваща заплатена от него законна лихва на 27.02.2020
год.
Съобразно изхода от спора и направеното от ищеца „МAЛИНЕЛИ“
ООД искане, съгласно списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД, следва да бъде осъден да му заплати
сторените пред настоящата инстанция разноски, за които са представени
доказателства за реално извършени такива, а именно разноски за платена
държавна такса за образуване на производството, депозит за вещо лице, ведно
със заплатена банкова такса и адвокатско възнаграждение, платено в брой,
чиито общ размер възлиза на 6 604.07 лева. Релевираното от ответника
възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение от 3 000 лева е неоснователно, доколкото същият е под
минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от същата.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 24, вх.Б, ет.3, ап.13,
представлявано от управителя С.А.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „МАЛИНЕЛИ“
10
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Райко Жинзифов“ № 1, ет.1, ап.1, по банкова сметка на ищеца в „БАНКА
ДСК“ ЕАД, IBAN: *******, сумата от 82 500 лева, представляваща
договорна неустойка по чл.7.1 от договор за продажба на стоки от 06.12.2018
год., сключен между страните, на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
/02.07.2020 год./ до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 24, вх.Б, ет.3, ап.13,
представлявано от управителя С.А.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „МАЛИНЕЛИ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Райко Жинзифов“ № 1, ет.1, ап.1, по банкова сметка на ищеца в „БАНКА
ДСК“ ЕАД, IBAN: *******, сумата от 6 604.07 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал.5
ГПК
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11